Решение по дело №5899/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 21 февруари 2020 г.)
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20194430105899
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. ***, 31.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 5899 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 127а от СК.

 

          Делото е образувано по подадена молба от И.Й.Г. като баща и законен представител на малолетното дете ***Г. против Д.А.Г.. В молбата се твърди, от съвместното съжителство на семейни начала на страните е родено детето  ***Г.. Молителят твърди, че живее и работи в ***. Твърди, че с ответницата са взели решение детето им да живее в *** с него, но не могат да постигнат съгласие от кога. Поради това моли съда да даде разрешение, заместващо съгласието на майката на малолетното дете ***Г. да бъде издаден международен паспорт и да бъде разрешено детето да напусне страната без съгласие на майката. В съдебно заседание прави изменение на молбата, като моли съда да даде разрешение детето да напуска страната като пътува в страните, членки на ***, тъй като работата му е сезонна и периодично сменя местоработата си.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от определения на ответницата особен представител, който изразява становище, че молбата е допустима, но не са представени доказателства във връзка с нейната основателност. След събиране на доказателствата по делото, ответницата изразява становище, че молбата е основателна.

В хода на съдебното производство е изслушано и детето, в присъствие на социален работник.

          Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна :

          Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено на основание Акт за раждане 1***. детето ***Г. с ЕГН ********** е родено на ***г. в гр.***и негови родители са Д.А.Г. с ЕГН ********** и  И.Й. ***с ЕГН **********. От представеното по делото Решение №14/14.02.2007г., по гр.дело № 153/2006г. по описа на Райнен съд ***се установява, че упражняването на родителските права върху детето ***Г. е предоставено на бащата, а на майката е определен режим на лични контакти.

          Като свидетели по делото са изслушани ***Й.Г.. В показанията си свидетелят Г., брат на молителя заяви, че заедно с родителите си полага грижи за детето ***, а брат му живее и работи в различни европейски държави. Твърди, че ответницата живее в *** и никога не е търсила контакти с детето. Твърди, че има още шест – седем деца от различни мъже. Свидетелят заяви, че детето *** е в много добри отношения със съжителката на баща си, която се грижи за нея като майка от едногодишна възраст. Заяви, че детето *** е в много добри отношения и с баща си и желае да се среща и контактува с него. В този смисъл са и показанията на ***, която заяви, че детето *** е отгледана от баща си И. и неговата съжителка ***. Заяви, че не познава ответницата Д., а бащата и съжителката му *** си идват през два – три месеца, за да видят детето ***. Свидетелката заяви, че не е чувала майката Д. някога да се интересува и да търси контакти с детето.

          В присъствие на социален работник е изслушано детето ***, която заяви, че не познава майка си Д., а като своя майка възприема съжителката на баща си ***. Заяви, че желае да посещава баща си в чужбина, тъй като поради работата си, той не може да се връща в ***често. Детето заяви, че живее при баба си и дядо си по бащина линия, а баща му праща редовно средства за издръжка.

          По делото е изслушан социален работник, който заяви, че детето се отглежда от бащата и неговите родители. Социалният работник твърди, че когато бащата и съжителката му са извън страната, за него полагат грижи бабата и дядото по бащина линия. По делото е изслушан и социален работник от ДСП ***, която е извършила проучване на адреса на майката в с.***. Социалният работник заяви, че от десет години майката Д. живее в ***, а на адреса в с.*** живее нейна бивша свекърва, която се грижи за едно от децата и.

          От представения по делото писмен социален доклад се установява, че детето *** се отглежда трайна в семейната среда на нейния баща заедно със съжителката си ***. В проведен разговор с тях, социалният работник е установил, че двамата са решили трайно да се установят да живеят в ***, като имат желание и възможност детето да им гостува периодично. От доклада са установява, че детето *** не познава майка и не поддържа никакви контакти с нея.

          От така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл.127а, ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на съответните документи, се решават по общо съгласие на родителите. В случай, че такова съгласие не е постигнато, спорът се решава от районният съд по настоящ адрес на детето. Съответно чл.76, т.9 от ЗБЛД, постановява, че малолетно и непълнолетно дете, и лице, поставено под запрещение, могат да напуснат пределите на страната, само в случай на представяне на нотариално заверено писмено съгласие за пътуване от своите родители, респективно попечители или настойници, или със съдебно решение по  чл.127а от СК. От събраните по делото доказателства се установи от фактическа страна, че в интерес на детето е да му бъде разрешено да пътува в страните членки на ***, тъй като за него полагат грижи баща му заедно с неговата съжителка. Установи се, че те живеят и работят в различни страни, членки на ЕС, тъй като работата им е сезонна и не могат да се връщат в ***, за да се срещат често с детето. Съдът счита, че тъй като детето не познава своята биологична майка, а приема съжителката на своя баща като такава, в негов интерес е да осъществява редовно контакти с тях, за да се запази емоционалната връзка между тях. В интерес на детето е да му бъде разрешено да напуска пределите на Р***, без съгласието на своята майка, за да контактува с баща си.

Молителят прави искане това разрешение да бъде със срок от пет години. ВКС се е произнесъл по въпроса относно ограниченията на такова разрешение като е приел, че когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави (напр. до държавите – членки на ***) или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави (Р.№234/30.05.2012г. по гр.д. №1580/2011г. на ІV г.о. на ВКС). Т.е. във всеки случай трябва да е посочен конкретен период и конкретни държави, през който период и в които държави за определения срок се дава разрешението заместващо съгласието на другия родител. ВКС е мотивирал становището си, че „Когато съдът решава разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които ***няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от европейската общност, държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето.  При така посочената практика, съдът приема, че в интерес на детето е да бъде дадено разрешение да пътува в държавите членки на ЕС за срок до навършване на пълнолетие и в неограничен брой пътувания.

Следва да бъде дадено разрешение на детето да му бъде издаден международен паспорт, тъй като такъв то не притежава. В този смисъл молбата се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.

По изложените съображения ***ският районен съд

 

Р       Е        Ш        И:

         

РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт на детето ***Г. с ЕГН **********, родено на ***г. в гр.***, без съгласието на майката       Д.А.Г. с ЕГН ********** ***.

РАЗРЕШАВА детето ***Г. с ЕГН **********, родено на ***г. в гр.***, да напуска пределите на Република ***без съгласието майката Д.А.Г. с ЕГН ********** и да пътува до страните от ***, за срок до навършване на пълнолетие.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: