Решение по дело №290/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1196
Дата: 6 октомври 2022 г.
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20227050700290
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………………2022 г.                                                              гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд,

двадесет и четвърти състав,

в открито заседание, проведено на дванадесети септември 2022 г.,

в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

 

при участието на секретаря Нина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдия Милачков

административно дело № 290 по описа за 2022 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс, във вр. чл. 65, ал. 4 от Наредба № 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19. 2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие” на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие” от ПРСР за периода 2014-2020 г. /Наредба №22 от 14.12.2015 г./.

Образувано е по жалба на „М.Д.” ЕООД с ЕИК *********, с адрес на управление с.Близнаци, ул. „Дунав” №67, общ. Аврен, област Варна, срещу Заповед № 03-040-РД/7 от 26.01.2022 г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което е отхвърлено изцяло проектно предложение с наименование „Развитие на услуги за развлечение и отдих в с.Близнаци, общ.Аврен” с код в ИСУН BG06RDNP001-19.155-0003 на кандидата „М.Д.” ЕООД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти  от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. в размер на 249 790.63 лв.   

Жалбоподателят счита обжалвания акт за незаконосъобразен, постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Изложени са твърдения, че Бизнес плана е бил разработен в началото на 2019 г., към който момент са били събрани оферти за разходи, направени са били проучвания на режийни разходи, заплати и цени на услуги, валидни към него период. Посочва, че е невъзможно да се определи как би се променила работната заплата и всички разходи и приходи по проекта за период от 10 г. Позовава се на Наредба №22 от 14.12.2015 г. и ПМС №161 от 04.07.2016 г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на подхода „Водено от общностите местно развитие“ за периода 2014 - 2020 г./ПМС №161 от 04.07.2016 г./, според които времето от приключване на приема по процедурата за финансиране проведена от МИГ до сключване на договор с ДФЗ не би следвало да отнеме повече от 5 месеца. В този смисъл, сочи, че бенефициента е очаквал проектното предложение да бъде одобрено и да започне изпълнение през есента на 2019 г., за който период не е имало промени в икономическите условия, съответно заложените параметри в бизнес плана са щели да бъдат актуални. Навежда доводи, че указанията до кандидата са близо една година след изтичане на сроковете по чл. 47, ал.1 от Постановление №161 от 04.07.2016 г. във вр. чл.60, ал.1 от Наредба №22 от 14.12.2015 г., които са изпълнени, въпреки което е издадена оспорената заповед. Твърди, че ако Управляващият орган беше спазил законните срокове е нямало да настъпят промени в показателите за формулата за жизнеспособност на проекта, защото законодателните промени са извършени с ПМС №331/26.11.2020 г. В допълнение посочва, че УО не е съобразил факта, че след като разходите се увеличават, заради променената икономическа ситуация, съответно и приходите от дейността ще са в по-висок размер. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си, поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото. Депозирани са писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, с които излага подробно съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответната страна – зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, предвид представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподетеля с УРН 761600 е подал Проектно предложение с вх. № BG06RDNP001-19.155-0003 с наименование „Развитие на услуги за развлечение и отдих в с. Близнаци, общ. Аврен” за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти № BG06RDNP001-19.155, подаден по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности” през МИГ Аврен – Белослав по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие”, в размер на 249 790.63  лева, от които 224 811.57 лв. от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 24 979.06 лв. национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България. Предложението включва наемането на персонал и създаването на три нови работни места. Разходите за наетия персонал и начислените осигуровки за сметка на работодателя са посочени в таблица 7 от Бизнес плана, месечното възнаграждение посочено за целия период на бизнес плана е 560 лв. на едно наето лице и 107.63 лв. осигуровки за сметка на работодателя. Към предложението са прикачени необходимите документи, вкл. и Бизнес план. Предложението е подадено на 27.02.2019 г.

С Уведомително писмо, изх. № 01-043-2600 от 13.09.2021 г./л.84-86 от адм.преписка/ на Директора на ОД на ДФ „Земеделие” гр.Велико Търново е уведомил жалбоподателя, че при извършване на окончателната проверка за допустимост и за съответствие на предложеното за финансиране проектно предложение са установени липси/нередовности на документи, непълноти и неясноти, подробно изброени в писмото. На осн. чл. 60, ал. 6 от Наредбата, му е даден 10-дневен срок за отстраняване на нередовностите.

С Молба/Обосновка, от 29.09.2021 г./л.89-93 от адм.преписка/, оспорващият във връзка с исканията от административния орган е представил писмени доказателства и е дал писмени обяснения.

Сред уточненията в молбата, относими за спора, са че в таблица 7 от бизнес плана е посочено месечното възнаграждение на целия производствен персонал, т.е. 1680 лв. е общата сума на възнагражденията за тримата служители – 3*560 лв. месечно възнаграждения = 1680 лв. общо.

Със Заповед № 03—040-РД/7 от 26.01.2022 г., зам.изп. директор на ДФ „Земеделие” на осн. чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22 от 14.12.2015 г. е отхвърлил изцяло проектно предложение с наименование „Развитие на услуги за развлечение и отдих в с. Близнаци, общ. Аврен” за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти № BG06RDNP001-19.155-0003. В мотивите на заповедта е изведено, че в представеното проектно предложение е посочено, че ще е необходимо наемането на персонал и създаване на три нови работни места. С ПМС №331/26.11.2020 г. минималната работна заплата за страната за 2021 г. е променена на 650 лв., като разработеният бизнес план от кандидата не е съобразен, че в рамките на заложеното време ще има промяна на икономическата обстановка в страната. УО чрез изчисляване на показателите за ефективност на инвестицията и финансови коефициенти, е приел, че не се доказва неговата икономическа жизнеспособност, каквото е изискването на т.6 от т.13.2 от одобрените Условия за кандидатстване по процедурата за подбор. След извършеното преизчисляване на бизнес плана и показателите за оценка на жизнеспособността, УО е установил, че нетна настояща стойност на проекта NPV е в размер на минус 11 098.92. Вътрешната норма на възвръщаемост на проекта IRR, e 4.68 %, а проектът се счита за икономически жизнеспособен, ако IRR > 6 %, Индекс на рентабилност по проекта PI е 0.97, проектът се счита за икономически жизнеспособен, ако PI > 1. Изложени са мотиви, че нетната настояща стойност на проекта NPV е отрицателно число и вътрешната норма на възвръщаемост на проекта IRR е 4.68 % и индекс рентабилност PI е равен на 0.97, то бизнес планът на жалбоподателя е нежизнеспособен. 

По искане на жалбоподателя, е допуснато изготвянето на съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, със задача да се извърши допълнително изчисление при трима работници, при двама работници, при един работник и без работници, като съобрази минималната работна заплата в размер на 560 лв. на месец, минималната работна заплата за 2020 г., която е 610 лв., и при текуща минимална заплата в размер на 710 лв. на месец. Според заключението на вещото лице в повечето случаи проектът е допустим – нетната стойност е > 0, т.е. положително число, жизнеспособен – вътрешната норма на възвръщаемост е > 6%, а индексът на рентабилността отговаря на изискването да е > 1. Изключение прави случаят при изчисление на показателите при минимална работна заплата 710 лв. и трима работници, в който проектът е недопустим. Нетната стойност е < 0, т.е. отрицателно число, и икономически нежизнеспособен – вътрешната норма на възвръщаемост е 3.20 % и не отговаря на критериите стойността да е по-голяма от 6 %, а индексът на рентабилността е 0.94 и не отговаря на изискването да е > 1.

При така изложената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съгласно която съдът извършва проверка на административния акт на всички основания посочени в чл. 146 от същия кодекс, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от страна, която има правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява неоснователна, въз основа на следните съображения:

Според чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба №22 от 14.12.2015 г., ДФЗ извършва проверка за допустимост на кандидата и проекта, за основателност на предложените за финансиране разходи и одобрява или отхвърля изцяло или частично предложените за финансиране от МИГ проекти със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – зам.изпълнителния директор на ДФЗ, видно и от решението по т. 7 на приложения протокол № 178/10.06.2021 г./л.15-17/ от заседанието на УС на ДФЗ. Заповедта отговаря на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, при издаването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е налице отменителното основание по чл. 146, ал. 3 от АПК.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че в оспорената заповед няма посочени текстове от закон или нормативен акт нарушени от бенефициента. В оспорената заповед, много точно и ясно е цитирана разпоредбата, която е послужила като основание за извършване на проверка от УО – чл.65, ал.1, т.2 от Наредбата. УО се е позовал на т.6 от т.13.2 от одобрените Условия за кандидатстване. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от Наредба №22 от 14.12.2015 г. Колективният управителен орган на МИГ одобрява обява за прием на проектни предложения към стратегия за ВОМР и насоки и образци на документи за кандидатстване по всяка мярка от стратегията за ВОМР. УО е посочил, че извършените преизчисления са на база показателите за оценка на жизнеспособността на същия - Приложение № 9б  към Условия за кандидатстване. Показателите за оценка са посочени и в представения от жалбоподателя пред административния орган в т. 6 Бизнес план. Основание за извършване на изчисление на показателите за ефективност на инвестицията и финансови коефициенти от бизнес плана е ПМС №331/26.11.2020 г., с което е определен размера на минималната работна заплата за страната. Постановленията на Министерски съвет са нормативни актове. С постановления се регламентират в съответствие със законите обществени отношения, които са предоставени за уреждане от Министерски съвет.

Съгласно т.6 от т.13.2 от одобрените Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020/ https://eumis2020.government.bg/bg/s/5f786d6b-c0aa-4d96-aa29-6cfa458d99fb/Procedure/InfoEnded/ce28d56b-af8e-464c-8089-ddd641845258/ – за да подлежат на подпомагане кандидатите представят бизнес план (по образец съгласно Приложение № 7 от документите за попълване, който съдържа подробно описание на планираните инвестиции и дейности, и доказва икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството за 5 годишен период, а в случаите на инвестиции за извършване на строително-монтажни работи и трайни насаждения – за 10 годишен период.

Съгласно т.13 от използвани съкращения и основни дефиниции от Приложение № 1 към Условия за кандидатстване, „Икономическа жизнеспособност“ е генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.

С Приложение № 9б  към Условия за кандидатстване е приет Работен лист

за оценка на бизнес плана, съгласно който бизнес планът трябва да отговаря на посочените показатели, за да се приеме, че същият е жизнеспособен.

          С оспорената заповед, УО се е позовал на ПМС №331/26.11.2020 г., с което минималната работна заплата за страната за 2021 г. е увеличена на 650 лв. с което е приел, че бизнес планът на жалбоподателя не е съобразен с промяната на икономическата обстановка в страната. Видно от приложения Бизнес план на жалбоподателя, същият е предвидил като разходи за заплати и осигуровки за 10 – годишен период в размер на 560 лв., колкото е минималната работна заплата в страната към него момент. Твърдението в жалбата, че бизнес планът е бил разработен в началото на 2019 г., съответно услугите заложени по проекта са били валидни към него момент е неоснователно. Предвид факта, че с одобрените Условия за кандидатстване се предвижда за строително-монтажни работи бенефициента/жалбоподателя да докаже икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството за 10 годишен период, то нелогично звучи, че същият е съобразен само с разходите към момента на подаване на бизнес плана. Следва да се отбележи, че проекта е нежизнеспособен, защото жалбоподателят е предвидил възнаграждение в минимален размер. В случай, че същото беше определено в размер към средната работна заплата за страната, дори и при непредвидимо увеличение на минималната работна заплата, то нямаше да се променят показателите на бизнес плана.

          Заключението на вещото лице по изготвената СЧЕ, е установило, че при изчисления на показателите при минимална работна заплата в размер на 710 лв. и трима работници, проектът е недопустим. Посочено е, че нетната настояща стойност е < 0, т.е. отрицателно число и икономически нежизнеспособен, защото вътрешната норма на възвръщаемост е 3.20 % и не отговаря на критериите стойността да е по-голяма от 6 %, а индексът на рентабилността е 0.94  и не отговаря на изискването да е > 1. Заключението на вещото лице в тази част, потвърждава гореизложените изводи, че неправилно разходите по проекта са съобразени само с периода към който е бил подаден Бизнес плана, а не и за 10 г. период, каквото е изискването. 

          Твърденията в жалбата, че Държавен фонд „Земеделие“ не е съобразил и спазил сроковете посочени в Наредбата, са неоснователни. Сроковете посочени в Наредбата са инструктивни, а не задължителни.

          В жалбата са изложени твърдения, че ако бенефициента намали работниците до двама, проекта ще излезе рентабилен и икономически жизнеспособен. В писмените бележки излага доводи, че няма пречка бенефициента да намали броя на работниците и/или да се откаже от същите по време на изпълнение на бизнесплана. Разпоредбата на чл.39 от ЗУСЕФСУ, предвижда изменение или допълване на административния договор от бенефициента или УО. Посочено е, че изменението или допълването не може да води до нарушаване на принципите по чл. 29, ал. 1, които са общи за процедурите по ЗУСЕФСУ. В т.2.3.3 от Раздел ІІ. Критерии за допустимост, ангажименти и други задължения на бенефициента от Условия за изпълнение на одобрените проекти към стратегията за водено от общностите местно развитие за територията на местна инициативна група Аврен-Белослав, е предвидено, че не се допуска изменение и/или допълнение на договора за финансова помощ. Това ограничение е предвидено ако се засяга основната цел на дейността и/или променя предназначението на инвестицията, съгласно одобрения проект, води до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, води до увеличение на стойността на договорената финансова помощ. В случай, че бъдат намалени работниците или бенефициента се откаже от тях, това ще е в нарушение на т.2.3.3 от Условия за изпълнение на одобрените проекти към стратегията, защото ще се засегне една от основните цели на проекта – насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила. Намаляването или премахването на работниците от проекта ще е в нарушение и на т.2.3.3.1 от Условията за изпълнение, защото изменението и/или допълнението на договора ще води до несъответствие с целите и дейностите за оценка. Бенефициента е бил оценен и е получил определен брой точки като е заявил, че ще ангажира при изпълнението на проекта трима работници. Като обосновка в бизнес плана, бенефициента е посочил, че ще насърчи социалното приобщаване и намаляване на бедността. Тази цел ще бъде постигната, като създаде 3 нови работни места, като допринесе за намаляване на сезонните колебания в заетостта в конкретния селски район, осигурявайки дългосрочни работни места и постоянен доход за новоназначените лица. С твърденията в производството пред съда, бенефициента иска да промени една от целите на проекта, което съгласно Условия за изпълнение на одобрените проекти към стратегията е недопустимо.

С т.6 от Условията за кандидатстване, озаглавена  Цели на предоставяната безвъзмездна финансова помощ по процедурата и очаквани резултати, се посочват конкретните цели на мярката. Целта на процедурата е предоставяната по процедурата безвъзмездна финансова помощ да допринесе за постигането на основната цел на Стратегията за ВОМР на СНЦ „МИГ Аврен-Белослав“ - Устойчиво развитие на местната икономика основано на собствения потенциал и териториална идентичност, насърчаване на иновационната активност, стимулиране на растеж и заетост за по-добро качество на живот. Като специфична цел на Мярка 6.4 „Подкрепа за инвестиции в установяването и развитието на неселскостопански дейности“ е посочена диверсификация на местната икономика, стимулиране на растеж и заетост, оползотворяване на туристическия потенциал за развитие на територията.  Сред конкретните цели на мярката са насърчаване на заетостта и разкриване на качествени работни места и запазване на вече съществуващите работни места, диверсификация на местната икономика, стимулиране на растеж и заетост, оползотворяване на туристическия потенциал за развитие на територията. В условията за кандидатстване е предвидено, че очакваните резултати от прилагането на мярката са свързани с реализиране на проекти за насърчаване на заетостта и разкриване на нови работни места. Компонента заетост присъства във всяка една цел на мярката, поради което намаляването на работните места или премахването им изобщо от проекта на този етап от процедурата, би било предпоставка за нежизнеспособност/административно несъответствие и недопускане.

Законодателят в ЗУСЕФСУ допуска изменение и/или допълване на административния договор и одобреният с него проект, както и в Условия за изпълнение на одобрените проекти към стратегията, но е недопустимо да се засягат основни цели/компоненти на мярката, залегнали в бизнес плана на бенефициента. Твърденията на жалбоподателя, че УО не е съобразил факта, че след като разходите се увеличават, заради променената икономическа ситуация, съответно и приходите от дейността ще са в по-висок размер, е неоснователно. Жалбоподателят е изготвил Бизнес план, който е бил оценен, получил е съответния брой точки. Той е имал възможност, преди да представи Бизнес плана да предвиди всички елементи за участие по програмата, поради което е неоснователно в зависимост от мотивите на оспорената заповед, той да променя данните на същия. Следвало е бенефициента да изготви Бизнес плана по такъв начин, че промяната на икономическата обстановка за този период да не повлияе на заложените от него данни. Разходите за работна заплата на трима работници и осигуровките на същите трябва да бъдат осигурени независимо от приходите. Последните не са предвидими и зависят от много фактори. Предвид това, че жалбоподателят участва за финансиране по ЗУСЕФСУ, в Бизнес плана е предвидил трима работници, той следва да осигури разходите за заплати, независимо от размера на приходите – дали са в по-голям или по-малък размер.

В чл.10, ал.2 от Наредба за договаряне на работната заплата е предвидено, че при определяне на минималната работна заплата за страната следва да се отчетат икономическите фактори, вкл. изискванията за икономическото развитие на страната. Бенефициента няма как да е запознат какво ще е икономическото състояние на страната за период от 10 г. Но при положение, че той предлага Бизнес план за сравнително дълъг период от време, той следва да предвиди заплащане на работниците, което да отговаря на икономическите условия в страната, което той не е направил.

Твърдението на процесуалния представител в съдебно заседание, че „общият брой точки, с които/бенефициента/ е получил одобрение е 60, ако се премахнат 25 точки, той отново е щял да бъде много над минимума за одобрение на проекта“ е теоретично вярно. Но, следва да се отбележи че тези изчисления и пресмятания е следвало да бъдат направени към момента на подготовка на проекта, при необходимост консултация със специалист, при ясната визия какъв проект/бизнес план ще предложи и как ще го изпълни. При положение, че е заявил, че ще са му необходими трима работника, съответно проекта е бил оценен в този вариант, нелогично звучи на последващ етап, според издадения административен акт от УО, да променя показателите на бизнес плана. Нещо повече. За да се прецени жизнеспособността на проекта, не е достатъчно да се съобразяват единствено цифрите и коефициентите. Не става ясно от твърденията на жалбоподателя, ако се лиши от тримата работници, които е заложил в бизнес плана си, по какъв начин смята да обезпечи функционирането на обекта, за който кандидатства. Проекта е за изграждане и експлоатация на басейн с барбекю в продължение на 10 години и за съда остава необосновано твърдението, че подобен туристически обект може да функционира без персонал.

          Управляващият орган действа в условията на обвързана компетентност. В случай, че е налице фактическият състав на цитираните в оспорената заповед разпоредби и констатации, той е длъжен да издаде заповед, с която да отхвърли проектното предложение.  

          По така изложените правни аргументи и при съобразяване чл. 168 от АПК настоящата съдебна инстанция обоснова краен извод за неоснователност на жалбата.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв. при прилагане на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „М.Д.“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление с.Близнаци, ул. „Дунав” №67, общ. Аврен, област Варна, срещу Заповед № 03-040-РД/7 от 26.01.2022 г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което е отхвърлено изцяло проектно предложение с наименование „Развитие на услуги за развлечение и отдих в с.Близнаци, общ.Аврен” с код в ИСУН BG06RDNP001-19.155-0003 на кандидата „М.Д.” ЕООД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти № BG06RDNP001-19.155-0003 от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. в размер на 249 790.63 лв.  

 

ОСЪЖДА „М.Д.“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление с.Близнаци, ул. „Дунав” №67, общ. Аврен, област Варна, да запати на Държавен фонд „Земеделие“, сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: