РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Пловдив, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500347 по описа за 2022 година
Производство по чл.267 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№13443/20.05.2022 г. от Г. Л. С. с
ЕГН **********, от гр. П.., ул. „О. П.“ № 7 против Решение
№526/27.04.2022г. по гр.дело №2340/21г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,
с което се:
ОСЪЖДА Г. Л. С. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „О. П.“ № 7, да
заплати на Ю. М. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. П., бул. „М.“
№ 41, партер, сумата от 80000 лв. преведена от П. по банкова сметка на С.
– IBAN:....., на 19.09.2016 г., като получена без правно основание, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда -
13.09.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от Г. Л. С. с ЕГН **********, от гр. П.,
ул. „О. П.“ № 7, възражение за прихващане на вземането й срещу Ю. М. П. с
ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. П., бул. „М.“ № 41, партер, за
1
плащане на сумата от 110 000 лева, представляваща обезщетение за
намалената цена на следния недвижим имот : СОС с идентификатор ..... по
КККР на гр. П., с адрес - гр. П., район „Ц.“, ул. „О. П.“ № 7, ет. 2, с
предназначение - жилище, апартамент, с площ от 124,60 кв. м., ведно с
прилежащи части - таванско помещение с площ от 85,40 кв. м. и изба с площ
от 17,12 кв. м. ведно с 3/5 ид. ч. от общите части на сградата, върху който
С. е учредила договорна ипотека като обезпечение по сключен на 20.06.2017
г. между Ю. М. П. и Г. Н. П., от една страна като кредитополучатели и от
друга - „Б.“ ЕАД, Договор за ипотечен кредит за сумата от 205 000 лева,
дължимо по силата на подписаното на 14.12.2018 г. Споразумение с
нотариална заверка на подписите рег. № ./14.12.2017 г. на Нотариус рег. №
..., с район на действие - Районен съд - Пловдив, срещу задължението на Г.
Л. С. за връщане на преведена по банковата й сметка IBAN:..., на 19.09.2016
г. от Ю. М. П. сума в размер на 80000 лева, като неоснователно.
ОСЪЖДА Г. Л. С. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „О. П.“ № 7, да
заплати на Ю. М. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. П., бул. „М.“
№ 41, партер, сумата от 9212.90 лв. /девет хиляди двеста и дванадесет лева
и деветдесет стотинки/ разноски по производството.
В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно, за което са изложени конкретни
доводи.
Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е възприел
фактическата обстановка, разкриваща се от съдържанието на подписаните
между страните документи, но неправилно въз основа на същата е достигнал
до извод, че исковата сума от 80 000 лева е била недължимо платена, поради
което подлежала на връщане от ответника в полза на ищеца. Поддържа се
също, че неправилно окръжния съд е счел за недопустими и не е взел предвид
част от показанията на св. М. С., въз основа на само формалното позоваване
на разпоредбата на чл. 164, ал, 1, т. 3 ГПК. С тях не се целяло доказване на
договорни, а на извън договорни отношения, поради което и забраната на
посочената разпоредба не намирала приложение. Неправилно
първоинстанционният съд процедирал и при ограничаване на показанията на
посочения свидетел само до конкретно посочени в протокола от заседанието
факти, въпреки че за останалите факти, за които бил поискан разпита му,
2
касаещи установяване на причините, поради които именно ищцата е встъпила
в кредитното правоотношение като кредитополучател, което обстоятелство е
прието от съда за важно за правилното решаване на делото, свидетелски
показания са били допустими, съответно не са попадали в ограниченията на
чл. 164 от ГПК.
В жалбата се излагат съображения и че неоснователно с
обжалваното решение е оставено без уважение направеното от ответника
възражението за прихващане. В тази връзка, се посочва, че правилно
първоинстанционният съд е установил, че сумата, с която се цели
прихващането, е различна от исковата сума, но неправилно е приел, че с нея
не може да се прихваща, за което са изложени конкретни доводи.
Въз основа на всичко изложено, жалбоподателят моли настоящата
инстанция да отмени изцяло обжалваното решение на ПОС по гр.д. №
2340/2021г. и вместо него да постанови ново по същество на спора, с което да
отхвърлите изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, като
присъди в полза на ответника направените разноски и пред двете съдебни
инстанции.
В законния срок, от ищцата е постъпил отговор на жалбата, с който
се оспорва същата. Излагат се подробни съображения по направените с
жалбата твърдения и възражения, като се иска първоинстанционното решение
да бъде потвърдено.
След преценка на материалите по делото, направените от
страните твърдения и искания, развитите в жалбата срещу
първоинстанционното решение възражения в аспекта на чл.269 ГПК,
Пловдивският апелативен съд намира следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за
осъждане на Г. Л. С. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „О. П.“ № 7, да заплати
на Ю. М. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. П., бул. „М.“ № 41,
партер, сумата от 80000 лв. преведена от Ю. П. по банкова сметка на Г. С. с
IBAN: ..., на 19.09.2016 г., като получена без правно основание, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда - 13.09.2021
г., до окончателното й изплащане.
3
Искът е основан на твърдения, че ищцата е превела на ответницата
въпросната сума от 80000 лв на 19.09.2016г., с платежно нареждане, с което е
заверена сметката й, без да е налице основание за даването на сумата от
ищцата, респ. за получаването на сумата от ответницата.
По делото не е спорно, че сумата е дадена от ищцата на ответницата
на посочената дата и по посочения начин, а и това обстоятелство се
установява от събраните доказателства. Спорно е между страните дали сумата
е получена от ответницата без основание, като тежестта за доказване, че е
налице такова, е върху ответницата.
Развитите в тази връзка в отговора на ИМ твърдения от нейна страна
са в смисъл, че сумата е била получена от нея като обезщетение за намалената
стойност на неин недвижим имот – апартамент в гр.П., ул.“О. П.“№7, ет.2, с
площ 124 кв.м, с ид. ... по КК на гр.П., в резултат на учредена от ответницата с
нот. акт от 02.09.2016г. ипотека върху същия за обезпечаване на получен от
ищцата банков кредит по договор с „Б..“ЕАД от 30.08.2016г. в размер на 160
000 лв.
Освен горното, в отговора се твърди, че ответницата учредила и още
една ипотека върху имота си, с нот. акт от 23.06.2017г., за обезпечаване на
друг кредит на ищцата в размер на 205 000 лв, получен по договор от
20.06.2017г. с „Б..“ЕАД, с който бил погасен предходния кредит от 160 000 лв
по договора от 30.08.2016г., обезпечен с първата ипотека от 02.09.2016г.,
която след това, по молба-съгласие от банката, била заличена на 15.11.2017г.
В отговора се посочва, че при така развилите се отношение между
страните, в споразумение от 14.12.2018г., с нот. заверка на подписите, те се
споразумели, че в резултат на учредената на 23.06.2017г. ипотека,
обезпечаваща получения от ищцата П. кредит от 205 000 лв, е намалена
стойността на имота на ответницата С., предоставен в обезпечение на този
кредит, със сумата от 110 000 лв, която сума ищцата признала, че дължи на
ответницата като обезщетение за намалената стойност на имота, тъй като, до
датата на подписване на споразумението, ответницата вече била получила 80
000 лв като обезщетената стойност на имота при първоначалното учредяване
на ипотека в полза на ищцата, както и сумата от 9 000 лв – продажна цена за
този имот, формирана с оглед наличието на учредена върху имота ипотека.
Поддържа се, че при обща пазарна цена за имота от 205 000 лв, приета от
4
страните в споразумението от 14.12.2018г., равняваща се на стойността на
обезпечението, получената след учредяването на първоначалната ипотека
сума от 80 000 лв се явява част от обезщетението за намалената стойност на
имота, тъй като с добавянето й към признатото със споразумението
обезщетение от 110 000 лв и продажната цена на имота от 9 000 лв, се достига
до пазарната цена на имота от 205 000 лв, съответстваща на размера на
кредита.
Във връзка с така изложените твърдения на ответницата, съдът
съобрази, че от представените от същата писмени доказателства – договори за
ипотечен кредит от 30.08.2016г. и от 20.06.2017г., нот. акт за учредяване на
дог. ипотека от 02.09.2016г., нот. акт за учредяване на дог. ипотека от
23.06.2017г., молба за заличаване на договорна ипотека, вписана на
15.1.2017г., действително се установява, че от страна на ответница Г. С. 2
пъти (на 02.09.2016г. и на 23.06.2017г.) е учредявана ипотека върху
собствения й към посочените дати имот - апартамент в гр.П., ул.“О.П.“№7,
ет.2, с площ 124 кв.м, с ид. ...по КК на гр.Пловдив, за обезпечаване
задълженията на ищцата Ю. П., като кредитополучател по горепосочените
договори за кредит, първия от които за сумата от 160 000 лв, а втория – за 205
000 лв, с който е погасено задължението по първия кредит. Установява се и че
първата ипотека от 02.09.2016г. е заличена по молба на банката, поради
пълното погасяване на задължението по договора за кредит за сумата от 160
000 лв. И по двата договора за кредит, ищцата Ю. П. е кредитополучател,
заедно с още едно лице, неучастващо по делото – Г. Н. П..
От ответницата е представено и посоченото в отговора на Им
споразумение от 14.12.2018г. Видно е от външна страна, че същото е с нот.
заверка на подписите на подписалите го лица, извършена от нотариус на
14.12.2018г. Датата на извършеното от нотариуса удостоверяване е
достоверна, тъй като касае действие на нотариуса в кръга на службата му,
като същата съвпада и с посочената в документа дата на сключване на
споразумението. В тази част, относно удостоверяването на подписите и
самоличността на лицата, които са ги поставили върху документа, както и на
коя дата е извършено удостоверяването, споразумението има характер за
официален свидетелстващ документ, с присъщата му материална
доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК, задължаваща съда да приеме за
доказани извършените от и пред нотариуса действия и изявления. В
5
останалата част, процесното споразумение е частен документ със смесен
характер (диспозитивен в една част, относно изявленията на страните за
уреждане на отношенията помежду им и поемане на задължения,
свидетелстващ в друга, относно приетите за съществуващи факти и
обстоятелства в отношенията между страните, стоящи извън документа). Като
частен документ, споразумението притежава само формална доказателствена
сила, т.е. съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него,
са направени от лицата, посочени като негови автори. Съответно, процесният
документът е доказателство за поетите от подписалите го лица задължения,
въз основа на обективираните в него изявления, чието авторство е безспорно.
Освен това, независимо че от стриктно законова гледна точка, частният
документ не притежава материална доказателствена сила, която е присъща
само на официалните документи, в съдебната практика се приема, че той има
задължителна сила за подписалите го лица относно удостоверените в
документа неизгодни за тях факти и изявления.
Съгласно нотариалното удостоверяване, документът е подписан на
14.12.2018г. от следните лица: 1.С. П. П., ЕГН:**********, с адрес гр.П. –
Кредитор, 2. Ю. М. П., ЕГН:**********, с адрес гр.С. – Длъжник, 3. Г. Л. С.,
ЕГН:**********, с адрес гр.П. - Ипотекарен длъжник, 4. Н. Б. П.,
ЕГН:**********, с адрес гр.С. – длъжник.
Видно от съдържанието на документа, горепосочените лица
фигурират като договарящи страни по споразумението в същите качества, с
тази разлика, че лицето по т.4 Н.й П. го е подписал, в качеството си на
поръчител, действащ при условията на солидарна отговорност по отношение
задълженията на длъжника.
В чл.1, имащ установителен характер, страните приемат за
установено в отношенията си, че Кредиторът С. П. е закупил от С. Г. Т.
недвижим имот - апартамент в гр.П., ул.“О. П.“№7, ет.2, с площ 124 кв.м, с
ид. ... по КК на гр.П., който продавачът СТ. е закупил от Г. Л. С., като и двете
продажби за сключени при наличието на учредена върху имота договорна
ипотека, учредена с нот. акт от 23.06.2017г. в полза на „Б..“ ЕАД за
обезпечаване на банков кредит, получен от длъжника и от Г. Н.П., в
качеството им на длъжници по ипотечния кредит.
В чл.2 страните приемат,, че и двете сделки за покупко-продажба са
6
извършени от продавачите на стойност, по-ниска от пазарната му цена, с
оглед наличието на договорна ипотека, учредена в полза на „Б..“ЕАД за
обезпечаване на банков кредит, получен от длъжника и от Г.Н.П..
Съгласно чл.3, страните приемат, че с оглед вътрешните отношения
между длъжниците по ипотечния кредит и ипотекарния длъжник, довели до
учредяване на договорна ипотека върху имота, с учредяването на договорната
ипотека от страна на ипотекарния кредитор в полза на длъжниците по
ипотечния кредит, последните са допринесли за намаляване на пазарната му
цена със сумата от 110 000 (сто и десет хиляди) лева, която сума
ипотекарният кредитор не е могъл да получи при продажбата на имота в
полза на купувача С. Г. Т., както и при последващата продажба към С. П. П.,
по вина на длъжниците по ипотечния кредит Ю. М. П. и Г. Н. П. и която сума
последните дължат на ипотекарния кредитор като обезщетение за намалената
продажна цена на имота.
Според чл.4, във връзка с установеното по-горе, страните се
съгласяват, че ако кредиторът, в качеството си на настоящ собственик на
имота, погаси изцяло (еднократно или на части, каквито сам прецени)
задължението, обезпечено с вписаната съгласно нот. акт от 23.06.2017г.
договорна ипотека в полза на „Б.“ЕАД, за да освободи имота от тежестта,
създадена от ипотеката, ще се счита, че той е погасил и задължението на
длъжниците по ипотечния кредит Ю. М. П. и Г. Н. П. към ипотекарния
кредитор Г. Л. С., уточнено в чл.3, с оглед на което длъжникът Ю. М. П. ще
му възстанови сумата от 110 000 (сто и десет хиляди) лева, която кредиторът
ще предаде на ипотекарният длъжник веднага след получаването й от
длъжника, като възстановена стойност на продадения недвижим имот,
намалена заради наличието на вписана договорна ипотека към датата на
продажбите.
В чл.5 е уговорен начин на погасяване на задължението по
предходния член от длъжника към кредитора, а в чл.6 е предвидена
отговорност на длъжника към кредитора при неплащане на задължението по
чл.5 в срок и право за обявяване на цялото задължение за изцяло предсрочно
изискуемо. Същото право е уговорено в полза на ипотекарния кредитор към
кредитора, по отношение на сумите, които са станали изискуеми в негова
полза съгласно уговорките на споразумението, но не са му заплатени от
7
кредитора.
В чл.7 е уговорена отговорността на Н. Б.П., като поръчител, да
отговаря солидарно с длъжника Ю. П. към кредитора С. П. П. за изпълнение
на цялото й задължение към кредитора.
Анализът на съдържанието на въпросното споразумение сочи, че в
него не се съдържат уговорки, признания, поети задължения от страна на Ю.
П. към Г. С. във връзка с учредяването на първата от процесните ипотеки с
нот. акт №., том II, рег.№3441, дело №313 от 02.09.2016г. , с която
ответницата е обезпечила задълженията на ищцата по договора за ипотечен
банков кредит, сключен от последната на 30.08.2016г. с „Б.“ЕАД за сумата от
160 000 лв. Останалите доказателства по делото, ангажирани от ответницата,
вкл. и представената искова молба по заведен от Ю. П. иск по чл.135 ЗЗД
срещу Г. С., С. Г. Т. и С. П. П., също не доказват съществуването на
твърдяното в отговора съглашение с ищцата, по силата на което ответницата
се е съгласила да учреди ипотека върху собствения си имота срещу
получаване на парично обезщетение от ищцата в размер на 80 000 лв, което
да компенсира намалената стойност на имота вследствие учредената ипотека.
Тълкуването на изложените във въпросната ИМ твърдения, направено от
ответницата в отговора на ИМ по делото, е крайно противоречиво и е изцяло
в полза на тезата й по настоящото дело, като не отговаря на действителния
смисъл на изявленията на Ю. П. във въпросната ИМ, които не съдържат нейно
признание за съглашение да заплати на Г. С. обезщетение за намалената
стойност на имота й в размер на 80 000 лв в резултат на учредената първа
ипотека върху имота.
Установеното по делото съглашение по повод учредената върху
имота на ответницата втора договорна ипотека, извършено с нот. акт от
23.06.2017г. в полза на „Б.“ ЕАД, за обезпечаване на банков кредит от 205 000
лв, получен от длъжника и от Г. Н. П. по договор за кредит от 20.06.2017г. със
същата банка, обективирано в коментираното по-горе споразумение от
14.12.2018г., не обуславя извод, че такова съглашение е било постигнато
между страните и по повод първата ипотека върху имот, учредена на
02.09.2016г., което твърдение на ответницата подлежеше на пълно насрещно
доказване по делото. Независимо че от представеното по делото извлечение
от банковата сметка на Ю. П. от 19.06.2016г. се установява, че сумата от 80
8
000 лв е преведена на ответницата Г. Л. С. от същата разплащателна сметка,
по която е бил условен кредитът от 160 000 лв съгласно чл.4 от дог. за
ипотечен кредит от 30.08.2016г., това обстоятелство, само по себе си, а и
тълкувано съвкупно с останалите доказателства, не доказва, че основанието за
превода на сумата е било като обезщетение за намалената стойност на имота
на Г. С. заради учредяването на ипотеката от 02.09.2016г. Нещо повече, видно
от представения нот. акт №.., том II, рег. №3400, дело №2722017гг., Г. С. е
продала имота си на С. Г. Т. на 16.11.2017г., повече от 1г. след извършването
на процесният превод, което по-скоро опровергава тезата на ответницата, че е
имала намерение да продава имота си към момента на учредяването на
първата ипотека и в тази връзка е поискала въпросното обезщетение от Ю. П..
Друг е въпросът, че относно размера на продажната цена, уговорена с
купувача и получена от Г. С. по въпросната сделка, горепосоченият нот. акт
няма характер на официален документ с обвързваща за съда сила по този
въпрос, поради което и твърдението на ответницата, че е продала имота си за
9000 лв, се явява недоказано.
Във връзка с дотук изложеното, следва да се отбележи, че в нормата
на чл.149 ЗЗД не е предвидено като изискване, при учредяването на ипотека
върху недвижим имот за обезпечаване на чужд дълг, да е налице интерес от
това за собственика на имота. Законът обаче не забранява в такива случаи
учредяването на ипотека за чужд дълг да е с възмезден характер, напр.
лицето, което обременява имота си с ипотека за обезпечаване на чужд дълг,
да уговори с лицето, чийто дълг обезпечава, заплащане на възнаграждение за
това или да заплати на собственика на имота обезщетение за намалената му
стойност поради учредената ипотека. Във всеки случай обаче, се касае за
отделен от самата ипотека договор между собственика на имота и лицето,
чийто дълг се обезпечава с нея, при което важат ограниченията в ГПК
относно доказване на договори на стойност над 5000 лв със свидетели, освен
ако не са между роднини от посочената в закона степен или ако другата
страна не е дала изрично съгласие за това.
С оглед гореизложеното, предвид изричното несъгласие на ищцата
да се допуснат свидетели на ответницата за доказване на уговорките меду
страните относно плащането на процесната сума от 80 000 лв, свидетелски
показания за установяване на същите са недопустими. Ето защо и не следва
да се обсъждат като недопустими дадените от св.М. С. – дъщеря на
9
ответницата, че майка й се съгласила да ипотекира къщата им за обезпечаване
на кредит, който да се ползва от дъщеря й и синът на ищцата за бизнес цели,
но се били разбрали да й платят като обезщетение за намалената стойност на
имота половината от сумата по кредита. Съдът, като взе предвид съгласно
чл.172 ГПК възможната заинтересованост на св.С., с оглед родствената й
връзка с ответницата и прецени показанията й, с оглед доказателствената
съвкупност по делото, не кредитира показанията на тази свидетелка и в
останалата част, относно причината за отпускане на кредита от 160 000 лв,
както и че към този момент, майка й вече имала намерение да продава имота,
който дори вече бил пуснат за продажба, тъй като не се подкрепят от
събраните доказателства и са очевидно заинтересовани.
В заключение, съдът намира, че при лежаща върху ответника
тежест, по делото не се установи да е налице основание за получаване от Г. С.
на сумата от 80 000 лв, преведена й от Ю. П. на 19.09.2016г., с платежно
нареждане, с което е заверена сметката на Г. С. в „Б.“ЕАД с IBAN:..., което
обуславя извод за основателност на предявения иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
С оглед горното, следва да бъде разгледано по същество приетото от
първоинстанционния съд възражение за прихващане от Г. Л. С. на вземането
й срещу Ю. М. П. с ЕГН **********, за плащане на сумата от 110 000 лева,
представляваща обезщетение за намалената цена на следния недвижим имот :
СОС с идентификатор .. по КККР на гр. П., с адрес - гр. П., район „Ц.“, ул. „О.
П.“ № 7, ет. 2, с предназначение - жилище, апартамент, с площ от 124,60 кв.
м., ведно с прилежащи части - таванско помещение с площ от 85,40 кв. м. и
изба с площ от 17,12 кв. м. ведно с 3/5 ид. ч. от общите части на сградата,
върху който Г. С. е учредила договорна ипотека като обезпечение по сключен
на 20.06.2017 г. между Ю. М. П. и Г. Н. П., от една страна като
кредитополучатели и от друга - „Б. .“ ЕАД, Договор за ипотечен кредит за
сумата от 205 000 лева, дължимо по силата на подписаното на 14.12.2018 г.
Споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № ../14.12.2017 г. на
Нотариус рег. № ..., с район на действие - Районен съд - Пловдив, с вземането
на Ю. М. П. срещу Г. Л. С. за връщане на сумата от 80000 лева, като получена
без основание по банковата й сметка IBAN:..., на 19.09.2016 г.
Като взе предвид съдържанието на чл.3 от обсъжданото по-горе
споразумение от 14.12.2018г., с нот заверка на подписите, във вр. с чл.1 и чл.2
10
от същото, съдът намира, че в същия се съдържа, от една страна, признание
на ищцата Ю. П. на неизгоден за нея факт, а именно, че с учредяването на
договорната ипотека от страна на Г. С. в полза на длъжниците по ипотечния
кредит – т.е. Ю. П. и дъщеря й, последните са допринесли за намаляване на
пазарната му цена със сумата от 110 000 (сто и десет хиляди) лева, която сума
Г. С. не е могла да получи при продажбата на имота в полза на купувача С. Г.
Т., както и при последващата продажба към С. П. П., по вина на длъжниците
по ипотечния кредит Ю. М. П. и Г. Н. П.. От друга страна, в чл.3 от
споразумението е налице изявление от Ю. П., че дължи (наред със дъщеря си)
тази сума се на Г. С., като обезщетение за намалената продажна цена на имота
й.
Според съда, с подписването на процесното споразумение от
14.12.2018г., имащо характер на договор по чл.365 ЗЗД, ищцата Ю. П. се е
задължила валидно спрямо Г. Г. да й заплати сумата от 110 000 лв, като
обезщетение за намалената продажна цена на имота й вследствие учредената
на 23.06.2017г., с нот. акт №.., том ІІ, ре.№2802, дело №225/2017г., от Г. С.
договорна ипотека, като обезпечение по сключен на 20.06.2017 г. между Ю.
М. П. и Г. Н. П., от една страна като кредитополучатели и от друга - „Б..“
ЕАД, Договор за ипотечен кредит за сумата от 205 000 лева.
За да достигне до горния извод, съдът съобрази също, че в чл.3
очевидно е допусната техническа грешка или смислова неточност при
употребата на израза „ипотекарния кредитор“, тъй като, на първо място,
такава фигура не участва в споразумението, което е видно от
индивидуализацията в т.1-4 на страница 1 от същото на качеството на
страните, между които е споразумението. Така, С. П. П., ЕГН:**********, с
адрес гр.П., е посочен като кредитор, Ю. М. П., ЕГН:**********, с адрес
гр.С., като длъжник, Г. Л. С., ЕГН:**********, с адрес гр.П., като
ипотекарен длъжник, а Н. Б. П., ЕГН:**********, с адрес гр.С. – като
поръчител.
Видно е също, че още в началото на чл.3 се посочва: „ С оглед
вътрешните отношения между длъжниците по ипотечния кредит и
ипотекарния длъжник, довели до учредяване на договорна ипотека върху
имота..“, което означава, че се касае за вътрешните отношения между Ю. П.
и дъщеря й Г. Н. П., от една страна, които по-надолу в същия чл.3 са
11
посочени именно в това им качество и Г. Л. С., явяваща се ипотекарен
дължник, от друга. Ето защо, съдът намира, че в продължението на
горепосочения в шрифт italic текст на чл.3, а именно: „..страните приемат,
че с учредяването на договорната ипотека от страна на ипотекарния
кредитор в полза на длъжниците по ипотечния кредит, последните са
допринесли за намаляване на пазарната му цена със сумата от 110 000 (сто
и десет хиляди) лева, която сума ипотекарният кредитор не е могъл да
получи при продажбата на имота в полза на купувача С. Г. Т., както и при
последващата продажба към С. П. П., по вина на длъжниците по ипотечния
кредит Ю. М. П. и Г. Н. П. и която сума последните дължат на
ипотекарния кредитор като обезщетение за намалената продажна цена на
имота“, смислово се има предвид НЕ ипотекарния кредитор, а
ипотекарния длъжник, т.е. Г. Л. С..
Този извод се основава и на фактическата и правна логика на
отношенията между страните (по делото няма спор, че Г. С. е учредила на
02.09.2016г. ипотека върху имота си за обезпечаване на кредита на Ю. П. и Г.
П., т.е ответницата е ипотекарен длъжник, а последните две – длъжници по
кредита, обезпечен с ипотеката), както и защото ипотекарен кредитор не е
собственика на ипотекирания имот, а лицето, чието вземане е обезпечено с
учредената ипотека, т.е. в случая това е „Б..“ЕАД, но тя нито участва в
споразумението, нито има пряко отношение към уредените със
споразумението от 14.12.2018г. въпроси.
Че при използването на израза „ипотекарен кредитор“ в чл.3 от
споразумението се касае за техническа грешка или смислова неточност е
видно и от текста на следващия чл.4, където, на ред 8, е посочено
„..задължението към ипотекарния кредитор Г. Л. С., уточнено в чл.3.. “. Два
реда по-надолу в чл.4, по отношение на Г. С. отново се използва израза
„ипотекарния длъжник“, който съответства на правното й положение към
момента на учредяване на ипотеката.
Изводът, че с подписването на процесното споразумение, на
основание чл.3, вр. чл.1 и 2 от същото, Ю. П. (доколкото дъщеря й не е страна
по споразумението) е поела парично задължение да заплати на Г. С. сумата от
110 000 лв като обезщетение за намалената стойност на имота си в гр. П.,
район „Ц.“, ул. „О. П.“ № 7, ет. 2, с предназначение - жилище, апартамент, не
12
се променя и при наличието на клаузата на чл.4 от процесното споразумение
от 14.12.2018г. Видно от съдържанието на същия, с него се уговаря хипотеза,
при която задължението на длъжниците по ипотечния кредит Ю. П. и Г. П.
към ипотекарния длъжник Г. С. ще се счита за погасено, ако настоящият
собственик на горепосочения имот С. П. П. (кредитор съгласно
терминологията на споразумението) погаси изцяло (еднократно или на части,
каквито сам прецени) задължението, обезпечено с вписаната съгласно нот. акт
от 23.06.2017г. договорна ипотека в полза на „Б.“ЕАД, за да освободи имота
от тежестта, създадена от ипотеката
Тълкуването на тази клауза, съвкупно с чл.3 и останалите клаузи на
споразумението, води до извод, че само при тази хипотеза, т.е. само при
пълно погасяване на задължението от посоченото лице, ще се счита, че той е
погасил и задължението на длъжниците по ипотечния кредит Ю. М. П. и Г. Н.
П. към Г. Л. С., уточнено в чл.3, при което длъжникът Ю. М. П. ще следва да
възстанови на него, а на не Г. С., сумата от 110 000 (сто и десет хиляди) лева.
По делото обаче не са ангажирани доказателства и дори твърдения
от страна на ищцата Ю. П., че настоящият собственик на имота С. П. П. е
погасил задължението й по договора за ипотечен кредит, сключен на
20.06.2017 г. между Ю. М. П. и Г. Н. П. и „Б. .“ ЕАД, за сумата от 205 000
лева. Поради това, въз основа на събраните до края на съдебното дирене пред
настоящата инстанция, съдът приема, че хипотезата по чл.4 на
споразумението изобщо не се е осъществила, поради което и не би могла да
дерогира уговорката в чл.3 от споразумението.
Ето защо, като съобрази горното обстоятелство съобразно чл.235,
ал.2 и 3 ГПК, съдът намира, че вземането на ответницата Г. С. срещу Ю. П. за
сумата от 110 000 лв, предмет на предявеното от ответницата по делото
възражение за прихващане, съществува, доколкото се установява по
основание и размер от доказателствата по делото, поради което и между него
и вземането на ищцата за сумата от 80 000 лв, получена от Г. С. без
основание, предмет на предявения иск, може и следва да се извърши съдебно
прихващане, до размера на по-малкото от двете вземания.
В аспекта на настоящото дело, това означава, че предявеният от Ю.
М. П. с ЕГН ********** иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за
осъждане на Г. Л. С. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „О.П.“ № 7, да й заплати
13
сумата от 80 000 лв. преведена от Ю. П. по банкова сметка на Г. С. – IBAN: ...,
на 19.09.2016 г., като получена без правно основание, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда - 13.09.2021 г., до
окончателното й изплащане, ще се отхвърли поради извършване на съдебно
прихващане на вземането на Ю. М. П. за сумата от 80 000 лв, предмета на
предявения иск, с вземането на Г. Л. С. за сумата от 110 000 лева, дължима по
силата на подписаното на 14.12.2018 г. Споразумение с нотариална заверка на
подписите рег. №./14.12.2017 г. на Нотариус рег. № .., с район на действие -
Районен съд – Пловдив, представляваща обезщетение за намалената цена на
следния недвижим имот: СОС с идентификатор . по КККР на гр. П., с адрес -
гр. П., район „Ц.“, ул. „О. П.“ № 7, ет. 2, с предназначение - жилище,
апартамент, с площ от 124,60 кв. м., ведно с прилежащи части - таванско
помещение с площ от 85,40 кв. м. и изба с площ от 17,12 кв. м. ведно с 3/5 ид.
ч. от общите части на сградата, върху който Г. С. е учредила договорна
ипотека, като обезпечение по сключен на 20.06.2017 г. между Ю. М. П. и Г. Н.
П., от една страна като кредитополучатели и от друга - „Б.“ ЕАД, Договор за
ипотечен кредит за сумата от 205 000 лева, до размера на по-малкото от двете
вземания.
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до противоположен
извод, обжалваното Решение №526/27.04.2022г. по гр.дело №2340/21г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив ще бъде отменено изцяло, вместо което
предявеният от Ю. М. П. с ЕГН ********** иск с правна квалификация по
чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за осъждане на Г. Л. С. с ЕГН **********, от гр. П., ул.
„О. П.“ № 7, да й заплати сумата от 80 000 лв. преведена от Ю. П. по банкова
сметка на Г. С. – IBAN: ..., на 19.09.2016 г., като получена без правно
основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба в съда - 13.09.2021 г., до окончателното й изплащане, ще се отхвърли
изцяло поради извършване на съдебно прихващане на вземането на Ю. М. П.
за сумата от 80 000 лв, предмета на предявения иск, с вземането на Г. Л. С. за
сумата от 110 000 лева, дължима по силата на подписаното на 14.12.2018 г.
Споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № ../14.12.2017 г. на
Нотариус рег. № ..., с район на действие - Районен съд – Пловдив,
представляваща обезщетение за намалената цена на следния недвижим имот:
СОС с идентификатор ... по КККР на гр. П., с адрес - гр. П., район „Ц.“, ул.
„О. П.“ № 7, ет. 2, с предназначение - жилище, апартамент, с площ от 124,60
14
кв. м., ведно с прилежащи части - таванско помещение с площ от 85,40 кв. м.
и изба с площ от 17,12 кв. м. ведно с 3/5 ид. ч. от общите части на сградата,
върху който Г. С. е учредила договорна ипотека, като обезпечение по сключен
на 20.06.2017 г. между Ю. М. П. и Г. Н. П., от една страна като
кредитополучатели и от друга - „Б.“ ЕАД, Договор за ипотечен кредит за
сумата от 205 000 лева, до размера на по-малкото от двете вземания.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ищцата ще бъде осъдена да заплати на
ответницата разноските по делото пред двете инстанции, както следва: 2330
лв разноски за адвокатско възнаградение пред първата инстанция, 1600 лв
държавна такса за въззивното обжалване и 2330 лв адвокатски хонорар пред
настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №526/27.04.2022г. по гр.дело
№2340/21г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което се:
ОСЪЖДА Г. Л. С. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „О.П.“ № 7, да
заплати на Ю. М. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. П., бул. „М.“
№ 41, партер, сумата от 80000 лв. преведена от П. по банкова сметка на С.
– IBAN:.., на 19.09.2016 г., като получена без правно основание, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда -
13.09.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от Г. Л. С. с ЕГН **********, от гр. П.,
ул. „О. П.“ № 7, възражение за прихващане на вземането й срещу Ю. М. П. с
ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. П., бул. „М.“ № 41, партер, за
плащане на сумата от 110 000 лева, представляваща обезщетение за
намалената цена на следния недвижим имот : СОС с идентификатор ... по
КККР на гр. П., с адрес - гр. П., район „Ц.“, ул. „О. П.“ № 7, ет. 2, с
предназначение - жилище, апартамент, с площ от 124,60 кв. м., ведно с
прилежащи части - таванско помещение с площ от 85,40 кв. м. и изба с площ
15
от 17,12 кв. м. ведно с 3/5 ид. ч. от общите части на сградата, върху който
С. е учредила договорна ипотека като обезпечение по сключен на 20.06.2017
г. между Ю. М. П. и Г. Н. П., от една страна като кредитополучатели и от
друга - „Б.“ ЕАД, Договор за ипотечен кредит за сумата от 205 000 лева,
дължимо по силата на подписаното на 14.12.2018 г. Споразумение с
нотариална заверка на подписите рег. № ./14.12.2017 г. на Нотариус рег. №
.., с район на действие - Районен съд - Пловдив, срещу задължението на Г. Л.
С. за връщане на преведена по банковата й сметка IBAN:.., на 19.09.2016 г.
от Ю. М. П. сума в размер на 80000 лева, като неоснователно.
ОСЪЖДА Г. Л. С. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „О.П.“ № 7, да
заплати на Ю. М. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. П.., бул. „М.“
№ 41, партер, сумата от 9212.90 лв. /девет хиляди двеста и дванадесет лева
и деветдесет стотинки/ разноски по производството,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю. М. П. с ЕГН ********** иск с
правна квалификация по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за осъждане на Г. Л. С., с ЕГН
**********, от гр. П., ул. „О. П.“ № 7, да й заплати сумата от 80 000 лв.,
преведена от Ю. П. по банкова сметка на Г. С. с IBAN: ..., на 19.09.2016 г.,
като получена без правно основание, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 13.09.2021 г., до окончателното й
изплащане, поради извършване на съдебно прихващане на вземането на Ю.
М. П. към Г. Л. С. за сумата от 80 000 лв, предмет на предявения по делото
иск, с вземането на Г. Л. С. към Ю. М. П. за сумата от 110 000 лева ,
дължима по силата на подписаното на 14.12.2018 г. Споразумение с
нотариална заверка на подписите рег. № ./14.12.2017 г. на Нотариус рег. № ..,
с район на действие - Районен съд – Пловдив, представляваща обезщетение за
намалената цена на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ... по КККР на гр. П., с адрес - гр. П., район „Ц.“, ул. „О. П.“ №
7, ет. 2, с предназначение - жилище, апартамент, с площ от 124,60 кв. м.,
ведно с прилежащи части - таванско помещение с площ от 85,40 кв. м. и изба
с площ от 17,12 кв. м. ведно с 3/5 ид. ч. от общите части на сградата, върху
който Г. С. е учредила договорна ипотека, като обезпечение по сключен на
20.06.2017 г. между Ю. М. П. и Г. Н.П., от една страна като
кредитополучатели и от друга - „Б.“ ЕАД, Договор за ипотечен кредит за
16
сумата от 205 000 лева, до размера на по-малкото от двете вземания.
ОСЪЖДА Ю. М. П. с ЕГН ********** да заплати на Г. Л. С. с ЕГН
**********, от гр. П., ул. „О. П.“ № 7, сумата от 2330 лв разноски за
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, сумата от 1600 лв
държавна такса за въззивното обжалване и сумата от 2330 лв адвокатски
хонорар пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17