№ 710
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110148145 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЗД ЕВРОИНС АД моли съда моли за осъждане на ответника ЗК
ЛЕВ ИНС АД да му плати следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД –
3678,17 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на 21.8.2020 г.
при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №СВ9252РА, в
чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното
обезщетение по договор за застраховка – полица №0306Х0206672 от 2016 г.,
срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със собственика на т.а. с рег. №СА1513КТ, ведно със законната
лихва исковата молба - 19.8.2021 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.86,
ал.1 ЗЗД – 219,69 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411
КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 16.1.2021 – 1 8.8.2021 г. Моли и за осъждането на
ответника на осн. чл.78, ал.1 ГПК да му плати обезщетение за направените
разноски.
Ответникът ЗК ЛЕВ ИНС АД оспорва исковете и моли за отхвърлянето
им.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
1
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. П. П. и Н. И. Б.,
двустранен протокол за ПТП и от САТЕ се установява верността на
твърденията относно обстоятелствата, които са свързани с произшествието от
21.8.2020 г., предизвикването му от водача на т.а. с рег. №СА1513КТ, който в
нарушение на правилата за движение по пътищата преминава през място с
дребни камъчете без да съобрази, че има опасност, че при превъртане на
гумите на товарното превозно средство може те да бъдат изхвърлени с
достатъчно висока скорост и да причинят вреди на тренти лица., в случая – на
собственика на л.а. с рег. №СВ9252РА.
По делото е безспорен договорът за застраховка - полица
№0306Х0206672 от 2016 г., от който личи, че между собственика л.а. с рег.
№СВ9252РА и ищеца към исковия момент е действал договор за застраховка
и че по него ищецът е задължен срещу застрахователна премия да носи риска
от повреждане на автомобила при ПТП.
Безспорен е и договорът за застраховка Гражданска отговорност между
ответника и собственика на т.а. с рег. №СА1513КТ, въз основа на който
ответникът е длъжен към исковия момент да носи риска водач на този
автомобил да причини вреди на трети лица при управлението му.
Безспорно е и че ищецът е обезщетил застрахования собственик на л.а. с
рег. №СВ9252РА за претърпените от него вреди от процесното ПТП с
плащане на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на
автомобила в размер на 3678,17 лв.
От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни
цени за отстраняване на повредите по същия се равнява на 3678,17 лв.
От входящия номер от 1612.2020 г. върху описа на представените от
ищеца до ответника преписки по щети и от отрицателния отговор на
ответника на отправеното към него искане за обезщетение по чл.411 КЗ
приетото по делото писмо на ответника до ищеца се установява, че на
посочената дата е поставено началото на срока по чл.412 КЗ.
По делото не се доказва ответникът да е платил на ищеца
обезщетението по чл.411 КЗ.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
2
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С плащането на обезщетението по чл.208, ал.1 КЗ застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съгласно чл.45 ЗЗД Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като вината се презумира до доказване на противното.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е
адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на
причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди
/решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., ІІ т.о., ТК и
много други/.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова
доказателствена тежест, в т.ч. и иска по размер. От приетата по делото САТЕ
се установява, че средните пазарни цени за марката на повредения автомобил
надвишават претендирания размер на обезщетението, поради искът е изцяло
основателен, защото ответникът не доказа възраженията си за съпричиняване
и по-нисък размер на цената за ремонта на автомобила.
Неоснователни са възраженията на ответника относно механизма за
настъпване на произшествието и размера на дължимото обезщетение, които
се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели и от
приетата САТЕ.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забава. Не се
3
спори по делото и е видно от входящия номер на ответното дружество върху
регресната покана, че на 2.11.2016 г. ищецът е поканил по реда на чл.412 КЗ
ответника да плати обезщетението по чл.411 КЗ, поради което същият е в
забава преди 16.1.2021 г. Съдът установи по реда но чл.162 ГПК, че размерът
на законната лихва върху главното вземане за исковия период 16.1.2021 –
18.8.2021 г. е равно на претендирания размер на обезщетението. Ето защо
искът е изцяло основателен и следва да се уважи.
Относно разноските по делото. На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца плащането на направените по делото разноски, съразмерно
на уважените части от исковете – изцяло – 1452,15 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК ********* и адрес в
гр.София, бул. Симеоновско шосе 67А да плати на ищеца ЗД ЕВРОИНС АД с
ЕИК ********* и адрес в гр.София, бул.Х.фор Колумб 43 и съдебен адрес в
гр.София, ул.Иван Денкоглу 2, ет.1, офис 2, следните суми:
на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 3678,17 лв., претендирана като
обезщетение за претърпените на 21.8.2020 г. при ПТП имуществени вреди от
собственика на л.а. с рег. №СВ9252РА, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица №0306Х0206672 от 2016 г., срещу ответника като застраховател по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с
рег. №СА1513КТ, ведно със законната лихва исковата молба - 19.8.2021 г., до
изплащане на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 219,69 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 16.1.2021 – 18.8.2021 г.
на осн. чл.78, ал.1 ГПК - 1452,15 лв., обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважената части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
4
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5