Решение по дело №2123/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалба от С.Х.К., чрез пълномощник срещу Решение № 2153-03-126 от 22.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № ********** по протокол № 120/ 28.06.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Варна, с което на жалбоподателя е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, до колкото от представените пред пенсионния орган документи се установява наличие на изискуемия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за стаж и възраст. С оглед спецификите на пенсионното производство, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което и не разполага с правомощие да съобразява доказателства, съставени след записванията в трудовата книжка. Отправя искане за отмяна на оспореното решение, както и за връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане, с указания по приложението на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощник, поддържа жалбата и направените искания. Претендира разноски.

Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Варна, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата, като излага подробни съображения за нейната. Поддържа, че действителния осигурителен стаж е правилно определен от административния орган. Отправя искане за отхвърляне на жалбата. Претендира и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 17.12.2021 г. С.Х.К., е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приложила е документи за осигурителен стаж, с периоди на прекъсване.

След извършени служебни справки и изчисления с Разпореждане № ********** по протокол № 120 / 28.06.2022 г. на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, а именно няма изискуемия осигурителен стаж, който за жените през 2021 г. е ** г. (погрешно посочен 35 г. за 2015 г.). Жалбоподателката не отговаря и на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма положени 15 години действителен осигурителен стаж, а има действително положен осигурителен стаж за право на пенсия 13 год. 01 мес. 22 дни и навършена възраст 66 год. 08 мес. 7 дни.

Срещу това разпореждане от С.Х. е подадена жалба до директора на ТП на НОИ - Варна. С процесното решение разпореждането е оставено в сила. Възприето е от решаващия орган, че изчисленията и мотивите на ръководителя на ПО, са правилни, като действителния осигурителен стаж на лицето е 13 год. 01 мес. 22 дни.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на административен акт, в нормативно установения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО, в предвидената от закона писмена форма и съдържа правни и фактическите основания за издаването му. Подробно са обсъдени и отхвърлени като неоснователни възраженията, изложени в жалбата на С.Х. против разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ – Варна.

Не са допуснати нарушения на процесуалните правила в административното производство по издаване на оспорения акт, но неправилно е приложен материалният закон.

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО (в сила от 01.01.2015 г.), действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло за своя сметка дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в тези ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости (в този смисъл е Решение № 3656 от 5.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8385/2022 г., VI о.).

В случая, не е спорно, а и се установява от приобщените писмени доказателства, че жалбоподателкатаотговаря на първото условие по чл. 68, ал. 3 от КСО за навършена изискуема възраст. Към момента на заявлението С.К. е на **години 08 месеца и 07 дни. Спорен по делото е въпроса дали оспорващата има право да и бъдат признати за действителен осигурителен стаж отработените дни, при липса на навършени 16 години, в периода 01.09.1970 г. - 31.10.1970 г., в ТКЗС „Партизани“, за да отговаря и на второто условие по чл. 68, ал. 3 от КСО. На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, неговата действителност следва да се прецени съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. По отношение на този период е приложим Законът за пенсиониране на земеделските стопани - кооператори (отм.), действащ от 23.06.1961 г. до 13.05.1975 г. В чл. 2 от същия е предвидено, че подлежат на задължително осигуряване и пенсиониране по настоящия закон земеделските стопани-кооператори и членовете на техните домакинства - мъже и жени, навършили 16-годишна възраст. Зачитането на осигурителен стаж на лицата, които са работили в ТКЗС, е за времето, за което са задължително осигурявани за пенсия по ЗПЗСК (така Решение № 12339 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6629/ 2014 г., VI о.).

В настоящата хипотеза, от приобщените писмени доказателства (удостоверения Обр. УП 13/ 04.05.2022 г., издадено от ТП на НОИ - Търговище и УП 30, издадено от КТБ „Партизани“), се установява че в рамките на спорния период оспорващата е работила в ТКЗС „Партизани“. Към този момент лицето е с навършени 15 години. Данните от удостоверение УП 13 се потвърждават и от експертното заключение, кредитирано като обективно всестранно и компетентно изготвено, от което се установява че в периода 01.09.1970 г. – 31.10.1970 г. от С.Х.К. са отработени 37 дни в ТКЗС „Партизани“, като подлежи на задължително осигуряване и пенсиониране само за трудова злополука. Установява се също, че въз основа на данните от първичните документи, намиращи в архивно стопанство на ТП на НОИ – Търговище, действителния осигурителен стаж на лицето е 14 години, 10 месеца и 11 дни.

Както вече бе посочено и по - горе, зачитането на трудов стаж на лицата, които са работили в ТКЗС, е за времето, за което са задължително осигурявани по Закона за пенсиониране на земеделските стопани - кооператори (отм.). В случая, констатациите на вещото лице, сочат че за този период, лицето е под 16- годишна възраст, няма за внесени осигурителни вноски за пенсия, поради което правилно е приетото от решаващия орган, че този период не следва да се зачита за действителен осигурителен стаж.

С оглед гореизложеното, и до колкото от заключението по съдебно – счетоводната експертиза и от разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, налага се извода, че действителния осигурителен стаж на оспорващата, съобразно първичните документи, е 14 години, 10 месеца и 11 дни. С оглед установения размер на осигурителния стаж, не е осъществена втората кумулативна предпоставка, визирана в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно - за 15 години действителен осигурителен стаж.

Извод в обратна насока не следва и след преценка на вписванията в трудовата книжка на лицето, до колкото са съставени значително по - късно и от тях не може да се извлече информация за процесния период.

По изложените съображения, налага се извод за неоснователност на жалбата, поради което и същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В производството пред настоящата инстанция страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. Възнаграждението е дължимо, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. В чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е предвидено, че за процесуално представителство по административни дела за една инстанция се определя възнаграждение в размер от 100 до 200 лева. С оглед фактическата и правна сложност на спора, дължимото от оспорващия юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Х.К., ЕГН: **********,*** срещу Решение № 2153-03-126 от 22.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № ********** по протокол № 120/ 28.06.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Варна, с което на жалбоподателя е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ОСЪЖДА С.Х.К., ЕГН: **********,*** да заплати на НОИ ТП – Варна сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: