Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в
публичното заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 2004 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С
решение № 469617 от 14.08.2018 г., постановено по гр. д. № 22508/2017 г., по
описа на СРС, ГО, 57-ми състав, „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на всеки
от ищците В.Ц.Д. и В.Ц.Д. на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ сума от по
10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на С.Ц.Д., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.04.2014 г. до окончателното й изплащане, като са
отхвърлени претенциите на ищците по чл. 214, ал. 2 от ГПК за заплащане на
законна лихва върху главницата за периода 12.04.2012 г. – 12.04.2014 г. като
погасена по давност.
Недоволен от постановеното решение е останал
ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, който в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение,
което счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че
въпреки че с Тълкувателно решение № 1/28.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС върховната
съдебна инстанция е разширила кръга на лицата, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт
на техен близък, то това разширяване не е безусловно, а е допустимо само в
случаите на установена и доказана особена близост между починалия и лицата,
претендиращи обезщетение, каквато особена близост в процесния случай не е била
налице. Твърди, че както по отношение на ищцата В.Д., така и по отношения на
ищеца В.Д., не са били установени предвидените в ТР № 1/28.06.2018 г. на ОСНГТК
критерии за съществуващата между тях и починалия им брат особено дълбока и
трайна емоционална връзка, отличаваща се от обичайните нормални отношения между
близки, която да обуслови изплащането на претендираното в исковата молба
застрахователно обезщетение. Сочи, че мотивите на районната инстанция, с които
последната е аргументирала крайните си фактически и правни изводи, са лаконични
и непълни. По така изложените доводи се отправя искане за отмяна на атакуваното
решението и постановяване на друго, с което да бъдат изцяло отхвърлени
претенциите на ищците. Претендира разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК въззиваемите В.Ц.Д. и В.Ц.Д. не са депозирали отговор на
въззивната жалба.
В проведеното на 21.10.2019 г. публично съдебно
заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата по изложените в нея съображения като допълното претендира при
условията на евентуалност да бъде зачетена законодателната промяна, с която е
въведен лимит на обезщетенията в рамките на 5 000 лева за лицата от т.
нар. разширен кръг.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При проверка неговата правилност въззивният съд намира, че при
постановяване му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбата решението е и правилно, като
фактическите и правни изводи на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации.
За да постанови
обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че отговорността
на дружеството застраховател да плати застрахователно обезщетение е
предпоставена от доказване на фактическия състав на непозволеното увреждане,
покрит риск по застрахователния договор. По делото са доказани предпоставките
на непозволеното увреждане – виновно противоправно поведение на деликвента -
водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № ******, с валидна към момент на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, който в нарушение на
правилата за движение по пътищата е причинил смъртта на С.Ц.Д.. С оглед събраните по делото доказателства, преценени в съответствие с
практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/25.04.1961 г., № 5/24.11.1969 г., №
2/30.11.1984 г., както и в ТР № 1/28.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС, първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено, че ищците
попадат в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за
причинените неимуществени вреди от смъртта на починалото лице – техен брат, тъй
като между тях е имало изключително близка, топла и емоционална връзка. При
определяне на вида на претърпените от ищците неимуществени вреди, както и на
размера на дължимото обезщетение за тях, с оглед преценката на събраните по
делото доказателства - свидетелските показания на св. Ваня Бисерова Димитрова, и
установените от същата конкретно обективно съществуващи обстоятелства за
характера и продължителността на болките и страданията, търпени от ищците в
резултат на внезапната загуба на техния брат, първоинстанционният съд е
определил по справедливост обезщетение в размер на 10 000 лева за всеки от
ищците, което е обосновало и крайния му извод за основателност на предявената
от последните искова претенция по чл. 226
от КЗ (отм.).
Настоящаата
въззивна инстанция напълно споделя изложените в обжалвания съдебен акт
мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриване
действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор,
на основание чл.
272 ГПК препраща изцяло към тях.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че както
по отношение на ищцата В.Д., така и по отношения на ищеца В.Д., не са били
установени предвидените в ТР № 1/28.06.2018 г. на ОСНГТК критерии за
съществуващата между тях и починалия им брат особено дълбока и трайна
емоционална връзка, отличаваща се от обичайните нормални отношения между
близки, която да обуслови изплащането на претендираното в исковата молба
застрахователно обезщетение.
С Тълкувателно решение №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС изрично е обявено за изгубило сила ППВС № 2/1984 г.,
предвиждащо, че указаният в предишните постановления кръг на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, не
следва да се разширява. С Тълкувателното решение е изоставена съществуващата
практика и е посочено, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/961 г.
и ППВС № 5/1969 г.,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е
посочено, че в наказателния процес освен лицата по постановленията материална
легитимация имат и братята и сестрите на
починалия.
В мотивите на ТР № 1/2016 г. са
дадени насоки на съдилищата при преценка за наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, която следва да се преценява от съда във всеки отделен случай
въз основа на фактите и доказателствата по делото. Според тълкувателното
решение обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е
провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка
с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и
помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Водейки
се от така заложените критерии и преценявайки показания на свидетелката В.Б.Д.– към
момента на разпита й кмет на селото, в което живеят В.
и В. Д., и в което е живеел и техният брат С.Д., настоящият съдебен състав намира,
че по делото е безспорно установено, че между ищците и техния починал брат
преди смъртта му е имало трайна и дълбока емоционална връзка, като след
загубата му те са изживели сериозни по интензитет и продължителност болки и
страдания. Свидетелката споделя, че е израснала в селото и познава много добре
цялото семейство Д., като преди смъртта си С.Д. е бил опората на
семейството, заедно с брат си и сестра са имали общ бизнес, в който основно С.Д.
е бил ангажиран, но след злополуката той е намалял с близо 50 %, тъй като
ищците не са имали стимул нито да работят, нито да живеят. Посочва, че В.Д. е
израснала в ръцете на починалия си брат, за нея той е бил като баща, и дори
след като се е омъжила е продължила да разчита основно на него, той й е давал
нужната подкрепа и с него е обсъждала всичките свои проблеми. По отношение на
връзката на С.Д. с В.Д. е установено, че двата са били братя близнаци, живеели
са в една къща, работели са заедно и са били неразделни. Така, предвид всичко
изложено настоящата съдебна инстанция намира, че по своето съдържание
взаимоотношенията между ищците и починалия им брат разкриват една силна и
дълбока емоционална обвързаност. Имайки предвид стандарта на традиционното
българско семейство тези отношения надскачат обикновената близост между брат и сестра.
Ищците по настоящото производство несъмнено са претърпяли редица душевни болки
и страдания, породени от загубата на техния брат. Поради което правилни се
явяват изводите на районната съдебна инстанция, че исковата им претенцията се явява
напълно основателна, като съдът е преценил размера на полагащото им
се обезщетение за неимуществени вреди след изчерпателно обсъждане на всички
релевантни за спора факти и след съобразяване с указаните в ППВС № 4/1968 г.
общи критерии и преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи
значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Що
се касае до наведеното от жалбоподателя искане при условията на евентуалност да
бъде зачетена законодателната промяна, с която е въведен лимит на обезщетенията
в рамките на 5 000 лева за лицата от т. нар. разширен кръг, настоящият
съдебен състав намира за необходими да отбележи следното:
Процесната застраховка
„Гражданска отговорност“ е сключена с полица 065110200286/21.07.2011 г. с
покритие от 28.07.2011 г. до 27.07.2012 г. и по силата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс
за застраховането /в сила от 01.01.2016 г./, за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016
г. /, какъвто е и процесният случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм.
ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г./, освен ако страните договорят друго след влизането
в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. Ето защо съдът намира, че при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, са приложими
единствено нормите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането,
които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под
този посочен в § 27, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КЗ (отм.);
- за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв.
Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ,
бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5 000 лева за
обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите,
като е придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени след
21.06.2018 г., но съдът намира, че настоящата претенция, доколкото е предявена на 10.04.2017 г., то същата не попада в
тази хипотеза, тъй като материално правните норми на новия Кодекс за застраховането обхващат само
произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени
вреди, възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016 г.
С оглед изложените
съображения жалбата се явява неоснователна и предвид съвпадането на приетите от
двете инстанции крайни изводи по съществото на спора, обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но
същата не е претендирала такива.
Воден от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 469617 от 14.08.2018 г., постановено по гр. д. № 22508/2017 г., по описа на СРС,
ГО, 57-ми състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.