№ 512
гр. Перник, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720201856 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7846962 на ОД на МВР
Перник, с който на Е. Н. Н., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лв (двеста лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон, тъй като на 18.03.2023г. в 11:46
часа, в участъка на км 286+300 (срещу паркинг Бостваст) на ПП І-1 (Е79),
намиращ се в населено място – с. Драгичево, общ. Перник, при общо валидно
ограничение на скоростта от 50 км/ч е заснет лек автомобил „Мерцедес МЛ
320 ЦДИ 4 Матик” с рег. № ******* със скорост от 79 км/ч, при което
превишението е 29 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство
№ 120СС73, като нарушението е извършено в условията на повторност – в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4522195.
По изложени в жалбата доводи Е. Н. Н., чрез пълномощника си адв. И.
М. от САК, моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Иска
присъждане на направени разноски по делото.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в
което се явява процесуалният му представител адв. И. М., който поддържа
направените възражения в жалбата въз основа на които претендира за отмяна
на процесния ЕФ. Представя списък на направените разноски и иска
присъждането им в полза на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
1
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и
пред компетентния съд. Обжалването е станало в предвидения срок, тъй като
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 10.10.2023г., съгласно приложената справка
АИС-АНД, а жалбата е подадена на 23.10.2023г., която дата автоматично е
отразената в същата справка, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен
срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, вр. чл. 58, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 18.03.2023г. в 11:46 часа на ПП І-1 (Е79), в участъка на км 286+300
(срещу паркинг Бостваст), намиращ се в рамките на с. Драгичево, общ.
Перник, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM
S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта №
120СС73 заснело лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 Матик” с рег. №
******* със скорост от 82 км/ч при общо разрешена такава на движение в
населено място от 50 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И.И.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 20.03.2023г.
с рег. № 1158р-2182. В същия било удостоверено използването на
споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в
посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело-
от 10:00 часа до 12:00 часа, режима на измерване - стационарен („С”),
посоката на движение на контролираните моторни превозни средства - в
двете посоки („Д”), ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч,
както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава
за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на И. Ц. М., ЕГН **********.
За констатираното нарушение против лицето е издаден от ОД на МВР Перник
ЕФ серия К, № 7210704, като при неговото връчване същото подало на
2
21.07.2023г. декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочило, че лекия
автомобил на процесната дата, в 11:46 часа е бил във владението на Е. Н. Н.,
като приложил и копие на свидетелството й за управление на МПС.
Издаденият ЕФ на името на И. Ц. М. бил анулиран, като за гореописаното
нарушение против Е. Н. Н. бил издаден от ОД на МВР Перник, по реда на чл.
189, ал.4 от ЗДвП, процесния ЕФ серия К, № 7846962, в който след
приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 79
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скоростта на движение
било с 29 км/ч. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на
възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната
жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства,
декларация от 21.07.2023г. по чл.189, ал.5 от ЗДвП, разпечатка от
показанията на системата за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение - снимка № 120СС73/0020257 от 18.03.2023г., Протокол с рег. №
1158р-2182 от 20.03.2023г. за използване на автоматизираното техническо
средство съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, ведно с
приложение за техническите и метрологични характеристика на същата,
Протокол за проверка № 31-СГ-ИСИС от 13.04.2022г. на отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди” на Български институт по метрология за техническата изправност на
средството за измерване, Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на
ОД на МВР Перник, справка АИС-АНД относно ЕФ серия К № 4522195 с
отбелязване, че е влязъл в сила на 02.04.2022г., разпечатка на същия и писмо
изх. № 11-00-357 от 28.11.2023г. на ОПУ-Перник, ведно с извадка за
съществуващата организация на движението в процесния участък.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта
на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение.
Безспорно процесното МПС е собственост на И. Ц. М., ЕГН
**********, на който е била наложена санкция с ЕФ серия К, № 7210704. В
кредитираната по делото писмена декларация от 21.07.2023г. той е
декларирал, че на 18.03.2023г. в 11:46 часа превозното средство е било във
владение на Е. Н. Н., на която го е предоставил за ползване, като е
приложено и копие на свидетелство за управление на моторно превозно
3
средство. При това положение следва да се зачете презюмираният от закона
факт, че извършител на деянието е жалбоподателя, който не е ангажирал
надлежни доказателства пред АНО, които да изключват
административнонаказателната му отговорност, а е подал жалба до съда
именно срещу процесния ЕФ, поради което съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като
лице на когото е предоставено моторното превозно средство, при управление
на което е извършено нарушението, произтича от законова разпоредба на
чл.188, ал.1 от ЗДвП, като в конкретния случай изрично е посочена в
обжалвания ЕФ самоличността на субекта на нарушението с отбелязването на
трите му имена и ЕГН. В тази връзка е неоснователно възражението, че е
следвало да бъдат вписани и имената на лицето, което е собственик на
автомобила, тъй като ясно и еднозначно е определен субекта на процесното
деяние – физическото лице, ползвател на автомобила, с който е извършено
нарушението.
В процесния ЕФ недвусмислено е записано, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е
посочен неговия идентификационния номер 120СС73. В протокола по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., освен тези белези надлежно е
документиран и типа на АТСС, предвид направеното вписване на
наименование ARH CAM S1, т.е. налице са еднопосочни данните както за
типа, така и за индивидуалния номер на автоматизираното техническо
средство, заснело процесното нарушение.
Същевременно от приложеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български
институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на
одобрените за за използване типове средства за измерване под № 5126, като
удостоверението е със срок на валидност 07.09.2027г. От приложения
Протокол за проверка № 31-СГ-ИСИС от 13.04.2022г. на отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди” на Български институт по метрология се установява, че на 13.04.2022г.
е извършена проверка при която е установено, че същата съответства на
изискванията на одобрения тип. Следователно налице са достатъчно
доказателства относно типа на автоматизираната техническа система и
нейната техническа годност, което води до извод, че контролният орган е
изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.
От съдържанието на приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е видно, че той е изготвен надлежно, по
утвърдения образец, като в него са попълнени необходимите реквизити.
4
Същият е изготвен от И. И., който го е подписал. Не е спорно, че
полицейският служител е преминал обучение за работа със системата за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, с която именно е
извършено заснемането на автомобила на жалбоподателя, тъй като е включен
в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са определени със
заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник да
осъществяват дейност по заснемане на нарушения с процесната система,
последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради
което и не може да бъде поставено под каквото и да е съмнение, че е бил
осъществен контрол по отношение на установеното нарушение съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
Съдът намира за безспорно установено, че посочената в създаденото
статично изображение № 120СС73/0020257 от 18.03.2023г. (което
представлява веществено доказателствено средство от категорията на
визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП) скорост от 82 км/ч, с която се е движел
автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 79 км/ч, като е конкретизирана и разликата между
установената и разрешената скорост - 29 км/ч, с което е изпълнено
изискването на чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г
Съдът не споделя твърденията, които са изложени в жалбата, че е
вероятно превишената скорост да е на друго моторно превозно средство и
радарът да се е „объркал” вследствие на интензивния трафик, като
съображенията са следните:
Съгласно приложението към удостоверението за одобрен тип на
процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM
S1” на страните на снимковото изображение има маркери, които указват
положението на лазерният лъч върху полето на наблюдението на камерата,
като съединяването на линиите на тези маркери посочва с точност
местоположението на лазарният лъч върху кое МПС с отчетена скорост е
фиксирано. В конкретния случай процесното техническо средство е
извършвало измерване на скоростта на моторни превозни средства, движещи
се и в двете посоки, като принципът му на действие е такъв, че индикаторът
„скорост” показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото
се моторно превозно средство от транспортния поток в диапазона на
измерване, като системата обективно, без каквато и да е човешка намеса,
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост.
Видно е от представения фотос на създаденото статично изображение №
120СС73/0020257 от 18.03.2023г. и пресичането на линиите на страничните
маркери, че лазерният лъч е измервал скоростта именно на автомобила на
жалбоподателя, който единствен се намира в центъра на снимката, между
5
хоризонталните и вертикални насочващи маркери. При тези факти съдът
приема за доказано по категоричен начин, че в ЕФ правилно е определено
моторното превозно средство, което се е движило с фиксираната превишена
скорост и е налице несъмнена установеност, че е наказан именно водачът,
който реално е извършил нарушението. Ето защо по изложените по-горе
съображения, съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателя
възражения в тази насока.
Настоящият състав установи, че обжалвания ЕФ съдържа надлежно
описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него
недвусмислено е посочено, че местоизвършването на нарушението е в
населено място – км 286+300 на ПП І-1, намиращ се в с. Драгичево, общ.
Перник, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно за населено място,
което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този
реквизит, описващ твърдяното нарушение и да се извърши преценка за
точното приложение на материалния закон.
В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – 21, ал.1 от ЗДвП, предвид
доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка за
разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на населеното
място с. Драгичево, общ. Перник, в район в който не е било въведено
ограничение с пътен знак В26, което да променя общо установеното от 50
км/ч.
По вида и размера на наказанието:
Жалбоподателя е наказан на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4,
вр. ал.1, т.3 от ЗДвП. В първата разпоредба е визирано, че когато
нарушението по предходните ал.1 - 3 е повторно, наказанието за съответното
нарушение е глоба в двоен размер. По смисъла на §6, т.33 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 – в двегодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение. Безспорно при описание на процесното нарушение
наказващият орган е посочил, че ЕФ К/4522195 обуславя извършването на
процесното нарушение в условията на повторност. Към преписката е
приложена разпечатка на процесния фиш, от която е видно, че Е. Н. Н. е
санкционирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с направено вписване,
че същият е влязъл в сила на 02.04.2022г., която дата автоматично е отразена
и в приложената справка АИС-АНД, с което се доказва квалифициращия
признак „повторност” по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП.
В конкретния случай наказващият орган е обвързал приложената от
него административнонаказателна разпоредба на чл. 182, ал.4 от ЗДвП със
съответната конкретна хипотеза от ал.1, т.3 на чл. 182 от ЗДвП, като правилно
е определил размера на глобата от 200 лв.
Относно маловажност на нарушението:
6
Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключила приложението
на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и
същата е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН по отношение на
процесното деяние.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, като при издаването на обжалвания ЕФ
не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
По разноските:
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, неоснователни са
претендираните от страна на пълномощника на жалбоподателя разноски за
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5,
вр. ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 7846962 на ОД на МВР
Перник, с който на Е. Н. Н., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лв (двеста лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон, тъй като на 18.03.2023г. в 11:46
часа, в участъка на км 286+300 (срещу паркинг Бостваст) на ПП І-1 (Е79),
намиращ се в населено място – с. Драгичево, общ. Перник, при общо валидно
ограничение на скоростта от 50 км/ч е заснет лек автомобил „Мерцедес МЛ
320 ЦДИ 4 Матик” с рег. № ******* със скорост от 79 км/ч, при което
превишението е 29 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство
№ 120СС73, като нарушението е извършено в условията на повторност – в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4522195.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7