№ 15326
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110136463 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Електрохолд продажби“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.97, ал.1 ЗЕ и по
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Е. И. К. за сумата 214,32 лева - цена за доставена и потребена електрическа
енергия и мрежови услуги за период от 15.12.2022г. до 16.03.2023г. до имот на адрес : с. Я., ул. "И*
ведно със законна лихва за период от 08.02.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до изплащане на вземането и за сумата 25,01 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за период от 04.02.2023 г. до 31.01.2024 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7439/2024г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че през процесния период ответницата е била клиент за обект за доставка на
електрическа енергия и е потребявала електрическа енергия на претендираната стойност. В
отношенията между страните по повод продажба на електрическа енергия се прилагали Общи
условия, одобрени от ДКЕВР, които обвързвали страните, без да е необходимо писмено им
приемане от клиентите – чл.98а, ал.4 ЗЕ и чл.98б, ал.4 ЗЕ. За процесния период не били платените
претендираните задължения за доставена ел. енергия. Едва след края на процесния период – на
23.04.2024г., ответницата подала заявление, с което уведомила ищеца, че собствеността върху
процесния имот е прехвърлена на друго лице. До подаване на соченото заявление ответницата не
била отправяла волеизявление за разваляне на договора за продажба на ел. енергия между страните.
В тази връзка се позовава на неизпълнено задължение съгласно чл.13, ал.5 ОУ, а именно да
уведоми продавача в 30 – дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана със
собствеността. При това оспорва довода на ответницата, че не е потребител на ел. енергия след
продажба на имота. Поддържа, че качеството на потребител не е обвързано с принадлежността на
правото на собственост на имота и правото на собственост върху имота не е задължителна
предпоставка за възникване на облигационна връзка между страните. Съгласно указания на КЕВР
от 13.09.2017г., за да бъде едно лице клиент на ел. енергия, не било задължително да притежава
вещни права върху имота. Оспорва довода, че с прехвърляне на собствеността върху имота без
изрично волеизявление договорът между страните се прекратява. Ищецът нямал обективна
възможност да проследява вещните сделки на всички свои клиенти, нито имал задължение за това.
При това счита, че до 23.04.2024г. страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия
спрямо процесния имот и ответницата е материалноправно легитимирана да отговаря по заявените
претенции.
1
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Възразява, че през процесния период не е била собственик на процесния имот и
съответно не дължи претендираните суми за консумирана в имота ел. енергия, защото била продала
имота на 17.04.2019г. по силата на нотариален акт № 115, том V, рег. № 3604, дело № 466 от 2019г.
През процесния период не била вече собственик на имота и не го е ползвала. Твърди, че купувачът
на имота не е предприел действия по смяна на партидата на имота след продажбата, като
ответницата нееднократно е посещавала офис на ищцовото дружество с искане да се промени
името на титуляра на партидата, но й било отговаряно, че това е невъзможно поради наличие на
непогасени задължения за имота. След като била издадена процесната заповед за изпълнение,
ищцата отново посетила офис на дружеството, при което й било предоставена възможност да
попълни заявление, в което да посочи, че имотът е продаден от нея на 17.04.2019г. Ищцата
заплатила процесните задължения по банков път със средства, предоставени й от Николай Георгиев
Първанов – близък на новия собственик на процесния имот.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че страните са в облигационно правоотношение по доставка на
електрическа енергия за процесния имот, както и че за процесния период ищецът е доставил
електрическа енергия на претендираната стойност.
По делото няма спор, че процесният имот, находящ се в с. Я., ул. „И.** е присъединен към
електропреносната и електроразпредЕ.телната мрежа, както и че за отчитане на доставената до
имота електрическа енергия при ищеца е била открита партида по клиентски номер 310188854557.
През процесния период партидата се е водила на името на ответницата Е. И. К.. Страните не спорят
за това, че процесния период до имота е доставена електрическа енергия в размер на
претендираната сума. Не се спори и за това, че претендираните задължения са платени в хода на
процеса, като ответницата посочва, че плащането е извършено със средства, които са предоставени
от близък до новия собственика, като именно новият собственик следвало да отговаря за
задълженията. При това съдът не приема тезата на ищеца, че с извършеното плащане ответницата е
признала възникване на претендираните задължения в нейна тежест. Възражението за извършено
плащане е направено при условията на евентуалност, само ако не се приеме възражението за това,
че ответницата не е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове (отговор
на исковата молба, в края).
Спорът се отнася до това дали ответницата има качеството на клиент на електрическа енергия
за битови нужди през процесния период.
Продажбата на електрическа енергия за битови нужди се извършва от крайния снабдител по
регулирани цени и при публично известни Общи условия, публикувани най – малко в един
централен и един местен ежедневник – чл.98 и чл.98а ЗЕ. Публикуваните общи условия влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане – чл.98а, ал.4 ЗЕ.
Съгласно чл.2а, пар.1 от ДР на ЗЕ битов клиент на електрическа енергия е клиент, който купува
електрическа енергия за собствени битови нужди. Съгласно Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ответното дружество, одобрени от ДЕКВР с решение № ОУ –
059 от 07.11.2007г. и изменени и допълнени с решение № ОУ – 03 от 26.04.2010г. на ДЕКВР, които
са приложими през процесния период, потребител на електрическа енергия е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпредЕ.телната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си – чл.4, ал.1
ОУ. Правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да
упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещно право на ползване
на имота е представил изрично писмено съгласие, за определен срок, като в последния случай
собственикът или ползвателят е солидарно отговорен за задълженията спрямо продавача – чл.4,
ал.2 ОУ.
От горното следва, че писмената форма не е форма за действителност на договор за продажба
на електрическа енергия за битови нужди между крайният снабдител и клиентът на ел. енергия. В
Общите условия на ответното дружество изрично е прието, че клиент на ел. енергия е собственикът
или ползвателят на имота, а друго лице може да бъде клиент на ел. енергия само с изричното
2
писмено съгласие на собственика или ползвателя. В конкретния случай от доказателствата се
установява, че преди процесния период ответницата се е разпоредила с правото на собственост
върху процесния имот посредством договор за продажба от 17.04.2019г., обективиран в нотариален
акт № 115, том V, рег. № 3604, дело № 466/2019г. При това през процесния период ответницата не е
била нито собственик, нито носител на вещно право на ползване върху електроснабдения имот,
нито с писмено съгласие на новия собственик е направила волеизявление до ищеца да бъде клиент
на ел.енергия. От това следва, че през процесния период ответницата не е имала качеството на
клиент на ел. енергия за битови нужди и съответно не е била в облигационно правоотношение с
ищеца за доставка на ел. енергия до процесния имот. Ирелевантно от гледна точка на това кои са
страните по правоотношението по продажба на ел. енергия за битови нужди е дали ответницата е
изпълнила задължението си по чл.13, ал.5 ОУ да уведоми писмено продавача в 30 – дневен срок за
всяка промяна, свързана със собствеността. Неизпълнение на това задължение няма за последица
продължаване на облигационната връзка между страните въпреки разпореждането с вещните права
върху имота, защото такава последица не е предвидена нито в закона, нито в Общите условия на
продавача. При това предвид изричните клаузи на чл.4, ал.1 и ал.2 ОУ следва да се приеме, че през
процесния период ответницата, която се била разпоредила с процесния имот, макар партидата на
имота да е продължила да се води на нейно име, няма качеството на клиент на ел. енергия. В такъв
смисъл е решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК. В него е
посочено, че при действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху
електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна
електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който
следва изгубването на собствеността. Съгласно чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ длъжник на цената е новият
собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т.2а или
т.33а от ДР на ЗЕ. Изключение е хипотеза, в която имотът е предоставен за ползване по силата на
договорно отношение от стария, респективно от новия собственик на имота, а между ползвателя на
договорно основание и крайния снабдител е сключен договор за продажба на електроенергия за
същия имот.
Предвид горното поради недоказана материалноправна легитимация на ответницата исковете
са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено само от ищеца. В случая исковете са
неоснователни поради невъзникване на претендираните права и затова на ищеца не се следват
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.97, ал.1 ЗЕ
и по чл.86, ал.1 ЗЗД от „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенчмарк Бизнес Център, срещу Е. И. К.,
ЕГН **********, адрес : гр. София, ж.к.“Л***, за сумата 214,32 лева - цена за доставена и
потребена електрическа енергия и мрежови услуги за период от 15.12.2022г. до 16.03.2023г. до
имот на адрес : с. Я., ул. "И* ведно със законна лихва за период от 08.02.2024г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането и за сумата 25,01 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 04.02.2023 г. до 31.01.2024 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7439/2024г. на СРС,
64 – ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4