Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 21.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 2057 по описа за 2020 г. на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 284670 от 25.11.2019
г. по гр.д. № 2165 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 138-ти състав ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК
*******, със седалище и адрес
на управление ***, е осъдено да заплати на „Д.З.“
АД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 411 КЗ сумата от 1 084, 54 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено по имуществена астраховка „Каско“ застрахователно обезщетение и разноски за
определянето му по щета № ********* за вреди, причинени при настъпило на
15.08.2016 г. ПТП на л.а.“Опел Вектра“ с рег. №*******,
вследствие на виновно противоправно поведение на
водач на л.а. „Рено Туинго“ с рег. №*******, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба 16.01.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 240, 11 лв.
, представляваща мораторна лихва върху главницата за
период от 10.11.2016 г. до 15.01.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв. – разноски в производството.
Постъпила е въззивна
жалба с вх. № 5211525/16.12.2019 г. на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, подадена чрез
юрисконсулт Б.М., против първоинстанционното решение.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките
за уважаването на претенцията и иска отхвърляне на предявените искове, а при
условията на евентуалност присъденото застрахователно обезщетение да бъде
намалено. Излага съображения за допуснати процесуални нарушения от СРС при
преценката на изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза. Твърди, че въпреки дадените указания вещото лице да работи след
разпита на допуснатите по делото свидетели, то не е сторило това и е изготвило
експертиза само въз основа на документите по делото, а съдът неправилно е
кредитирал заключението с доверие. Жалбоподателят сочи още, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички релевирани от него възражения. Твърди, че вината за
настъпилото пътно-транспортно произшествие /ПТП/ е на водача, застрахован при
ищеца, който е нарушил чл. 94, ал. 3 ЗДвП и чл. 98 ЗДвП, като е паркирал
неправомерно. Счита, че по делото не е доказано поведението на застрахования
при него водач А.К.А.да е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите
вреди, а и от показанията му като свидетел не се установява процесното
произшествие да се е осъществило по претендирания
начин и да е довело до тези вреди. Необосновано били кредитирани изцяло
показанията на разпитаната свидетелка М. по отношение на механизма на ПТП, още
повече, че същите противоречали на останалите събрани по делото доказателства и
не следвало да бъдат вземани предвид. Поддържа още, че мястото на настъпване на
процесното произшествие не е установено, поради което
и извод за наличие на противоправно поведение не може
да бъде направен. По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното
решение и отхвърляне на иска, евентуално присъждане на застрахователно
обезщетение в по-нисък размер, съобразен с доказаното по делото съпричиняване на вредоносния резултат и несъответствията
между действително настъпилите вреди по процесния
автомобил и заплатеното обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор с вх. № 5021928/10.02.2020 г. по регистъра на СРС,
подаден от „Д.З.“ АД, представлявано от юрисконсулт М.С.. Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна. Сочи,
че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално
нарушение като е приел и кредитирал с доверие изслушаната САТЕ, а ответникът
настоящ въззивник е разполагал с възможността да оспори
изводите на вещото лице или да зададе допълнителни въпроси, което не е сторил.
От друга страна приетото като доказателство заключение кореспондира с данните
от останалите събрани доказателства, в тази връзка дори да се приеме, че СРС е
извършил процесуално нарушение, то не е съществено. Твърди, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението по САТЕ
несъмнено се установява, че процесното ПТП се е
осъществило по описания в исковата молба механизъм, както и че са причинени
описаните в приложените документи имуществени вреди. От заключението по изслушаната
САТЕ се установява и размерът на щетите по средни пазарни цени, изчислен към
датата на ПТП. По изложените съображения се иска въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, да се потвърди първоинстанционното
решение, а в полза на въззиваемата страна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираното
от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.
Въззивникът е представляван в открито съдебно заседание,
проведено на 08.10.2020 г., от юрисконсулт М., който е заявил, че поддържа
подадената въззивна жалба и направените в нея
искания. Поискал е присъждането на разноски и е представил списък.
Въззиваемата страна не е изпратила представител. Подадена е
молба с вх № 265865/29.09.2020 г. по Регистъра на СГС
от юрисконсулт М.С., в която е изразено становище по даване ход и по същество
на делото. Поддържа се становището, изразено в отговора на въззивната
жалба. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираните от насрещната страна разноски и е поискано
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер от 200 лв.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2001115/15.01.2019
г. на „Д.З.“ АД, подадена чрез юрисконсулт М.С., с приложено към нея
пълномощно, против „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове осъдителни искове, както следва: главен иск за
заплащане на сумата от 1 084, 54 лв., представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“, ведно с направените обичайни разноски за неговото определяне, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата и акцесорен
иск за заплащане на сумата от 240, 11 лв., представляваща мораторна
лихва върху сумата от 1 084,
54 лв. за периода от 10.11.2016 г. до 15.01.2019 г. Ищецът е навел твърдения,
че на 15.08.2016 г. в гр. Стара Загора застрахованият по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ л.а.“Опел Вектра“ с рег. №******* е увреден при настъпило ПТП
вследствие на неправомерното и виновно поведение на водач на л.а. „Рено Туинго“ с рег. №*******. За да обезщети причинените щети
застрахователят е заплатил на застрахования обезщетение в размер на 984, 50
лв., като е прихванал сумата от 85, 04 лв., представляваща невнесената
застрахователна премия. Сочи, че поради последователното застраховане на
автомобила при него имуществената застраховка била подновена за процесния период без оглед и снимки.
В срока по чл. 131, ал.1 вр. чл. 133 ГПК ответното дружество „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД е
подал отговор на исковата молба чрез юрисконсулт А.М.с приложено към него
пълномощно. Намира исковата молба за нередовна доколкото липсвало пълно
описание на механизма на процесното ПТП и мястото на
настъпването му. Оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва да
са налице предпоставките от фактическия състав на иска по чл. 411 КЗ. Твърди,
че застрахованият при него водач А.А.не е осъществил противоправно поведение, описаните вреди не се намират в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с поведението му, заплатеното
застрахователно обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителните щети.
Не оспорва, че ищецът е заплатил сумата от 984, 50 лв. Оспорва механизма на
ПТП. Оспорва верността на представения като доказателство двустранен
-констативен протокол, като счита, че в същият е налице непълнота относно
мястото на произшествието, а от друга страна посочените обстоятелства в графа
„скица на пътната обстановка на ПТП“ са в противоречие с останалите
отбелязвания в него по отношение на водачите. В условията на евентуалност
твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
чрез поведението на застраховния при ищеца водач Р. М.,
която е нарушила разпоредбите на чл. 94, ал. 3 и чл. 98 ЗДвП. Оспорва
валидността на имуществената застраховка „Каско“,
сключена между „Д.З.“ АД и собственика на увредения автомобил С.П.. Твърди, че претендираното застрахователно обезщетение е прекомерно
завишено, като размерът му не отговаря на нормовременната
ставка за работа и на средните пазарни цени. Оспорва извършеното прихващане по
имуществената застраховка с дължима вноска. Иска се отхвърляне на предявените
искове, евентуално намаляване на присъдения размер при съобразяване на
направените възражения за прекомерност.
Приета като доказателство е полица
№ 032016052005504 за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“,
по силата на която в дружеството „Д.З.“ АД е застрахована собственият на С.П. П. л.а.“ Опел Вектра“, с рег. №*******.
Застраховката е сключена за период от 12 месеца и е действаща от 28.04.2016 г.
до 27.04.2017 г. Уговорено е разсрочено плащане на застрахователната премия в
общ размер от 358, 48 лв., както следва: на 26.04.2016 г. – 89, 62 лв., на
27.07.2016 г. - 89, 62 лв., на 27.10.2016 г. - 89, 62 лв., на 27.01.2017 г. -
89, 62 лв. полицата е подписана от представител на застрахователя и
застрахования. Уговорено е покритие – Пълно каско.
Приети като доказателство са
Общи условия на застрахователя /“Д.з.“ АД за застраховка Каско
на МПС. Съгласно т. 6 от Раздел II
клауза „Пълно Каско“ включва рисковете по клауза
„Минимално Каско“, клауза „Частично Каско“ /включваща щети при пътнотранспортно произшествие/
и клауза „Разширено Каско“.
Съгалсно т. 36 от раздел VIII ако през време на действие на застрахователния
договор няма настъпили щети или ако е имало такива и те са били отстранени в
официален или доверен сервиз при подновяване на застраховката за следващ срок
оглед и заснемане не се изискват.
Приложено като доказателство е
извлечение за последователно сключени договори за имуществена застраховка Каско МПС със С.П. за периода от 2014 г. до 2017 г., както
и документи за друга щета на процесния автомобил в
срока на действие на процесната застрахователна
полица с № 0320160520005504, при сключването на която е отразено, че се
подновява без оглед и снимки.
По дело е приет като доказателство
Двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие № 925449 и
изписан на ръка № 91790, в който е отразено, че на 15.08.2016 г. в 21, 20 ч. е
настъпило ПТП между превозно средство А, представляващо л.а. „Рено Туинго“ с рег. №*******, собственост на Р. Н.З.и
застраховано по гражданска отговорност по застрахователна полица BG130/116000319199,
управлявано от А.А.и превозно средство Б, представляващо л.а. „Опел Вектра“ с рег. №*******, собственост на С.П., управлявано
от Р. М.. Отразено е, че водачът на превозно средство А е виновен за ПТП и
поставен подпис, за който е придадено значение да е на този водач. Маркирани са
причинените на двата автомобила щети, а именно на превозно средство А – е
зачеркната лявата предна част на автомобила, а на превозно средство Б –
зачеркнати са лявата и дясната част на автомобила, описано е, че е паднало
лявото огледало, увреден е ляв калник, лява врата предна и задна и дясна врата
– предна и задна. Съставена е скица на пътната обстановка и ПТП. Протоколът е
подписан от двамата водачи.
По делото е прието като
доказателство писмо от ОД на МВР – гр. Стара Загора, в което е посочено, че във
връзка с ПТП на 15.08.2016 г. няма изготвена докладна записка. Към писмото е
приложена ежедневна форма на отчет с рег. № 2855/16.08.2016 г. На ред № 1 и ред
№ 2 от приложената справка – таблица за извършената дейност по конрол на пътното движение е посочено, че на ул. „Св.Княз
Борис“ в 20.50 ч. е извършена проверка за алкохол на А.А.,
управлявал МПС с рег. № „*******и на Р. М., управлявала МПС с рег. № *******
Като писмено доказателство по
делото е прието Искане за оценка на вреди от 16.08.2016 г., подадено от С.П. П.
до „Д.З.“ АД, в което е посочено, че на 15.08.2016 г. при управление на л.а.
„Опел Вектра“ с рег. №******* от Р. М. М. е настъпило
ПТП при непреценено изпреварване от водач на л.а.„Рено Туинго“.
Застрахованият автомобил е бил засечен и блъснат в ограда, като двата
автомобила останали закачени до идване на КАТ. Описани са щетите – от ляво:
калник, праг, врата, предна, задна, заден калник, задна броня, от дясно –
преден калник, врата предна и задна и заден калник. Приложено е обяснение
относно щета *********/16.08.2016 г. от 23.08.2016 г., дадено от водача Р. М.,
в което е описано, че на 15.08.2016 г., докато е шофирала вследствие на
неправилно изпреварване я ударили от лявата страна и управляваният от нея
автомобил се ударил в оградата вдясно. Сочи, че водачът на л.а. „Рено Туинго“ с рег. №******* е предприел неправилно изпреварване
и за да избегне челен удар с движещата се срещу него кола е ударил управлявания
от нея автомобил. Автомобилите останали закачени до идването на КАТ и след това
при липса на спор за вината двамата водачи съставили двустранен констативен
протокол, чийто номер заявили на телефон 112.
По делото е приложено опис-заклчение за вреди на МПС по щета №
*********/16.08.2016 г., в което подробно са описани вредите по л.а. „Опел Вектра“ с рег. №******* и начина на възстановяване според
степента на увреждане и необходимостта от боя. Приложени са снимки на увредения
автомобил. Приета като доказателство е „калкулация – ремонт № ********* от
26.08.2016 г., съставена от служители на „Д.З.“ АД, според която общо дължимата
сума за ремонт е 1 069, 54 лв.
Като писмено доказателство по
делото е прието писмо до С.П. П., издадено от „Д.З.“
АД, получено на ръка на 29.08.2016 г., представляващо Рекапитулация по щета №
********* от 16.08.2016 г. по застрахователна полица № 320160520005504 от
28.04.2016 г. по застраховка Каско на МПС, с което
застрахованият е информиран, че застрахователят е приключил обработката на
щетата и описаните в нея вреди се равняват на 1 069, 54 лв. Застрахователят
е уведомил застрахования още, че от така определеното обезщетение се удържат
разсрочените вноски по същата полица и сумата от 984, 50 лв., представляваща
разликата между размера на изчисленото обезщетение и общо удържаните вноски
може да бъде платена на застрахования.
Приет като доказателство е
ликвидационен акт № 473393/26.08.2016 г., с който застрахователят е разпоредил
да се извърши плащане на сумата от 984, 50 лв. по ликвидационна преписка
********* от 16.08.2016 г. по застраховка Каско на
МПС във връзка със застрахователно събитие от 15.08.2016 г. след приспадане на
дължимите премии за удържане. Актът е подписан от обработилия щетата служител и
директора на направление „Масови Щети“ в „Д.З.“ АД. С платежно нареждане от
02.09.2016 г. сумата от 984, 50 лв. е изплатена по банковата сметка на С.П. П..
Приложена като доказателство е
извлечение – справка от Гаранционния фонд за проверка на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на л.а. с рег. №*******, от което е видно, че автомобилът
е валидно застрахован за периода от 15.01.2016 г. до 14.01.2017 г. по полица № BG/30/116000319199 при „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД.
Приета като писмено
доказателство е покана от „Д.З.“ АД до ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД по чл. 412, ал. 1 КЗ, с която са приложени и изпратени документите по 4 бр. регресни
претенции, сред които и щета № ********* за възстановяване на сумата от
1 084, 54 лв. Поканата с изпратена с товарителница № ********** и получена
от М.А.на 10.10.2016 г. Приета като доказателство е
приложената регресна покана по щета №
*********/16.08.2016 г. с описание на приложените документи и посочване, че от
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД се претендира сумата от 1 084, 54 лв., включваща
1 069, 54 лв. застрахователно обезщетение и 15, 00 лв. ликвидационни
разноски.
По делото е прието като
доказателство заключение по изслушаната автотехническа
експертиза по поставени от страните въпроси, в което е посочено, че на 15.08.2016
г., около 21.20 ч. водачът на л.а. „Рено Туинго“ с
рег. №*******, движещ се в гр. Стара Загора, предприема маневра за
изпреварването на движещия се пред него л.а. „Опел Вектра“
с рег. №*******. Поради възникнала опасност от челен сблъсък с насрещно движещ
се автомобил, водачът на л.а. „Рено Туинго“ с рег. №*******
предприема маневра за връщане в дясната лента, при което траекторията му на
движение се пресича с траекторията на движение на л.а. „Опел Вектра“ с рег. №******* и настъпва удар между тях. След
първоначалното съприкосновение л.а. „Опел Вектра“ с
рег. №******* се отклонява надясно и се удря в крайпътна ограда в дясно от
пътното платно. Всички увреждания по л.а. „Опел Вектра“
с рег. №*******, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с посочения механизъм на събитието.
Стойността необходима за възстановяване на л.а. „Опел Вектра“
с рег. №*******, начислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
1 642, 86 лв. След анализ на представените документи експертът е приел, че
всички описани операции в калкулацията на „Д.з.“ АД е било необходимо да бъдат
извършени с оглед отстраняване на уврежданията на МПС. Вещото лице е потвърдило,
че в приложените по делото документи липсват данни за точните координати на
мястото на произшествието и хоризонталната и вертикална маркировка към момента
на настъпване на ПТП. Посочил е още, че л.а. „Опел Вектра“
с рег. №******* и л.а. Рено Туинго“ с рег. №*******
са се движили един зад друг, а МПС – отразено в схемата в ДКП с буква „В“ се е
движило в насрещната за двете превозни средства лента. Липсват данни увредения
л.а. „Опел Вектра“ с рег. №******* да е бил в спряно
състояние, както и данни на базата на които да се определи скоростта на
движение на двете МПС, участници в ПТП. Първоначалното съприкосновение е между
предна лява част на л.а „Рено Туинго“ с рег. №*******
и страничната лява част на л.а. „Опел Вектра“ с рег.
№*******. Водачът на л.а. „Рено Туинго“ с рег. №*******
е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП при осигурена маневра за
изпреварване, така възможност не е имал водачът на л.а. „Опел Вектра“ с рег. №*******. Само от ДКП не може да се посочат
и калкулират вредите по л.а „Рено Туинго“ с рег. №*******.
Всички увреждания по л.а. „Опел Вектра“ с рег. №*******
могат да бъдат получени при механизма на ПТП, описан от вещото лице. Според
експерта от техническа гледна точка може да се направи извод, че водачът на
л.а. „Опел Вектра“ с рег. №******* не е допринесъл за
настъпването на процесното ПТП. Калкулацията на ЗАД „Д.З.“
АД е извършена с програмен продукт за оценка на щети. За да отговори на
поставените въпроси вещото лице е работило по приетите като доказателство по делото
писмени документи. Първоинстанционният съд е дал
възможност на страните по спора да зададат допълнителни въпроси към вещото лице
след разпит на допуснатите по делото свидетели. Заключението е неоспорено от
страните и е прието като доказателство по делото.
В открито съдебно заседание,
проведено пред СРС на 02.05.2019 г. е разпитана свидетелката Р. М. М.. Тя е
дала показания относно настъпването на процесното
произшествие. Спомня си, че същото се е осъществило през 2016 г. в гр. Стара Загора,
на улица успоредна на тази, на която живее, на смрачаване може би към 7-8 ч.,
били включени уличните лампи. Сочи, че е управлявала автомобила съвсем бавно с
20-30 км.ч., когато един господин, управляващ малка кола, тръгнал да я
изпреварва. В този момент обаче отсреща идвала кола, тя се опитала да се
отклони леко вдясно, но изпреварващият автомобил ударил управлявания от нея
автомобил от лявата страна. След като бил ударен, автомобилът ѝ се
отклонил вдясно, където се намирала ограда на хранителен магазин, вследствие на
което автомобилът бил увреден и от двете страни. Спомня си, че оградата бил
дървена и на тротоара, висока около 150 см., като не си спомня дали е била
качена на тротоара. След произшествието с водача на другия автомобил съставили
ДКП и той се подписал. Ако не се бил ударил в нея, другият автомобил щял да се
удари в насрещно движещия се автомобил. В момента на изпреварването нейният
автомобил и този на изпреварващия водач били на едно ниво. Не си спомня каква
марка е бил другият автомобил, а само че е бил малък. Дава показания, че е
извикала КАТ, а след това разбрала, че е трябвало да се обади, ако с другия
водач са имали пререкания, така ѝ съобщили от телефон 112, когато се
обадила да поиска номер на ДКП. Сочи, че служителите на КАТ преместили малката
кола на ръце, за да освободят пътя. И двете коли могли да се движат на собствен
ход, но е трябвало автомобилът да се вдигне. Служителите на КАТ разпитали
участниците в произшествието, взели им проби за алкохол. Дала обяснения пред
служителите на КАТ само устно, като не си спомня да са съставяли документи.
Между нея и другия водач нямало спор. След като ѝ предявен двустранния
констативен протокол, приложен по делото, посочила, че това е същият, който
попълнили в деня на произшествието. Частта за превозно средство Б е попълнена
от нея и тя се е подписала под нея, схемата също е изпълнена от нея, но е
объркала буквите на автомобилите, тъй като посочения под буква А лек автомобил
е управляваният от нея.
В открито съдебно заседание, проведено
на 28.05.2019 г. пред СРС бил разпитан свидетелят А.К.А.. Същият заявил, че си
спомня за ПТП на 15.08.2016 г. сочи, че колата, която закачил, била спряна,
двигателят ѝ бил загасен. Твърди, че автомобилът бил спрян пред
намиращото се на тротоара кафене и там била водачката му. Впоследствие сочи, че
може би автомобилът не е бил спрян. Сочи, че на тротоара е нямало нищо. Не си
спомня марката на колата, но си спомня, че била голяма. Сочи, че дал мигач, за
да я изпревари, но едно такси го засякло, свил вдясно и двете коли се закачили.
Сочи, че били нанесени само драскотини на неговата дясна и лявата врата на
другия автомобил. Счупил огледалото на неговата и на другата кола. Сочи, че не
е възприел да има увреждания от дясната страна на другия автомобил, но той не е
обикалял да го оглежда. После дошли служители на КАТ, които съставили протокола
и той го подписал. При предявяване на приложения по делото ДКП свидетелят
посочил, че подписът на водач под превозно средство А бил неговия, а протоколът
бил съставен от водача на другия автомобил. Не си спомня дали патрулът от КАТ е
съставял документи. Не може да отговори защо не той е съставил ДКП в частта за
превозно средство А. Сочи, че не са имали спор за вината, изкарали го виновен и
той се съгласил. Твърди, че имало натиск от приятеля на момичето. Дава
показания още, че служителите на КАТ установили, че е негова вината, като
подписвал ДКП се запознал както е отразено в него и го подписал.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявените обективно съединени осъдителни
искове са с правно основание чл. 411
КЗ във вр. чл. 497 КЗ във вр.
чл. 86 ЗЗД – за присъждане на суброгационно вземане
на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка на л.а. „Опел Вектра“ с рег. №******* за вреди, настъпили в резултат на ПТП,
настъпило на 15.08.2016 г. в гр. Стара Загора, причинено виновно от водача на
л.а. „Рено Туинго“ с рег. №*******, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането и за заплащане на обезщетение за забава на претендираната сума.
Регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "каско" възниква в момента, в
който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В
настоящия случай регресното право на ищеца -
застраховател по имуществена застраховка "каско",
е упражнено срещу застрахователя по риска "гражданска отговорност" на
делинквента.
Уважаването на предявения регресен иск по чл. 411 КЗ е обусловено от установяването на
три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с
увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на
застрахователното покритие, както и направени от застрахователя разноски за
определяне размера на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на
увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
виновното и противоправно поведение на делинквента; и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП
на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответното дружество.
При преценка на събраните по
делото писмени доказателства, заключение по автотехническа
експертиза, което съдът кредитира с доверие като неоспорено от страните и неопровергано
от другите доказателства и свидетелски показания, настоящият състав приема, че
в конкретния случай по делото е установено, че на 15.08.2016 г. в гр. Стара
Загора на застрахования при ищеца л.а. „Опел Вектра“
с рег. №******* по имуществена застраховка „каско“ са нанесени щети вследствие на ПТП. За
отстраняването на вредите ищецът е изплатил сумата от 984, 50 лв., като е
прихванал дължимата вноска от застрахователната премия, а дължимото обезщетение
определил в размер на 1 069, 54 лв. по експертна оценка. Направил е
ликвидационни разноски от 15 лв. Пазарната стойност на вредите към датата на
ПТП е в размер на 1 642, 86 лв. С регресна покана,
получена на 22.09.2017 г. е поканил ответника да му заплати сумата от
1 084, 54 лв., представляваща сбора от определеното застрахователно
обезщетение и сторените разноски за определянето му.
По делото не се спори и се
установява от прието извлечение от регистъра на Гаранционния фонд, както и от
направеното отбелязване в ДКП, че към 15.08.2016 г. л.а „Рено Туинго“ с рег. №******* е бил застрахован при „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.“ АД по застраховка "Гражданска отговорност" с полица BG/30/116000319199.
Спорните въпроси по делото са
относно причинените имуществени вреди, дали същите са причинени от виновно противоправно поведение на водач на л.а „Рено Туинго“ с рег. №*******, както и дали водачът на л.а. „Опел
Вектра“ с рег. №******* е допринесъл за настъпването
им.
Съдът приема, че по делото се
установя, че водачът на застрахования по „гаржданска
отговорност“ в ответното дружество л.а. е провел виновно и противоправно
поведение, в причинно-следствена връзка с настъпилите щети по автомобила,
застрахован при ищеца. Приет като доказателство по делото е двустранен
констативен протокол относно настъпилото ПТП. Независимо, че това е частен
свидетелстващ документ, който не обвърза съда с доказателствена
сила, а и своевременно е оспорен от ответника, от разпита на изслушаните
свидетели се установи, че именно участниците в процесното
произшествие са го подписали. Действително допусната е грешка при изготвяне на
схемата на процесното ПТП от водача на увредения
автомобил, но същата е обяснима с оглед преживения стрес от настъпилото
произшествие, а и свидетелката М. веднага при предявяване на Протокола в
открито съдебно заседание я констатира, поради което същата грешка следва да
бъде квалифицирана като техническа. От друга страна свидетелятА.не
отрича, че съставеният двустранен констативен протокол носи неговия подпис,
както и че се е запознал с отразените данните. Сам заявява, че са го „изкарали
виновен за ПТП и той се е съгласил“. Освен това посочената в протокола схема за
промяна на траекторията на автомобила на виновния водач напълно съответства на
твърденията на ищеца относно механизма на настъпване на процесното
ПТП. Вещото лице също поддържа, че настъпилите увреждания са в причинно –
следствена връзка с данните за поведението на виновния водач и могат да бъдат
нанесени по описания механизъм. Не следва да се игнорира обстоятелството и че изявленията
на свидетелката М. в дадените от нея показания са напълно съответстващи на отразеното
в съставения от страните протокол и заявлението ѝ до застрахователя, т.е.
при описание на настъпилото произшествие тя е последователна в твърденията си и
спомените си. Ето защо не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че първоинстанциониият
съд неправилно и необосновано е кредитирал с доверие показанията ѝ. В тях
не съществува твърдяното противоречие, а свидетелката споделя личните си възприятия
и спомени, които изцяло отговарят на описаните в приложените по делото писмени
доказателства обстоятелства. Посоченото от нея, че на мястото на произшествието
дошли служители на КАТ, които проверили двамата водачи за алкохол се
потвърждава както от разпита на свидетеля А., така и от справката, изпратена от
ОД на МВР-Стара Загора по делото, в която е описано , че служителите на
полицията са били на мястото на произшествието. Единственото противоречие между
показанията на двамата разпитани свидетели е по отношение на състоянието, в
което се е намирал увреденият л.а. „Опел Вектра“ с
рег. №******* - свидетелката М. твърди, че се е движила с ниска скорост около
20-30 км/ч, а свидетелятА.сочи, че удареният
автомобил бил спрял. Съдът не кредитора с доверие показанията на свидетеляА.в тази част. От една страна при разпита му
същият се разколебава по отношение на казаното от него, като твърди, че може и автомобилът
„да не е бил е спрян“, а от друга страна показанията му не са последователни.
Първоначално той заявява, че е „закачил“ лекия автомобил, а впоследствие
твърди, че са го „изкарали виновен“, но той се е съгласил, първо сочи, че
приложения и предявеният му ДКП е бил попълнен от органите на КАТ, после че те
не са съставяли документи, както и че другият водач съставил ДКП, а той го
подписал след като се запознал с него. Ето защо настоящият състав не може да приеме
за установено по делото само въз основа на показанията на свидетеля А., че
увреденият автомобил е бил в спряно състояние, още повече, че и същите не са
категорични в тази част.
В тази връзка и по повод
направените оплаквания от въззивника следва да се
подчертае, че първоинстанционният съд не е допуснал
съществено процесуално нарушение като е приел изготвената по делото САТЕ, преди
да са изслушани показанията на свидетелите. Страните и в частност ответникът са
имали възможност да оспорят експертизата, както и да поставят допълнителни
въпроси към вещото лице след изслушване на свидетелите, въпреки това такива
искания не са отправени.
Настоящата инстанция намира
извода на първоинстанционния съд за неоснователност
на релевираното възражение за съпричиняване
за правилен предвид изяснения по-горе механизъм на произшествието и липсата на
данни, че л.а. „Опел Вектра“ с рег. №******* е бил
спрян или паркиран. При така наведеното възражение в тежест на ответника е било
да докаже съпричиняване от страна на водача на
застрахования при ищеца автомобил, тоест да ангажира доказателства, че този
водач е извършил действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на водач на застрахован при ищеца автомобил и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД този водач трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало, наред
с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Само поведение, което се явява пряка
и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за
прилагане на разпоредба на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като съгласно Постановление № 17/1963 г. съпричиняването
има обективен характер. В случая освен показанията на свидетеля А., които съдът
вече подробно изясни защо не кредитира с доверие в тази част, липсват каквито и
да било данни относно твърдението на ответното дружество, че водачът на
увредения автомобил е допринесъл за настъпването на произшествието като е
спрял, респ. паркирал в нарушение на правилата по ЗДвП. Липсата на конкретни установени
по делото факти обуславя и неоснователността на направеното възражение.
По отношение на нанесените щети,
съдът намира, че същите са безспорно установени по делото от събраните
доказателства. Оплакването на въззивника, че част от
вредите не са били нанесени в резултат на поведението на застрахования при него
водач остана недоказано по делото. Неоснователно е и възражението му, че първоинстанционният съд не е взел предвид показанията на свидетеляА.относно липсата на увреждане по дясната част на
л.а. „Опел Вектра“ с рег. №*******. Свидетелят не е
заявил, че такива увреждания липсват, а че не ги е възприел и че не е обикалял
автомобила, за да ги установи. Оградата, в която се е ударил автомобилът
отдясно е отразена както на схемата на приетия като доказателство двустранен
констативен протокол, а и за нея свидетелства М. като наличието ѝ е
посочено в документите, адресирани до застрахователя по имуществената застраховка
за образуване на щетата. От друга страна вещото лице категорично е посочило, че
твърдените увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието и установения
по делото механизъм.
По отношение на акцесрония иск с правно основание чл. 497 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД, настоящият състав намира, че уважаването му
е обусловено от наличие на покана до застрахователя по гражданска отговорност
за заплащане на суброгационното вземане и изпадането на
последния в забава. По делото се установява, че поканата е изпратена до „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.“ и е получена от служител на ответника на 10.10.2016
г. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника, както и обстоятелството, че
в законоустановения срок не е погасил претендираното вземане, поради което настоящият състав
намира претенцията за основателна. Размерът ѝ се установява чрез
компютърна програма, с достъп до която съдът разполага, поради което изводът на
първоинстанционния съд, че акцесорният
иск е основателен и доказан в пълен размер е правилен.
При така възприето съдът приема,
че решението на Софийски районен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100 лв. възнаграждение за
юрисконсулт. Същото е определено от съда съобразно нормите на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. със Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ при
съобразяване на сложността на делото.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 284670 от
25.11.2019 г. по гр.д. № 2165 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 138-ти
състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК
*******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на „Д.З.“
АД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2