№…………./………..2021 г.
Административен съд, Варна, ШЕСТИ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯ ДАСКАЛОВА
Като разгледа докладваното от съдия Евелина Попова ЧАНХД
№ 511/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по изпратена по
подсъдност от ВАС РБ с определение № 2898/04.03.2021 г. по адм. дело №
2180/2021 г. на ВАС, VІІ отделение, частна жалба на Н.А.Н. срещу постановеното
по адм. дело № 58/2021 г. разпореждане № 1226/27.01.2021 г. на председателя на
Административен съд Варна, с което е оставено без уважение искането на Н. за
налагане на санкция по чл. 304 АПК на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Варна за неизпълнението на разпореждане № 13690/09.12.2020 г. по адм. дело
№ 2657/2020 г. и на разпореждане № 115/06.01.2020 г. по адм. дело № 23/2021 г. –
и двете дела по описа на Административен съд Варна.
По допустимостта на частната жалба съдът намира
следното:
Наличието на правен интерес от предявяване на жалбата е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта й, а оттук и за
допустимостта на образуваното въз основа на нея съдебно производство.
Подаването на сигнал до председателя на съда за образуването на съдебно
производство по реда на чл. 306 ал. 1 – 4 АПК за налагането на глоба по чл. 304 АПК на длъжностно лице в посочената в разпоредбата хипотеза на неизпълнение не
обуславя правния интерес, а оттук и надлежната процесуална легитимация на
подателя на сигнала да оспорва произнасянето по него на овластения по закон съдебен
орган. Това е така, защото страни във възникналото по повод налагането на
административното наказание по чл. 304 АПК административнонаказателно правоотношение
са единствено председателят на съответния съд /респективно овластеното от него
длъжностно лице/, действащ в този случай като административнонаказващ орган, и подлежащият
на административно наказване нарушител. Негативните последици от произнасянето
на компетентния съдебен орган в производството по чл. 306 ал. 1 – 4 АПК могат
да възникнат единствено в правната сфера на наказаното длъжностно лице, но в
никой случай, без значение от крайния резултат от произнасянето по сигнала, тези
последици не рефлектират пряко и непосредствено в правната сфера на подателя му.
Поради това законодателят изрично е регламентирал възможност
за обжалване единствено на разпореждането, с което на нарушителя е наложено предвиденото
в чл. 304 АПК административно наказание, но не и в обратната хипотеза – когато при
подаден сигнал наказание не е наложено. Този извод следва недвусмислено от
систематичното място на разпоредбата, регламентираща правото на обжалване – ал.
5 на чл. 306, наименован „Ред за налагане на наказание при неизпълнение на
съдебни актове“. Предходните алинеи /от 1 до 4/ уреждат самото производство по
налагане на административното наказание по чл. 304 АПК и компетентния за това
орган като в ал. 4 изрично е посочено, че препис от разпореждането /има се
предвид разпореждането за налагане на наказанието/ се връчва на нарушителя. Не
е регламентирано уведомяване за разпореждането на които и да било трети лица,
именно защото няма други такива извън наказания нарушител, които да понасят
негативните последици от акта за налагане на наказанието. Той е и процесуално
легитимираното лице да подаде жалба, на основание чл. 306 ал. 5 АПК, срещу
разпореждането за налагане на административното наказание. В обратната хипотеза
– при отказ на компетентния орган да наложи наказанието по чл. 304 АПК по постъпил
сигнал за нарушение, подателят на сигнала не разполага с признато от закона
право на жалба. Както е посочено в мотивите на определение № 2514/27.02.2018 г.
на ВАС по адм. дело № 2272/2018 г. на ВАС, VІІ отделение, „предложението има за
функция единствено да сезира съдебния орган и да индикира извършено според
подателя му нарушение, но не дава право на заявителя да иска издаването на
разпореждане с определено съдържание, поради което същият по хипотеза не може
да оспорва произнасянето на длъжностното лице по чл. 306 ал. 2 АПК.“
Съдържанието на административнонаказателното правоотношение,
имащо за предмет ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя,
изключва участието на подателя на сигнала в съдебното производство, поради
което той не е и процесуално легитимиран да оспорва финализиращия това производство
съдебен акт.
В целостта си изложеното обуславя извод за
недопустимост на предявената от Н.А.Н. частна жалба срещу разпореждане №
1226/27.01.2021 г. по адм. дело № 58/2021 г. на Административен съд Варна,
поради отсъствието на правен интерес от предявяването й.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Н.А.Н. срещу постановеното
по адм. дело № 58/2021 г. разпореждане № 1226/27.01.2021 г. на председателя на
Административен съд Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧАНХД № 511/2021 г. по описа на Административен съд Варна, ХV
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС РБ в седемдневен срок от получаване на съобщението за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/