М О Т И В И

 

към присъда № 29 от 12.02.2015 год. по НОХД № 1871/2014 год. на СлРС

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите Ю.К.Х. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и Ю.Х.В. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на защитниците на подсъдимите и на самите подсъдими, и след като установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено спрямо подсъдимите, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанията на подсъдимите и проведеното съкратено съдебно следствие, да им бъдат наложени наказания при условията на чл. 58а от НК, а именно: на подс. Х. наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което да бъде намалено с една трета, намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, а на подс. В. наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде намалено с една трета, намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Ю.К.Х. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено минимално наказание.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Ю.Х.В. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено минимално наказание.

Адв. С. от АК - Сливен – служебен защитник на подсъдимия Ю.К.Х., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи наказание на представлявания от нея подсъдим при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от една година или една година и шест месеца.

Адв. Н. от АК - Сливен – служебен защитник на подсъдимия Ю.Х.В., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи наказание на представлявания от него подсъдим при условията на чл. 58а от НК, а именно  „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде намалено на осем месеца „Лишаване от свобода”.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Ю.К.Х. е неграмотен, неженен, не работи, осъждан.

Подсъдимият Ю.Х.В. е с основно образование, неженен, не работи, осъждан.

Двамата подсъдими са братовчеди. В началото на 2013 год. двамата подсъдими били заедно, когато се уговорили в една от следващите нощи да откраднат кабели, захранващи тролейбусната мрежа на гр. Сливен.

На 08.01.2013 год. двамата подсъдими пристъпили към изпълнение на намерението си да извършат намислената кражба. Малко след полунощ на 08.01.2013 год. двамата тръгнали пеша от кв. „Надежда” към намиращото се в близост тролейбусно депо. Подс. Х. взел със себе си ножовка, с която имал намерение да реже кабел. След като стигнали до депото махнали капака на една от шахтите, влезли вътре и с ножовката прекъснали три от кабелите, които захранвали тролейбусната мрежа и били тип СПЕмТ-ет, 400 кв.мм., собственост на „Пътнически превози” ЕООД - гр. Сливен, представлявано към датата на извършване на деянието от управителя К.Д.. След това двамата подсъдими отишли до следващата шахта и по същия начин влезли вътре и отрязали трите кабела и в него участък. След това издърпали трите парчета от прекъснатите кабели, общо 40 л.м. и ги скрили в близост. След това се върнали в кв. „Надежда”, където от дома на подс. Х. взели каруца и се върнали до местопрестъплението. Натоварили кабела на каруцата и отново се върнали в кв. „Надежда”, където премахнали гумената обвивка на кабела, като по този начин отделили медното съдържание и го подготвили за продажба. На сутринта същия ден с помощта на свид. М. Х., който притежавал микробус, откарали медното съдържание на откраднатия кабел в пункт за изкупуване на метални отпадъци в с. Сотиря и го продали на свид. К. за сумата от 1870 лева. Впоследствие свид. К. препродал изкупената от него мед, като в пункта му останал само един сноп от оголения меден проводник с дължина 40 см. След разкриване на кражбата, с протокол за доброволно предаване свид. К. предал на органите на полицията останалото у него парче от кабела. Впоследствие същото е върнато на пострадалото дружество срещу разписка.

Видно от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза общата стойност на 40 л.м. кабел тип СПЕмТ-ет 400 кв.мм., предмет на кражба, собственост на „Пътнически превози” ЕООД – Сливен, по пазарни цени към момента на извършване на деянието възлиза на 1772,16 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанията на подсъдимите и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признаха вината си и изразиха съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Ю.К.Х. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а подсъдимият Ю.Х.В. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 08.01.2013 год., в гр. Сливен, след предварителен сговор помежду си, подс. Х. в условията на опасен рецидив, като използвали техническо средство (ножовка), извършили кражба на чужди движими вещи: 40 линейни метра меден проводник тип СПЕмТ-ет 400 кв.мм. на стойност 1772,16 лева (хиляда седемстотин седемдесет и два лева и шестнадесет стотинки), собственост на „Пътнически превози” ЕООД гр. Сливен, с управител К.Г.Д. ***.

Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението, а именно деянието си подсъдимият Ю.К.Х. е извършил в условията на опасен рецидив, тъй като видно от приложената по делото справка за съдимост на лицето, същия е многократно осъждан с влезли в сила присъди за извършени престъпления против собствеността, по които е търпял ефективни наказания, в това число и по НОХД № 2066/2008 год. на СлРС (влязло в сила споразумение на 26.01.2009 год.), с което е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим и по НОХД № 1891/2009 год. на СлРС (влязла в сила присъда на 16.12.2009 год.), с което е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Безспорно е установено, че са налице квалифициращите елементи от състава на престъплението, а именно: предварителен сговор между двамата подсъдими по делото за осъществяване на деянието и използване на техническо средство (ножовка).

Деянието подсъдимите са извършили с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимите и същите са се разпоредили с тях. Имуществените вреди не са възстановени.

Като смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът прецени изразеното от тях съжаление за извършеното.

Като отегчаващи вината на подсъдимите Ю.К.Х. и Ю.Х.В. обстоятелства, съдът отчете негативните им характеристични данни.

Предишните осъждания на подсъдимия Ю.К.Х. за престъпления по глава V, раздел І от НК, съдът не прецени като отегчаващи вината му обстоятелства, тъй като те са взети в предвид от законодателя при квалифициране на деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината им обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на всеки един от подсъдимите, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция. Съдът определи наказание на подсъдимите Ю.К.Х. и Ю.Х.В. при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от тях самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието е извършено от подсъдимите в на 08.01.2013 год., т.е. след влизане в сила на посоченото изменение на НК.

С оглед гореизложеното, съдът наложи следните наказания на подсъдимите:

На подсъдимия Ю.К.Х. за извършеното от него деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК – определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимия следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На подсъдимия Ю.Х.В. за извършеното от него деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК – определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимия следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Така определените наказания на подсъдимите съдът прецени за максимално справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че те ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимите и ще въздействат възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Ю.К.Х. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 15,00 лева (петнадесет лева) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Ю.Х.В. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 15,00 лева (петнадесет лева) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: