№ 7074
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100513120 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на С. М. В. срещу решение № 7305/21.04.2024
г. по гр.д. № 51377/2023 г. по описа на СРС, 124 състав, поправено по реда на чл. 247
ГПК с решение № 17298/26.09.2024 г. по гр.д. № 51377/2023 г. по описа на СРС, 124
състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД,
вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г., предявен от С. М. В., действащ чрез
неговите родители М. В. В. и Д. П. У., срещу „Б.Е.“ АД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 782,33 лв. (равностойността на 400
евро), ведно със законната лихва от 11.04.2023 г. до погасяването, представляваща
обезщетение за отменен полет от София до Лондон на 17.04.2020 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.05.2023 г. по ч.гр.д. №
19249/2023 г. по описа на СРС, 124 състав.
Въззивникът поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно.
Твърди, че по делото е доказано основание за присъждане на обезщетение за отменен
полет, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде
уважен. Претендира разноските.
1
Ответникът по жалбата – „Б.Е.“ АД, счита, че въззивната жалба е
неоснователна, поради което моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. М. В., действащ чрез своите
родители и законни представители Д. П. У. и М. В. В., с иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г.,
предявен срещу „Б.Е.“ АД, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 782,33 лв. (левова равностойност на 400 евро), ведно със
законната лихва от 11.04.2023 г. до погасяването, представляваща обезщетение за
отменен полет от София до Лондон на 17.04.2020 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.05.2023 г. по ч.гр.д. № 19249/2023 г. по описа на
СРС, 124 състав.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника „Б.Е.“ АД договор за превоз, като е
закупил самолетен билет за полет на „Б.Е.“ АД от София до Лондон на 17.04.2020 г.
Сочи, че полетът е бил отменен на 16.04.2020 г., като вследствие на посоченото
неизпълнение на договора за превоз, има право на неустойка в размер на 400 евро
съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., тъй като полетът е бил с
разстояние над 1500 км. За посочената сума по заявление на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.05.2023 г. по ч.гр.д. №
19249/2023 г. по описа на СРС, 123 състав. „Б.Е.“ АД е подало възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което заявителят предявява иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г.
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по по чл. 410 ГПК от
22.05.2023 г. по ч.гр.д. № 19249/2023 г. по описа на СРС, 123 състав. Претендира
разноските по производството.
С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
За преценка правилността на решението съдът съобрази от фактическа и правна
страна следното:
На основание член 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г. при отмяна на полет
съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач
по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. – 400 евро за всички полети от 1500 км. до 3500 км.
За основателност на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7 от РЕО №
2
261/2004 г. следва да се установи: че между страните е налице сключен договор за
превоз за полет на „Б.Е.“ АД от София до Лондон на дата 17.04.2020 г., че процесният
полет е с разстояние от 1500 км. до 3500 км., като същият е бил отменен.
Не се спори по делото, че между страните е налице сключен договор за превоз
за полет, FB581 на „Б.Е.“ АД от София до Лондон на дата 17.04.2020 г., че процесният
полет е с разстояние над 1500 км., че същият е бил отменен.
Фактът, че между страните е бил налице договор за превоз, се доказва и от
приложения към исковата молба самолетен билет.
Съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г., при отмяна на полет
съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач
по член 7, освен ако не са: информирани за отмяната минимум две седмици преди
началото на полета по разписание; или информирани за отмяната между две седмици
и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено
премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди
началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за
по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или информирани
за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е
предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час
преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на
пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.
В конкретния случай, видно от разменената кореспонденция между страните,
ответникът „Б.Е.“ АД е изпратил електронно съобщение до законния представител на
ищеца на 16.04.2020 г., с което го е информирал, че полетът от София до Лондон,
планиран за 17.04.2020 г., е анулиран. С електронно съобщение от 17.04.2020 г.
представител на „Б.Е.“ АД е предложил на законния представител на ищеца, че е
възможно да бъде прехвърлен за 18.04.2020 г. или за 20.04.2020 г.
Следователно, установява, че се процесният полет е бил отменен, като отмяната
е съобщена на пътника един ден преди полета, а впоследствие са му предложени
полети за 18.04.2020 или за 20.04.2020 г., т.е. не са налице основанията за изключване
на отговорността на въздушния превозвач, съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО №
261/2004 г.
Ответникът твърди, че не следва да носи отговорност, тъй като отмяната на
процесния полет се дължи на изключващи отговорността на превозвача обстоятелства,
а именно: пандемията от COVID-19, въведеното в Република България на 13.03.2020 г.
извънредно положение и свързаните с това ограничения в придвижването на
територията на Република България. На основание чл. 5, т. 3 от регламента, опериращ
въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да
докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да
3
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. По смисъла на
регламента извънредни обстоятелства могат да възникнат в случаите на: политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на
полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. По
делото не са събраните никакви доказателства, от които да може да се формира извод,
че процесният полет е бил отменен по посочените от ответника причини, а именно -
пандемията от COVID-19, въведеното в Република България на 13.03.2020 г.
извънредно положение и свързаните с това ограничения в придвижването на
територията на Република България. В тази връзка ответникът не е въвел никакви
твърдения, съответно – не е ангажирал никакви доказателства, установяващи
конкретната причина, налагаща отмяна на полета на 17.04.2020 г. В отговора на
исковата молба е изложено само, че за периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г., когато
е било въведено извънредно положение на територията на Република България, са
били налице обективни пречки за осъществяване на полетите. Доколкото процесният
полет е за 17.04.2020 г., то, според ответника, са налице извънредни обстоятелства,
изключващи отговорността на превозвача. В същото време, видно от кореспонденцията
между страните, въздушният превозвач след отмяната на полета, планиран за
17.04.2020 г., е предложил друг за следващия ден или за 20.04.2020 г., от което следва,
че отмяната не се дължи на обявеното извънредно положение, а на други
обстоятелства, за които обаче „Б.Е.“ АД следва да отговаря.
Във връзка с изложеното съдът счита, че по делото се установява по безспорен
начин, че ищецът е имал потвърдена резервация за процесния полет, FB581 на „Б.Е.“
АД от София до Лондон, на 17.04.2020 г., че процесният полет е с разстояние над 1500
км., че полетът е отменен от въздушния превозвач по причини, за които последният
носи отговорност. Следователно и на основание чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО №
261/2004 г. ищецът има право на обезщетение в размер на 400 евро.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено, като искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент №
261/2004 г. бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само въззивникът-ищец. Следва
да се посочи, че ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер на 500 лв. Делото пред първата
инстанция се отличава с ниска фактическа и правна сложност, доказателство за което
е обстоятелството, че същото е решено само на базата на представените писмени
доказателства и в рамките на едно открито съдебно заседание. Ето защо, възражението
за прекомерност на ответника е основателно, поради което разноските за адвокатско
4
възнаграждение на ищеца за първоинстанционното производство следва да се намалят
на сумата в размер на 400 лв. – минимално адвокатско възнаграждение, съгласно
НМРАВ.
Предвид изхода от обжалването, в полза на въззивника следва да се присъдят:
сумата в размер на 425 лв., представляваща разноски за въззивното производство;
сумата в размер на 425 лв., представляваща разноски за заповедното производство;
сумата в размер на 425 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7305/21.04.2024 г. по гр.д. № 51377/2023 г. по описа на
СРС, 124 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 17298/26.09.2024 г.
по гр.д. № 51377/2023 г. по описа на СРС, 124 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Б.Е.“ АД, ЕИК **** дължи в полза на С.
М. В., ЕГН **********, действащ чрез своите родители и законни представители Д. П.
У., ЕГН ********** и М. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. сумата в размер на 782,33
лв. (левова равностойност на 400 евро), ведно със законната лихва от 11.04.2023 г. до
погасяването, представляваща обезщетение за отменен полет, FB581 от София до
Лондон на 17.04.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 22.05.2023 г. по ч.гр.д. № 19249/2023 г. по описа на СРС, 124 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК **** да заплати в полза на С. М. В., ЕГН
**********, действащ чрез своите родители и законни представители Д. П. У., ЕГН
********** и М. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК: сумата в
размер на 425 лв., представляваща разноски за въззивното производство; сумата в
размер на 425 лв., представляваща разноски за заповедното производство; сумата в
размер на 425 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5