МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 65 от 12.09.2017
г. по НОХД № 34/2017 г.
Съдебното производство е
образувано по обвинителен акт, с който Тополовградска районна прокуратура е
предявила обвинение против подс.Й.С.П. по чл.144, ал.3, във вр.ал.1 от НК за
това, че на 01.05.2016 г. в
гр.Тополовград, около 01.40 - 02.30 часа в сградата на РУ – Тополовград се
заканил с убийство на инспектор М.Г.Б. *** с думите: “Ще те застрелям в челото,
ще ти извадя червата и ще ти пикая на главата”, “Ще те поръчам за 200 лева да
те пребият, в гипсово корито ще лежиш”, както и се заканил спрямо детето му с
думите: “Ти дете имаш, ще видиш какво ще се случи”, като заканите възбудили
основателен страх у М.Б. от осъществяването им.
В с.з.
представителят на ТРП поддържа изцяло обвинението
против подсъдимия, като намира, че същото е доказано от обективна и субективна
страна, счита че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на
девет месеца, като изтърпяването на същото бъде отложено с изпитателен срок от
три години. Алтернативно моли съда ако приеме, че не е налице престъпление по
чл.144 ал.3 от НК, да приеме че е налице такова по чл.144 ал.1 от НК, т.е. от
частен характер и да се произнесе с присъда, като и за това престъпление се
наложи същото наказание в същия размер.
В с.з.
пострадалият М.Г.Б. бе конституиран в качеството му на частен обвинител и
граждански ищец и бе приет за съвместно разглеждане предявен от същия
граждански иск за претърпени неимуществени вреди за сумата от 3000 лева.
Частният обвинител и граждански ищец се явява лично в с.з. и се солидаризира с
прокурора, като пледира гражданският иск да бъде уважен по справедливост и
сумата да бъде присъдена ведно с законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Подс.Й.С.П.
се явява лично в с.з., като по искане на същия в с.з. му бе назначен служебен
защитник на основание чл.94, ал.1 т.9 от НПК. Същият не се признава за виновен,
като лично и чрез защитника си пледира за оправдателна присъда и счита, че в
настоящият случай обвинението не е доказано.
Съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Св.М.Б.
работил от дълги години в системата на МВР като от 2015 година насам е заемал
длъжността”Началник група охранителна полиция” в РУ на МВР – Тополовград. На
30.04.2016 г. и на 01.05.2016 г. подс.Й.П. управлявал МПС като не спрял при
подаден сигнал от полицейски служители при РУ – Тополовград за проверка.
Последният бил установен до дома му на 01.05.2016 г. около 02.00 часа, при
което са били предприети действия за извършване на проверка по ЗДвП. На мястото
където е бил установен подс.П. – до дома му са отишли два служебни автомобила и
след отказа на подс.П. да изпълни полицейско разпореждане, няколкократно
отправено от инспектор Б., а именно: да излезе от автомобила си, подс.П.
съзнателно е пречел на полицейските органи да изпълнят задълженията си и по
разпореждане на св.М.Б. са били предприети действия по задържането на подс.П.,
при което служителите на РУ – Тополовград са използвали физическа сила и
помощни средства. Подсъдимият бил изкаран от автомобила си, задържан и качен в
единия от патрулните автомобили, и отведен в РУ – Тополовград, където са му
били съставени съответните АУАН и в последствие издадени съответни наказателни
постановления за извършените от подсъдимия административни нарушения. В
управлението подсъдимия бил откаран във видимо нетрезво състояние, където е
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол със съответното техническо
средство. В управлението подс.П. отправил нецензурни думи и обидни изрази
спрямо служителите на полицията, като : „Боклуци, селяндури”, псувал е всички
присъстващи полицаи, а именно св.Х.П., Р.Д., Д.Х., Г.Г., но спрямо св.М.Б. се
държал изключително агресивно, като го обиждал и му се заканил с думите:”Ще те
застрелям в челото, ще ти извадя червата и ще ти пикая на главата”, „Ще те
поръчам за 200 лева да те пребият, в
гипсово корито ще лежиш”, както и се заканил спрямо детето на Б. с
думите:”Ти дете имаш, ще видиш какво ще се случи”. Раздразненията на подс.П. идвали
от обстоятелството, че му били съставили АУАН и по разпореждане на св.Б. са
били предприети действия от полицейските органи, заради неизпълнение на
полицейско разпореждане, в смисъл да излезе от автомобила, в който е стоял,
като при действията по задържане полицейските органи са употребили физическа
сила и помощни средства, тъй като подсъдимият не е изпълнявал техните
разпореждания. В показанията си Б. сочи, че е възприел отправените спрямо него
закани съвсем реално. Сочи, че до момента
спрямо него, детето му или имуществото му няма предприети действия по
изпълнение на отправените закани и заплахи от страна на П., но въпреки това,
тъй като познавал П. като характер, счита че в подходящ момент подсъдимият може
да посегне на него, на детето му или на имуществото му.
Съдът
установи изложената фактическа обстановка след съвкупен анализ на всички
събрани по делото доказателства. Решаващият състав не кредитира показанията на
свидетелите М.Я. и Мирослав Тумбалов по следните причини:
Св.М.Я.
към момента на деянието е живеела на съпружески начала с подсъдимия Й.С.П., тъй
като същите са необективни и са пристрастни, и същата е заинтересована от
изхода на делото.
Относно
показанията на св.Тумбалов, съдът също не ги кредитира, тъй като вечерта когато
същият е отишъл районното управление и
след това в ЦСМП, същият е отишъл в качеството си на адвокат на подс.Й.П. и е
напълно в реда на нещата същият да се опитва да оправдае клиента си. Освен
това, съдът счита, че показанията на св.Тумбалов са не обективни, тъй като
същият е близък приятел с подсъдимия по делото и същият би могъл да се счита
заинтересован от изхода на делото. Съдът
не кредитира показанията му в частта им, в която същият свидетелства, че подсъдимият бил ударен 5-6 пъти от
пострадалия Б., когато е бил вкаран на задната седалка на автомобила, докато са
го придвижвали към районното управление, тъй като същият не е присъствал в автомобила.
Също така съдът не кредитира показанията му, в частта, в която заявява, че в
болницата не е имало преглед, тъй като тези негови показания се оборват по
категоричен начин от показанията на св.С.Г. и К.И., и двамата фелдшери в ЦСМП –
Тополовград, които свидетелстват, че е извършен преглед на подсъдимия и нямало
видими следи от насилие. Също така съдът кредитира техните показания в частта
им, в която свидетелстват, че поведението на подс.П. е било агресивно и
подигравателно. Освен това съдът кредитира показанията на св.М.Б., Г.Х.Г., Д.И.Х.,
Х.П. и св.Р.Д. – всичките служители на РУ на МВР – Тополовград, като всичките
свидетели са присъствали по време на деянието, извършено от подс.П.. Техните
показания са от съществено значение за установяване на релевантните факти за
делото. Тези свидетели лично са възприели конкретната закана към пострадалия,
като по отношение на главния факт, техните показания са абсолютно
последователни, взаимодопълващи се и непротиворечащи се. Макар и да съществуват
известни разминавания в показанията им относно детайли на фактическата
обстановка, тъй като всеки излага лично възприетото от него преди повече от
година, то по отношение на главния факт – основно досежно конкретните думи
изречени от подсъдимия, показанията са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът
счита, че представеното съдебномедицинско удостоверение от подс.П. няма
отношение към доказването на главния факт – заканата с убийство, тъй като
безспорно по делото се установи, че полицаите са използвали в рамките на закона
физическа сила и помощни средства и при това използване на физическата сила е
нормално да има и получени някакви телесни увреждания, които в конкретния
случай са разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При
така установеното от фактическа страна съдът счита, че подс.Й.С.П. от обективна
и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.144 ал.3,
вр.ал.1 от НК като на 01.05.2016 г. в гр.Тополовград,
около 01.40 - 02.30 часа в сградата на РУ – Тополовград се заканил с убийство
на инспектор М.Г.Б. *** с думите: “Ще те застрелям в челото, ще ти извадя
червата и ще ти пикая на главата”, “Ще те поръчам за 200 лева да те пребият, в
гипсово корито ще лежиш”, както и се заканил спрямо детето му с думите: “Ти
дете имаш, ще видиш какво ще се случи”, като заканите възбудили основателен
страх у М.Б. от осъществяването им.
Престъплението по чл.144 ал.3 от НК съставлява особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане
на психичните процеси на пострадалия, в резултат на които се формира волята му.
От обективна страна - изпълнителното деяние при това престъпление
се изразява в обективиране на намерение на дееца към пострадалия, че ще го лиши
от живот. Отправената закана следва да създава възможност за възбуждане у
жертвата на основателен страх от извършване на престъплението, т.е. че
съществува реална възможност дееца да осъществи намерението си, като същевременно
личи оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави
вероятно бързото вземане на такова решение. При преценка на последното се взема
предвид обстановката, начина по който е отправена заканата, психичното
състояние на дееца. Деянието е довършено когато пострадалият възприеме заканата
с убийство, т.е. когато обективираното намерение на дееца да го лиши от живот
достигне до съзнанието на жертвата. В конкретният случай са налице всички
изискуеми признаци на съставомерно деяние по чл.144 ал.3 от НК. Безспорно се
установиха репликите на подсъдимия към пострадалия: „Ще те застрелям в челото,
ще ти извадя червата и ще ти пикая на главата”, „Ще те поръчам за 200 лева да
те пребият, в гипсово корито ще лежиш”, както и се заканва спрямо детето му:”Ти
имаш дете, ще видиш какво ще се случи”. Пострадалият е възприел лично тези
закани, както и обстоятелствата около отправяне на заканата. Фактът, че
заканите са изречени от подсъдимия, обстоятелството че върши всичко това в
сградата на полицията, мотивирано съда да приеме, че заканите с убийство са
били напълно в състояние да възбудят и са възбудили основателен страх от
осъществяването им у пострадалия. Не на последно място при преценка дали една
закана може да възбуди основателен страх, следва да бъдат взети и личните
отношения на страните – в настоящият случай подсъдимият е бил силно агресивен
спрямо пострадалия Б., личността на подсъдимия и високата степен на неговата
импулсивност, които могат да способстват заканата да възбуди страх. Извършвайки
описаните действия, а именно: с оправянето към пострадалия думи, че ще го
застреля в челото и ще му извади червата, подсъдимият е изпълнил от фактическа
страна състава на деянието по чл.144 ал.3 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
обществената му опасност и обществено опасните му последици и е целял
настъпването на последните. В случая подсъдимият напълно е съзнавал факта, че
отправените от него закани с убийство спрямо пострадалия, възприемането им от
последния и реакцията му, това съзнание не само че не е оказало възпиращо
въздействие върху дееца, а напротив, той съзнателно се е заканил с убийство на
пострадалия.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия – адв.Х., че деянието е
несъставомерно по чл.144 ал.3 от НК. По делото се установи безспорно, че
подсъдимият е отправил ясни и конкретни закани с убийство: „ Ще те застрелям в
главата, ще ти извадя червата”. Тези реплики не са били формални и изпразнени от
съдържание, а са били обективно годни да възбудят основателен страх от
осъществяване на заканите, а и са възбудили такъв страх у пострадалия.
Обстоятелството, че заканите не са реализирани по никакъв начин не означава, че
пострадалото лице не ги е възприело напълно сериозно, нито правят извършените
действия несъставомерни по смисъла на чл.144 ал.3 от НК. Дори да се приеме,
разбира се, съвсем условно, че подсъдимият е бил провокиран от пострадалия с
това, че спрямо него е била използвана физическа сила и помощни средства, съдът
счита, че това не се отразява на съставомерността на деянието. Относно
твърденията на защитника на подсъдимия, че му е бил нанесен побой, след като са
му били поставени белезници, по делото не се събраха никакви доказателства.
При индивидуализацията
и размера на наказанието съдът се съобрази със следното – за престъпление по
чл.144 ал.3 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” до
шест години. Съдът намира, че наказанието на подс.П. следва да бъде определено
при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи вината обстоятелства, а
именно: причините и мотивите за извършване на деянието, сравнително ниската
степен на обществена опасност на дееца, чистото му съдебно минало – същият е
реабилитиран по право, съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода” за срок от девет месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с
изпитателен срок от три години.
Съдът
намира, че така наложеното наказание би въздействало предупредително и
възпитателно и биха се постигнали целите на чл. 36 от НК.
По
гражданският иск – гражданският иск предявен от пострадалия М.Б. срещу подс.Й.П.
за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението за частично
основателен и доказан по размер. Подсъдимият с осъществяване на деянието си е
причинил на пострадали неимуществени вреди, като е осъществил непозволено
увреждане, щетите от което следва да се репарират в патримониума на
пострадалия. Пострадалият е търпял страх и безпокойство в продължителен период
на време, като последица от осъществената закана с убийство от страна на подс.Й.П..
Настоящият състав на съда счита, че справедлив еквивалент за обезщетяване на
тези неимуществени вреди е сумата от 2000 лева, която следва да бъде присъдена
ведно със законната лихва от деня на деянието – 01.05.2016 г. до окончателното
й изплащане. Искът за над тази сума до 3000 лева, съдът отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
27.09.2017
г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: