Р Е Ш Е Н И Е
13.11.2019 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети
ноември през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА ч.гр.дело № 13015 по описа за 2019 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435-438 от ГПК по постъпила в СГС чрез ЧСИ А.П., жалба от длъжника М.С.Г. чрез пълномощник адв.Г.Н., с вх.№ 6475/30.09.2019 г. на ЧСИ, отказ на ЧСИ А.П.от 20.09.2019 г. да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Излагат се доводи, че са били налице основания за прекратяване на изпълнението по посочения текст още към 16.07.2016 г.-2 години след подаване на молбата за образуване на изп.дело от взискателя, в който срок няма предприети никакви изпълнителни действия, и всички такива след тази дата, като молба за опис от взискателя от 19.12.2016 г., молба от 18.10.2018 г. от взискателя за предприемане на изп.действия срещу длъжника и наложения запор на 01.03.2019 г. нямат правно значение като извършени след настъпила по силата на закона „перемпция“, т.е. основание за прекратяване на изп.дело. Моли съда да отмени обжалваното постановление на съдебния изпълнител и да поставнови прекратяване на изп.дело, претендира и разноските.
Длъжникът по изпълнението – взискателят „А.“ ЕООД с писмено възражение заявява, че жалбата е основателна, защото приема, че са били налице предпоставки за прекратяване на изп.дело, но към дата, различна от тази, посочена от длъжника, а именно към дата 19.12.2016 г. в предходния абзац на възражението си, взискателят сочи обратното-че към същата дата 19.12.2016 г. не са били налице основанията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Искането до съда е да се приеме, че отказът за прекратяване на идп.дело е незаконосъобразен, тъй като взискателят признава, че са били налице основания за неговото прекратяване поради настъпила „перемпция“ и моли да му се заплати разноски за защита от юрисконсулт в минимален размер, прави и евентуално възражение за прекомерност претендираните разноски от жалбоподателя.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК по жалбата, ЧСИ А.П.-чрез помощник-съдебен изпълнител Т.И., счита жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като след подаване молбата за образуване на изп.дело и посочване на изп.способ-запор върху пенсия -16.07.2014 г. , са били предприемани действия, които са прекъсвали 2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а именно : налагане на запор на 14.01.2015 г. върху пенсията на длъжника, от която дата започва да тече нов 2-годишен срок, който е прекъснат с молба от всискателя от 17.12.2016 г. за опис и оценка на движими вещи на длъжника, отново прекъснат срока с последваща молба от 31.10.2018 г. подадена в рамките на 2-годишния срок.
СГС, като
разгледа жалбата, отговора по нея, мотивите на ЧСИ А.П., и се запозна с
приложеното копие от изп.дело № 20148490401725 на ЧСИ А.П. с рег.№ 849 на КЧСИ, намира
следното :
Жалбата от взискателя е допустима- подадена е в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване от длъжника акт - разпореждане от 20.09.2019 г., с което не е уважени искане на длъжника за прекратяване на изпълнението, инкорпориран ръкописно върху молбата на длъжника от същата дата с искане за прекратяване на изпълнението на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
От полученото копие от
изпълнителното дело, състоящо се от 45 листа. съгласно удостовереното от деловодител
при ЧСИ Петров, се установява, че след датата на подаване на молбата до ЧСИ А.П.
от взискателя „А.“ ЕООД на 16.07.2014 г. за
образуване на изп.дело срещу длъжника М.С.Г. с
посочен в молбата способ за изпълнение - запор върху пенсия на длъжника, до
молбата на длъжника за прекратяване на изп.дело от
20.09.2019 г., не са били налице основания за прекратяване на същото по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Това е така, защото след дата 16.07.2014 г. са били предприемани действия по изп.дело, годни да прекъсват срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съобразно и разясненията по т.10 от ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Такива са последователно следните действия, всяко от които е извършено преди да изтече 2-годишния срок от предходното действие : 1/ наложен запор от ЧСИ П.със запорно съобщение от 22.12.2014 г. до СУСО върху пенсията на длъжника, наложен на 14.01.2015 г. с получаване на запорното съобщение, съгласно чл.450, ал.3, вр. чл.507 от ГПК / последващото уведомяване на ЧСИ, че пенсията е под минималната раб.заплата не игнорира прекъсването на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/, 2/ молба от 19.12.2016 г. от взискателя до ЧСИ П.за нов изпълнителен способ-опис на движими вещи в дома на длъжника, 3/ молба от 31.10.2018 г. от взискателя до ЧСИ П.за нов изпълнителен способ-запор върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника, 4/ молба от 01.03.2019 г. от взискателя до ЧСИ П.за нов изпълнителен способ-запор върху конкретно посочена банкова сметка ***, като едва по последната молба на взискателя, ЧСИ П.е предприел съответното изпълнително действие и е наложил запор върху посочената банкова сметка ***, връчено на 27.02.2019 г. на Юробанк България АД. Изложената хронология на извършвани изпълнителни действия, годни да прекъсват давността, и извършвани преди да е изтекъл срок от 2 години от предходното такова от изброените по-горе в 4 пункта, сочи, че към 20.09.2019 г.-когато длъжникът е поискал прекратяване на изпълнението поради настъпила преди това „перемпция“, не са били налице основанията за това по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и ЧСИ А.П. законосъобразно е отказал да прекрати изп.дело на това основание. Жалбата срещу този отказ се явява неоснователна е не може да се уважи.
При този изход на спора
направените от жалбоподателката разноски остават в
нейна тежест. Искането за присъждане
на ответната страна
по жалбата- на взискателя,
на разноски за защита от юрисконсулт, съдът намира за неоснователно, въпреки че
жалбата не се уважава. Взискателят прави с възражението
си по жалбата признание, че са били налице предпоставките за прекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Отговорността за разноските
в съдебното производство по чл.78, ал.3 от от ГПК е функция на обезщетение за
разноски поради неоснователно предизвикан правен спор пред съд от насрещната
страна. Ако обаче, ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца- чл.78, ал.2 ГПК. Нормата на чл.78, ал.2 от ГПК изключва приложението на правилото по чл.78, ал.1 и това на ал.3 от ГПК, и се прилага както в случаите на постановяване
на решение по същество, така и при прекратяване на делото, като следва да се
съобрази предпроцесуалното поведение на ответника.
Именно това поведение на ответника /в случая противната страна по жалбата/ определя
и отговорността за разноските, независимо от изхода на спора-дали с решението жалбата
се уважава или не, доколкото за възлагане отговорността за разноските върху жалбоподателя
в случая определящо е не само признанието на иска/евент.
плащането в хода на делото, но и дали ответната страна по жалбата е дала повод
за образуване на делото. От
доказателствата по делото се установява, че с процесуалното поведение на взискателя в изпълнението сочи на противното. Взискателят, ако е считал, че са били налице предпоставките
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е имал възможността сам да поиска от ЧСИ П.да
прекрати изп.дело по реда на чл.433, ал.1, т.2 от ГПК
- да поиска прекратяването писмено, което не
е сторил, напротив, подавал е периодично и молби с посочване на нови
изпълнителни способи за удовлетворяване на вземането си. Ето защо съдът намира,
че макар формално взискателят да прави признание, че
е настъпила перемпция по изп.дело,
е налице и вътрешно противоречие в това негово признание, посочено по-горе в
настоящето решение, а и поведението му
по изп.дело не сочи на такова отношение към
изпълнението, напротив, подавал е и молби до ЧСИ Петров, с които е и поддържал висящността на изп.дело, поради
което съдът намира, че спрямо взискателя не може да
се приложи по аналогия нормата на чл.78, ал.2 от ГПК за разноски в
производството по обжалването.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника М.С.Г. чрез пълномощник адв.Г.Н., с вх.№ 6475/30.09.2019 г. на ЧСИ, срещу отказ на ЧСИ А.П. с рег.№ 849 на КЧСИ от 20.09.2019 г. да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК висящо пред него изпълнителното дело № 20148490401725.
ОСТАВЯ без уважение исканията на страните за разноски в настоящето съдебно производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.