Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23 април 2021
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение – първи въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Корнелия
Лилова и с участието на прокурор от СОП ………, като разгледа докладваното от
съдия КРИСТИНА ТОДОРОВА в.н.ч.х. дело № 456 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
присъда от 23.07.2020 г. на Районен съд – гр.К., постановена по н.ч.х.д. № 252/2019
г. по описа на същия съд, е признат подсъдимия Д.Ф.М., с ЕГН **********,***, за
невиновен в това, че на 28.07.2019 г., около 19,00 часа, в с.Б., община К.,
пред дома на частната тъжителка С.Б.С., причинил на същата лека телесна повреда
- временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяваща се в
причиняване на кръвонасядания и охлузвания в областта на главата, гърдите,
лявата и дясната мишница – престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за посоченото
престъпление.
С
тази присъда е отхвърлен предявеният от частния тъжител и граждански ищец С.Б.С.
против подсъдимия Д.Ф.М. граждански иск за заплащане на сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди от
престъплението по чл.130 ал.1 от НК.
С
горепосочената присъда е осъден частния тъжител и граждански ищец С.Б.С. да
заплати по сметка на Районен съд – гр.К. сумата от 200 лева, представляваща
държавна такса върху отхвърления размер на гражданския иск, както и в полза на
подсъдимия Д.Ф.М. – сумата от 1220 лева, представляваща направени от последния
разноски в първоинстанционното съдебно производство.
Срещу
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от частния тъжител и
граждански ищец С.Б.С.. В същата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваната присъда – постановяването й при неправилна
оценка на доказателствения материал и невярно възприета фактическа обстановка.
В тази връзка се сочи, че съществена част от приетите за установени от първата
инстанция фактически констатации, са останали доказателствено неподкрепени, а
именно: обстоятелството, че тъжителката била в пияно състояние въпросния ден;
че свидетеля С. М. е съпруг на тъжителката; че последната счупила двете
странични огледала на автомобила на подсъдимия; че частната тъжителка първа е
нападнала подсъдимия. Изтъква се и, че при формиране на решаващите си изводи,
първостепенния съд напълно е пренебрегнал несъмнено установените по делото
факти, относно наличието на „съприкосновение между подсъдимия и тъжителката”,
при което М. е държал последната за ръцете; констатираните при тъжителката
увреждания по предна вътрешна повърхност на лява и дясна мишница, предизвикани
именно от това поведение на подсъдимия; действията на свидетеля С. М., насочени
към опит да спре физическото нападение над тъжителката от страна на подсъдимия.
Сочи се, че източник на информация за всички тези обстоятелства са показанията
на свидетелката Е. Б., обясненията на подсъдимия, писмените доказателствени
средства /съдебномедицинското удостоверение на тъжителката/, които първата
инстанция изцяло, необосновано е игнорирала. Излагат се и доводи, че неправилно
районният съд е приел, че по делото единствено се установявало възникването на
физически сблъсък между тъжителката и свидетеля С. М., който факт освен, че по
положителен начин не се установявал от доказателствата по делото, и напълно е
отречен по съдебен ред в проведено производство по Закона за защита срещу домашното
насилие. Твърди се още, че обжалваният съдебен акт е постановен и при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3, т.4 от НПК, тъй като след изслушването на последната дума на подсъдимия, решаващият
състав на първоинстанционния съд не се е оттеглил на тайно съвещание за
постановяване на присъдата си, съгласно изискванията на чл.300 от НПК. Изтъква
се и допуснато нарушение на процесуалните правила във връзка с предявеният от
тъжителката граждански иск срещу подсъдимия, доколкото неправилно същия е
отхвърлен за сумата от 5 000 лева, при действително претендиран размер на
този иск от 2000 лева. Иска се от въззивния съд, на основание чл.336 ал.1, т.2
от НПК да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимия Д.М.
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, както и да бъде уважен
в пълен размер предявения срещу него граждански иск.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, повереникът на частния тъжител и
граждански ищец С.С. – адвокат С.Д. поддържа жалбата срещу оправдателната
присъда на първоинстанционния съд, като моли въззивната инстанция да уважи
същата и да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. В
подкрепа на това искане се позовава изцяло на съображенията, изложени във
въззивната жалба. Акцентира на основното си оплакване за допуснато от първия
съд процесуално нарушение, касаещо произнасянето му по гражданския иск –
размерът на предявения такъв е 2000 лева, а районния съд се е произнесъл по
искова претенция в размер на 5 000 лева, както и съответно възложената на
тъжителката държавна такса върху този иск – определена в недължим размер.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия Д.Ф.М. в
лицето на адв.В. Л., моли въззивната жалба да бъде оставен без уважение и да
бъде потвърдена оправдателната присъда на първия съд. Изтъква се, че последната
е постановена в пълно съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните
правила. Оспорва се от защитата и релевираното от повереника възражение за
допуснато от първата инстанция нарушение на процесуалните правила, за което се
сочи, че не е съществено от процесуална гледна точка. С оглед на това,
защитникът претендира атакуваната присъда да бъде потвърдена от въззивната
инстанция.
Пред
настоящата втора инстанция, подсъдимия Д.Ф.М. поддържа заявеното от защитника
си и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Настоящият
съдебен състав на С. окръжен съд, след като обсъди доводите на страните във
връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за
установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и
проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, и след цялостния
анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд
намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към
предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
Частната тъжителка С.С. и
свидетеля С. М. живеели на съпружески начала до м. юли 2019 г., след което се
разделили. От съжителството си имали родени две малолетни деца, които отглеждала
тъжителката.
На 28.07.2019 г. свидетелят С. М.
***, когато му се обадили по телефона негови приятели, които му съобщили, че
тъжителката се намира в заведение в центъра на с.Б. и употребява алкохол.
Свидетелят М. отишъл в заведението и заварил в него тъжителката в компанията на
други лица. Седнал при тях и не след дълго двамата решили да се отправят с
автомобила, управляван от свидетеля М. към местността „Б.”. След като
пристигнали в тази местност, свидетелят М. спрял автомобила на пътя и между
двамата възникнал словесен конфликт, породен от отправени от тъжителката
обвинения към свидетеля М., че поддържа връзка с друга жена. Последният
предоставил на тъжителката мобилния си телефона, за да се убеди, че твърдяното
от нея не е вярно, но тъжителката го хвърлила на земята. Свидетелят М. се
навел, за да си вземе телефона и в същия момент видял, че тъжителката
припаднала на земята. Надвесил се над нея, направил й сърдечен масаж и изкуствено
дишане, след което я хванал под мишниците, за да я издърпа и качи в автомобила.
Подал сигнал на телефонен номер 112 и я закарал във ФСМП К.. Там качили
частната тъжителка в линейка и я транспортирали до УМБАЛСМ ”Н.И.П.”. След като
бил извършен медицински преглед на тъжителката, при който не била констатирана
опасност за живота й, свидетелят С. М. я закарал с автомобила до дома й. Пред
къщата на тъжителката отново възникнал словесен сблъсък между нея и свидетеля М.,
при който частната тъжителка започнала да рита и блъска колата на М., счупила
огледалата и чистачките на същата. След като разпрата между двамата приключила,
свидетеля С. М. се прибрал в къщата си в с.О..
На същият ден, около 18,00 часа,
тъжителката и свидетелят С. М. се разбрали по телефона да се срещнат, за да
може М. да вземе инхалатора на детето им, което по това време пребивавало в
дома на същия. Така, той заедно с баща си – подсъдимия Д.Ф.М. и свидетеля Д. Л.
/съпруг на сестрата на св.С. М./ се отправили с автомобил марка „Мазда” към
къщата на тъжителката. След като пристигнали, подсъдимия Д.М., който управлявал
автомобила, паркирал последния пред къщата и подал звуков сигнал. Тъжителка С.С.
излязла пред къщата, дала на свидетеля М. инхалатора и той отново се качил в
колата. В този момент подсъдимият М. свалил стъклото на вратата на автомобила и
попитал тъжителката кога ще заплати счупените от нея части на другия им
автомобил. Тъжителката много се ядосала, пресегнала се през отворения прозорец
на автомобила и ударила шамар по лицето на подсъдимия, взела очилата му, които
били закачени на връзка и ги хвърлила на земята. Тогава подсъдимият слязъл от
автомобила и хванал тъжителката за ръцете, над китките. В този момент към тях
се приближил и свидетеля С. М., който се обърнал към баща си с думите: „Тате,
недей!”. Подсъдимият пуснал ръцете на тъжителката и се качил в автомобила си.
След него в колата се качил и свидетеля С. М., и всички потеглили.
На датата 29.07.2019 г.
тъжителката посетила специалист по съдебна медицина в КСМД при УМБАЛ „А.”ЕАД,
като при прегледа й били констатирани следните телесни увреждания: травматичен
оток, кръвонасядания и охлузвания на челото в дясно; кръвонасядания на гръдния
кош вляво; кръвонасядания на двете мишници; охлузване на лявата мишница;
кръвонасядания на лявото бедро. В съставеното съдебномедицинско удостоверение №
578/2019 г. било отбелязано, че тези увреждания са в резултат от действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, съобщен от
пострадалата.
Съгласно
заключението на назначената от първостепенният съд съдебно-медицинската експертиза, при частната
тъжителка С.С. са констатирани кръвонасядания на гръдния кош в ляво, охлузвания
и травматичен оток в областта на челото в дясно, кръвонасядане съчетано с
охлузване на лявата мишница, кръвонасядане на дясната мишница и лявото бедро,
които по своята медико-биологична характеристика са й причинили болки и
страдание. Според вещото лице, така констатираните кръвонасядания при
пострадалата са причинени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети
с гладка контактна повърхност или притискане с такива /за тези в областта на
горните крайници/. Наличните линейни охлузвания в тези зони са получени от
действието по допирателната на твърди ръбести предмети с ограничена контактна
повърхност, като могат да се получат и от контакт с човешки нокти. Според
експертът подобен комплекс от увреждания в областта на двете мишници, най-често
се наблюдава при стискане с ръце и пръсти при борба. Посочено е още в
заключението и, че коментираните увреждания на пострадалата, като състояние,
морфология, степен на изразеност на възстановителните процеси, е възможно да
бъдат получени по време на инцидента от нощта на 28.07.2019 г. При разпита си в
съдебно заседание пред първия съд, вещото лице изготвило обсъжданата експертиза
е допълнило, че описаните травматични увреждания в областта на горните крайници
/под мишниците/ могат да бъдат получени от притискане с пръсти – когато
отпуснат човек се хваща за мишниците, за да се пренесе /придвижи/ някъде.
Възприетата фактическа обстановка
и изведените въз основа на нея фактически констатации от въззивния съд са в
съответствие с изложените такива от първоинстанционния съд, като само ги
допълват и детайлизират. Районният съд е обсъдил внимателно всички гласни и
писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и е изложил
убедителни и логични доводи и съждения, въз основа на същите, кои факти от
предмета на доказване приема за безспорно установени. Анализирани са
показанията на разпитаните по делото свидетели и са изложени подробни мотиви
кои от гласните доказателства се кредитират и на кои не е дадена вяра от съда.
В тази насока правилно са кредитирани от първостепенния съд показанията на
свидетелите С. М. и Д. Л., тъй като същите са подробни, детайлни,
последователни, непротиворечиви и логични. Въпреки, че тези свидетели са в
близка родствена връзка с подсъдимия /съответно негов син и съпруг на дъщеря му/,
в случая втората инстанция също не намери основания да не даде вяра на
показанията им. В частност – дадените при разпитите им сведения са основават на
личните възприятия на тези двама свидетели за отделните етапи на случилото се и
обобщено се свеждат до твърденията за възникнала конфликтна ситуация между
тъжителката и подсъдимия; че същата била породена от отправен от подсъдимия към тъжителката
въпрос, кога ще заплати счупените от нея части на другия им автомобил, при
което последната се ядосала, пресегнала се през отворения прозорец на автомобила и
ударила шамар на подсъдимия; че подсъдимият слязъл от
автомобила и хванал тъжителката за ръцете, над китките; че в този момент към
тях се приближил и свидетеля С. М., който се обърнал към баща си с думите:
„Тате, недей!”, при което подсъдимия пуснал ръцете на
тъжителката и се качил обратно в автомобила си. При
излагане на показанията си и двамата свидетели С. М. и Д. Л. категорично
отричат да са възприели подсъдимия да е удрял или „блъскал” в гърдите частната
тъжителка, в резултат на което същата да се ударила в оградата на къщата,
каквито именно действия са му инкриминирани с частното обвинение. Така, на
изрично отправеният въпрос към свидетеля М., дали е възприел такива действия от
страна на подсъдимия, същият в показанията си пред първия съд, цитиран дословно
е заявил:”..нито я е блъскал, нито я е удрял..тя беше изпаднала в истерия…той
единствено я беше хванал над китките, между лакътя и китката”. В този смисъл са
и показанията на свидетеля Д. Л., който също недвусмислено е заявил: „Не съм
видял Д. да блъска С. някъде. Не съм видял ограда, може и да има. Той не я е
влачил, не я е събарял на земята”. Относно така очертаните факти, коментираните свидетелски
показания са напълно съответни и на обясненията на самия подсъдим, на които настоящата
инстанция също се довери.
Достоверността
на показанията на свидетелите С. М. и Д. Л. не се опровергава и от приобщените като писмени
доказателствени средства по делото медицински документи, носещи информация за
констатираните травматични увреждания на тъжителката, както и от заключението
на приетата съдебномедицинска експертиза. Посочените доказателствени материали
са категоричен източник на фактически данни за причинените на тъжителката
телесни увреждания, които по локализация, морфология и механизъм на причиняването
им, не кореспондират не само на установеното по делото, но и на твърденията в
частната тъжба. Така, поддържаната от тъжителката обвинителна теза е за
действия на подсъдимия М., изразяващи се в „блъскане” в областта на гърдите й,
от които удари тя залитнала и се ударила в оградата на къщата. В приетото по
делото съдебномедицинско удостоверение № 578/2019 г., както и в заключението на
съдебномедицинската експертиза, са описани за констатирани при тъжителката съвсем
различни по естеството си телесни увреди - кръвонасядания на гръдния кош в
ляво, охлузвания и травматичен оток в областта на челото в дясно, кръвонасядане
съчетано с охлузване на лявата мишница, кръвонасядане на дясната мишница и
лявото бедро. Също така, локализацията на тези увреждания и техния характер са
показателни и за това, че същите не са резултат от действията на подсъдимия Д.М.,
за които свидетелстват С. М. и Д. Л.. Това се потвърждава и от заключението на съдебномедицинската
експертиза, съгласно което установените при тъжителката телесни увреждания
могат да бъдат получени от инцидента, който същата е претърпяла през нощта на
28.07.2019 г., както и по време на транспортирането й до ФСМП К. и впоследствие
до УМБАЛСМ”П.”. При разпита си в съдебно заседание пред районния съд, вещото лице
изготвило тази експертиза е допълнило, че уврежданията на тъжителката в
областта на горните крайници /под мишниците/ могат да бъдат получени от
притискане с пръти – когато отпуснат човек са хваща за мишниците, за да се
придвижи някъде, а увреждането й в областта на гръдния кош в ляво – може да е
резултат от приложен сърдечен масаж. Така изведените по експертен път данни
намират пълна подкрепа и в показанията на свидетеля С. М., който твърди, че при
инцидента през нощта на процесния ден, при който тъжителката припаднала на
земята и изгубила съзнание, същия й е правил изкуствено дишане и сърдечен
масаж, след което я хванал с ръцете си под мишниците, за да я придвижи и качи в
автомобила.
Поради тези съображения,
изразените в жалбата съмнения на повереника на частната тъжителка в
обективността и правдивостта на показанията на свидетелите С. М. и Д. Л. са
напълно безпочвени, а доводите на защитата, че тези свидетелски показания са
противоречиви и некореспондиращи с останалите ангажирани по делото
доказателства – очевидно несъстоятелни.
В съответствие с позицията на
първостепенният съд, настоящият въззивен състав също не приема с доверие
показанията на свидетелката Елена Б., относно заявените от нея обстоятелства за
пряко възприета от същата, директна активна физическа агресия спрямо тъжителката
от страна на подсъдимия. Показанията на тази свидетелка в тяхната цялост са колебливи,
некатегорични и нееднозначни при възпроизвеждането на твърдените факти и
обстоятелства, за да бъдат достатъчно убедителни относно истинността на последните.
Така, при излагането им, свидетелката Б. първоначално твърди, че е видяла как „подсъдимия
държи Е. за ръцете и я блъска в оградата”, а по-нататък в показанията си, при
изрично отправен й въпрос от повереникът, заявява друго: „държеше я горе за
раменете и така я удряше в оградата…аз видях блъсъци…според мен силно я
удряше”. Също така, показанията на свидетелката Б. дават сведения и за
възприетите от нея увреждания по тялото на тъжителката, в резултат на
твърдените за нанесени й от подсъдимия удари – „имаше синини, охлузвания по
ръцете и по корема”.
В тези им части, обаче
показанията на свидетелката Б. са изолирани и не срещат подкрепа в останалите
кредитирани гласни и писмени доказателства. По-конкретно, опровергават се от
всички останали гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите С. М.
и Д. Л., както и от обясненията на подсъдимия Д.М.; от приобщените по делото
писмени доказателства, касаещи вида, характера и локализацията на установените
при тъжителката телесни увреждания; от заключението на приетата по делото
съдебномедицинска експертиза, потвърдила констатациите за естеството на
телесните повреди на тъжителката и посочила механизма на причиняване на
последните. За да не заслужат доверието на въззивната инстанция, този състав на
същата се позова и на обстоятелството, че показанията на свидетелката Е. Б. за
това, че е възприела подсъдимия да държи тъжителката за ръцете и да я блъска в
оградата на къщата, в пълна степен противостоят и на изложените в тъжбата
твърдения, обуславящи фактическото обвинение срещу подсъдимия М.. Така,
съгласно предявеното от тъжителката частно обвинение, съставомерното поведение
на подсъдимия М., се изразява се в „блъскане” в областта на гърдите й, от които
удари тя залитнала и се ударила в оградата на къщата, в резултат на който удар
именно получила телесните увреждания, констатирани в съдебномедицинското
удостоверение.
Ето защо, противоречивостта и
неубедителността на показанията на тази свидетелка в коментираните им части,
безспорно мотивират и въззивния съд да приеме, че същите са заинтересовани,
тенденциозни и нагласени, и че единствено целят оневиняване на подсъдимия.
При така възприетата от анализа на посочените
доказателства, безспорна и непротиворечива фактическа обстановка, аналогична на
описаната в мотивите на проверяваната присъда, този състав на СОС счете, че
правните изводи на първата инстанция за недоказаност на повдигнатото срещу
подсъдимия Д.М. частно обвинение за причиняване на лека телесна повреда на
тъжителката, са законосъобразни и правилни.
Повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия Д.М. е за “причиняване другиму на разстройство на здравето, извън
случаите по чл.128 и чл.129 от НК”, като същия чрез действията си – блъскане с
ръце в гърдите, от което тъжителката залитнала и се ударила в ограда на къщата,
е упражнил такова въздействие върху организма на частната тъжителка, което е
предизвикало увреждания на същата, изразяващи се кръвонасядания на
гръдния кош в ляво, охлузвания и травматичен оток в областта на челото в дясно,
кръвонасядане съчетано с охлузване на лявата мишница, кръвонасядане на дясната
мишница и лявото бедро, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота й. Това
изисква по безспорен и категоричен начин /по смисъла на чл.303 ал.2 НПК/ по
делото да бъде доказано, че именно на инкриминираната дата, подсъдимият М. е
извършил такива действия спрямо телесния интегритет на тъжителката - блъскане с ръце в гърдите, от
което тъжителката залитнала и се ударила в ограда на къщата, резултирали в
причиняването на посочените телесни увреждания на същата. Такива
факти и обстоятелства по делото, обаче не са доказани и установени по никакъв
начин. В действителност безспорно установени по делото факти са, че при
извършен на датата 29.07.2019 г. медицински преглед на тъжителката са
констатирани причинени й телесни увреждания - кръвонасядания на гръдния кош в
ляво, охлузвания и травматичен оток в областта на челото в дясно, кръвонасядане
съчетано с охлузване на лявата мишница, кръвонасядане на дясната мишница и
лявото бедро. Тези фактически данни се потвърждават и по експертен път – от
заключението на съдебномедицинската експертиза, установяваща медико-биологичния
характер на уврежданията /болка и страдание по см. на чл.130 ал.2 от НК/ и
конкретния механизъм на причиняването им - уврежданията на тъжителката в областта на горните
крайници /под мишниците/ могат да бъдат получени от стискане с ръце и пръсти – при
борба или когато отпуснат човек са хваща за мишниците, за да се придвижи
някъде, а увреждането й в областта на гръдния кош в ляво – може да е резултат
от приложен сърдечен масаж. Също така, локализацията на тези увреждания и
техния характер са показателни и за това, че същите не са резултат от действията
на подсъдимия Д.М., за които свидетелстват С. М. и Д. Л.. От показанията на
последните двама свидетели, както и от обясненията на самия подсъдим, се
установява, че той /подсъдимия/ единствено е хванал за ръцете /в областта над
китките/ частната тъжителка, за да възпре предприетото спрямо него физическо
посегателство от страна на тъжителката. От всички тези факти, обаче не следва
като закономерен, неизменен и единствено възможен изводът, че именно подсъдимия
М. е извършил такива действия, с които е причинил посочените по вид и
локализация телесни увреждания, т.е. че е реализирал инкриминираното му от
частното обвинение престъпно поведение.
По тези
съображения настоящият състав на въззивната инстанция прие, че въз основа на
така установените фактически положения и констатации, направени след съвкупна
преценка на доказателствения материал по делото, не може да се изведе
еднозначен, недвусмислен и категоричен правен извод, че подсъдимия Д.М. е
осъществил състава на твърдяното престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради
което намери, че същият правилно, законосъобразно и обосновано от първия съд е
признат за невинен и оправдан за това да е извършил посоченото престъпление.
Съобразно
това, СОС намери, че въззивната жалба срещу тази част на проверяваната присъда
на първата инстанция, е неоснователна и съдебния акт /в наказателно-правната му
част/ не се нуждае от корекции.
При проверката на
присъдата в нейната гражданско-правна част, СОС констатира следното:
Поначало правилно и
законосъобразно първата инстанция не е
ангажирала гражданската /деликтната/ отговорност на подсъдимия Д.М. за
инкриминираното му с частната тъжба деяние. За да е осъществен съставът на непозволеното увреждане,
е необходимо да е налице виновно и противоправно поведение, което да е в пряка
причинна връзка с настъпилите вреди. В случая,
доколкото от събраните по делото доказателствени материали и техния
анализ не се установи подсъдимия да е действал
противоправно, като е причинил на тъжителката и граждански ищец посоченото леко
по степен телесно увреждане, то правилно първостепенния съд е приел, че не са
налице елементите, касаещи обективната
страна на състава на непозволено увреждане. Не е налице
и осъществен от субективна
страна деликт. Съобразявайки именно липсата на тези предпоставки за
ангажиране на гражданската отговорност за вреди от непозволено увреждане по
чл.45 и сл. ГПК, правилно районният съд е приел за недоказан предявеният граждански
иск срещу подсъдимия М. за заплащане на обезщетение за причинените на
гражданския ищец Светла С. неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1
от НК.
Основателно
е обаче оплакването във въззивната жалба на тъжителката, че незаконосъобразно
първостепенният съд се е произнесъл с присъдата си по гражданския иск, като е
отхвърлил същия за размер по-голям от претендирания от ищеца такъв на
обезщетението за морална обезвреда. Действително, оправдани са твърденията на
тъжителката, че първият съд е приел за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявен срещу подсъдимия, граждански иск за заплащане на сумата от
2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни от нея неимуществени
вреди в резултат на твърдяното престъпно деяние по чл.130 ал.1 НПК, а с
крайният си съдебен акт се е произнесъл, като е отхвърлил същия този иск, но за
сумата в размер на 5 000 лева. Известно е, че принципът на диспозитивното
начало - чл.6 ал.2 от ГПК, приложим по силата на чл.88 ал.1 от НПК, задължава
съда да даде защита на правото само в рамките на заявените от ищеца в исковата
молба фактически твърдения и петитум, като произнасянето в повече от заявената
от ищеца претенция е равнозначно на „свръхпетитум” и е процесуално недопустимо.
В случая, именно такова процесуално нарушение е допуснато от първата инстанция,
но същото не е съществено по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 НПК, доколкото не е
довело до нарушаване на
процесуалните права на страни в процеса – гражданския ищец С.С. и подсъдимия М., както и е с
възможност да бъде отстранено от въззивната инстанция.
Доколкото
първостепенният съд незаконосъобразно се е произнесъл в повече от заявения от
гражданския ищец размер на гражданския иск, то в тази част присъдата му следва
да се коригира, като се отмени и съответно се прекрати производството по
отношение гражданския иск за сумата над 2000 лева. По този начин не би се
препятствала и възможността на гражданския ищец да предяви такъв размер на претенцията
си за обезвреда, произтичащи от деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, пред гражданския съд.
Първоинстанционната присъда следва
да бъде изменена и в частта, относно присъдената държавна такса върху размера
на предявения граждански иск, като възложената такава на основание чл.190 ал.1
от НПК в тежест на частната тъжителка, следва да бъде намалена от 200 лева на
80,00 лева, съобразно действителния размер на предявения и съответно отхвърлен
от районния съд граждански иск.
С оглед
изхода на делото пред двете съдебни инстанции и на основание чл.190 ал.1 от НПК, правилно и законосъобразно направените по делото разноски от подсъдимия,
са възложени в тежест на частния тъжител.
Воден
от горните мотиви, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
присъда № 260115 от 23.07.2020 г. на Районен съд – гр.К., постановена по н.ч.х.д.
№ 252/2019 г. по описа на същия съд, като отменява
същата В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от гражданския ищец С.Б.С.
против подсъдимия Д.Ф.М. граждански иск за разликата над сумата от 2000 лева до
5000 лева, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ИЗМЕНЯВА присъдата и В
ЧАСТТА, относно определения размер на държавната такса върху граждански иск,
като намалява същия от 200 лева на 80,00 /осемдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/