№ 127
гр. Враца, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20221400500090 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. К. И., ЕГН **********, с адрес
гр.***, представляван по пълномощие от адв.Б. П. от АК-Враца, срещу
Решение №1/04.01.2022г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.
№3173/2021г., в частта, с която е отхвърлен предявен срещу Частна
производителна кооперация "Милин камък", ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление с.***, общ.Враца иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от уважения размер 5 000 лева до пълния
предявен размер 220 000 лева и за имуществени вреди за разликата от
уважения размер 30 лева до пълния предявен размер 120 лева.
В жалбата се инвокира оплакване, че в обжалваните части решението е
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните
правила и на материалния закон.
Според въззивника нарушения на процесуалните правила са
неподписването на отговора на исковата молба, присъединяването като
доказателство на НОХД №678/2021г. на РС-Враца и досъдебно производство
1
на РУ-Враца, както и разпита на ищеца и кредитирането на свидетелските
показания за опровергаване съдържанието на официални документи, издадени
от НОИ.
В жалбата се настоява, че районният съд е допуснал нарушение на чл.52
ЗЗД и определените от него обезщетения са значително занижени. Като
изброява подробно установените от съдебно-медицинската експертиза и от
другите доказателства по делото увреждания, които е получил при
злополуката, въззивникът поддържа, че размерът на обезщетението не
отговаря на критерия за справедливо обезщетяване на вредите.
Незаконосъобразен, неправилен и необоснован според въззивника е и
изводът на районния съд, че е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност по чл.201, ал.2 КТ, и на това основание е намалил
отговорността на работодателя. В тази насока се излагат правни съображения.
Алтернативно въззивникът възразява и срещу определеното от първата
инстанция процентно изражение на приноса му за настъпване на злополуката,
като счита, че същото може да бъде определено на 20%.
Въззивникът заявява искане в обжалваните части решението да бъде
отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявените
искове бъдат уважени в пълен размер. Претендират се разноски за двете
инстанции.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.
Чрез пълномощника си адв. М.Д. въззиваемата ЧПК "Милин камък" е
подала отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна настоява, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на наличието на всички предпоставки за уважаване на исковата му
претенция. Според поддържаното в отговора от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че въззивникът е проявил
груба небрежност и процентното измерение на приноса му за настъпване на
трудовата злополука е определено правилно.
В отговора не се заявяват доказателствени искания. Претендират се
разноски.
С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и
2
допустима и е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в
което чрез своите пълномощници страните поддържат исканията си.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба съдът взе
предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от Д. К.
И., представляван по пълномощие от адв. Б. П. от АК-Враца, срещу Частна
производствена кооперация "Милин камък" обективно съединени искове с
правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата 220 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата 120лв. – обезщетение за
имуществени вреди, настъпили вследствие трудова злополука на 14.04.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното
изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор от
14.04.2020г. ищецът започнал работа като *** в ответната кооперация и на
същата дата при товарене и разтоварване на изкуствен тор при закачване и
откачване на чували с тор за кофата на фадрома изгубил равновесие и паднал
на земята, в резултат от което получил травми по тялото и главата и бил
закаран по спешност в "МБАЛ-Христо Ботев"АД-Враца, където бил
хоспитализиран с диагноза "Увредено общо състояние, дифузна травма на
главата, фрактура на три броя черепни кости, фрактура на тялото на
сфеноидалната кост, фрактура на четири броя гръбначни прешлени /L1, 2, 3 и
4/, фрактура на три броя гръбначни прешлени /Т.10, 11 и 12/, фрактура на три
броя ребра двустранно, срастване на бял дроб в резултат на пункция на течна
колекция вследствие счупени ребра и проникването им в белия дроб/. Твърди
се също, че на 27.04.2020г. ищецът е изписан от болницата във Враца и
насочен към специализирана нервнохирургична клиника поради характера,
сложността и тежестта на уврежданията.
Ищецът твърди, че на 30.06.2020г. постъпил на лечение в ВМА-София,
където са му направени две операции на гръбначния стълб, престоял в това
болнично заведение 21 дни и търпял силни болки. След изписването от
болница на ищеца се наложило да носи корсет, който да стабилизира и
поддържа гръбначния стълб в изправено състояние, и това му създавало
голямо неудобство, като провеждал медикаментозна терапия и рехабилитация
и продължавал да търпи силни болки.
3
В исковата молба се сочи, че за трудовата злополука е съставена
декларация на работодателя и е издадено разпореждане на НОИ-ТО Враца, с
което злополуката е призната за трудова.
Следващите твърдения на ищеца са, че след злополуката претърпял
сериозни увреждания на мозъка, черепните кости, гръдния кош, гръбначния
стълб и вътрешните органи, търпял и продължава да търпи непоносими
болки, бил в отпуск по болест в продължение на една година и е с намалена
работоспособност поради невъзможност да извършва тежък физически труд,
че е получил и психическо разстройство, стрес и безсъние, приемал много
лекарства, не можел да се обслужва сам, налагало се да прави контролни
прегледи във ВМА и на 01.04.2021г. бил освободен от работа поради
невъзможност да изпълнява задълженията си.
Претендираните имуществени вреди според твърденията на ищеца са за
разликата между получаваното от него трудово възнаграждение и
обезщетението за временна неработоспособност и за сумата 120лв. – разходи
за транспорт за явяване на контролни прегледи, за рехабилитация и
изследвания.
Чрез пълномощника си адв.М.Д. от АК-Враца ответната кооперация е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
На първо място ответникът оспорва твърденията на ищеца относно
обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, като се позовава на
показанията му, дадени като свидетел по образуваното ДП №346/2020г. на
РУ-Враца. Оспорва и твърдението, че злополуката е трудова.
Алтернативно ответникът прави възражение по чл.200, ал.2 КТ за
допусната от ищеца груба небрежност, като сочи изяснените в досъдебното
производство обстоятелства, че злополуката е настъпила, тъй като ищецът се
е возел в кофата на фадромата в нарушение на правилата за безопасност, и
има значителен принос за настъпването на злополуката. Следващото
възражение на ответника е за прекомерност на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди.
От ангажираните пред първата инстанция доказателства се установява
следното:
Страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на
4
трудов договор от 14.04.2020г., когато ищецът е заел длъжността "***".
С Разпореждане №16/18.05.2020г. на НОИ-ТП-Враца декларираната от
ответната кооперация злополука с ищеца е призната за трудова по смисъла на
чл.55, ал.1 КСО. В разпореждането е посочено, че ищецът е получил внезапно
травматично увреждане на здравето, станало по време и във връзка с
извършваната работа – товарене и разтоварване на изкуствен тор на
стопански блок, обработван от кооперацията, като при изпълнение на
служебните си задължения, закачане и откачане на торбите/чувалите с тор за
кофата на фадромата е загубил равновесие и е паднал на земята,
причинявайки временна неработоспособност – дифузна травма на главния
мозък без открита вътречерепна травма.
С исковата молба е представена епикриза на "МБАЛ-Христо Ботев"АД-
Враца, от която е видно, че ищецът е приет там за лечение с диагноза по КП
"Тежка черепно-мозъчна травма – консервативно поведение", и е изписан на
27.04.2020г. Представена е епикриза на Клиника по неврохирургия при ВМА-
София, от която се установява, че ищецът е приет на лечение с диагноза
"Травматична полифрагментарна фрактура ТХ12" и придружаващи
заболявания: "Линейна фрактура на черепа, темпоропариетално вдясно;
фрактура на спинозните израстъци на ТХ10, Л1, Л2, Л3, Л4; хроничен
посттравматичен плеврален излив вдясно", на 08.07.2020г. е претърпял
операция и е изписан на 21.07.2020г. Представени са болнични листове и
протоколи на ЛКК, от които е видно, че ищецът е бил в продължителен
отпуск по болест, а с ЕР на ТЕЛК му е призната временна
неработоспособност.
Представени са фактури и касови бонове, издадени от "МБАЛ-Христо
Ботев"АД-Враца, за извършени от ищеца плащания за изследвания и
потребителска такса.
Пред районния съд е допусната и изслушана специализирана съдебно-
медицинска експертиза с вещо лице ортопед-травматолог, чието заключение
не е оспорено от страните и е възприето от съда. Въз основа на
предоставената му медицинска документация и след личен преглед на ищеца
вещото лице се произнася, че в резултат от злополуката ищецът е получил
черепно-мозъчна травма – счупване на кости на черепната кутия и на лицева
кост вдясно; травма на гръбначния стълб и гръдната клетка –
5
многофрагментарно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, счупване на
шиповидните израстъци на 10-и гръден, 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни
прешлени и счупване на 11-то и 12-то ребро двустранно; посттравматичен
плеврален излив вдясно. Оздравителният период за счупването на
прешлените е от порядъка на 8-12 месеца, касаещо телата на прешлените, и
около 5-6 месеца за израстъците на същите, по отношение на счупването на
черепа – от порядъка на 2-3 месеца, за ребрата – около 1.5 месеца, а за
плевралния излив – около 2 седмици. Вещото лице сочи, че са налице данни
за постоперативни усложнения от първата оперативна интервенция – хематом
над твърдата мозъчна обвивка на гръбначния мозък, което е наложило втора
операция. При ищеца са налице рентгенологични данни за настъпване на
дегенеративни ставни изменения в областта на прешлени на гръбначния
стълб, развитие на остеофитни разраствания /шипове/, остеопороза и
спондилоартрозни изменения, които се дължат на хронично пренатоварване и
физически усилия на гръбначния стълб, но не са усложнения на претърпяната
травма. Вещото лице е установило, че към момента на прегледа мускулната
сила и обема на движенията в областта на горни и долни крайници е
възстановен напълно, но е налице ограничение на обема на движенията в
гръдния отдел на гръбначния стълб. Становището на вещото лице е, че
целостта на гръбначния стълб на ищеца няма да бъде възстановена напълно
след приключване на оздравителния период. Експертизата е установила, че
проведеното на ищеца лечение е било хирургично /стабилизация с цимент/ и
медикаментозно, като е било препоръчително провеждане на лечение с
метална фиксация и рехабилитационни процедури.
В обясненията си в съдебно заседание вещото лице допълва, че водещо
при ищеца е счупването на 12-ти гръден прешлен и това е причината от
ТЕЛК да му бъде определена 30% трайна неработоспособност. Пояснява
също, че ограниченията на движенията на гръбначния стълб в гръдния отдел
не подлежат на възстановяване.
За изясняване на фактите относно процесната злополука и търпените от
ищеца болки и страдания пред първата инстанция са събрани гласни
доказателства.
Св. И. е работник в ответната кооперация и дава показания, че е
очевидец на инцидента на 14.04.2020г., когато трябвало да се хвърля тор от
6
чували, които се товарели на фадрома, управлявана от него. И. свидетелства,
че след като заредил фадромата с гориво, ищецът скочил в кофата й.
Свидетелят и друга служителка А., която провеждала инструктажите за
безопасност, казали на ищеца да слезе от кофата, но той отказал с обяснение,
че се е хванал добре. След междинно товарене на фадромата между селата
Чирен и *** ищецът отново скочил в кофата и отказал да слезе. По обратния
път имало наклон и неравност и фадромата угаснала и не могла да тръгне
въпреки опитите на И. да запали, стартерът завъртял и машината тръгнала
сама по наклона, тъй като спирачките и управлението на кормилото отказали,
и набрала скорост на 50-60 метра. И. заявява, че казал на ищеца да скочи от
фадромата, но той не искал и се държал за кофата, фадромата завила рязко
наляво и паднала в канавката. Свидетелят слязъл и видял падналия ищец,
който се оплакал от болки в кръста, след което дошъл екип на "Бърза помощ"
и го транспортирал в болница. И. е дал показания, че в момента ищецът
работи като нощен пазач, чул от общи познати, че вдигал тежест от 50 кг., и
според него състоянието му е достатъчно добро. Връщайки се към деня на
злополуката, свидетелят заявява, че същата станала в деня, в който ищецът
започнал работа и в който бил извършен инструктаж, но същият не подписал
протокола за това. Тази част от показанията на И. е в противоречие с
представения по делото протокол за инструктаж, който носи подпис на ищеца
с дата 14.04.2020г.
Св. А. Й. работи като главен счетоводител, касиер и домакин в ответната
кооперация и е дала показания, че на 14.04.2020г., когато свидетелят И.
дошъл да зареди гориво, видяла ищеца в кофата на фадромата. На въпроса й
защо е там ищецът отговорил да не се бои, тъй като се е хванал здраво. Й. и И.
направили на ищеца забележка, но той отговорил, че няма страшно и че се
държи. Свидетелката съобщава, че в кооперацията има служба "Трудова
медицина" и на конкретната дата в присъствие на ищеца инструктажа провела
тя, а той подписал протокола.
Св. П. И.а е майка на ищеца е съобщава, че за злополуката била
уведомена по телефона. И.а дава показания, че след изписването му от
болницата във Враца синът й бил докаран вкъщи с линейна и тогава
състоянието му било трагично – той изобщо не можел да се движи, говорел с
леко забавен говор, налагало се да вдигат главата му, за да пие вода или да се
храни, ползвал само подлога и това продължило около два месеца и половина,
7
след което бил закаран на лечение във ВМА. След прибирането си от ВМА
ищецът отново не можел да става, около 6 месеца не можел да се
самообслужва, а трудности изпитва и в момента, тъй като не може да се
навежда. И.а свидетелства, че докато бил неподвижен ищецът постоянно се
стряскал и се будел нощем, приемал постоянно болкоуспокояващи лекарства
и имал тежки мисли, а сега изпитва страх от големи машини и силни звуци,
може да се движи, но възможностите му да работи са ограничени и той е без
работа.
Показания като свидетел е дала и Т. Н., сестра на ищеца. Същата
съобщава, че след злополуката брат й престоял в болница във Враца 10-12
дни, след изписването му бил напълно неподвижен и за него се грижели тя и
майка им и това продължило около два месеца. След това ищецът бил приет
във ВМА, където претърпял две операции, и след прибирането си вкъщи той
вече можел да се храни сам, но все още имал нужда от постоянни грижи и при
опитите на близките му да го изправят се страхувал да стане, като казвал, че
му е трудно. Н. свидетелства, че брат й заявявал, че иска да се самоубие.
Съобщава също, че в момента ищецът може сам да отиде до тоалетната и да
се храни, но изпитва физически страдания и се оплаква от болки, страхува се
от големи машини и от автомобили и е станал избухлив. Свидетелката
заявява, че в началото ищецът през 10 минути искал да му се дава течен
аналгин за силните болки, но близките му го ограничавали. Н. е дала
показания, че семейството нямало финансова възможност да заплати другия
вид операция на ищеца с металофиксация, която вещото лице-ортопед
оценява като по-ефикасна.
При така ангажираните доказателства районният съд е приел, че
претърпяната от ищеца злополука е трудова, обсъждайки доказателственото
значение на влязлото в сила разпореждане на НОИ-ТП-Враца. Приел е
правилно, че настъпването на трудовата злополука означава, че работодателят
не е изпълнил задължението си по чл.275, ал.1 КТ да осигури здравословни и
безопасни условия на труд, така че всяка опасност за живота и здравето на
работника или служителя да бъде предотвратена, поради което за него се
поражда задължение за обезвреда на настъпилите вреди, независимо от
вината му.
След обсъждане на заключението на съдебно-медицинската експертиза,
8
представените писмени доказателства и показанията на свидетелите,
районният съд е приел, че вследствие получените при злополуката травми
съществуват остатъчни явления в здравния статус на ищеца, налице е болков
синдром, ограничено движение на снагата и трайно намалена
работоспособност в размер на 30% и др. Обсъждайки събраните
доказателства относно интензитета на търпените от ищеца болки и страдания,
неговата възраст /42 г./ и продължителността на възстановителния процес,
съдът е достигнал до извод, че по критерия на чл.52 ЗЗД необходимо и
достатъчно обезщетение за обезвреда на търпените неимуществени вреди е
такова в размер на 20 000лв.
В решението е прието за установено, че ищецът е претърпял и
имуществени вреди в размер на 190лв. /при претендирани от него 120лв./ за
направени разходи за лечение.
За основателно в обжалваното решение е намерено направеното от
ответника възражение по чл.201, ал.2 КТ за допусната от ищеца груба
небрежност, с оглед на това, че същият е съзнавал, че може да настъпят
вредоносни последици, предвиждал е абстрактната възможност такива да
настъпят, но самонадеяно е смятал, че е способен да ги предотврати. В
мотивите на решението е взет предвид механизма на настъпване на трудовата
злополука, проведения на ищеца инструктаж за безопасност и това, че
въпреки направените му забележки, той се е возел в предназначена само за
товари кофа на движеща се по неравен път фадрома, при което е направен
извод, че процентът на допринасяне на вредоносния резултат е 75, поради
което размерът на обезщетенията е редуциран, като на ищеца е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 30лв. В останалата част исковете са
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Като взе предвид твърденията и възраженията на страните, и след
самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства този състав на
въззивния съд приема следното:
Правилен, като основан на обективна преценка на доказателствата по
делото, е изводът на районния съд, че процесната трудова злополука е
трудова, поради което е налице основание за ангажиране на отговорността на
работодателя по чл.201, ал.1 КТ да обезщети ищеца за претърпените от него
9
неимуществени и имуществени вреди.
Неправилно според въззивния съд е приложен материалния закон и
конкретно разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливия размер
на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. При
произнасянето си по този въпрос първата инстанция е допуснала нарушение
на процесуалните правила при обсъждането на събраните по делото
доказателства относно търпените от ищеца болки и страдания. Окръжният
съд намира, че предвид характера и тежестта на претърпените от ищеца
множество сериозни телесни увреждания /счупвания на черепни кости, на
прешлени на гръбначния стълб и на ребра и наличие на плеврален излив/,
престоя в две болнични заведения, претърпените две операции, близо
едногодишния оздравителен период, неблагоприятната прогноза и наличието
на трайно намалена работоспособност на ищеца в една млада и активна
възраст, справедливото по критерия на чл.52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 100 000лв.
Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на районния съд
за допусната от ищеца груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ и за
процентното изражение на неговия принос за настъпване на злополуката
/75%/, тъй като е налице фрапиращ случай на самонадеяност. Въпреки
проведения инструктаж за безопасност и настояването на свидетелите И. и Й.,
ищецът безразсъдно е решил на пътува в кофата на фадрома и по този начин,
пренебрегвайки грубо елементарни правила за безопасност, сам се е поставил
в риск.
С оглед на изложеното въззивният съд приема, че след приспадане на
приноса на ищеца за настъпване на злополуката, в частта, с която
предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата 5 000лв. до
сумата 25 000лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по
същество, с което до посочения размер искът бъде уважен.
В частта по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
обжалваното решение е правилно.
По разноските.
В частта за присъдените в полза на ищеца разноски пред първата
инстанция обжалваното решение не следва да бъде изменяно, тъй като на
същия са присъдени разноски в размер на 1 500лв., която сума надхвърля
10
размера на тази, която му се следва при компенсация, съобразно уважената
част от исковете. Решението следва да бъде отменено в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената
част от исковете над сумата 6 307лв.
При този изход на делото въззваемата кооперация следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника направените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатска защита съразмерно със сумата, с която е увеличен
размера на обезщетението, възлизащи на 900лв.
В полза на Окръжен съд-Враца ЧПК "Милин камък" следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса в размер на 800лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1/04.01.2022г., постановено от Районен съд-Враца по
гр.д.№3173/2021г., в частта, с която предявеният от Д. К. И., ЕГН
********** срещу Частна производителна кооперация "Милин камък", ЕИК
*** иск с правно основание чл.201, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен над сумата 5 000лв. до сумата 25 000лв., и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Частна производителна кооперация "Милин камък", ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с.***, общ.Враца, Стопански двор да
заплати на Д. К. И., ЕГН **********, с адрес гр.*** допълнително сумата 20
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която Д. К. И., ЕГН ********** е
осъден да заплати на Частна производителна кооперация "Милин камък",
ЕИК *** деловодни разноски, направени пред първата инстанция, над сумата
6 307лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
11
ОСЪЖДА Частна производителна кооперация "Милин Камък" ,ЕИК
***, със седалище и адрес на управление с.***, общ. Враца, Стопански двор
да заплати на Д. К. И., ЕГН ********** разноски пред въззивната инстанция
съобразно с уважената част от иска в размер на 900лв.
ОСЪЖДА Частна производителна кооперация "Милин камък", ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с.***, общ. Враца, Стопански двор да
заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 800лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12