РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на втори
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
при секретаря Диана
Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10040 по описа за 2013
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищецът К.И.Б. *** твърди, че срещу
съпругата на ищеца са издадени изпълнителни листове с полза на „Т.С.“ ЕАД за
неплатени сметки за топлоенергия. Твърди, че извлеченията от сметки, въз основа
на които „Т.С.“ ЕАД се е снабдила с изпълнителен лист срещу Б. са съставени по
данни на ответника. Ищецът твърди, че ответникът подава неверни данни към „Т.С.“
ЕАД , която неправилно калкулира сметките към ползвателите на топлинна енергия.
Посочва, че сметките за жилището са завишени в сравнение със съседни жилища и
че това се дължи на неправилното отчитане на уредите от служителите на
ответника. Сочи, че използваната формула за отчитане на дяловото разпределение
е неточна. Твърди, че ответникът не е отчел коректно ползваната в жилището на Б.
топлинна енергия за периода 01.11.2006г. – м.04.2012г. Посочва, че живее в
икономическа общност с Б. и че неправилното отчитане на ползваната топлоенергия
го е увредило емоционално. Предявява иск срещу ответника за заплащане на
обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 1 000 000лв.
Ответникът „Б.“ ООД оспорва предявения
иск. Намира го за недопустим като счита, че ищецът предявява чужди права, тъй
като той не е собственик на имота, респ. ползвател на топлинната енергия и дори
и подадените данни за ползваната енергия да са неверни, това не може да причини
на ищеца вреди. Оспорва иска и по същество. Посочва, че индивидуалните
разпределители са монтирани в жилището
на Б. по възлагане на Общото събраните на етажната собственост на сградата,
същите са сертифицирани, одобрени и отчитат правилно. Формулата за разпределяне
на топлинната енергия за отопление не е произволно съставена и неточна, а е
действаща по Наредба №16-334/16.04.2007г. Оспорва твърдените от ищеца вреди,
както и наличието на причинно-следствена връзка между поведение на служители на
ответника и настъпили за ищеца вреди. Моли съда да отхвърли иска. Не претендира
разноски.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Ищецът иТ.Б. са прекратили гражданския
си брак с влязло в сила съдебно решение на 08.01.2004г. С решение на съд,
влязло в сила на 20.07.2006г. Б. е призната за индивидуален собственик на апартамент
№12 на бул.********в гр.София, ведно с мазе №12, таван №5 и гараж №2. Жилището,
тавана и гаража са топлоснабдени с доставчик „Т.С. ЕАД. През 2001г. в същите са
монтирани индивидуални разпределители тип електронни RME95 и термостатни вентили тип Дайфус.
Такива са монтирани и в жилищата в цялата сграда етажна собственост въз основа
на решение на собствениците на жилища в сградата.Т.Б. е дала съгласието за
монтирането на разпределителите и вентилите в жилището, тавана и гаража. Трите
имота се отчитат под потребителски /партиден/ № 99246.
Ищецът признава, че от 2006г. не заплаща
топлоенергия, тъй като не е съгласен с отчетената за ползване такава и счита че
сметките са завишени. Твърди, че независимо от развода, той е живял в жилището
наТ.Б..
Поради това „Т.С.“ ЕАД е предявила три
иска по чл.422 от ГПК срещуТ.Б. за установяване на вземания по неплатени сметки
за ползвана топлоенергия за периода 2006 – 2012г. И по трите иска е установено
вземане на „Т.С.“ ЕАДС срещуТ.Б.. Във всяко от делата като трето лице помагач
на ответника е конституирано „Б.“ ООД. След приключване на всяко от съдебните производства,
срещуТ.Б. е започвано и принудително изпълнение за събиране на присъдените суми.
Отношенията между „Т.С.“ ЕАД и „Б.“ ООД
са уредени с договор № 755/26.10.2001г. „Т.С.“ ЕАД е възложила на „Б.“ ООД да
извършва услугата „топлинно счетоводство“
и е приела разпределението и заплащането на количеството топлинна
енергия между отделните потребители, отчетено по топломера в абонатната станция
и фактурирано от „Тя“ да се извършва съгласно системата за индивидуално
измерване, прилагана от „Б.“ ООД: топлината отделена от отоплителните тела се
разпределя по отчетите на индивидуалните разпределители; топлината, отделена от
разпределителната и събирателната мрежа на отоплителната инсталация в сградата,
както и от радиаторите в стълбищата, се разпределя въз основа на пълната
кубатура на имотите. „Б.“ ООД се е задължила да монтира индивидуални
разпределители тип RME
95 и термостатни вентили тип Danfoss.
Индивидуални разпределители тип RME 95 и
термостатни вентили тип Danfoss са монтирани и в имота наТ.Б. .
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявените искове -
съдът намира че ищецът има правен интерес да предяви претенция по чл.49 от ЗЗД.
Правният си интерес обуславя от търпените от него неимуществени вреди в
резултат на необосновано високите сметки, които са били начислени за ползвана
топлоенергия в жилището на съпругата на ищеца, което е последица от неточните
уреди за отчитане и на неправилната формула за дялово разпределение на
топлоенергията. Срещу съпругата на ищеца са водени граждански дела за
установяване на вземанията за ползвана топлоенергия, както и изпълнителни
производства, които са му се отразили негативно.
Съдът намира, че тези твърдения обуславят правния интерес на ищеца от предявената
претенция, която следва да се разгледа от съда по същество. Ищецът не предявява
чужди права, напротив, твърди на собствено увреждане, има право на иск, поради
което възражението за ответника за недопустимост на предявения иск следва да се
остави без уважение. В такъв смисъл по подобен случай се е произнесъл и САС с
определение № 1878/08.08.2013г. по ч.гр.д.№ 2175/13г.
По съществото на спора:
За да бъде основателен предявения иск по
чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно деяние, извършено от
служител/и при ответника, настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и вредите.
Ищецът твърди, че индивидуални
разпределители поставени от ответника не отчитат коректно ползвана топлоенергия
по партидата на съпругата му , както и че ползваната от ответника формула за дялово
разпределение на топлоенергия не е правилна. Като пример посочва заплащаната
топлоенергия в апартамента на свой съсед /параджията/, чиито сметки са много
по-ниски от тези , начислявани за апартамента наТ.Б..
Продажбата на топлинна енергия за битови
нужди е уредена в Закона за енергетиката и се осъществява при публично известни
общи условия. Задължени да заплащат ползваната в жилищата топлинна енергия са
собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост. Те са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията
и по реда, определени в Наредба по чл.36 ал.3 от закона /така чл.153 ал.1 от
ЗЕ/. Задължение за заплащане, независимо дали потребителят ползва топлоенергия
в жилището си, съществува, съобразно решение на Конституционния съд по к.д.
№5/2010г. и ТР №2/2016г. от 25.05.2017г. по т.д.№ 2/2016г. на ВКС, ОСГК
В тежест на ищеца е да установи твърдените
обстоятелства. По делото липсват доказателства индивидуалните разпределители,
монтирани от ответника в жилището, гаража и тавана наТ.Б. да не отчитат
правилно, вкл. и тези, които са монтирани в цялата сграда ЕС. Какви да бъдат
индивидуалните разпределители е уговорено в договора между „Т.С. „ЕАД и
ответника. Дали изобщо да има индивидуални разпределители, топлинно
счетоводство, посредник между доставчика на топлинна енергия и потребителя е
политически въпрос, който се решава от законодателя. Ответникът е монтирал в
жилището на съпругата на ищеца индивидуални разпределители и термостатни
вентили по вид и марка, такива каквито са уговорени в договора му с
топлопреносното дружество, а не по свой собствен избор или усмотрение. При
изпълнени договорни задължения е неоснователно твърдението за противоправно
поведение. Въпросът дали конкретно монтираните в имота наТ.Б. индивидуални
разпределители отчитат правилно, е решен с влязло в сила решение по водените от
„Т.С.“ ЕАД срещуТ.Б. три граждански дела за дължими неплатени суми за ползвана
топлоенергия за периода 2006-2012г. По тези дела ответникът „Б.Б.“ ООД е
конституиран като трето лице помагач на ищеца и е обвързан с мотивите на
съдебните решения. В същите съдът е приел, въз основа на назначени и изслушани
експертизи, че дължимите на „Т.С.“ ЕАД суми са правилно отчетени и фактурирани.
Въпросът за отчитането на задълженията наТ.Б. за ползваната топлинна енергия в
имота за периода 2006-2012г. е решен с влезли в сила съдебни решения и не може да бъде пререшаван отново. Съдът е
приел, че ответникът е отчел правилно ползваната топлинна енергия в имота на съпругата на
ищеца, поради което твърдението за неправомерно поведение във връзка с
отчитането е неоснователно. Именно в тези три съдебни производства е следвало
да се проверят възраженията за нереално високи сметки в жилището и в гаража. От
представените от ответника справки за потребление се установява, че за периода
2011-2012г. и 2012-2013г. в жилището на Б.
под партиден № 99246 има най-високо потребление на топлоенергия в сравнение с
останалите жилища в сградата ЕС, респ. най-високи начислени сметки за заплащане
на топлоенергия. Въпросът за периода до 2012г. вкл. не може да бъде пререшаван
заради силата на пресъдено нещо, формирана с решение № 16055/14.10.2016г. по
гр.д.№ 19146/13г. на СРС, І ГО, 81 с-в. След 2012г. няма пречка да бъде
установено какво е действителното задължение за имота. Периода след 2012г. обаче
не е предмет на настоящия иск.
Отговорност от ответника за неправилността
на формулата за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост, не може да се търси. Формулата е част от Наредба №16-334/2007г.,
която е издадена от министъра на икономиката и енергетиката и е задължителна за
всички на територията на страната. Действително, с решение № 4777/13.04.2018г.
по адм.дело № 1372/2016г. на ВАС /не е окончателно/ е установено, че тази формула не съответства
на целта на чл.155 от ЗЕ и не отчита точно действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен клиент на топлинна енергия. Докато
формулата действа и е в сила /не е отменена/ ответникът е длъжен да я прилага и
не може да носи отговорност за нейните несъвършенства.
Не се установи противоправно
поведение у ответника чрез негови служители, поради което съдът не следва да
разглежда останалите условия за наличието на деликт – настъпили вреди и
причинно следствена връзка между вредите и противоправното поведение. С оглед
на този извод не може да се ангажира и отговорността на ответника по реда на
чл.49 от ЗЗД. Искът за неимуществени вреди е неоснователен.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на К.И.Б., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Б.“
ООД с адрес *** с
правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 000 000 лв.
неимуществени вреди вследствие на некоректно отчитане и разпределение на
ползвана топлинна енергия за периода 2006-2012г. в жилище, гараж и таван по потребителски
/партиден/ номер 99246 на адрес гр.София, бул.“************/пети/.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: