Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 30.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 9278 по описа на СГС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника С.О.,
БУЛСТАТ: *******, гр. София, ул. „*******, срещу постановление от 11.06.2019 г.,
с което ЧСИ С.С., с рег. № 859 в КЧСИ, с район на действие СГС, е определил разноските
по изпълнително дело № 20198590400325, съобщено на длъжника на 12.06.2019 г.
Жалбоподателят счита, че постановлението е неправилно и
необосновано. Намаляването на дължимите разноски за адвокат било крайно
недостатъчно, тъй като размерът на възнаграждението не отговарял на извършените
действия от страна на процесуалния представител на взискателя. Сочи, че
кумулирането на възнагражденията по т. 1 и по т. 2 от чл. 10 от Наредба №
1/09.07.2004 г. било допустимо само при наличие освен на действия по
образуване, така и на действително осъществяване на процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело. В
случая, с оглед поведението на С.О., в качеството й на длъжник по посоченото
изпълнително дело, не били необходими други действия за събиране на
задължението. Длъжникът не следвало да отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени, в който смисъл било и
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната съдебна практика. Освен това,
адвокатското възнаграждение било прекомерно, тъй като изпълнителното дело не
било с фактическа и правна сложност, а и общините били „сигурни платци“.
Предвид изложеното, жалбоподателят счита, че дължимото адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производств е в размер на 200 лева.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено
постановление от 11.06.2019 г. на ЧСИ С.С., с рег. № 859 в КЧСИ, с район на
действие СГС, по изпълнително дело № 20198590400325, в частта, с която са приети
като разноски в изпълнителното производство, адвокатско възнагрждение за защита
и процесуално представителство в размер на 1023.11 лева, дължими в полза на
взискателя по изпълнителното дело, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, моли да
бъде намален размерът на приетото по делото и посочено по-горе адвокатско
възнаграждение до размера от 200 лева, съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по отношение на
пропорционалната такса по чл. 26 ТТР от ЗЧСИ въпросът да бъде решен по
същество.
Взискателят В.Г.Г., не е
представил писмени възражения срещу подадената жалба в срока по чл. 436, ал. 3,
изр. 1 ГПК (а и след него).
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита,
че жалбата е неоснователна. Излагат се доводи, че е намалил поради прекомерност
адвокатското възнаграждение, като същото било съобразено с Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Софийски градски
съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело №
20198590400325 по описа на ЧСИ С.С., с рег. № 859 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е образувано на 28.05.2019 г. по молба на взискателя В.Г.Г., подадена чрез
адвокат А.В.и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.05.2019 г. по
гр.д. № 4797/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, въз
основа на решение № 1113/10.05.2019 г., с който С.О. е осъдена да заплати на В.Г.Г.,
сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2017 г.
до окончателното изплащане.
От
представените от съдебния изпълнител материали по изпълнително дело № 20198590400325
по описа на ЧСИ С.С., с рег. № 859 в КЧСИ, с район на действие СГС, се
установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното
изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза на
взискателя парични вземания, т.е. същият е активно легитимиран да подаде жалба
срещу действия на съдебния изпълнител изразяващи в издаване на постановление за
намаляване на разноските п о изпълнителното дело, с което се е произнесъл по разноските
в горепосоченото изпълнително производство и е уважил частично направеното от
длъжника възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение на
представителя на взискателя за образуване, защита и процесуално представителство в
изпълнителното производство.
Видно
от материалите по делото с възражение вх. № 1971/11.06.2019 г. по описа на ЧСИ С.С.,
с рег. № 859 в КЧСИ, с район на действие СГС, жалбоподателят е поискал от
съдебния изпълнител да бъде намалено приетото по изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение, тъй като счита същото за прекомерно. С обжалваното
постановление от 11.06.2019 г., съдебният изпълнител е определил размера на
разноските в изпълнителното производство по дело № 20198590400325, като е
намалил адвокатското възнаграждение на 1023.11 лева, както и е намалил таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ на 3016. 58 лева, с ДДС.
За
изготвеното постановление от 11.06.2019 г., длъжникът е уведомен на 12.06.2019
г. (видно от известие за доставяне).
Жалбата
е депозирана в кантората на ЧСИ С.С., с рег. № 859 в КЧСИ, с район на действие
СГС на 18.06.2019 г., в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, а именно в едноседмичен срок
от получаване на съобщението за изготвеното от съдебния изпълнител
постановление.
С
разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени изпълнителните
действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като в чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и разноските по изпълнението.
Предвид
гореизложеното следва да се направи заключение, че жалбата е подадена от
активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и
е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване
от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
На
основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде
реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си
всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се
урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за
всички изпълнителни способи.
В
жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се отличава
с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено.
Възражението
на жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението за разноски в
частта му относно отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Според посочената разпоредба ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната
разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните
такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008
г. на ВКС, V г.о.).
Видно
от представените материали по изпълнително дело № 20198590400325 по описа на
ЧСИ С.С., с рег. № 859 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от 28.05.2019
г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в
резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на сумите, посочени
в приложения към молбата изпълнителен лист. Видно от горепосочената молба,
пълномощникът на взискателя е посочил изричен способ за събиране на вземането, като
от друга страна, е и възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително и
такива да определя способа за изпълнение.
Ведно
с молбата за образуване на изпълнителното производство е представен и договор
за правна защита и съдействие от 27.05.2019 г., установяващ, че взискателят е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева за „процесуално
представителство по изп. дело въз основа на изпълнителен лист от 21.05.2019 г.
по гр.д. № 4797/2018 г. на САС“.
По
делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е
осъществявал поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на
изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с
приложения към молбата изпълнителен лист. С молбата е направено и искане за извършването
на цялостна справка за имущественото състояние на длъжника, като също така е
възложено на съдебния изпълнител правомощия да определя способа на изпълнение. От
друга страна при направено от длъжника възражение за прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да изследва, както активността на процесуалния
представител на взискателя по време на висящността на делото, така и
процесуалното поведение на страните, действително извършените изпълнителни
действия и тяхното естество.
След
образуване на изпълнителното дело на 28.05.2019 г., на 29.05.2019 г., ЧСИ е
изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, съобщение до НАП и запорно съобщение до
„Общинска банка“ АД.
Други
документи по изпълнителното дело не са
съставяни и представяни до 11.06.2019 г., когато по делото е депозирано
възражението на С.О. за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по повод
на което е постановен обжалвания в настоящото производство акт.
На
основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е в размер на 200 лв. В настоящия случай, процесуалният
представител на взискателя е извършил това действие, поради което и
предвиденото за него възнаграждение се дължи от длъжника.
След подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело, процесуалният представител на взискателя не е предприемал
каквито и да е действия, включително не е
депозирал по делото каквито и да е документи. С оглед на това, не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Ето защо не е налице
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
В изпълнителното дело е депозирана
единствено молба за образуването му, а посоченият в нея способ - запор на
банкови сметки, не би могъл да се определи като осъществено процесуално
представителство по изпълнителното дело, тъй като определянето на начина на
изпълнение е задължителен реквизит от молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК.
С оглед на изложеното, дължимите от С.О. разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 200 лв. –
за образуване на делото. Постановлението за разноските от 11.06.2019 г. следва да се отмени над сумата от 200 лв. до
приетия от ЧСИ размер от 1023.11 лева и вместо това адвокатското възнаграждение
да се намали до 200 лева.
Съдът намира, че не следва да се произнася по
другото искане в жалбата – за задължаване на ЧСИ да намали разноските си по т.
26 ТТР по ЗЧСИ, доколкото то е направено в жалбата при условията на
евентуалност.
Предвид изхода по жалбата и направеното в нея
искане, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в настоящото
производство по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. със ЗПП за възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 50 лева и 25 лева - държавна такса за СГС.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 11.06.2019 г. по изп. дело № 20198590400325 по описа на ЧСИ, с рег. № 859 в КЧСИ, с което са определени разноски за
адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20198590400325,
в частта за сумата над 200 лева
до 1023.11 лева - адвокатското възнаграждение по изп. дело № 20198590400325 по описа на ЧСИ, с рег. № 859 в
КЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за адвокатското
възнаграждение, което длъжникът следва да заплати на взискателя по изп.д. № 20198590400325, в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА В.Г.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на С.О., БУЛСТАТ: *******, гр. София,
ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 25
лева – държавна такса и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.