Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Ардино, 19.03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ардинският районен съд в публично
заседание, проведено на двадесет и пети февруари, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря КАТЯ
ХАДЖИЕВА, като изслуша докладваното от съдията гр.д.№ 187/ 2018г.по описа на
съда, и за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по предявени искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.3-во ЗЗД, по чл.108
от ЗС, и чл.59 от ЗЗД.
В
своята искова молба ищецът Е.Л.С. ***, предявена чрез адв.Д. ***, твърди, че по време на
брака им с Л.Й.С. бил придобил в режим на СИО
на 12.09.14г. с Н.а. за продажба на недвижим
имот № 42, т.2, peг. № 1661, дело № 208/2014г. на Районен
съдия В.Петров /който е изпълнявал
функциите на Съдия по вписванията/: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад. № ****в
землището на гр.Ардино, общ.Ардино, обл.Кърджали, ЕКАТТЕ 00607, целия с площ
1,430 дка, с начин на трайно ползване- Стопански двор, представляващ бивш
парцел № 1 по плана на стопанския двор на заличеното ТКЗС- гр.Ардино, ВЕДНО с
построената в двора ДЪРВОДЕЛСКА РАБОТИЛНИЦА със застроена площ 224 кв.м. и обем
от 672 куб.м., представляваща масивна едноетажна
сграда, състояща се от работно помещение и изградени по негово протежение три
помещения със самостоятелни външни входове и при съответни посочени в
исковата молба граници с имота.
Заявява,
че също
така бил придобил в режим на СИО на 05.10.2017г. с Н.а. за продажба
на недвижим имот № 62, т.2, peг.№3471, н.д.
№140/17г.
на Нотариус Н.Б. и друг недвижими имот; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА, находящ се в жилищна сграда с търговски обект в гр.Ардино, общ.Ардино,
обл.Кърджали, ул."Пирин" № 10, ет. 1, с предназначение- ТЪРГОВСКИ
ОБЕКТ - МАГАЗИН № 5, със застроена площ 22,02 кв.м., състоящ се от търговско
помещение, склад и санитарен възел, ведно с припадащи
части от рампата, от правото на строеж и от общите части при съответни имотни
граници.
Твърди,
че по
време на брака ищецът и неговата тогавашна съпругата Л.Й.С.
са ползвали
съвместно посочените недвижими имоти, като са
дали още в самото начало на ответника по настоящото производство да ги ползва.
Заявява се, че посочената в Н.а. № 42, т.2, peг. № 1661, н.д. № 208, дърводелска
работилница, а именно масивна едноетажна сграда е
била преустроена в база за преработка на
гъби и билки и оборудвана с две хладилни стаи с хладилни агрегати.
Имало е и едно помещение с казани с пещ предназначени за
бланширане на суровината. Преустроили и сушилня с венилация, оборудвана с печка
на твърдо гориво и вентилация от три големи вентилатора. Помещенията били
оборудвани и с необходимите за целите машини, мивки, плотове от
алпака и т.н.
Сочи
се също така, че на 12.01.18г. Л.С./съпругата
му/ била
напуснала
семейното жилище и заживяла при родителите си, един от които е
ответникът /неин баща/, поради което бракът им бил
прекратен с Решение
№ 52/27.07.18г. постановено по гр.д. № 54/18 г. по описа
на АРС. След фактическата раздяла на ищеца и неговата
съпругата, ответникът изцяло се бил
настанил
в описаните по-горе имоти, като започнал да изкупува гъби и билки и изцяло
ограничил достъпа на ищеца до тях. По време на бракоразводното дело ищеца бил получил
сигнал, че находящите се в дърводелската работилница машини и материали се
изнасят от имота. Посетил бил имота и като
установил, че катинарите и ключалките са сменени от ответника,
поради което уведомил органите на МВР, бил сезирал и прокуратурата на няколко
пъти. Сочи се, че за тези имоти на 27.03.18 г. и 15.05.18г. Л.С.и
ответникът Й.К.К., който е бил баща на съпругата му, са били сключили договори
за наем. Като първият имот, а именно дърводелската работилница, която е били
преустроена е била отдадена под наем за сумата от 10 лв., а вторият имот е бил
отдаден под наем за сумата от 120 лв.
Ищецът
заявява, че договорите са били сключени в нарушение на разпоредбата на чл.32 от
ЗС, като е нямало и решение на собствениците, притежаващи повече от половината
от дяловете на същите вещи. Сочи също така, че тези договори са били нищожни на
осн. чл.26 ал.1, предл.3 от ЗЗД- били
са сключени в нарушение на правилата на морала. Сочи се, че самите договори са
били сключени при явни неизгодни условия, били сключени в противоречия с
добрата търговска практика и затуй се считало, че се накърнявали добрите нрави.
Освен
това се твърди в исковата молба, че от 27.03.2018г. до настоящият момент, като
и от 15.05.2018г. до настоящия момент, той- ищецът е бил ограничен от възможността си да
ползва упоменатите по-горе имоти, тъй като ответникът го е бил ограничил в това
отношение. Заявява, че ответникът и към настоящия момент продължавал да ползва
имотите, ведно с оборудването в тях, и категорично отказвал да му даде
възможност да реализира каквито и да са собственически правомощия в това.
Съобразно и това за него възниквал правния интерес от завеждане на трите
посочени иска.
Ето
и защо ищецът С. иска на основание чл.26 ал.1 предл.-3 от ЗЗД да бъдат обявени
за нищожни Договор за наем от 27.03.2018г. и Договор за наем от 15.05.2018г.,
сключени между ответника К. и Л.С./дъщеря на ответника и съпруга към онзи
момент на ищеца/, и касаещи описаните по-горе
недвижими имоти, както и иска на основание чл.108 от ЗС да бъде осъден
ответникът да отстъпи собствеността и предаде владението на него върху същите
недвижими имоти, както и иска на основание чл.59 от ЗЗД да се осъди ответникът К.
да заплати сумата от 1 840 лева, представляващи пропуснати ползи от
възможността лично да ползва или отдава под наем на трети лица тези недв.имоти, ведно със съответните
лихви. Претендира и разноски.
В
съдебно заседание, ищецът, се явява представляван от адв.Д.Д., поддържа така
предявеният иск по изложените в съдебно заседание и в представената по реда на
чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита становище.
Ответникът, представляван от адв.Д.Ш.,
оспорва исковата молба изцяло по основание и размер, като счита същата на първо
място като недопустима- той не бил пасивно легитимиран да отговаря по тях, а
като алтернативно становище- за неоснователен по изложените от процесуалния
представител, съображения в писменият отговор по чл.131 от ГПК, както следва; С
писменият отговор адв.Ш. намира и трите предявени иска срещу него за
недопустими, както иска за обявяване за
нищожност, така и ревандикационният, така и иска за неоснователното
обогатяване. Той счита, че не може да е пасивно легитимиран спрямо тези искове.
Те не могат да се считат заведени срещу него, но в същото време алтернативно
сочи, че същите са неоснователни. Сочи, че обстоятелствата, които са били
посочени в исковата молба не отговаряли
на истината, тъй като ищецът не бил придобил двата имота, така както са
описани, нито пък бил закупил стопанският двор, нито пък му е предоставял след
това да го обработва. Заявява, че процесният стопански двор и дърводелската
работилница са били закупени през 90–те години от Ликвидационния съвет на АПК–
Ардино, като за целта, той- ответникът със свои лични средства, усилия и
кредити е бил закупил дърводелската работилница и е преустроил същата на база
за изкупуване и първоначална преработка на диворастящи гъби. Когато той бил
закупувал тази работилница ищецът не е имал нищо общо с неговото семейство.
Едва след като са сключили брак с дъщеря му, вече така направената и изградена
база, той е помагал в разработването на същата.
Ответникът
заявява, че през 2009г. здравословното състояние на дъщеря му Л.Й.С. се влошило,
поради което се е наложило да бъде проведено продължително и скъпо лечение и
поради липсата на съответни финансови средства, той- ответникът се е принудил
да се обърне за помощ към свой приятел и колега от преди, а именно към Д. ***. Същият
му дал заем в размер на 14 400 лв, които били използвани за лечението на
дъщеря му. Като за обезпечение на този заем, той бил прехвърлил собствеността
върху посочения имот, а именно дърводелската работилница. През 2014г.
здравословното състояние на неговата дъщеря се е подобрило, поради което със
средства от нов банков заем и с негови и
средства на семейството е успял да погаси заема към кредитора Д. А.. Посочва,
че след прекратяването на тези взаимни отношения пък последният му е прехвърлил
отново собствеността върху производствената база. Той, ответникът е решил да
остави базата на името на дъщеря си Л.Й.С., за да име баланс между нейните
интереси и интересите на сина си, като на последният е прехвърлил къщата, в
която живеели със семейството си. Въпреки, че имота се водил на дъщеря му Л.С.,
той всъщност е бил негов-на ответника, защото той бил изплатил всичко и е
ползвал базата със съзнанието на собственик. Всичките разходи и режийни
включително са били плащани от него. По отношение за пречките за имота заявява,
че не е създавал никакви пречки. До края на 2018г. ищецът и дъщеря му са имали
винаги безпрепятствен достъп до имота и са ползвали същият по предназначение.
Дори заявява, че когато са възникнали проблеми между дъщеря му и ищеца, именно
последният е бил човека, който се е опитал да ограничи достъпа до базата, както
на дъщеря му, така и на него, като е бил сменял на няколко пъти заключващи
устройства, изнасял закупените от него гъби и т.н., за което той/ответника е сигнализирал
органите на МВР, както и работодателят на ищеца, а именно командира на военното
поделение.
По
отношение на вторият обект- магазина, ответникът сочи, че след като възникнали
сериозни семейните проблеми между дъщеря му и ищеца през октомври 2017г.,
неговата дъщеря е решила да закупи и втория имот, а именно търговския обект №5,
находящ се в гр. Ардино. Той бил закупен лично от нея със средства от банков
кредит, като този имот е бил изключително нейна собственост и никога не бил в
такъв режим. Съобразно и това счита, че искове недопустими и неоснователни.
Като съображенията за неоснователност са същите, съобразно и което иска
отхвърлянето на трите иска като неоснователни, като преди това иска да се
приемат като недопустими.
В
съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от адв.Д.Ш. ***,
който поддържа становището си за недопустимост и на трите съединени и предявени
срещу него искове, и алтернативно сочи тяхната неоснователност, по изложените в
съдебно заседание и в писмената защита по реда на чл.149 ал.3 от ГПК- били
недопустими, защото ищецът е разполагал със специален ред за търсене на защита,
а и той не е бил пасивно легитимиран да отговаря по тях.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По
делото е представено копие на съдебно решение № 52/ 27.07.2018г., постановено
по гр.д. № 54/ 2018г. на РС- Ардино, от което се установява, че бракът, сключен
09.01.2001г. с акт № 27/ 09.01.2001г. /приложено удостоверение в тази насока/ между
ищеца С. и неговата съпруга Л.С./дъщеря на ответника Й.К./ е бил прекратен с
това решение, в сила от 19.09.2018г.
Установява
се по делото, че по по време на брака на ищеца с Л.Й.С.
/дъщеря на ответника/ е
бил
придобит в режим на СИО на 12.09.14г. с Н.а. за продажба
на недвижим имот №42, т.2, peг.№ 1661, дело № 208/2014г. на Районен
съдия В.Петров /който е изпълнявал
функциите на Съдия по вписванията/: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад. № ****в
землището на гр.Ардино, общ.Ардино, обл.Кърджали, ЕКАТТЕ 00607, целия с площ
1,430 дка, с начин на трайно ползване- Стопански двор, представляващ бивш
парцел № 1 по плана на стопанския двор на заличеното ТКЗС- гр.Ардино, ВЕДНО с
построената в двора ДЪРВОДЕЛСКА РАБОТИЛНИЦА със застроена площ 224 кв.м. и обем
от 672 куб.м., представляваща масивна едноетажна сграда,
състояща се от работно помещение и изградени по негово протежение три помещения
със самостоятелни външни входове и при граници на имота; ПИ
№ 011227- пасище, мера на Община Ардино; ПИ № 011748- стопански двор на ДПФ-
МЗГ; ПИ № 011279- пасище, мера на насл. на А.Х.С.; ПИ № 011268- нива на Салим
Ахмедов Садулов. Като доказателство е приложено копие на скица на поземленият
имот- с упоменати титул за собственост, площи, граници, предназначение и други.
По
делото се установява, че ищецът е придобил в режим на СИО на 05.10.2017г. с Н.а. за продажба
на недвижим имот № 62, т.2, peг.№3471, н.д.
№140/17г.
на Нотариус Н.Б.,
и друг недвижим имот, а именно; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, находящ се
в жилищна сграда с търговски обект в гр.Ардино, общ.Ардино, обл.Кърджали,
ул."Пирин" № 10, ет. 1, с предназначение- ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ - МАГАЗИН №
5, със застроена площ 22,02 кв.м., състоящ се от търговско помещение, склад и
санитарен възел, ведно с 1/8 ид.част от рампата, обслужваща търговските обекти,
както и припадащите
се 1,585% ид.части от общите части на сградата, и 1,585 % ид.части от правото
на строеж върху ПИ с кад.№ 46 от кв.19, за който е отреден УПИ 7 по рег.план на
гр.Ардино, одобрен с Заповед № 338/ 07.05.1984г. с площ от 1 400 кв.м.,
при граници; североизток- имоти с кад.№ 47 и кад. №48 от кв.-19; северозапад- улица „Пирин“;
югоизток- имоти с кад. № 43, кад. № 44 и кад. №45 от кв.19; и югозапад- улица;
и при граници на магазин №5; горе- ап. №9, долу- избени помещения.
Представени
са два броя удостоверения за данъчна оценка, издадени от Община Ардино, касаещи
процесните два броя недвижими имота, в които са съсобственици с равни дялове са
посочени ищецът С. и неговата съпруга Л.С./дъщеря на ответника по делото/.
Като
доказателство е приложено и удостоверение с рег. № 454/13.09.2019г. на Служба
по вписваният при РС- Ардино, в което е отразено обстоятелството, че процесните
наемни договори от 27.03.2018г. и от 15.05.2018г., касателни имоти, предмет на
настоящото дело, са вписани в общият нотариален регистър под №№ 891 и № 1473
/като само последният- от 15.05.2018г. е бил с вписано съдържание- описан е
предметът и това е магазин №5 и цена от 120 лева/. Страните по това наемно
правоотношение са ответникът, като наемател на съответният недв.имот, и
съпругата на ищеца /и дъщеря на ответника- като наемодател.
Ищецът
е приложил и 5 Бр.Постановления на РП- Ардино за отказ да се образува ДП /от
11.06.2018г.- 2бр., от 5 , 9 и 13 юли 2018г./ по жалби и сигнали от двете
страни по настоящото производство /а и от Л.С.- към онзи момент съпруга на
ищеца и дъщеря на ответника/, с които страните взаимно се обвиняват за
незаконни действия, касаещи процесните имоти и най- вече цехът в стопанският
двор. Прокуратурата е отказала образуване на нак.производство по тези жалби и
сигнали с аргументи, че споровете за
този имот следва да се решат по съдебен ред, като е прието, че липсват данни за
деяние по НК, поради и което е прекратила преписките по същите.
Ответникът
също е представил доказателства, както следва; Договор за наем от 27.03.2018г.,
между ответника и Л.Й.С. /вписан в общия нотариален регистър под № 891/ , и
Договор за наем от 15.05.2018г., между ответника и Л.Й.С. /вписан в общия
нотариален регистър под № 1473/; пълномощно от Л.С.за упълномощаване на
ответника от 30.01.2018г. /с нот.заверка от тази дата/; Н.а. № 42/ том 2, рег.
№ 1661, н.д. № 208/ 2014г. на СВп. при РС- Ардино; ; Н.а. № 62/ том 2, рег. №
3471, н.д. № 140/ 2017г. на Нотариус при РС- Ардино; Н.а. № 157/ том 1, н.д. №
130/ 2009г. на СВп. при РС- Ардино; Договор за попукпо-продажба на недв.имот от
27.01.1997г.; Договор за продажба на недв.имот- частна държавна собственост от
13.01.1999г.; Договор за инвестиционен банков кредит на ОББ от 22.01.2008г.;
договор за потр.кредит от 27.09.2017г. на „Сибанк“ АД; Експертно решение №
1190/ 20.04.2015г. на МБАЛ- Д-р Ат.Дафовски“- Кърджали; Писмо от 30.05.2018г.
от Командира на армейска част- Смолян, отправено до Л.С.;
От цитираните по- горе два броя договори за наем,
сключени на 27.03.2018г. и на 15.05.2018г. /вписани под съответни номера в
общият нотариален регистър/, се установява, че са сключени между ответника и
неговата дъщеря Л.С./която пък към онзи момент е съпруга на ищеца, с когото са
в процес на развод/, и касаят имотите, предмет на Н.а. № 42/ том 2, рег. №
1661, н.д. № 208/ 2014г. на СВп. при РС- Ардино; и на Н.а. № 62/ том 2, рег. №
3471, н.д. № 140/ 2017г. на Нотариус при РС- Ардино;/многократно цитирани и обсъждани по-горе/, по силата на които
имотите са отдадени птод наем за срок от 11 месеца, респ. за 1 година на
ответника от неговата дъщеря за съответни суми /първият имот за месечен наем от
10 лева, а вторият имот- за месечен наем от 120 лева/, като договорите са
нотариално заверени.
Приложено
е копие на пълномощно от Л.С.за упълномощаване на ответника от 30.01.2018г. /с
нот.заверка от тази дата/, с която същата е упълномощила своят баща за
извършване на определени, посочени в същото действия.
С Н.а. № 157, том 1, н.д. №130/2009г. на Съдия по
вписванията при РС- Ардино се установява, че ответникът по делото и неговата
съпруга са продали на лицето Д. А. недв.имот ПИ № ****в землището на гр.Ардино,
с ЕКАТТЕ 00607, целият с площ от 1 430 дка с начин на трайно
ползване- Стопански двор, представляващ бивш парцел № 1 по плана на стопанския
двор на заличеното ТКЗС- гр.Ардино, ВЕДНО с построената в двора ДЪРВОДЕЛСКА
РАБОТИЛНИЦА със застроена площ 224 кв.м. и обем от 672 куб.м.,
представляваща масивна едноетажна сграда, състояща се от работно помещение и
изградени по негово протежение три помещения със самостоятелни външни входове и
при граници на имота; ПИ № 011227- пасище, мера на Община Ардино; ПИ № 011748-
стопански двор на ДПФ- МЗГ; ПИ № 011279- пасище, мера на насл. на А.Х.С.; ПИ №
011268- нива на Салим Ахмедов Садулов- и това е имотът, предмет на настоящото
производство, вкл. на Н.а. №42, том 2, н.д. № 208/2014г., както и на договор за
наем от 27.03.2018г.
Представено е копие на Договор за покупко- продажба на
недв.имот от 27.01.1997г., по силата на който част от посоченият по-горе
недвижими имот /сградите/ е бил продаден на ответника по делото от Съвета на
пълномощниците на Общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС- Ардино.
С
Договор за продажба на недв.имот- частна държавна собственост от 13.01.1999г.,
се установява, че на посочената датата Областният управител на хасковска област
е продал на ответника по делото и другата част от процесният недв.имот-а именно прилежащата към сградата земя /Парцел
№1 с площ от 1 430 кв.м./.
Приложени
са също така и следните писмени доказателства; 1/Договор за инвестиционен
банков кредит на ОББ от 22.01.2008г.- за получен целеви кредит от ответника в
размер на 40 000 лева; 2/ Договор за потр.кредит от 27.09.2017г. на
„Сибанк“ АД- за получен потребителски кредит от Л.С.в размер на 13 000
лева; Експертно решение № 1190/ 20.04.2015г. на МБАЛ- Д-р Ат.Дафовски“-
Кърджали- касаещо заболяване на Л.С.; Писмо от 30.05.2018г. от Командира на
армейска част- Смолян, представляващ отговор на жалба на Л.С.и ответника Й.К. и
касаещ тяхно оплакване от поведение на ищеца по делото, и искане за съдействие
от командира на съответното поделение, в което работи като военнослужещ
същият;
Допълнително
в съдебно заседание са събрани следните доказателства; Договор за потребителски
кредит на „СИБАНК“ ЕАД- клон Кърджали, от който е видно, че ищецът и неговата
съпругата са изтеглили кредит в размер на 30 000 лева /с погасителен план
към него/; Договор за заем от 11.09.2014г. за сумата от 2 000 лева, сключен
между Л.С.и Д. А. с нот.заверка на подписите /свидетел по делото/- погасен на
03.09.2015г. /което се установява със записка на гърба на договора; 2 бр.
удостоверения за дан.оценка на процесните имоти /предмет на наемните договори/,
в които като съсобственици с по ½ ид.част са посочени ищецът и неговата
съпруга.
Като
свидетели са разпитани няколко лица; 1/ Х.Ч.- калеко на ищеца; 2/ Севдалина
Симова- майка на ищеца; 3/ Д. А.- познат на ответника; 4/Венцислав К.- племенник
на ответника. От показанията на същите е видно, че свидетелите, посочени от
страните, дават информация за факти и обстоятелства, изложени в исковата молба
и отговора на исковата молба, а именно; показанията на свидетелите на ищцовата
страна подкрепят твърденията по исковата молба, а показанията на ответната
страна- тези от отговора на исковата молба. Освен изложеното следва да се
подчертае, че показанията на всички свидетели са в синхрон със съдържанието на
приетите писмени доказателства.
Представено
е удостоверение от „ОББ“ АД- Кърджали, в което е посочено, че Л.С.е клиент на
банката и е обслужвала потребителски кредит по Договор № РК
14-9425738/10.09.2014г. в размер на 30 000 лева за периода от 10.09.2014г.
до 21.12.2016г. В този документ е посочено, че до 02.09.2015г. кредитът е бил
обслужван от сметката на Л.С., съгласно погасителният план, а на 07.09.2015г.
същата е направила частично погасяване на сума в размер на 21 140 лева,
като дългът продължава да се погасява ежемесечно от сметката й. Кредитът е бил окончателно погасен на 21.10.2016г., а
сметката е била закрита на 01.12.2016г. от Л.С..
В
тази насока са приложени Анекс от 07.09.2015г. за частичното погасяване на
кредита /предсрочно погасени са 21 140 лева/, а остатъкът е бил в размер
на 5 999,40 лева, който е следвало да се изплати съгласно новият
погасителен план, приложен към делото. Анексът е бил подписан от ищеца и Л.С.-
негова съпруга.
Като
допълнително доказателство е приложено копие на н.а. № 188, том 3, н.д. № 588/
2015г. на нотариус Г.Г.с район на действие района на РС- Момчилград, с което се
установява обстоятелството, че ищецът и съпругата му Л.С. са продали свой
недвижим имот- описаният апартамент намиращ се в Момчилград за сумата от
11 014 лева.
По делото
е извършена съдебно икономическа експертиза за установяване на пазарната наемна
цена за процесните имоти, като от заключението на вещото лице се установява че за
първият обект – магазин №5 със застроена
площ от 25 кв.м. наемът е 40 лева месечно, а размерът на пропуснатите ползи за
ищеца, като съсобственик на ½ ид.част за периода от 15.05.2018г. до
06.12.2018г. е в размер на 173,30 лева;
За
вторият обект- имот с площ от 1 430 кв.м. ведно със построените в него
работилница с площ от 224 кв.м. и останалите помощни помещения е определен наем
в размер на 100 лева, като вещото лице сочи, че размерът на пропуснатите ползи
за ищеца, като собственик на ½ ид.ч. от този имот за периода от
27.03.2018г. е в размер на 413,32 лева.
Съдът
приема, че предявената от ищеца- Е.С. против ответника Й.К., искова молба с обективно
и субективно съединени искове по чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД, по чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД, са
процесуално недопустима, като предявените искове са недопустими спрямо ответника
и като такива следва да се оставят без разглеждане.
Установи се, че ищецът С. иска на основание чл.26 ал.1
предл.-3 от ЗЗД да бъдат обявени за нищожни Договор за наем от 27.03.2018г. и
Договор за наем от 15.05.2018г., сключени между ответника К. и Л.С./дъщеря на
ответника и съпруга към онзи момент на ищеца/, и касаещи описаните по-горе недвижими имоти, както и иска на основание
чл.108 от ЗС да бъде осъден ответникът да отстъпи собствеността и предаде
владението на него върху същите недвижими имоти, както и иска на основание
чл.59 от ЗЗД да се осъди ответникът К. да заплати сумата от 1 840 лева,
представляващи пропуснати ползи от възможността лично да ползва или отдава под
наем на трети лица тези недв.имоти,
ведно със съответните лихви.
Несъмнено
се установява, че ищецът Е.С. към момента на предявяване на исковата молба с
съединените три иска /посочените/ е бил собственик на ½ ид.част от
процесните недвижими имоти, и в този смисъл е надлежно легитимирана страна да
заведе процесния иск в съда, но същия иск следва да се заведе срещу надлежна
страна, а тя може да е само и единствено съответния съсобственик на имота- т.е.
лицето, което притежава съответни идеални части от имота, и което е ползвало
гражданските права от същия, като го е отдавал под наем. Наличието на тези
обстоятелства правят иска за недопустим, а ответника- ненадлежна страна по така
предявеният иск.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че ответникът Й.К. е сключил валидни наемни договори
със другият съсоственик на имота, като съгласно тези договори, същият е
следвало да заплаща съответна наемна цена за всеки един от имотите, предмет на
посочените многократно договори. Установено е, че договорите за наем, сключени
между ответника К. и Л.С.са били в действие във времето, което съставлява
претендиран период по настоящата искова молба.
Сиреч,
налице са отношения, възникнали между съсобственици по повод ползването на
общата вещ, които следва да се уредят между тях, а не между единия от тях и
наемателя на общата съсобствена вещ.
Гореизтъкнатите разсъждения водят до
единствено възможният правен извод, и той е, че предявените искове са недопустими
и същите следва да се оставят без разглеждане, като производството по делото
следва да се прекрати.
Освен изложените доводи, имотите, предмет на настоящото
производство и на предявените искове респективно, са били придобити по време на
брака в режим съпружеска имуществена общност, и отношенията свързани с такова
имущество се уреждат и по различни правила, които са особени, но същите не са
предмет на правният спор. Същественото в случая е, че правоотношенията по
процесните наемни договори са възникнали между ответника и другият съсобственик
на имота, които са валидни и не са в нарушение на нормата на чл.32 от ЗС,
защото сключването на наемен договор само от единият съсобственик не прави този
договор нищожен, и това е така, защото се приема че това са действия по
управление, които всеки съсобственик може да извършва без изричното съгласие на
другият съсобственик. По така възникналото
наемно отношение наемателят дължи заплащане на наемна цена само на
наемодателя /единият съсобственик/, а претенциите за дължима припадаща се част
от тази цена могат и следва да бъдат отправени единствено и само срещу
съсобственика, сключил съответният договор.
Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция на
ищеца С. предявена срещу ответника К. и съдържаща три обективно и субективно
съединени иска с правно основание чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД, чл.108 от ЗС и
чл.59 от ЗЗД, е процесуално недопустима и насочена срещу ненадлежна страна, и
като такава не подлежи на разглеждане.
Съобразно изложеното и при този изход на делото сторените
от ответната страна разноски в размер на 600 лева /адвокатски хонорар/, следва
й заплатени от ищеца.
Водим
от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМА исковата молба на Е.Л.С. с ЕГН- **********,***,
предявена против Й.К.К. с ЕГН- **********,***, с която се иска на основание чл.26 ал.1 предл.-3 от ЗЗД да бъдат обявени
за нищожни Договор за наем от 27.03.2018г. /регистриран в общият нотариален
регистър под № 891/ и Договор за наем от 15.05.2018г. /регистриран в общият
нотариален регистър под № 1473/, сключени между ответника Й.К.К. с ЕГН- **********,
и Л.Й.С. с ЕГН- **********- поради накърняване на добрите нрави;
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМА исковата молба на Е.Л.С. с ЕГН- **********,***,
предявена против Й.К.К. с ЕГН- **********,***, с която се иска на основание на основание чл.108 от ЗС да бъде осъден
ответникът Й.К.К. с ЕГН- ********** да
отстъпи собствеността и предаде владението на него върху следните недвижими
имоти; 1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с кад. № ****в землището на гр.Ардино, общ.Ардино,
обл.Кърджали, ЕКАТТЕ 00607, целия с площ 1,430 дка, с начин на трайно ползване-
Стопански двор, представляващ бивш парцел № 1 по плана на стопанския двор на
заличеното ТКЗС- гр.Ардино, ВЕДНО с построената в двора ДЪРВОДЕЛСКА РАБОТИЛНИЦА
със застроена площ 224 кв.м. и обем от 672 куб.м.,
представляваща масивна едноетажна сграда, състояща се от работно помещение и
изградени по негово протежение три помещения със самостоятелни външни входове и
при граници на имота; ПИ № 011227- пасище, мера на Община Ардино; ПИ № 011748-
стопански двор на ДПФ- МЗГ; ПИ № 011279- пасище, мера на насл. на А.Х.С.; ПИ №
011268- нива на Салим Ахмедов Садулов. 2/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА, находящ се в жилищна сграда с търговски обект в гр.Ардино, общ.Ардино,
обл.Кърджали, ул."Пирин" № 10, ет. 1, с предназначение- ТЪРГОВСКИ
ОБЕКТ - МАГАЗИН № 5, със застроена площ 22,02 кв.м., състоящ се от търговско
помещение, склад и санитарен възел, ведно с 1/8 ид.част от рампата,
обслужваща търговските обекти, както и припадащите
се 1,585% ид.части от общите части на сградата, и 1,585 % ид.части от правото
на строеж върху ПИ с кад.№ 46 от кв.19, за който е отреден УПИ 7 по рег.план на
гр.Ардино, одобрен с Заповед № 338/ 07.05.1984г. с площ от 1 400 кв.м.,
при граници; североизток- имоти с кад.№ 47 и кад. №48 от кв.-19; северозапад- улица „Пирин“;
югоизток- имоти с кад. № 43, кад. № 44 и кад. №45 от кв.19; и югозапад- улица;
и при граници на магазин №5; горе- ап. №9, долу- избени помещения, КАКТО И ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМА исковата молба на Е.Л.С. с ЕГН- **********,***,
предявена против Й.К.К. с ЕГН- **********,***, с която се иска на основание на основание чл.59 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът Й.К.К. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 1 840 лева, като
обезщетение за неоснователно обогатяване, представляващи пропуснати ползи от
възможността лично да ползва или отдава под наем на трети лица посочените
недвижими имоти, за периода от 23.03.2018г. до 06.12.2018г., ведно със лихвата за забава върху тази сума,
считано от датата на подаване на иска в съда до окончателното погасяване на
сумата, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОСЪЖДА
Е.Л.С. с ЕГН- **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.К.К. с ЕГН- **********,***, сумата от 600
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: