Р Е Ш Е Н И Е
Номер326/17.12.2018г..Град
Варна
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
На двадесет
и втори ноември Две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
Секретар Галя Иванова
Прокурор Ивелина Бухлева Ван Каутер
като разгледа докладваното от съдия Асен
Попов
ВНОХД
№ 494 по описа на
съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда по
НОХД № 5305/2016
год. по описа на ВРС –
II-ри наказателен състав, постановена на 23.01.2018 год., с която подсъдимият Д.Г.Д. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
4, пр. 6, б. „А“, пр. 1, пр. 2, вр. ал. 1, б. „Б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за
това, че на 03.08.2014 г., на Главен път I - 9 - гр. Бургас - гр. Варна, между с. Старо Оряхово,
обл. Варненска и с. Рудник, обл. Варненска, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № Т 77 11 СТ, нарушил
правилата за движение от ЗДВП - „чл. 42 (1) - Водач, който ще предприеме
изпреварване е длъжен: 1. Преди да
подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство
и, че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. 2.
След като е подал сигнал, да се убеди,
че има видимост, свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“ и от ППЗДВП - чл. 44. (1) – „Водач, който има
намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневра,
че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне
маневрата да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал“ и
с това причинил по непредпазливост телесни повреди на повече от едно лице – на Е.М.Н.
две тежки телесни повреди, изразяващи се в разкъсване на слезка, с излив на
значително количество кръв в обем около 1 л. в коремната кухина и кървене от
съдовете на слезката, обусловили постоянно общо разстройство на здравето опасно
за живота и загуба на слезка и три телесни повреди, изразяващи се в контузия на
черен дроб, контузия на левия бъбрек, обусловили разстройство на здравето
временно опасно за живота, гръдна травма - контузия на бял дроб, излив на кръв
в лявата плеврална кухина /левостранен хемоторакс 700 мл/, разкъсана диафрагма, с развитие на дихателна недостатъчност
обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота и контузия на
мозъка, обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота и на М.Й.В.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия пищял на лявата
подбедрица, обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник
за период не по-малък от три месеца, като деецът е избягал от
местопроизшествието. Съдът е наложил на
подс.Д. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено
за срок от четири години, както и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от една година.
Срещу
така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв.Б. – защитник на
подс.Д.Д., с която се иска първоинстанционният акт да бъде отменен изцяло, като
неправилен и необоснован, поставен в нарушение на материалния закон,
алтернативно - да бъде върнато делото за
ново разглеждане или намалено наложеното наказание. От страна на защитата се
релевира и искане за събиране на доказателства, във връзка с което, след
Разпореждане на съда е изготвена и Молба, мотивираща същите.
В срока на обжалване е постъпила и
въззивна жалба от частния обвинител Е.Н., чрез процесуалният му представител -
адв.Д. от ВАК, с която се навежда несъгласие с размера на наложените на
подсъдимия наказания и се иска тяхното завишаване.
По делото са депозирани и становища от
адв.ЮГ – повереник на частния обвинител М.Й.В. и Е.Н., чрез адв.Д., по
отношение на направените от насрещната страна доказателствени искания, с които
се иска отхвърляне на същите, като изцяло неоснователни.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция се явяват адв.Д. и адв.Г. - процесуални представители на частните
обвинители Е.Н. и М.В. и подс.Д. с
упълномощеният от него защитник – адв.Б. ***.
По съществото на делото и в съдебно
заседание пред въззивната инстанция прокурорът заема становище за правилност и
законосъобразност на
първоинстанционната присъда с
която подсъдимият е признат за виновен, като поддържа исканията на частните
обвинители за завишаване срока на наложеното наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“.
Адв.Д. заявява, че намира
първоинстанционната присъда несправедлива с оглед специалната и обща превенция,
предвид както поведението на подсъдимия след осъществяване на деянието,
напускайки местопроизшествието, както и данните за шофиране на същия с
превишена скорост.
Адв.Ю.Г. моли да бъде потвърдена
присъдата на ВРС с която пъдсъдимият правилно е признат за виновен и му е
наложил съответното наказание. Сочи, че независимо от лаконичността на мотивите
на ВРС, същите са ясни по отношение на възприетата фактическа обстановка и
допуснатите безспорни три нарушения от подс.Д., който с действията си, като
водач на МПС е поставил в опасност живота както на возещите се в неговия
автомобил, така и на тези в автомобилите, участници в движението, като на
обозначен с непрекъсната осева линия и в зона на завой е предприел
изпреварване, предизвикал е ПТП и е напуснал същото. Присъединява се изцяло към
посоченото във въззивната жалба, депозирана чрез адв.Д. по отношение на
наложеното наказание „Лишаване от право“, чийто размер сочи за
незаконосъобразно по-малък от този на определеното
наказание „Лишаване от свобода“, като моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционната присъда в частта на наложеното наказание „Лишаване от
свобода“, съответно приложението на чл.66 от НК и да се уважи посоченото
възражение на адв.Д..
Защитникът на подс.Д. – адв.Б.
заявява, че по делото безспорно е установено, че в резултат на навлизане в
насрещната пътна лента на л.а.“БМВ“ в участъка между с.Старо Оряхово и с.Рудник,
същият се удря челно с л.а.“Рено“ Меган, в следствие на което са получени
телесни увреждания на водачите на двата автомобила. Сочи, че видно от това, за
настъпилото ПТП, няма виновно трето
лице, както поддържа обвинителната теза по отношение на неговия подзащитен, тъй
като липсва каквато и да е причинна връзка между извършеното от него
неправомерно изпреварване и настъпилия вредоносен резултат. Изтъква, че същият се дължи единствено на невниманието,
неспособността и недобрите шофьорски
умения на водачът на л.а.“БМВ“, който предвид, че предприетата от подс.Д.
маневра е била завършена, то е следвало
да съобрази своето поведение със задълженията си по чл.23, ал.1 и ал.2, чл.42,
ал.3 и др. от ЗДвП и да даде възможност на изпреварващия да приключи своята
маневра по най-добрия начин, да намали скоростта, спази дистанцията и не
напуска своята лента за движение. Сочи, че е налице и нарушение на правилата
визирани в чл.20 от ЗДвП, който задължава водачът непрекъснато да следи, да
избира скоростта си и да спре когато има
аварийна ситуация, като противно на това, св.М.В. не само, че не спира, че не
намалява скоростта си, но и няма необходимото внимание на създалата се сложна
обстановка. Аргумент за това сочи и свидетелските показания на Е.М., който
пътувайки в л.а“БМВ“, до шофьора е приканил същия да натисне спирачките, виждайки
светлините на предния автомобил. Управляваният от св.В. автомобил , удряйки се
в този, управляван от подс.Д. е нарушила основния принцип при управляване на
МПС, задължаващ задния автомобил да пази предния. Оспорва наведените твърдения,
че в резултат на силата на удара, се е активирал аербега на л.а.„БМВ“, като
изтъква доказателства, че това е станало при последващия челен удар, сочейки
свидетелските показания на Е.Н., който твърди, че е видял непосредствено преди
сблъсъка лицето на жена, както и самото място и деформации на л.а.“Ауди“ от
удара, а именно – „подутина“ в ляво. Предвид наличните неясноти по отношение на
точното място, механизъм на ПТП и цялостна фактология, както и липсата на
събрани безспорни доказателства за виновността на подзащитния му, моли
присъдата като необоснована и постановена при наличието на съществени съмнения
относно виновността на подс.Д., да бъде отменена.Сочи, че самостоятелно
основание за това е изложените към същата мотиви, които страдат от порок, приравняващи
ги до липса на мотиви. Възоснова на посоченото иска обжалваната
присъда следва да бъде отменена и
делото следва да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд за
отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.
В последната си дума подс.Д. моли да
бъде оневинен.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивните жалби са процесуално
допустими, подадени в срока за обжалване
и от надлежни страни, като разгледана по същество жалбата на защитата, настоящият съд намира за
неоснователна, а тази на частния обвинител Е.Н. за частично основателна.
От фактическа страна,
първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за
установено по безспорен начин следното:
На 03.08.2014 г., подс.Д.Д., заедно
със семейството си – съпругата си св.Б.Д. и дъщеря им св.Д.Г. се движел с
управлявания от него лек автомобил „Ауди“,
модел „А4“, с рег. № Т 77 11 СТ по Главен път I – 9, в посока към гр. Варна. Трафикът в двете посоки на пътя между гр.Бургас и
гр.Варна бил изключително натоварен. В участъка между с. Старо Оряхово и с. Рудник, при непрекъсната
разделителна линия на пътното платно и навлизане в десен завой, подс.Д.
предприел маневра – изпреварване на движещ се пред него л.а. с рег № В 17 18
КА. Същият бил управляван от св.М.В., която пътувала заедно със св.Е.М.. При
прибирането на л.а.“Ауди“ след извършване на маневрата в дясната пътна лента,
водачът му задействал спирачната система, след което последвал удар на
л.а.“БМВ“ в задната лява част на л.а.“Ауди“.
От удара се задействала
въздушната възглавница пред водача на л.а.“БМВ“ – св.М.В., поради което същата загубила
видимост и контрол над автомобила, с който навлязла в насрещната лента. Веднага
последвал удар с движещ се там в посока към гр.Бургас л.а.“Рено Меган“ ,
управляван от св.Е.Н.. От удара автомобилът му се завъртял и паднал със задната
си лява част върху пътната мантинела. Едновременно с това предната част се
ударила в асфалта, като от ударите автомобилът му получил допълнително
завъртане и паднал на колелата си зад мантинелата. Л.а.“БМВ“ от удара се
завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, ударил се със задната си
дясна част в мантинелата, продължил да се върти и се спрял напречно на пътното
платно. След удара между л.а.“БМВ“ и л.а.“Ауди“, подс.Д. продължил движението
му, като спрял след известно време и заедно със съпругата си констатирали
пораженията по същия в задната му част, след което продължили към гр.Варна.
Св.Е.Н. и св.М.В.,
предвид състоянието си след ПТП, били отведени от екипи на Бърза помощ в специализирано
медицинско заведение.Пристигнали полицейски служители, като бил
извършен оглед на местопроизшествие и започнато досъдебно производство
№3165/2014 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна.
В
хода на воденото разследване e
назначена съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението на която се
установило, че в резултат на
произшествието, св.М.В. е получила счупване на лявата подбедрица в областта
на левия голям пищял в долна трета, разкъсно – контузна рана и травматичен оток
в същата област. Счупването на големия пищял на лявата подбедрица е обусловило
трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по – малък
от три месеца. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Назначена е
и съдебно – медицинска експертиза за установяване на получените от св.Е.Н.
телесни увреждания от инцидента, от която е видно, същият е получил следните
травматични увреждания: контузия на корема, контузия на гръден кош, разкъсване
на слезка, разкъсване на диафрагма, контузия на черен дроб, контузия на ляв
бъбрек, контузия на мозъка, охлузвания по гръдния кош. Налице са травматични
увреждания в областта на коремните органи. Преценени в своята съвкупност същите
отговарят да са получени при т. н. „воланна травма“, при внезапно
преустановяване движението на моторно превозно средство. При проведеното по
спешност оперативно лечение са установени разкъсване на слезка с излив на
значително количество кръв в обем около един литър в коремната кухина и кървене
от съдовете на слезката, развитие на хеморагичен шок. Тези тръвматични
увреждания са били преодоляни в резултат на адекватно проведеното оперативно
лечение чрез отстраняване на слезката, в противен случай несъмнено същите биха
довели до ескалиране на кръвоизлива в коремната кухина, развитие на остра
кръвоизливна анемия и смъртен изход. Същото е съществувало постоянно от
получаване на травмата на корема, до премахването на слезката по оперативен
път, т. е. налице е било постоянно общо разстройство на здравето опасно за
живота. От друга страна премахването на слезката е било по жизнени индикации
или коремната травма е обусловила загуба на слезка. Сами по себе си контузията
на черния дроб, контузията на левия бъбрек, обуславят разстройство на здравето
временно опасно за живота. Във връзка с получената гръдна травма – контузия на
бял дроб, излив на кръв в лявата плеврална кухина /левостранен хемоторакс 700
мл./, разкъсване на диафрагма, с развитие на дихателна недостатъчност, същите обуславят
разстройство на здравето временно опасно за живота. Контузията на мозъка
определя разстройство на здравето временно опасно за живота. Останалите
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
Изготвена е
и допълнителна съдебно – медицинска експертиза на св.Н., определяща
разкъсването и премахването на слезката на същия като две отделни телесни
увреждания, причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно на живота.
Видно от
назначените и изготвени съдебно – химически експертизи, същите не са доказали
наличието на етилов алкохол в кръвта на св.Е.Н. и св.М.В..
По
делото е изготвена СТЕ, видно от заключението на която в процесния участък има
марКка, забраняваща изпреварването, като вещите лица изготвили тройна СТЕ са
посочили и механизма за настъпването на ПТП-то, при удар, определен от тях като
от застигане и приплъзване, а не страничен такъв. Назначена е и изготвена петорна
съдебно – автотехническа експертиза, която определя скоростта на л.а. „БМВ“ с ДК№ В 17 18
КА, непосредствено преди произшествието - около 64.17 км/ч, на л.а. „Ауди“ с
ДК№ Т 77 11 СТ по време на изпреварването - около 74.17 км/ч, а в момента на
удара - в интервала 24. 35 км/ч – 31.00 км/ч, а тази на л. а. с ДК№ В 30 91 РТ
е била около 60 км / ч. В момента на удара между тези два автомобила надлъжната ос на л.а. „Ауди“ е била
приблизително успоредна на оста на пътното платно, по – близо до десния му край.
Надлъжната ос на л. а. с л.а. „БМВ“ е сключвала не голям ъгъл с оста на пътя,
била е по – близо до разделителната линия. В момента на удара предната част на
л.а. „БМВ“ е била на около 0.06 м вдясно от разделителната линия, а дясна задна
част на л. а. с ДК№ Т 77 11 СТ е била на около 0.50 м вляво от десния край на
пътното платно. Изключват се възможности за водача на л.а. „БМВ“ за избягване на удара с
л. а. с л.а. „Ауди“ чрез маневра /навлизане в насрещната пътна лента/ поради
наличие на насрещен трафик. При приетия най – вероятен вариант на пътна
обстановка след изпреварването на л.а. „БМВ“ от л.а. „Ауди“ и най – вероятен
вариант на действия на водача на л. а. с ДК№ Т 77 11 СТ, водачът на л.а. „БМВ“ не
е имал
техническа възможност да избегне удара с л. а. с
ДК№ Т 77 11 СТ. От удара в л.а. „Ауди“ и поради задействане на въздушната
възглавница, водачът на л. а. с ДК№ В 17 18 КА е изгубил контрол върху
управлението на автомобила и не е имал време да предприеме действия за
предотвратяване на навлизането му в насрещната лента, тъй като веднага след
удара в л.а. с ДК№ Т 77 11 СТ е последвал такъв в л. а. с ДК№ В 30 91 РТ. След
създалата се пътна обстановка в резултат на рисковото изпреварване, водачът на л.а.
„Ауди“ е имал техническа възможност да намали опасността от удар с л.а. „БМВ“,
като поради малката дистанция, предприеме по – плавно спиране, при което водача
на л. а. с ДК№ В 17 18 КА би имал възможност да изравни скоростта си с
намалената скорост на л. а. с ДК№ Т 77 11 СТ чрез екстрено спиране и така да
избегне удара. Водачът на л. а. с ДК№ В 30 91 РТ не е имал техническа възможност да
избегне удара с л. а. с ДК№ В 17 18 КА, тъй като не е имал нито необходимото
време, нито необходимото разстояние за реагиране.
Водачът на
л. а. с ДК№ Т 77 11 СТ е предприел рисково изпреварване на л. а. с ДК№ В 17 18
КА при наличие на непрекъсната разделителна линия, в зоната на завой с
ограничена видимост, при наличие на колона от автомобили с ограничена дистанция
помежду им, което от техническа гледна точка е създало условия за удар на л. а.
с ДК№ В 17 18 КА в л. а. с ДК№ Т 77 11 СТ, без водача на първия да има
възможност за избягване на удара.
Като
механизъм на произшествието експертизата приема, че след изпреварването на л.
а. с ДК№ В 17 18 КА, водачът на л. а. с ДК№ Т 77 11 СТ се е прибрал в дясната
лента, при което дистанцията между двете моторни превозни средства станала
около 3.90 м, предприел е намаляване на скоростта чрез задействане на
спирачната система, скоростта на л. а. с ДК№ Т 77 11 СТ е станала по – ниска от
тази на л.а. с ДК№ В 17 18 КА и поради малката дистанция водача на л. а. с ДК№
В 17 18 КА не е успял да избегне удара в л. а. с ДК№ Т 77 11 СТ.
Експертите приемат,
че л. а. с ДК№ В 17 18 КА се е ударил в задна лява част на л. а. с ДК№ Т 77 11
СТ, а този между л. а. с ДК№ В 17 18 КА и л. а. с ДК№ В 30 91 РТ е бил челен
ексцентричен, с предните леви части на автомобилите.
Тази фактическа обстановка е правилно
установена от първоинстанционния съд, като същата се доказва от показанията
на разпитаните в хода на воденото производство свидетели, кредитирани от съда, частично от обясненията на подсъдимия, показанията
на вещите лица и заключенията по изготвените от тях експертизи, писмените
доказателства по делото. Въз основа на така установените факти ВРС
след анализ на събраните доказателства е постановил присъдата си, като е приел,
че подсъдимият Д.Д., е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност
тези по чл. 42, ал.1 от ЗДвП и чл.44 , ал. 1 от ППЗДвП, а инкриминираното деяние субсумира от
обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр.
4, пр. 6, б. „А“, пр. 1, пр. 2, вр. ал. 1, б. „Б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Тези изводи са правилни, обосновани,
кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от настоящият съдебен
състав.
Относно възражението за неправилност и
необоснованост на присъдата, постановена в нарушение на материалния закон
Въз основа на правилно установените
факти, първоинстанционният съд е приложил точно материалния закон, по отношение
на осъщественото от подс.Д. съставомерно престъпно деяние, като в този
смисъл и настоящата въззивна инстанция не кредитира изложените от защитата доводи
за неправилност на крайните изводи на ВРС и липсата на извършено от страна на
подсъдимия престъпно деяние, а осъществено
такова от св.М.В.. Няма спор, че на посочената дата е настъпило ПТП, в резултат
на което са пострадали св.Е.Н. и св.М.В.,
като са получили установените,
видно от изготвените и кредитирани изцяло и от настоящата съдебна
инстанция СМЕ телесни увреждания. Безспорно е и че същите са резултат от челния
сблъсък между управляваните от двамата автомобили, осъществен в лентата на
движещият се в посока към гр.Бургас - св.Н., в пътен участък на който е имало
забрана за изпреварване. Няма спор и относно това, че непосредствено преди
сблъсъка, подс.Д., движейки се в посока към гр.Варна, след управлявания от св.В.
автомобил е предприел неправомерно изпреварване на същия, след осъществяването
на което е последвало съприкосновение между неговия автомобил и този на св.В.,
който е навлязъл в насрещната лента на движение.
Основният спор пред настоящата
инстанция и релевираните от защита възражения са относими към липсата на
причинна връзка между така извършеното от подс.Д. неправомерно изпреварване и
настъпилия последващ вредоносен резултат, възражения които настоящият съд счита
за несъстоятелни, като аргументите за това са следните:
Твърди се, че пострадалата - св.В.,
управлявайки л.а.“БМВ“ , е нарушила разпоредбите на от ЗДвП – чл.23, ал.1 и
ал.2 и чл.42, ал.3, задължаващи изпреварваният автомобил да даде възможност на
изпреварващия по най-добрия и бърз начин да приключи своята маневра, както и
правилата визирани в чл.20 от ЗДВП, за непрекъснато следене и избиране на скоростта на движение и спиране при аварийна ситуация. Сочи
се, че след като водачът на л.а“Ауди“ –
подс.Д. завършил изпреварването на движещият се пред него автомобил и се прибрал
в пътното си платно, св.В., в нарушение на посочените разпоредби, тъй като не е
внимавала относно поведението на останалите участници в движението, не е
реагирала своевременно на намаляването скоростта на движещото се пред нея МПС,
управлявано от подс.Д. и като е изгубила контрол над собствения си автомобил
или е предприела изпреварване, е навлязла в насрещното пътно платно, в резултат
на което е последвал челен удар, между нейния автомобил и този на св.Н.. Като аргумент
за изтъкнатото се сочи мястото на съприкосновение между л.а“БМВ“ и л.а.“Ауди“ - в задната част на
последния, силата на същия, предвид според защитата неактивирането на аербега,
посоченото в съставените във връзка с ПТП-то Докладни записки, изготвени от
пристигналите непосредствено след инцидента полицейски служители,
некомпетентното изготвяне на назначените по делото автотехнически експертизи.
Посочените твърдения за осъществени от
страна на св.В. нарушения, настоящият въззивен съд намира за напълно несъстоятелни.
Това е така, тъй като в посочения на местопроизшествието участък изпреварването не е разрешено и извършеното от
подсъдимия изпреварване е недопустимо. Поради това, в случая няма как да се
вмени във вина на пострадалата, посоченото от защитата нейно поведение. Нарушението
е единствено и само на подсъдимия, който предприема неправомерна маневра, като
посоченото от защитата няма никакво отношение към инцидента, доколкото ако подсъдимия
не беше осъществил забранената маневра - до инцидент нямаше да се стигне. След
като подсъдимият е в нарушение и въпреки забраната за това е изпреварил, не
може да се твърди, че движещият се правомерно в лентата си автомобил е причинил
вредоносния резултат. Очакваното поведение от водачите е да спазват правилата
за движение, което предполага, че от своя страна пострадалата не е могла да
очаква, че подсъдимия ще наруши забраните и ще предприеме изпреварване. Обстановката, противно на посоченото
от защитата е максимално изяснена по отношение на фактите от значение за
делото, а именно - на посочената дата и
място, при интензивен пътен трафик на движение, участник в който е бил и
подсъдимия, пред същия - в неговата лента се движили няколко автомобила, последният
от които този, управляван от св.В.. Налице
е била и непрекъсната разделителна линия, забраняваща настъпването й и
преминаването в насрещната лента. Тези са елементите, обективно съществуващи, с
които подсъдимият е следвало да съобрази своето поведение, осигурявайки безопасно
дължимото движение. Тъкмо обратното – същият предприема изпреварване, преминава
в насрещната лента, при забранителна марКка, самонадеяно, без да се съобразява и
с движението в неговата лента. Подсъдимият не се е съобразил както със
забраната за изпреварване в този участък, а при предприемането му и с
правилото, че водач който ще предприема изпреварване следва да се убеди, че има видимост, свободен път
на разстояние, достатъчно за
изпреварване и че може да заеме място
в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта
или да изменя посоката на движение
Ако подс.Д. беше изпълнил задълженията си, произтичащи от
разпоредбите на чл. 42, ал. 1 от ЗДвП и чл.44, ал.1 от ППЗДвП, ако не бе
предприел забранена, непредвидима и неправилна маневра по изпреварване в
нарушение на цитираните текстове, то нямаше да има причина за контакт между
неговия автомобил и този на св.В. довел до загубата на управление над автомобила
от страна на същата и до навлизането му в насрещното платно и челен удар с движещият
се там автомобил на св.Н., и съответно получаване
на телесни увреждания на двамата му
водачи.
Следва да се изтъкне и посоченото в
изготвената петорна съдебно – автотехническа експертиза, чието заключение настоящата инстанция кредитира като най-пълно
и ясно, че водачът на
л.а.„БМВ“ не е имал техническа възможност да избегне удара с л.а. „Ауди“ тъй
като не е имал нито необходимото време, нито необходимото разстояние за
реагиране, а дори напротив – съществувала
е техническа възможност именно подсъдимия след извършеното от него рисково
изпреварване да предприеме по–плавно спиране, при което водача на л.а.„БМВ би
имал възможност да изравни скоростта си с намалената скорост на л.а. „Ауди“ и
така да избегне удара.
Предвид посоченото и не може да бъде
кредитирано релевираното твърдение на защитата за осъществено от страна на св.В.
неправомерно поведение, обусловило самостоятелно и единствено настъпването на последиците,
а напротив - именно поведението на подс.Д.
е тази обективна предпоставка,
без която в последствие развиващия се процес не би довел до вредоносния
резултат. За настоящият състав, по
делото са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи осъществено от страна
на подсъдимия деяние, за което му е предявено обвинение, като в този смисъл и възражението
на защитата, свързано с неправилност на така постановената присъда поради
недоказаност на обвинението, не се споделят от въззивната инстанция. Този извод
на съда се подкрепя изцяло и след проведеното пред ВОС съдебно следствие, при
което във връзка с направени от страна на защитата доказателствени искания, уважени
частично, въззивният съд допусна провеждане на съдебно следствие и събиране на
гласни доказателства, а именно разпит на полицейските служители посетили ПТП-то - свид.М. и М.. Доколкото намери останалата
част от релевираните искания за неоснователни, а именно – за провеждането на
разпити на други лица, които не са очевидци и участници в произшествието, както
и на поемните лица,
участвали при изготвянето на протоколите при проведените процесуално-следствени
действия, за провеждането
на следстевн експеримент и назначаването на петорна СТЕ, то съдът не
уважи същите. Това важи и за исканията свързани с приобщаването на справки
от Национална система 112, както и от представителството на БМВ за България,
които са били изискани и приобщени към делото.
Предвид гореизложеното, възражението
на защитата, свързано с неправилност на така постановената присъда поради
недоказаност на обвинението, съгласно
изискванията на чл.303 от НПК не могат да бъдат споделени от настоящата
инстанция. При установяване на правнорелевантните факти, първоинстанционния съд не
е възприел превратно доказателствата -
в разрез с
правилата на формалната логика,
като направените изводите са изцяло подкрепени от посочените и събрани по
съответния процесуален ред доказателства.
Съдът е изградил убеждението си по фактите възоснова на доказателства, за които е изложил съответните
аргументи и които почиват на вярна интерпретация на същите. В тази връзка
следва да се отбележи, че въззивният съд намира мотивите на първоинстанционната
присъда за изготвени на границата на необходимият техен минимум, но не счита,
че същите страдат от порок, който да обоснове отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
По
възраженията относно наложеното наказание:
Настоящият съд счита, че наложеното на
подс.Д. наказание „Лишаване от свобода“ в определения му размер и с
приложението на чл.66 ал.1 от НК е съответно на принципа на чл.35 ал.3 от НК и
на целите по чл. 36 от НК, поради което
същото се явява справедливо. Взети са предвид и правилно са оценени, от една
страна, високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, и
от друга – ниската такава на дееца. Отчетени са отегчаващите отговорността
обстоятелства и наличието на смекчаващи
такива при превес на който съдът е определил размера на наложеното наказание от
две години „Лишаване от свобода“ за срок
над минималния такъв, като е приложил разпоредбата на чл.66 от НК, намирайки
аргументи в отлагане изпълнението на наложеното наказание с изпитателен
срок. Този извод изцяло се споделя от
настоящия съд, тъй като така наложеното наказание, отложено с изпитателен срок,
съответства на извършеното деяние и на максимално реализиране в конкретния случай на целите на наказанието.
По отношение на
възражението от страна на прокурора и
частните обвинители, свързано с размера на наложеното наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“, то въззивният съд намира същото за основателно. С
присъдата си първоинстанционния съд е наложил на подс.Д. наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от две години, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години, както и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година.
Определяйки кумулативно наложеното наказание по чл.343Г от НК в по-нисък размер спрямо размера на
лишаването от свобода, съдът е действал в противовес на константната практика на ВКС, според която когато при постановяване на осъдителна
присъда срещу водач на МПС за извършено от него престъпление по чл.343 от НК, се
налага наказание лишаване от права по чл. 37, т.7 от НК,
заедно с наказание "Лишаване от свобода", срокът за лишаване от
правоуправление не може да бъде по-малък от срока за лишаване от свобода
независимо от прилагането на чл. 66, ал.1 НК
/ТР 61/1980 г. по н.д.№56/80 ОСНК на ВС, ППлВС №1/1983 г./. По тази причина
въззивният съд приема, че подаденият протест се явява основателен и съответен
по смисъла на чл. 337, ал.2, т.1 НПК и наказанието лишаване от право да управлява моторни превозни средства за
подсъдимия Д. следва да се увеличи до размера на наказанието лишаване от
свобода - за срок от две години. В тази насока присъдата на първата инстанция
трябва да се измени.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна,
като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
присъда по НОХД №
5305/2016
год. по описа на ВРС –
II-ри наказателен състав, постановена на 23.01.2018 год., като УВЕЛИЧАВА наложеното на подс. Д.Г.Д. на
основание чл.343г от НК наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една години на ДВЕ
ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.