Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  395      Дата 17.12. 2019  година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение

  Трети  търговски състав

                                       

                                                       Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:       Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:   Златка Стойчева

открито съдебно заседание на   20.11. 2019 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер №  593 / 2019 г. на ПАС

 

       Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

        Образувано е по въззивна жалба   на ответника  Н.П.К.,ЕГН:**********,представляван от процесуалния му представител адвокат Т.А.Д. *** против  Решение  № 401 от 09.07.2019 г.,постановено от Пл овдивският окръжен съд по  търг.дело № 237/2017 г.

          Предмет на въззивно обжалване е само частта от първоинстанционното решение, с която съдът  е  осъдил  Н.П.К.  да заплати на  Г.З.  А., с ЕГН:********** сумата 2 151.19 лева,представляваща законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева,причинени от настъпилото на  11.11.2015 г. в град П.  пътно-транспортно пътешествие,като законната лихва е начислена  за периода на забавата, считано от  11.11.2015 г. до 09.04.2017 г.

          Решението се  обжалва и в частта му, с която   ответника Н.  П.  К. е осъден да заплати  сумата 1559.26 лева, изплатено от бюджета на съда възнаграждение за назначения на  основание чл.47,ал.6  ГПК особен  представител.

        Претендира се отмяната на решението в обжалваните му части и постановяване на въззивно решение по същество, с което да се  отхвърли  акцесорния иск по чл.86  ЗЗД.

       Ответника по  въззивната жалба  Г.З.А.,представляван от пълномощника си адвокат  З.В. ***  поддържа писмен отговор, съгласно който  въззивната жалба  е неоснователна.

          Ответника по  въззивната жалба   Г.  ф. *** чрез  пълномощника  си  С.   Ф.  М.  поддържа писмен отговор, съгласно който  въззивната  жалба  е допустима  и основателна.

          Пловдивският  апелативен съд след  проверка на  изложените във въззивната  жалба оплаквания  и  доводи, приема за установено следното:

        Предявени са  обективно и субективно кумулативно  съединени искове,от които главният  иск е по  чл.288,ал.1,т.2 б.“а“ и ал.7 от КЗ/ отм.,ответник по който иск е Г. ф. ***. Наред с главния иск е предявен и  акцесорен иск по чл.86 ЗЗД  за  сумата от 4308.60 лв,представляваща законна лихва върху  главницата, дължима за времето ,считано от датата на деликта-11.11.2015 г.  до 09.04.2017 г.  Ответник по този  втори  иск  е Н.П.К. – жалбоподателят по настоящото  дело. 

         Предмет на въззивно обжалване  е само  акцесорния иск   по  чл.86 ЗЗД, който  по  силата на обжалваното решение е уважен до размер на  2151.19 лв,представляваща мораторна лихва върху  уважения  размер  на  главницата от 15 000 лева.

        Основното оплакване, което се поддържа във въззивната жалба е, че съдът не е отчел факта , че презумпцията за вината на водача по чл.45,ал.2 ЗЗД  е била оборена,поради  което  не е налице  фактическия  състав на  непозволеното  увреждане.

         По  делото е установено от показанията на  свидетелите   С.Р. и А.П.– собственик на склада,пред който  е станало  произшествието. Първият свидетел Р. заедно с ищеца Г.А.  са разтоварвали  дърва  от камион,шофьор  на който е бил ответника  Н.  К.. Свидетелят Р. установява, че са  започнали разтоварването на дървените трупи  от лявата страна на ремаркето.

 

        В  един  момент, без  изобщо  да  ги предупреди ответникът  Н.К. е потеглил рязко,поради което и дървените трупи  с  дължина около  90 см-до 1 м. започнали да падат. За да  избегне опасността от това дърветата да го затрупат ищецът Г.З. скочил от ремаркето. За  свидетеля Св.Р.  такава  опасност от затрупване  не е съществувала, тъй като по неговите обяснения той се е намирал в задната част на ремаркето.

        Факта, че   шофьорът  Н. К.  се  е качил в камиона и рязко е потеглил,без да предупреди разтоварващите го работници се  потвърждава  от св. А.П.- собственик на  склада.  Този  свидетел  обяснява, че между него и шофьора   е възникнал спор за  дължими пари,при което  ответника, афектиран от спора  се  качил на камиона  и рязко  потеглил. Очевидно  е искал да спаси неразтоварените все още  дървени трупи,без да  съобрази в гнева си, че при такава рязка маневра и ляв завой  те ще  започнат да падат. Което всъщност се  е и случило.

      Това  ,че  инцидента е станал  именно по този начин в резултат на рязката маневра –потегляне,без разтоварващите работници да бъдат предупредени се потвърждава и от трети  свидетел С.Б..  Показанията и на тримата свидетели-очевидци на случилото се  са  убедителни,непротиворечиви и категорично  установяват факта, че  ответника е  потеглил рязко, без да  предупреди  никой за тръгването.

       На този  фон  изолирани  остават показанията на свидетелката Е.К., която е установила, че  Н.К. най-малко три –четири пъти  буквално  е изкрещял на разтоварващите работници да  слязат от камиона.

       Всички  останали  свидетели   установяват, че работниците са започнали да скачат след като камионът рязко е потеглил и дърветата са започнали да падат от каросерията. Ако работниците са били предупредени да  слизат, както това  твърди  св. Е.К., те  щяха да го направят,вместо да рискуват да бъдат затиснати от  падащите дървени  трупи.  Освен  това св. К.  е била в кабината на  камиона, от която не е слизала по време  на  инцидента, така че е нямала  видимост към  ремаркето и каросерията, където са били работниците.

       Съдът не кредитира показанията на св. Е.К.,  според която   Н. преди да се качи в кабината е огледал дали всички работници са  слезли от ремаркето.

 

       Ако такъв оглед бе  действително направен, но не само  в огледалото за обратно виждане неминуемо  шофьорът щеше да забележи ,че  има  двама  разтоварващи работници.

        В  заключение ПАС достига до същия  извод, до който  е достигнал и пъроинстанционния съд, а именно: деликта е причинен от предприетото от ответника рязко  потегляне на камиона, без преди  това   да предупреди  намиращите се в него работници.  Не може въз основа на изолираните показания на св. Е.К.да се приеме, че презумпцията за вина по чл.45,ал.2 ЗЗД е опровергана.

         Налице  са всички елементи от  фактическия  състав на непозволеното  увреждане.

          Като  пряк причинител на увреждането  ответника Н.К. дължи   мораторна лихва  по чл.84 ЗЗД от датата на деликта -11.11.2015 г. до  09.04.2017 г. Считано от 10.04.2017 г. законна лихва върху главницата  ще се заплаща от Г. ф. по силата на  първоинстанционното решение.  В тази му част относно размера на присъдената главница от 15 000лева   и обезщетението за забава върху тази сума – решението е влязло в сила.

        Неправилно  жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.288,ал.7 от КЗ/ отм./,която  намира приложение  между  страните по   главния иск, по отношение на който е  постановено влязло в сила решение. Ответника Н.К. отговаря на деликтно основание и съгласно чл.84,ал.3  ЗЗД дължи обезщетение от датата на деликта.

       Следва да се  потвърди  решението в  обжалваната му част  като  законосъобразно.

        Следва  ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1559.26 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция- за безплатно процесуално представителство,осъществено от адвокат .З.В.  в полза на ищеца ,дължимо  на  основание чл.38,ал.2 от ЗА.

      По тези  съображения  Пловдивският  апелативен съд

 

 

                              Р   Е   Ш    И   :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение №401 от 09.07.2019г., постановено от Пловдивският окръжен съд  по търг.дело № 237/2017 г. в обжалваната му  част, с  която съдът е осъдил Н.П.К. с ЕГН: **********  да  заплати  на Г.З.А., с ЕГН:********** сумата 2151.19 лева, представляваща обезщетение  за забава по чл.86 ЗЗД за  времето,считано от  датата на деликта:11.11.2015 г. до 09.04.2017 г., както и в частта ,с която  Н.  П.  К. е осъден да заплати  сумата 1559.26 лева, представляваща изплатено от бюджета на съда  възнаграждение за  назначения особен представител на ответника.

  ОСЪЖДА   Н.П.К. с ЕГН: ********** да заплати на Г.З.А. с ЕГН:*********** сумата 1559.26 лева, представляваща  адвокатско  възнаграждение за въззивната инстанция, дължимо на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

Решението  е   окончателно.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ:.1.              2.