Определение по дело №326/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл.418, ал.4 от ГПК.

Постъпила е частна жалба, депозирана от Н. И. Г. от Г. П., против разпореждане № 1691 от 28.05.2011 г., постановено по ч.Г.д. № 858/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд. В частната жалба се твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно. Излагат се доводи в този аспект. Жалбодателят изтъква, че решаващият съд неправилно приел, че приложеният към заявлението по чл.417 от ГПК, протоколът от общото събрание на съдружниците на дружеството –длъжник не представлявал документ от кръга на посочените в чл.417,т.1-9 от ГПК . Неправилно също бил приел, че решението на общото събрание за внасяне на допълнителни парични вноски не е договор, аргументирайки се, че става въпрос за вътрешен източник на финансиране на дружеството, който имал заемообразен характер. Жалбодателят твърди, че представеният от него протокол удостоверявал като частен документ, че всички съдружници в дружеството към онзи момент : Ч. С., П. Д. П. и Н. И. Г. с „ЕДИНОДУШИЕ" взели решение съдружникът Н. И. Г. да внесе в касата на дружеството допълнителна парична вноска в размер на 59 000 лева, поради временна необходимост от парични средства в дружеството, която вноска дружеството следвало да възстанови на съдружника в пълен размер в срок от 05.01.2009 г. и най-късно до 31.01.2009 г. Твърди, че в протокола е посочено,че същият служи и като разписка за получаването на допълнителната парична вноска от страна на дружеството, и че сумата от 59 000 лева е внесена в касата на дружеството от него. Твърди, че протоколът бил подписан от тримата съдружници, чиито подписи били заверени нотариално на 14.07.2009 г. от Нотариус с рег. №509 на НК. Жалбодателят изтъква, че доколкото допълнителните парични вноски представлявали заем, който съдружниците предоставяли на дружеството по свое решение (решение на ОС), то било налице съглашение или договор, по силата на който възниквало заемно правоотношение между съдружниците от една страна като заемодатели и дружеството от друга като заемополучател. Предвид изложеното счита, че съгласно разпоредбата на чл.417, т.З от ГПК, решението на Общото събрание на „С.-С. Б." ООД , взето с протокол от 11.07.2008 г., нотариално заверен на 14.07.2008 г., представлявало договор, съдържащ задължение за заплащане на парична сума, като без значение било как е озаглавен документа в случая, по-важно било, че той притежавал белезите на договор/съглашение или спогодба и недвусмислено съдържал задължение за заплащане на конкретно посочената парична сума на определена дата, поради което моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, вместо което да бъде постановено да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът в обхвата на своята въззивна проверка установи следното :

Кърджалийският районен съд по депозирано от Н. И. Г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, е постановил разпореждане № 1691/28.05.2011 г. по ч.Г.д. № 858/2011 г., с което е отхвърлил искането на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу „С.-С. Б.” ООД, със седалище и адрес на управление Г. К., ж.к. „И. и. р.”, база Т., База п., за сумата 59 000лв., представляваща парично вземане за връщане в срок до 31.01.2009 г. на допълнителна парична вноска по чл.134, ал.1 от ТЗ, ведно със законна лихва от 25.05.2011 г. до окончателното й изплащане, и за сумата 15 151 лв., представляваща парично вземане за мораторна лихва върху сумата от 59 000 лв., за периода от 01.02.2009 г. до 24.05.2011 г.

Към заявлението е приложен протокол от Общо събрание на съдружниците в „С.-С. Б.” ООД, от прочита на който се установява, че на 11.07.2008 година, съдружниците в дружеството:Ч. С., П. Д П. и Н. И. Г. с „ЕДИНОДУШИЕ" взели решения, като посоченото по т.1 е съдружникът Н. И. Г. да внесе в касата на дружеството допълнителна парична вноска в размер на общо 59 000 лева, поради временна необходимост от парични средства в дружеството, върху която сума не се начисляват лихви, и която сума следва да бъде възстановена на съдружника в срок от 05.01.2009 г., а именно най-късно до 31.01.2009 г. Прието е внесените суми да бъдат оползотворени за оборотни средства на дружеството. Прието е, че подписването на протокола играе ролята на разписка за получената сума, и е доказателство, че сумата е внесена в касата на дружеството. Протоколът притежава извършена от Нотариус с рег. № 509 на НК, с район на действие РС, Г. П., нотариална заверка на положените в него подписи на съдружниците от дата 14.07.2008 г.

За да постанови своя отхвърлителен съдебен акт компетентният Кърджалийски районен съд приема, че макар представеният към заявлението документ да е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя към длъжника, същият не представлява документ по смисъла на чл.417, т.1-9 от ГПК и не това е редът за удовлетворяване на кредитора.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище:

Съгласно разпоредбата на чл.417 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава само на някой от посочените в точки от 1 до 9 , вкл., писмени документи. Т.е. тук законодателят е приел принципът на изчерпателното изброяване. В този аспект безспорно е в производството, че приложеният към заявлението на кредитора Г., писмен документ, съставляващ протокол от ОС на съдружниците на „С.-С. Б.” ООД, от 11.07.2008 г., обективиращ прието решение с правно основание чл.134, ал.1 от ТЗ, за внасяне на допълнителна парична вноска от съдружника Г., макар и прието с единодушие, макар и с нотариална зарека на подписите на съдружниците, не съставлява някой от изброените в цитираната разпоредба на чл.417 от ГПК, писмени документи. В този ход на мисли и с оглед изложените в частната жалба доводи, основополагащ се явява въпросът може ли този писмен документ да бъде приравнен на някой от изброените в разпоредбата на чл.417 от ГПК, и в частност на тези, посочени в т.3 на същата норма. А т.3 на чл.417 от ГПК, предписва възможност на заявителя да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми. В аспекта на изложеното до тук следва да се посочи, че настоящата инстанция приема изградения от първоинстанционния съд извод, че сам по себе си приложения писмен документ е редовен от външна страна като обективиращ решение на ОСС на едно търговско дружество и принципно удостоверява вземане на съдружника -кредитор към търговското дружество- длъжник. Но въпросът е дали същият съставлява и/или може да бъде приравнен на посочените в т.3, писмени документи, което обстоятелство да дава възможност на кредитора –съдружник да се възползва от предвидената от законодателя правна възможност за облекчено събиране на безспорни вземания - института на заповедното производство. На незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК подлежат само претенции, които от гледна точка съдържание и правопораждащ факт, са удостоверени в документ, изрично предвиден в чл. 417 от ГПК. Поради което и отговорите на поставените въпроси в настоящия казус са отрицателни. И това е така защото правната природа, страни, характер и последици на цитираното решение на ОСС са различни от правната природа, страни, характер и последици на договора, посочен от законодателя в т.3 на чл.417 от ГПК. На този извод навежда задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/06.12.2002 г., пост. т.д. № 1/2002 г. на ОСГК, досежно обстоятелството, че решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на търговското дружество по смисъла на ЗЗД. Правата и задълженията на участниците в търговското дружество, регламентирани с учредителния им акт не са насрещни, а са насочени за постигане на целта, за която юридическо лице е учредено. Правоотношенията в едно търговско дружеството са членствени, като облигационните връзки между членовете му, и между тях и органите на дружеството са вторични. За разлика от сделките по смисъла на ЗЗД, субективните предели на задължителната им сила обхващат и тези членове, които са участвали при тяхното приемане, но изрично са изразили несъгласие, както и тези членове на дружеството, които не са участвали в ОС, на което е прието дадено решение. Както и че неизпълнението на решенията на ОСС по своя характер не поражда договорна отговорност на съдружниците, а рефлектира върху техните членствени правоотношения. Всъщност в този аспект и само за изчерпателност на изложението следва да се посочи,че от служебната справка, извършена в базата данни на Търговския регистър, се установява и обстоятелството, че към 13.07.2008 г., т.е. ден преди изискуемата се нотариалната заверка на подписите, съдружниците на ООД не са както се твърди трима, а четирима. Особеностите в правната природа на решенията на ОСС се обуславят и от това, че освен чисто облигационната възможност за извършване на прихващане със задължение и/или вземане на търговското дружество, респ. на съдружника, тук е налице и правната възможност с допълнителната парична вноска да бъде променен капитала на дружеството, което обстоятелство рефлектира отново върху членствените правоотношения в търговското дружество. Или казано с други думи и настоящата инстанция подобно на първоинстанционния съд намира, че редът за удовлетворяване на кредитора –съдружник Г. не е този, предписан от разпоредбата на чл.418 от ГПК.

Изложеното води до извода, че обжалваното разпореждане е правилно.

Водим от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от Н. И. Г. от Г. П., бул. „И.” №,частна жалба против разпореждане № 1691 от 28.05.2011 г., постановено по ч.Г.д. № 858/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.