№ 556
гр. Бургас, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Ил. Лазарова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20232100500222 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
5492/30.11.2022г. на КРС от „ВиК" ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление: Б*****, представлявано от Г.Т. – Изпълнителен Директор,
чрез гл.ю.к.Д.З., против решение № 248/07.11.2022г. по гр.д.№ 1300/21г. на
КРС, с което съдът е отхвърлил иска на въззивника против П. Т. Т. , ЕГН:
**********, с пост.адрес: гр. К****, за установяване на вземането му от Т. за
сумата от 250.79лв. – главница, представляваща ½ част от общата главница
501.58лв. по издадени фактури за периода от 26.02.2018г. до 27.01.2020г., с
отчетен период по фактури от 05.01.2018г. до 06.01.2020г. и обезщетение за
забавено плащане в размер на 32.27лв., представляващо ½ част от общата
сума на дължимото обезщетение 64.54 лв., за периода от 28.03.2018г. до
10.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за
които търговецът се е снабдил със заповед № 18/19.03.2021г. за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 386/2021г. на
КРС, както и искането за присъждане на направените съдебно-деловодни
1
разноски по заповедното и настоящото производството. Твърди, че решението
не е правилно по изложените във въззивната жалба мотиви. Моли да бъде
отменено и постановено ново, с което искът му бъде уважен. Ангажира
писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза.
Въззиваемата страна - П. Т. Т., представлявана от назначения й от
съда особен представител адв.А., оспорва въззивната жалба. Твърди, че не е
основателна и моли да бъде потвърдено решението на КРС.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:.
Производството пред КРС е образувано по повод исковата молба на
„ВиК" ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: Б*****,
представлявано от Г.Т. – Изпълнителен Директор, против П. Т. Т., с която
дружеството моли да се приеме за установено, че ответницата и настояща
въззиваема дължи, в качеството си на лице, придобило собственост върху
водоснабден имот (наследник на Й. В. Т., поч. на *****г.), посочените суми
за доставена, отведена и пречистена вода по ф-ри за периода 26.02.2018г. до
27.01.2020г., с отчетен период по фактури от 05.01.2018г. до 06.01.2020г.,
както и законната лихва върху главницата, начиная от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК - 15.03.2021г., до окончателното й
изплащане, ведно с разноските по заповедното производство, за които суми
„ВиК” ЕАД се е снабдило със Заповед № 18/19.03.2021г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 386/2021г. на КРС.
Твърди, че след издаването на Заповедта за изпълнение на парично
задължение, при приложение на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в условията на връчена
по реда на чл.47, ал.5 ГПК заповед, съдът е дал указания за завеждане на иск
по реда на чл.422 ГПК. Така обосновава правния интерес от воденето на
настоящото дело. Ангажира доказателства.
Въззиваемата П. Т. Т. оспорва иска в срока и по реда на чл.131 ГПК,
чрез назначения й от съда на разноски на ищеца особен процесуален
2
представител – адв.А.. Твърди, че въззиваемата не е титуляр на партидата при
въззивното дружество, нито е собственик на процесния имот.
На следващо място въвежда възражение за погасяване поради изтекла
давност на част от претендираните вземания за всички задължения, преди
15.11.2018г.
Счита за недоказано твърдението по исковата молба за доставена,
отведена и пречистена вода през отчетния период на описаните по фактурите
количества. Заявява, че имотът не е бил обитаван от години, а ако е бил
обитаван – това е било за много кратки периоди. Оспорва отчетените
количества.
Позовава се на нарушения при съставяне на фактурите, на които
въззивникът основава вземането си, а именно – че не е посочена ясно и точно
единична цена за начислените количества вода, не са подписани от
получателя и оригинал от тях не е връчен на длъжницата.
При така описаните правозащитни възражения, моли за отхвърляне на
иска.
Видно от приложеното на стр.55 по настоящото дело удостоверение за
наследници № 343/30.03.2023г. на Община К., въззиваемата се легитимира
като една от двете наследници – дъщери, на Й. В. Т., поч. на *****г. и
наследена само от тях. С приложения на стр.61 по наст.дело н.а. №******г. на
КРС, Й. Т. и бившият й съпруг Т.Т. са закупили недвижим имот, находящ се в
гр.К., с административен адрес: ул. „*****, деклариран пред Община К. от
двете наследници, след смъртта на наследодателката, съгласно приложената
на стр.57 и сл. по настоящото дело декларация по чл.14 ЗМДТ. Описаното
води до несъмнения извод, че наследството е прието, следователно
въведеното възражение, че Т. не е собственик на имота, е неоснователно, а
делът й, съгласно чл.5 ЗН, е ½ ид.ч. от имота.
Безспорно е между страните, че Й. и Т.Т.и са били в облигационно
правоотношение, по договор за доставка на вода и ВиК-услуги за имот с
административен адрес: гр.К., ул.“*****, с абонатен № за партидата: *****
**** – стр.113 по гр.д.№ 1300/21г. по описа на КРС.
От становищата на страните по делото и събраните писмени
доказателства безпротиворечиво се установява, че след смъртта на
3
наследодателите и въпреки задълженията си по чл.3, ал.1 от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВиК система и по чл.59 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор гр. Бургас: „При смърт на потребител –
физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на
договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни в 30-дневен срок да
подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата, като
представят удостоверение за наследници или акт за собственост“, двете
наследници не са депозирали заявление за промяна на титуляра на партидата,
което, на практика, се явява ирелевантно за настоящия спор с оглед
приемането по наследство на имуществото на наследодателката и
разпоредбата на чл.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор гр.Бургас
От събраните доказателства се установява, че за процесния период
ползването на имота е продължило. Свидетелство в тази връзка е
констатацията на в.л. по назначената и приета по надлежния ред СТЕ на в.л.
инж.К.Д.. Видно от експертизата, за спорния период са отчетени количества
доставена, пречистена и отведена вода. Тези количества са начислявани
служебно за отчетен период по фактури от 05.01.2018г. до 04.09.2019г.,
когато, според експертното заключение, е сменено отчитащото устройство –
сменен е водомерът и е монтиран нов такъв. Това сочи на извод, че за имота
са се ползвали услугите на ВиК – оператора, щом е имало достъп за смяна на
устройството. Според в.лице и вписаното по неоспорения протокол от
02.08.2019г. на инкасатор при въззивното дружество – стр.114 по гр.д.№
1300/2021г. на КРС, имотът към датата на съставяне на документа е бил
обитаван от две лица. Освен това демонтирането на стария водомер
задължително се свързва с отчитане на преминалите количества доставена
вода, като след монтирането на новото устройство показанията са реални, т.е.
извършени са от инкасатор, който е имал достъп до имота и е ползвал
мобилно устройство за снемане на показанията, за което свидетелстват
протоколите на стр.142 по гр.д.№ 1300/2021г. на КРС.
Описаната фактическа обстановка мотивира съда да приеме, че са
установени по размер и точен период и са реално потребени фактурираните
по приложените фактури количества доставена, отведена и пречистена вода.
Следва извод, че в изпълнение на задълженията на потребителите на ВиК-
4
услуги да заплащат ползваните услуги в установените обеми, главницата е
дължима и е съобразена с правата на собственост на въззиваемата в имота.
Относно последното възражение – за изтекла погасителна давност по
отношение на част от претендираните суми:
Процесният отчетен период е 05.01.2018г. – 06.01.2020г., а изготвените
ф-ри са за периода 26.02.2018г. до 27.01.2020г. Първата процесна фактура е
съставена на 26.02.2018г., и е с краен срок за плащане – 28.03.2018г., като от
деня, следващ крайния срок, започва да тече тригодишната давност, съгласно
ТР от 18.05.20212г., постановено по т.д.№3/2011г.на ОСГТК на ВКС.
Датата на заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение, сочи
началния срок, от който следва да се счита заведен искът с правно основание
чл.422 ГПК – чл.422, ал.1 ГПК. Така, от 29.03.2018г. до завеждане на
заявлението пред КРС по ч.гр.д.№ 386/2021г. на 15.03.2021г. – стр.11 по
с.дело, не е изтекла тригодишната давност, затова възражението не е
основателно.
Що се отнася до невръчването на съставените фактури: съгласно чл.31
от ОУ за доставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор
гр.Бургас: „В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична
договореност за различен период на фактуриране.
(2) Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране“.
Цитирания текст на ОУ, който има характер на сключен между страните
договор, не обвързва задължението за заплащане на сумите по съставени
фактури с личното връчване на тези фактури на задължените лица. Ето защо с
неплащането им, страната е изпаднала в забава, за която тече лихва,
определена и неоспорена по своя размер от въззиваемата страна.
С оглед всичко така изложено, се налага заключение за отмяна на
решението на КРС и постановяване на ново, в горния смисъл.
В полза на въззивника се следват извършените в заповедното
производство разноски, както и тези за двете инстанции на исковото
производство.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 248/07.11.2022г. по гр.д.№ 1300/21г. на КРС,
като вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ВиК" ЕАД, ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: Б*****, представлявано от Г.Т.
– Изпълнителен Директор, съществува вземане срещу П. Т. Т. , ЕГН:
**********, с пост.адрес: гр.К., ул.“*** и настоящ адрес: гр. К****, за сумата
от 250.79лв. – главница, представляваща ½ част от общата главница
501.58лв. по издадени от дружеството фактури за имот с административен
адрес: гр.К., ул. „*****, за периода от 26.02.2018г. до 27.01.2020г. , с отчетен
период по фактури от 05.01.2018г. до 06.01.2020г. и за обезщетение за
забавено плащане в размер на 32.27лв., представляващо ½ част от общата
сума на дължимото обезщетение 64.54 лв., за периода от 28.03.2018г. до
10.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 15.03.2021г., до окончателното изплащане на
задължението, за които търговецът се е снабдил със заповед №
18/19.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 386/2021г. на КРС.
ОСЪЖДА П. Т. Т. , ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.К., ул.“*** и
настоящ адрес: гр. К****, да заплати на „ВиК" ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: Б*****, представлявано от Г.Т. –
Изпълнителен Директор, направените в заповедното и исковото производство
разноски в общ размер от 1263лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6