РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 16.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
13848 по описа за 2018 г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното
Предявени са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищците
Б.Х.К. и Р.Н.К. твърдят, че на 10.11.2017 г. на път
III-1221, на около 300 м. от с. Кутово, в направление с. Кошава, област
Видин, водачът на мотоциклет марка „Сузуки“, модел „АН 400“, с peг. № *******- Х.Б.Х.,
след удар в камара от пясък и каменна фракция, намираща се на платното за
движение, е загубил равновесие и паднал в десния край на платното за движение.
В резултат от пътнотранспортното произшествие мотоциклетистът
е получил травматични увреждания, довели до смъртта му на 19.11.2011 г.
Ищците,
явяващи се родители на починалото лице, поддържат, че пътнотранспортното произшествие е настъпило в причинна връзка с
бездействие на служители на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ да
обезопасят пътното платно чрез сигнализация и да отстранят съществуващото на
пътя препятствие - камара с пясък и чакъл. Всеки от тях претендира сума от по 100 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
смъртта на техния син, настъпила в резултат на процесното ПТП, ведно със
законна лихва от 19.11.2017 г.
Ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ оспорва изцяло исковете
по основание и размер, като излага подробни съображения в депозирания отговор.
Поддържа, че вина за настъпване на ПТП има единствено сина на ищците, който е
управлявал мотоциклета без документи за правоспособност, с превишена скорост и
слаба квалификация. Със същите доводи, при условията на евентуалност,
ответникът релевира възражение за причиняване на вредоносния резултат от страна
на починалия.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с
които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки:
възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка
между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по
повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/.
Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови
работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато
не е установено кой конкретно измежду тях е
причинил тези вреди.
Като
безспорно по делото е отделено обстоятелството, че ищците Б.Х.К.
и Р.Н.К. са родители на починалия на 19.11.2011
г. Х.Б.Х..
Видно
от препис - извлечение от акт за смърт, Х.Б.Х. е починал на 19.11.2017 г.
Във
връзка с процесното пътнотранспортно произшествие е образувано досъдебно
производство № ЗМ - 256/2017 г. по описа на ОД МВР - Видин, за престъпление по
чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Досъдебното производство е
изпратено от разследващия полицай на ОП - Видин с мнение за прекратяване на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
СвидетелятЕ.О.С.сочи,
че през м. ноември 2017 г. му се е обадил общ познат и му е
казал, че Х. е катастрофирал с мотора на излизане от с. Кутово, като свидетелят
е тръгнал натам. Мястото на катастрофата е били на 300 м. след табелата, в ляв
завой, имало е храсти и дървета, както и купчина с чакъл. Свидетелят сочи, че
купчината е била около 30 см. на височина и около 2 - 3 метра в диаметър и се е
намирала на излизане от завоя, като след нея е гробищния парк. Чакълът е бил
разпилян по пътното платно, на цялата дясна лента. Камъчетата са били около 2 и
5 см., бяло – жълтеникави на цвят. След това е видял Х. в Пирогов, като той му
е казал че по време на катастрофата е било светло, между 12 и 16 ч., като не
помни точен час.
Съгласно
заключението на съдебномедицинската експертиза, от непосредствено след реализираното ПТП на 19.11.2017 г. при
постъпване в болница и проведени изследвания, а в последствие и при огледа и
аутопсията на трупа на Х.Б.Х. при него са установени, следните травматични
увреждания: тежка гръдна травма изразяваща се в контузия на гръдния кош,
контузия на десния бял дроб; хемоторакс - излив на кръв в двете гръдни
половини; много тежка коремна травма, изразяваща се в контузия на корема,
разкъсвания на черния дроб; масивен хемоперитонеум - излив на кръв в коремната
кухина; разкъсване на десния бъбрек; ретроперитонеален кръвоизлив; контузия с
кръвонасядане на дясна надбъбречна жлеза; травма на опорно-двигателен апарат,
изразяваща се в охлузвания по дясната ръка, коляно, кръвонасядане на ляво
бедро, прохлузни рани по лявото и дясното ходило. На базата на получените травми и последвалата
остра и масивна вътрешна кръвозагуба пострадалия е изпаднал в шок, развила се
остра следкръвозагубна анемия и мастна емболия в белите дробове. Между
установената съчетана травма и настъпилата смърт на Х. е налице пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка.
Свидетелят Ж.Ц.М.заявява,
че работи в Областно управление – Видин, като извършва обход на пътищата и
проверка за нередности. На мястото на процесното произшествие на предходния
ден, когато е бил на проверка, не е имало
камъчета или препятствия. Сочи че горе - долу пред ден минават на обход.
Свидетелят Р.М.М.дава сведения, че отношенията между Х. и
родителите му са били близки, живеели са в една къща. След смъртта му,
родителите му са съсипани от загубата, затворили са се в себе си, нямат
контакти.
Видно от заключението на изслушаната по делото
автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 10.11.2017 г. по
третокласен път III-1221 в посока от с. Кутово към с. Кошава, област Видин, се
е движил мотоциклет марка „Сузуки", модел, ДН 400" с per № *******управляван от водача Х.Б.Х. със скорост около 91
км/ч. Платното за движение е двупосочно, сухо, асфалтова настилка с широчина
6,4 м без пътна маркировка и без наличие на пътни знаци. Според свидетеля Р.М.местопроизшествието
е настъпило между 12 ч.и 16 ч. , в условия на дневна светлина, но съгласно
протокола за оглед, който е започнал в 18,35 часа, вече е настъпила пълна
тъмнина, като съдът приема, че е логично огледът да бъде извършен в по-късен,
от часа на катастрофата, момент. Непосредствено след края на първия ляв завой,
с радиус около 350 м в десния край на платното за движение и върху десния
банкет е стоварена камара - купчина от натрошени камъни - чакъл с пясък ,с
височина около 30 см и размери 2,00 х 1,00 м, според протокола за оглед. Част
от чакъла е разпръснат и върху дясната пътна лента в зона с радиус около 6 м. Тази
купчина е на около 300 м. след табелата за край на населено място Кутово.
Съгласно заключението, водачът на мотоциклета
не е възприел купчината от чакъл и не е реагирал своевременно по неустановени
причини, затова мотоциклетът движещ се на около 0,75 м вляво от десния край на
платното за движение се е ударил със скорост 91 км/ч в натрошените камъни. Водачът
е загубил контрол над управлението на мотоциклета, който след 34 метра е паднал
на лявата си страна и е започнал да се плъзга по асфалта праволинейно около 82
метра.
Основната причина за
създаване на опасността в наличие на трудно разпознаваемо и неочаквано
препятствие върху платното за движение, камара - купчина от натрошени
камъни-чакъл, която се е намирала пред гробището на с. Кутово. Тъй като водачът
на мотоциклет Сузуки не е предприел спиране или по-точно е задействал
спирачките със закъснение, непосредствено пред купчината от чакъл, като е
оставел къса следа от задиране, в причинна връзка са и неговите действия както
следва. Съдът приема, че съгласно показанията на свидетеля Р.М., че пътнотранспортното
произшествие е настъпило през светлата част на
денонощието, като в тази хипотеза,
според заключението, водачът на мотоциклета е имал добра видимост и е могъл да
види и възприеме купчината от чакъл като опасност от далечно разстояние над 123
метра и е могъл да спре мотоциклета преди това препятствие, съответно е могъл и
да предотврати произшествието чрез своевременно спиране.
На база на изложеното,
съдът приема, че причина за настъпване на местопроизшествието е поведението на
водача на мотоциклета, изразяващо се в непредприемане на своевременно спиране и
непрекъснат контрол на управляваното моторно средство, което обуславя извод за
липса на предпоставките по чл. 49 ЗЗД, за обуславяне на отговорността на
ответника. Действително по делото се установи, че на пътното платно е имало
купчина от чакъл, непосредствено до гробището на населеното място, но доколкото
не е налице пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с
пътнотранспортното произшествие, доколкото непосредствена причина за същото са
субективните действия на водача, исковете Б.Х.К. и Р.Н.К. срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“ са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Отделно от това, не може да бъде прието, че ответникът не е изпълнил в конкретния случай задълженията
си за поддържане на обществения път, защото се установи че изсипаният чакъл е в
непосредствена близост до гробищен парк, т. е. не се свързан с извършването на
ремонтни или други дейности и необезопасяване на участъка, а съгласно
показанията на свидетеля М., които не се опровергават от останалите
доказателства по делото, преходния ден на мястото на произшествието не е имало
препятствия.
Въз основа на изложеното,
съдът приема че исковете за изплащане на
обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД са неоснователни.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 49 ЗЗД, предявени от Б.Х.К. с ЕГН ********** и Р.Н.К. с ЕГН
**********, представлявани от адв. Т.П.,***, офис 5, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК ********,
гр. София, бул. „********за заплащане на сума в размер на по 100 000 лв.
на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
- болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в смъртта на сина им Х.Б.Х., при пътнотранспортно произшествие на 10.11.2017 г. на път III-1221, на
около 300 м. от с. Кутово, област. Видин,
ведно със законната лихва, считано от 19.11.2017 г.
до окончателното й изплащане.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: