Решение по дело №1240/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ и е образувано по жалбата на А. Е. В., [ЕГН], със съдебен адрес гр. Пазарджик, [улица]против отказ рег. № 1818з-1058/21.11.2023 на Началник РУ – Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик, за издаване на разрешение за придобиване и собственост на огнестрелно оръжие.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, моли се да бъде отменено. Сочи се, че в административния акт не са изложени конкретни фактически и правни съображения за издаването му. Жалбоподателят счита, че отговаря на изискванията за придобиване и собственост, поради което моли отказът да бъде отменен като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б. АК – Пазарджик, който по изложени съображения моли съда да отмени обжалвания отказ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник РУ – Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик, редовно призован не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита с вх. № 1107/05.02.2024 г., в която гл. юриск. П. моли съда да остави без уважение подадената жалба. Счита, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, в съответствие с материалния и процесуален закон и не противоречи на целта на закона. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено с подаването на Заявление с вх. № 181800-17802/02.11.2023 г. от А. Е. В., в качеството му на представляващ фирма „Старт Трейд 94“ ЕООД гр. Пазарджик, с което е заявил желанието си да му бъде издадено разрешение за придобиване и собственост на късо огнестрелно оръжие, което му е необходимо за дейността на фирмата, за служебни цели. Към заявлението са приложени документи, а именно: декларация, карта за медицински преглед, актуално състояние на фирмата, свидетелство за съдимост, Дружествен акт от 19.02.2018 г., диплома за завършено средно образование и т.н.

Последвало е издаването на оспорения отказ за издаване на разрешения за дейности с ОБВВПИ с рег. № 1818з-1058/21.11.2023 на Началник РУ – Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик, с който е отказано издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие на фирма „Старт Трейд 94“ ЕООД гр. Пазарджик, с управител А. Е. В..

Постановеният административен акт е връчен лично на жалбоподателя срещу подпис на 11.12.2023 г. като в законоустановения 14 – дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Административният орган е мотивирал отказа си с това, че жалбоподателят в заявлението си за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие не е посочил основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от закупуването на оръжие, тоест начинът му на живот, средата в която се движи, отговорностите и прочие, да са опасни за личността му, здраве и живот. Посочено е, че не са посочени никакви конкретни обстоятелства, от които да е видно, че управителят на фирмата има нужда да притежава късо огнестрелно оръжие за служебни цели във връзка с дейността й.

По делото е разпитан свидетелят Е. А. В., баща на жалбоподателя, който заяви пред съда, че имат семеен бизнес със злато. Собственик е на златарско ателие от двадесет години и всеки месец пътува и прави внос на злато от Истанбул. Синът му го прибирал от митницата, поради което е необходимо да бъде въоръжен. Златото което се внася на месец е около десет килограма и е необходимо да бъде пренасяно с въоръжена охрана. Твърди, че синът му има самостоятелен магазин с около 10-15 кг. злато. В него работи цялото му семейство.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът намира, че обжалваното решение е издадено в предвидената от закона форма и от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му, т.е. началникът на РУ – Пазарджик е компетентен орган, по силата на цитираните законови разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

За да бъде издаден благоприятен за молителя административен акт е необходимо да се установи основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Само твърдението, че заявителят има фирма, във връзка с дейността, на която е необходимо да има въоръжена охрана, не представлява основателна причина за издаване на разрешението. В административното производство не са събрани доказателства за необходимост от защита срещу посегателства върху личността или имуществото на жалбоподателя. Такива не са представени и в настоящото съдебно производство. Преценката за наличието на „основателна причина“ се прави за всеки конкретен случай, като органът преценява необходимостта от притежаването на оръжие на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Евентуалната заплаха от престъпни посегателства не може да се приеме за основателна причина за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие.

Освен това съдът намира за основателни и направените възражения от административния орган за това, че работата на жалбоподателя и необходимостта за осъществяване на охрана – съхранение и транспортиране на парични средства и благородни метали и изделия от тях, се извършва по специален ред, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност, която се извършва след издаване на лиценз или въз основа на писмен договор с търговци, които имат право да извършват такава дейност. Съгласно чл. 12, ал. 2 от същия закон – при въоръжена охрана се спазват изискванията на ЗОБВВПИ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като съгласно чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ – при осъществяване на охранителна дейност лицата получили разрешение носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели.

С оглед на това съдът намира, че при постановяване на оспорения отказ административният орган правилно и законосъобразно е приел, че жалбоподателят не е посочил основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаване на разрешение за придобиване и собственост на късо огнестрелно оръжие за служебни цели.

Допуснатата неточност в изписване на името на заявителя в обстоятелствената част и диспозитива на оспорения административен акт, съдът намира за техническа грешка, която не е съществена, предвид, че лицето е ясно индивидуализирано с посочване на ЕГН. В хода на извършената служебна проверка съдът констатира, че са спазени изискванията за законосъобразност на административния акт - предмет на съдебен контрол. Актът е издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на процесуалноправните разпоредби за издаването му - посочени са фактическите и правни основания за издаването му, както и същият е съобразен с целта на закона. Не са налице основанията за отмяна по чл. 146 от АПК, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Е. В., [ЕГН], със съдебен адрес гр. Пазарджик, [улица]против отказ рег. № 1818з-1058/21.11.2023 на Началник РУ – Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик, за издаване на разрешение за придобиване и собственост на огнестрелно оръжие.

ОСЪЖДА А. Е. В., [ЕГН], със съдебен адрес гр. Пазарджик, [улица], да заплати на Началник РУ – Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.