№ 825
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110121347 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 499, ал. 7
КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 от ЗЗД от ... срещу ... за заплащане на сумата от 5597,88 лева,
представляваща ½ част от изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на ... г. в Г. между застрахован при ищеца товарен
автомобил марка „...“, с рег. № ...., с прикрепено към него ремарке марка „...“ с рег. № ...,
застраховано при ответника, и лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., ведно със законната
лихва от 25.01.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.02.2022 г. по ч.гр.д. № 3491/2022 г.
по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, на територията на Република Г., в
причинна връзка с което са причинени вреди на лек автомобил марка „...“, с рег. № ....
Поддържа, че вредите са на обща стойност 11195,76 лева, в който размер е изплатил
застрахователно обезщетение по претенция Зелена карта от BECS. Твърди, че към
застрахования от него товарен автомобил марка „...“, с рег. № ...., било прикрепено ремарке
марка „...“ с рег. № ..., застраховано при ответното дружество по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, като тази комбинация следвало да се
разглежда като една оперативна единица. Сочи, че за настъпилото ПТП следва да се
приложи застрахователното покритие по двойната застрахователна полица на превозните
средства – товарен автомобил и влекач ремарке, поради което всяка страна следва да понесе
половината от дължимото застрахователното обезщетение на лекия автомобил за
причинените му вреди. Поддържа, че след покана ответникът е отказал заплащане на сумата
в размер на 5597,88 лева, представляваща ½ част от изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение. С оглед на изложеното предявява настоящата искова претенция за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца процесната сума, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 25.01.2022 г. до окончателното плащане на
вземанието. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
1
който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага доводи, че в случаите на спор в
съда между застрахователи приложимото право е българското, уреждащо, че при нанесени
вреди от ремарке, свързано с МПС и функционално зависимо от него по време на движение,
същите се покриват от застрахователя по задължнителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, свързана с притежаването и ползването на теглещото
МПС. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На първо място, съдът намира за необходимо да изложи следното. Съгласно
задължителната съдебна практика, ищецът не е длъжен да посочи правната квалификация на
иска, а същата се определя от съда въз основа на твърдените от ищеца факти, обстоятелства
и заявеното искане. Определянето на правното основание на исковата претенция е
задължение на съда, който следва да изходи както от изложените в обстоятелствената част
на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата
претенция, така и от заявеното в петитума на исковата молба искане за защита. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът трябва да
разреши предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по
делото и относимите становища на страните и приложи съответния материален закон. С
Определение № 26788 от 11.10.2022 г. съдът е квалифицирал, при тогава наведените
твърдения на страните, исковата претенция с правно основание чл. 411 КЗ, която след
извършена служебна проверка към датата на постановяване на съдебното решение счита, че
същата следва да бъде преквалифицирана на основание чл. 499, ал. 7 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2
от ЗЗД. Извършеното преквалифициране на иска не поражда необходимост от разпределяне
на нова доказателствена тежест и не препятства постановяване на съдебен акт по същество,
какъвто е настоящия, доколкото основанието на един иск не е правната му квалификация, а
фактите, на които се основава. На следващо място, обстоятелствата, подлежащи на
доказване по иска с правно основание чл. 411 КЗ и по иска с правно основание чл. 499, ал. 7
КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 от ЗЗД в настоящия случай се припокриват, с оглед на което съдът не
намира пречка да реши спора по същество с настоящия акт.
По иска с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 от ЗЗД:
Установява се от представения по делото в превод от немски език Протокол/преписка
от дребно пътнотранспортно произшествие №..., че на ... г. на автомагистрала ..., Некарсулм,
А6, км. 636,500 в Република Г., е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил “...”, с
рег. № ...., с прикрепено към него ремарке марка “...”, с рег. № ..., управляван от В. Т., и лек
автомобил “...”, с германски регистрационен номер “...”. В протокола е посочено, че водачът
на седловия влекач се е движел в средната от три ленти като към момента на възникване на
ПТП е имало задръстване. На около 500 м преди отбивката за Некарсулм, товарният
автомобил се премества от средната в дясната лента, като при тази маневра не успял да види
лекия автомобил, който се е движел в дясната пътна лента, при което го удря леко по
предната лява страна на автомобила. Автомобилът на пострадалата страна е претърпял щети
и по преден десен калник, както и по вратата на шофьора, които са леко вдлъбнати.
По делото не е спорно, че протоколът е издаден от компетентен държавен полицейски
орган в страната, където е настъпило процесното ПТП и вредата, по предвидения от
приложимото право ред, поради което съдът приема, че същият е редовен от външна страна
и се ползва с материална доказателствена сила за изложените в него факти и обстоятелства,
която не е оборена.
Процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило от противоправно поведение
на пътя от страна на водача на влекач "...", с рег. № ...., с прикрепено към него ремарке марка
“...”, с рег. № ..., от което са нанесени материални щети по лек автомобил “...”, с германски
регистрационен номер “...”. Това обстоятелство се подкрепя и от изслушаното заключение
на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, кредитирана от съда
като професионално изготвена и обоснована, от което се установява, че всички увреждания
по лек автомобил “... ...”, с рег. № ..., отразени в описа на застрахователя се намират в пряка
и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. В качеството на
застраховател на гражданската отговорност на влекача, ищецът е определил и изплатил
2
застрахователно обезщетение на собственика на увредения лек автомобил в общ размер на
5724,30 евро, видно от представените по делото писмени доказателства Доклад по щета №
.... и Платежно нареждане № ... от ... г. /л. 98 - л. 99 по делото/.
Основният спорен въпрос е свързан с приложимото право спрямо отговорността на
страните по сключените договори за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на товарния автомобил и полуремаркето за вредите, настъпили в друга държава-членка на
ЕС при управление на товарния автомобил, докато тегли полуремаркето.
Отговорът на този въпрос е даден в Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по
съединени дела С-359/14 и С-475/14, според което при пътнотранспортно произшествие,
причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо
регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил
обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно
средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя
съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008(Регламент "Рим І"), ако правилата на деликтната
отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от
Регламент № 864/2007 (Регламент "Рим ІІ") предвиждат разделяне на задължението за
поправяне на вредите, т. е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на
ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно
средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице.
В т. 54 от горепосоченото решение е изрично посочено, че задължението на
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" да обезщети причинена на
пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда (чийто фактически
състав и кръга на лицата, отговорни за обезщетяване на вредата, действително се определят
според приложимото право по чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ"), а от договора,
който го обвързва с отговорното застраховано лице, а в т. 61 и 62 – че на първо място следва
да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените
вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно
средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с
правилата на приложимото национално право по силата на Регламент "Рим ІІ", а на второ
място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", кое е приложимото
право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователя – ищец в
производството, и съответнот застраховано от него лице, за да се прецени дали и в каква
степен този застраховател може по пътя на суброгацията да упражни правата на
пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент "Рим І" се прилага в случаите, в които
правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата на чл. 4
и следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат разделяне на задължението за поправяне на
вредата. Настоящият случай е именно такъв – приложимото материално право в
отношенията между пострадалия и застрахователя е това на Федерална Република Г., което
предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и застрахователя
на ремаркето, поради което и приложимото материално право в отношенията между
застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда
на чл. 7 от Регламент "Рим І".
Доколкото в частност страните не са избрали приложимо право и няма съмнение, че
двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република
България, то приложимо се явява българското право, а отделно от това следва да се посочи,
че и двете застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от Регламент "Рим І", като
именно Кодекса за застраховането (КЗ) на Република България регламентира както
задължението за сключване на застраховките (чл. 483 КЗ), така и обема на
застрахователното покритие по тях (в т. ч. покритите рискове при застраховки "Гражданска
отговорност" от притежаване и използване на ремарке – чл. 479 КЗ).
Съгласно нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ (приложимо право съгласно чл. 7 от Регламент
"Рим І"), вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е
функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или
когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с
3
притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. Следователно
отговорността на ответника по процесния договор за застраховка "Гражданска отговорност"
поначало не включва задължение за обезщетяване на вреди, нанесени при движение на
ремаркето от теглещо превозно средство, поради което и само на това основание
релевираната претенция се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 100 лева /за възнаграждение за
юрисконсулт/.
Ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..., срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., иск с правно
основание чл. 499, ал. 7 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за признавне за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 5597,88 лева, представляваща ½ част от изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в Г. между
застрахован при ищеца товарен автомобил марка „...“, с рег. № ...., с прикрепено към него
ремарке марка „...“ с рег. № ..., застраховано при ответника, и лек автомобил марка „...“, с
рег. № ..., ведно със законната лихва от 25.01.2022 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.02.2022
г. по ч.гр.д. № 3491/2022 г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100
лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4