М О Т И В И
към Присъда № 193 от 03.11.2017 год. по НОХД № 167/2017 год. на СлРС
изготвени на 13.11.2017 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д.И.П. за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението така както е предявено спрямо подсъдимия,
като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира по отношение на
подсъдимия П. да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от три
години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
В
с.з. подс. Д.И.П., не се явява. Делото спрямо подс. П. се гледа при условията
на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 3 от НПК. Съгласно правилата на чл. 94, ал. 1, т.
8 от НПК, подс. П. се представлява от служебен защитник.
Адв.
С. ***, служебен защитник на подсъдимия П. пледира подсъдимият да бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение, тъй като деянието било осъществено от фактическа
страна, но от субективна страна липсвал умисъл. Пледира, че същият не е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, не е съзнавал, че отнема вещ
от владението на пострадалия П. без негово съгласие, поради което липсвало
намерение за присвояване на вещта. Алтернативно пледира, че ако се приеме, че деянието
е осъществено от обективна и субективна страна, да се приеме при определяне на
наказанието, че са налице изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства (ниската стойност на отнетите вещи и че отнетата вещ е върната
доброволно) и да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК в минимума
определен от закона.
След
преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
Д.И.П. е с начално образование, женен, не
работи, осъждан.
Подс.
Д.П. и свид. И.С.П. се познавали, тъй като подс. Д.П. работел при свид. И.П.,
като извършвали строителни дейности.
На
03.10.2016 год. в гр. Сливен подс. Д.П. бил на работното си място, заедно със
свид. И.П. и свид. С.Т.Т.. Същите поставяли изолация на покрива на сграда,
собственост на завод „Колхида” – гр. Сливен, намираща се в двора на фирма
„Миролио”. Около 09,00 часа подс. Д.П. попитал свид. И.П. дали можел да отиде до
лавката и попитал дали да им вземе по нещо.
Подс.
Д.П. знаел, че паркирания в района на завода лек автомобил „Фолксваген”,
собственост на свид. И.П., не се заключва, като последният държи ключовете за
дома си в него. Също така подс. Д.П. бил ходил на гости в дома на свид. И.П.,***,
до Х-то СОУ. Подс. Д.П. взел връзката от ключове за дома на свид. И.П. от
седалката на водача на лек автомобил „Фолксваген”, след което излязъл от двора
и с таксиметров лек автомобил на фирма „ЕС СИ”, се придвижил до Х-то СОУ. Подс.
Д.П. освободил таксито и се насочил към дома на свид. И.П.. Стигайки до
входната врата на бл. … , вх. … в кв. „Б.” използвал връзката от ключове и
успял да я отключи. Качил се по стълбите до втория етаж, където знаел, че живее
свид. И.П.. Ослушал се за шум от съседи, след което позвънил на входната врата
на жилището с цел да провери дали някой ще отвори, въпреки че знаел от свид. И.П.,
че съпругата му е на работа, но не бил сигурен дали децата са отишли на
училище. Изчакал малко време и когато никой не отворил, използвайки ключ от
връзката с ключове, отключил входната врата на апартамента. Влязъл в жилището и
се отправил към спалнята. Започнал да търси в шкафовете пари и ценности, но не
намерил такива. След това се насочил към стаята на децата и след като отворил
чекмедже на ученическото бюро, намерил сумата от 20,00 лева, собственост на
свид. И.П., която взел. Отворил и гардероба, търсейки пари, но не намерил. След
това се върнал в спалнята, в която на леглото забелязал един брой преносим
компютър „Леново”, модел G570 GC в комплект със зарядно устройство, собственост
на свид. И.П., които също взел. Излизайки, в коридора на закачалката видял
чанта, в която поставил лаптопа, след което напуснал жилището, затваряйки
входната врата, която пропуснал да заключи. Излязъл от входа и продължил в
посока северно от Х-то СОУ. Стигайки до бул. „Панайот Хитов”, в близост до
хотел „Атлантик” спрял преминаващо такси, което наел и се придвижил до
работното си място. С част от парите, които откраднал от дома на свид. И.П.,
платил сметката за таксито. Чантата с намиращия се в нея лаптоп оставил в
стаичка, която ползвал на обекта. След това отишъл до автомобила на свид. И.П.
и върнал връзката от ключове отново на седалката на шофьора. После взел една
бутилка „Фанта” и се върнал при колегите си – свид. И.П. и свид. С.Т., а
по-късно изнесъл чантата с откраднатия лаптоп и ги занесъл в дома си.
Около
12,00 часа на мобилния телефон на свид. И.П. се обадила дъщеря му, която му
казала, че някой е влизал в апартамента, защото входната врата е затворена, но
не е заключена и липсва лаптопа, както и че има разхвърлени дрехи. Свид. И.П.
веднага тръгнал от обекта и след като се прибрал у дома, сигнализирал
полицейските органи на тел. 112, които посетили апартамента.
Свид.
И.П. се сетил, че извършител на кражбата може да е подс. Д.П., тъй като бил
минал около час от тръгването на подс. Д.П. до лавката до връщането му. Поради което
свид. И.П. решил да провери записите от камерите, монтирани на портала в
завода, в периода от 09,00 до 10,00 часа на 03.10.2016 год. На същите се
забелязвало как подс. Д.П. минава през портала и от паркинга се качва на
таксиметров автомобил на фирма „ЕС СИ”, но не се виждал регистрационния номер.
След известен период от време същият отново се върнал на работното си място.
Свид. И.П. вече бил сигурен, че кражбата е извършена от подс. Д.П., тъй като
последният като донесъл безалкохолното, не споделил, че е напускал обекта.
Поради тези причини свид. И.П. се обадил на мобилния телефон на подс. Д.П.,
заявявайки му, че ще отиде да си вземе откраднатото. Отивайки до дома на подс. Д.П.,
същият признал за извършената кражба и му върнал преносимия компютър, заедно
със зарядното устройство и чантата, но без сумата от 20,00 лева.
За
извършената кражба подс. Д.П. споделил на свид. С.Т.Т., който му се скарал.
Пред него подс. Д.П. заявил, че е направил голяма глупост и ще върне на свид. И.П.
откраднатите вещи.
От
заключението на изготвената по делото съдебно – оценителна експертиза се
установява, че стойността на инкриминираните вещи – 1 брой преносим компютър
„Леново”, модел G570 GC в комплект със зарядно устройство и 1 брой чанта
пазарска от плат възлиза на 220,00 лева. Общо нанесените щети, заедно със
сумата от 20,00 лева, възлизали на 240,00 лева.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи,
касаещи процесния случай.
От
показанията на разпитаните по делото свид. И.П. и свид. С.Т. се установява, че подсъдимият
е работел заедно с тях, като лепели покрива на цех на „Колхида”; че около 09,00
часа подс. Д.П. попитал дали може да слезе от покрива до лавката, като свид. И.П.
му разрешил. От показанията на свид. И.П. и свид. С.Т. се установя още, че
подс. Д.П. се забавил около час, а като се върнал носел безалкохолно „Фанта”;
както и че същия ден свид. И.П. получил обаждане от дъщеря си, че в дома им
било влизано и си тръгнали. От показанията на свид. И.П. се установява още, че се
обадил на тел. 112 и се прибрал в дома си, където дошли полицейски служители, като
му направило впечатление, че са били пипани само определени неща – чанти,
несесери, такива работи, където можело евентуално да се държат пари, като
липсвали лаптоп със зарядно, чанта и сумата от 20,00 лева; както и че на
следващия ден помолил охраната на портала на „Миролио” да му направят един
запис между девет и десет часа кой е излизал и установил, че около 09,00 часа
подс. Д.П. е излязъл от портала и е хванал такси, тогава се обадил на подс. Д.П.
и го попитал дали той е взел лаптопа и подс. Д.П. отговорил, че е той, и да
отиде да си го вземе от него; както и че при разговора с него подс. Д.П.
заявил, че е направил глупост. От показанията на свид. И.П. се установява още,
че се е обадил в полицията, че си е взел лаптопа и обяснил от кого е взел, като
на следващия ден отишъл заедно с подс. Д.П. в полицията. От показанията на
свид. И.П. се установява, че ключовете му били в автомобила, който бил паркиран
отключен на паркинга пред сградата, където работили, както и че подс. Д.П. знаел
къде живее свидетелят, тъй като му бил ходел на гости. От показанията на
разпитания по делото свид. С.Т. се установява още, че когато попитал подс. Д.П.
защо е взел лаптопа, подс. Д.П. заявил, че не знае. Показанията на свид. И.П. и
свид. С.Т. съдът кредитира изцяло, тъй като са логични, безпротиворечиви,
относими са към предмета на делото и същите пресъздават това, което са възприели
лично, като показанията им се подкрепят от събраните по делото доказателства.
От
показанията на разпитания по делото свид. Д.Г. – младши разузнавач в сектор
„Криминална полиция” в РУ Сливен се установява, че в началото на м. октомври 2016
год. бил получен сигнал по тел. 112 за взломен апартамент в кв. „Б.” бл. …,
като на мястото бил свид. И.П. и неговата дъщеря, която при прибирането си от
училище установила, че входната врата на апартамента е затворена, но е отключена
и липсвал лаптоп. От показанията на свид. Д.Г. се установява още, че подс. Д.П.
направил самопризнания за извършената кражба и върнал лаптопа, като същият
разказал как е влязъл, взел лаптопа и го прибрал в дома си и след това го е
върнал на свид. И.П.; както и че в хода на проверката подс. Д.П. не е споменал
за уговорка със свид. И.П., а само разказал за механизма на извършеното. Съдът
кредитира изцяло показанията на свид. Д.Г. тъй като същият пресъздава това
което е възприел лично, показанията му са логични и безпротиворечиви и
кореспондират с всички останали събрани по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът
кредитира прочетените по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НПК обясненията
на подс. Д.П. в частта, в която заявява, че е взел ключовете от автомобила на
свид. И.П., извикал си такси и отишъл до дома на свидетеля от където взел
лаптоп със зарядно, сложил ги в една торба и взел и 20,00 лева; че след това
излязъл от апартамента, хванал такси и се върнал на работа, като оставил
ключовете в автомобила; както и че след това е върнал лаптопа на свид. И.П.,
тъй като в тази му част обясненията се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подс. Д.П., в които твърди, че
е имал разрешение да вземе лаптопа от свид. И.П.. Тези обяснения на подс. Д.П.
съдът приема, че са негова защитна позиция, която не се подкрепя от останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства. От показанията на разпитаните
по делото свид. И.П. и свид. С.Т. безспорно се установява, че подс. Д.П. не е
искал разрешение от свид. И.П. да вземе лаптопа от дома му, а само да слезе от
покрива, където работели и при връщането си след около един час, същият не е
казал на свидетелите, че е взел лаптопа от дома на свид. И.П..
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебно – оценителна
експертиза, тъй като същата не беше оспорена от страните, а съдът няма основание
да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.
Съдът
даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Д.И.П. е осъществил
състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, тъй като на 03.10.2016 год. в гр. Сливен, в условията на опасен рецидив,
чрез използване на МПС – таксиметров лек автомобил на фирма „ЕС СИ” и
технически средства (ключове), извършил кражба на чужди движими вещи – преносим
компютър „Леново” модел G 570 GC в комплект със зарядно устройство, чанта и
сумата от 20,00 лева – всичко на обща стойност 240,00 лева (двеста и
четиридесет лева), собственост на И.С.П. ***.
Безспорно
е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението,
а именно деянието си подс. Д.П. е извършил в условията на опасен рецидив, тъй
като видно от приложената по делото справка за съдимост на лицето, същият е
многократно осъждан с влезли в сила присъди за извършени престъпления, по които
е търпял ефективни наказания, в това число и по НОХД № 1213/2009 год. по описа
на СлРС, с което е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие
от закрит тип (л. 20 - 24 от делото). С определение от 15.06.2012 год. по ЧНД №
675/2012 год. по описа на СлРС, влязло в сила на 03.07.2012 год. на подс. Д.П.
било определено едно общо наказание по влезли в сила присъди по НОХД № 216/2012
год., НОХД № 1321/2011 год., НОХД № 1213/2009 год. и НОХД № 495/2009 год.,
всичките по описа на СлРС, а именно „Лишаване от свобода” за срок от една
година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие
от закрит тип и отделно от определеното му общо наказание по ЧНД № 1961/2010
год. по описа на СлРС. Така определеното общо наказание „Лишаване от свобода”
за срок от една година, подс. Д.П. е изтърпял на 15.01.2014 год. (л. 29 от
делото).
Безспорно
е установено, че са налице квалифициращите елементи от състава на
престъплението, а именно използване на МПС (таксиметров лек автомобил на фирма
„ЕС СИ”) и технически средства (ключове).
Деянието
подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично
облагодетелстване.
Деянието
е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия. Имуществените вреди са частично
възстановени.
Съдът
не отчете смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Като
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете негативните му
характеристични данни.
Предишните
осъждания на подс. Д.П. за престъпления по глава V, раздел І от НК, съдът не
прецени като отегчаващи вината му обстоятелства, тъй като те са взети в предвид
от законодателя при квалифициране на деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. Д.П.
съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия,
причинения престъпен резултат (в това число й стойността на отнетите вещи,
както и обстоятелството, че щетите са частично възстановени) и целите на
генералната и специалната превенция и стигна до извода, че следва да наложи на
подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът
намира твърдението на защитата на подс. Д.П., че са налице изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което да се
определи наказание при условията на чл. 55 от НК в минимума определен от закона,
за неоснователно. В настоящия случай по отношение на подс. Д.П. не са налице
нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства. При
определяне на размера на наказанието съдът е взел в предвид стойността на
отнетите вещи и че щетите са частично възстановени, като е наложил наказанието
в предвидения в чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК минимален размер.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Д.И.П.
беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в
размер на 33,81 лева (тридесет и три лева и осемдесет и една стотинки) в полза
на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Д.И.П.
беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 100,00 лева
(сто лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Сливен.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: