Р Е Ш Е Н И Е № 80/27.02.2017 г.
Административен съд -
Монтана, в публичното съдебно заседание на
двадесет и четвърти февруари ,през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: МАРИЯ НИЦОВА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря……...А.А. и с участието на прокурора……...Г.А.………като
разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА
БОЙЧЕВА....КАНД№69/2017г. по описа на Административен
съд-Монтана............................. взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ,ал.1 ЗАНН.
С
решение от 21.12.2016г.,постановено по АНД№1718/2015г.,
Районен съд-Монтана е отменил наказателно постановление №12-000753/21.10.2016г.
на Директора на Дирекция”ИТ”-Монтана ,с което на „К*** ”ЕООД,гр.С*** ,представлявано
от З.С.,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000лв.,на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с
чл.414,ал.3 от КТ ,за нарушение на чл.61,ал.1
от КТ.
Горното
решение е обжалвано с касационна жалба от Директора на Дирекция”ИТ”-Монтана,с
искане да бъде отменено решението на МРС, като неправилно и незаконосъобразно и
респективно да бъде потвърдено
наказателното постановление . В съдебно заседание не се явява ,но в писмено становище ,вх.№293/22.02.2017г.,чрез
юрк.Кръстева излага съображения за
отмяна на решението.
Ответникът
по касацията –„К*** ”ЕООД,гр.С*** ,представлявано от З.С. не се явява ,но в
писмено становище вх.№300/23.02.2017г. ,чрез адв.Д*** иска да се остави в сила
обжалваното решение ,по подробно изложени съображения.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на
съда за правилно.
Настоящият състав
на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по
чл.211 АПК ,поради което се явява
процесуално допустима,а разгледана по същество се явява основателна ,по посочените по-долу
съображения.
Решението
на Районен съд-гр.Монтана е неправилно и незаконосъобразно.От фактическа страна
по делото е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен акт
за установяване на административно
нарушение№12-000753/11.10.2016г. и наказателно постановление №12-000753/21.10.2016г.за
това ,че при извършена проверка на 04.10.2016г. в 16,30ч. от контролните органи
на „ИТ”-Монтана по спазване на трудовото законодателство ,в обект на фирмата „Външно
саниране на бл.* “,находящ се в гр.Монтана,ж.к.“М*** “ е констатирано ,че
дружеството в качеството му на работодател е допуснало лицето Д*** С*** Б*** да работи като „общ
работник ”в обекта преди да му предостави копие от уведомлението до ТД на
НАП по чл.62,ал.3 от КТ ,с което е нарушил чл.61,ал.1 от КТ ,за което му е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.414,ал.3 от КТ. От тази
фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
Съгласно
чл.61,л.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа.Съгласно разпоредбата на
чл.63,ал.1 и ал.2 от КТ,която е императивна работодателят
е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на
работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите,а също да не допуска работника до работа,без да му
е връчил въпросните документи. Безспорно е установено при проверката на 04.10.2016г.и
на 11.10.2006г. ,че не е бил сключен трудов договор между работодателя „К*** “
ЕООД и лицето Д*** С*** Б*** ,като такъв
е сключен едва след проверката и съставяне на акта за установяване на нарушение,видно
от писмо на ТД на НАП-В*** Т*** ,офис Монтана на л.24 от въззивното дело.В този
смисъл ,съдът не споделя доводите на съда ,че поради сложни договорни отношения
не е ясно с кое точно дружество е
следвало да бъде сключен трудов договор
–дали с Община Монтана ,или с консорциума от 3 фирми –като изпълнители по
договора ,или директно с дружеството „К***
“ЕООД ,в качеството му на подизпълнител.Настоящата инстанция не споделя и
доводите на адв.Д*** в писмена защита ,в качеството му на пълномощник на
ответника ,че лицето е на граждански договор с доверителят му „К*** “ЕООД /такъв не е
приложен по делото ,при което този факт не е доказан/,и посредством технически
ръководител е изпълнявал определена работа ,за определено време и с определен
резултат,при което липсват елементите на трудово правоотношение между него и
лицето. След като дружеството „К*** “ЕООД се явява подизпълнител по договор
между Община Монтана и Консорциум от 3 фирми ,именно на него са възложени строителните работи от консорциума от фирми,при което трудовия
договор следва да бъде сключен с него ,в
качеството му на подизпълнител.За последователността на тази теза навежда и обстоятелството
,че след съставяне на АУАН на 11.10.2016г. ,на същата дата когато е извършена и
проверката от контролните органи на ИТ-Монтана ,е сключен трудов договор от „К***
“ЕООД с лицето ,видно от писмо на ТД на НАП на л.24 от въззивното дело.При това
,като е достигнал до други правни изводи ,въззивният съд е нарушил материалния
закон ,при което неговото решение ,като незаконосъбразно ,следва да се
отмени и вместо него да се постанови
друго решение, с което наказателното постановление следва да се потвърди .
Неприложим в конкретния случай е чл.415в ,ал.1 от КТ ,т.к. съгласно ал.2 на
посочената разпоредба същата не важи за нарушения по чл.61,ал.1 и чл.63,ал.1 и ал.2 от КТ.
Водим от гореизложеното,
административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 21.12.2016г.,постановено по АНД№1718/ 2015г.по
описа на Районен съд-Монтана И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №12-000753/ 21.10.2016г. на Директора на
Дирекция”ИТ”-Монтана ,с което на „К*** ”ЕООД,гр.С*** ,представлявано от З.С.,в
качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000лв.,на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с
чл.414,ал.3 от КТ ,за нарушение на чл.61,ал.1
от КТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.