Р
Е Ш Е
Н И Е
№..................../21.08.2020г., гр.
София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публично заседание, проведено на девети март
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 13372 по описа на съда за
2019г., съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени от М.И.М. *** срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД ***, ЕИК ********
искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 30 260,88лв., формирана от следните суми: 21 195,62лв. – главница,
423,91лв. за периода 22.04.2019г. – 03.07.2019г., 6119,17лв. – неолихвяеми
вземания в полза на „О.Ф.Б.“ ЕАД, както и такси и разноски в размер на
2522,18лв., съгласно ТТРЗЧСИ, предмет на принудително изпълнение по изп.дело №
20177330400034 по описа на ЧСИ Г. Н., рег.№ 733, район на действие ОС –
Габрово, образувано въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение №
875/15.11.2011г. и изпълнителен лист от 15.11.2011г., издадени по ч.гр.д.№
1537/2011г. по описа на РС – Севлиево, като погасени по давност и 2/ иск с
правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2800лв., представляваща получена без основание платена такса за
вдигане на наложения запор на банковата сметка на М.И. М.в „Ц.К.Б.“ ЕАД, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
15.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата и
уточняващата молби се излага, че на 10.08.2008г. между С.А. Н. и „Банка ДСК“
ЕАД е сключен договор за кредит, като поръчител по същия кредит бил ищецът. На
15.11.2011г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК № 875/15.11.2011г. по ч.гр.д.№ 1537/2011г.
по описа на РС – Севлиево. Издаден бил и изпълнителен лист от 15.11.2011г.
срещу С.А. Н. и М.И.М., които били осъдени солидарно да заплатят на кредитора –
взискател сумата в размер общо на 12 516,02 евро, от която сума
10 837,15 евро главница, 1678,87 евро – лихва за периода от 09.01.2011г.
до 14.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.11.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
489,58лв. разноски по делото и 694,79лв. – юрисконсултско възнаграждение. По
силата на договор за покупко-продажба на вземания от 04.06.2012г. „Банка ДСК“
ЕАД прехвърлила всички свои вземания на „О.Ф.Б.“ ЕАД, като на 06.12.2012г. е
подписано споразумение между „О.Ф.“ Б.“ ЕАД и С.А. Н., с което съществено е
изменено съдържанието на договора за кредит от 10.08.2008г. Съгласно
споразумението към 06.12.2012г. задължението възлиза на 14 393,79 евро,
страните се споразумяват кредитът да бъде погасен с 44бр. месечни вноски, с
падеж до десето число на текущия месец, в размер на 250 евро всяка от вноските,
като последната изравнителна вноска възлиза на 7686,21 евро. Уговорен бил и
краен срок за погасяване на дълга – 10.07.2016г., като кредиторът се задължил
да не предприема действия по образуване на изп.дело. Договорено било при
неспазване на някоя от уговорките, споразумението автоматично да отпадне и „О.Ф.Б.“
ЕАД да има право да образува изп.дело въз основа на издадения изп.лист от
15.11.2011г. по ч.гр.д.№ 1537/2011г. на РС – Севлиево. Твърди се, че
споразумението не е подписвано от ищеца. На 18.04.2017г. ответникът подал молба
за образуване на изпълнителното дело. Със запорно съобщение изх.№
1234/19.06.2019г. е наложен запор върху банковата сметка на М.И.М., открита в
„ЦКБ“ АД. С писмо ответникът уведомил ищеца, че е заплатил 2800лв.,
представляващи 10% от задължението и поискал да бъде вдигнат запора по
банковата му сметка, тъй като по нея работодателят му превеждал трудовото
възнаграждение. Твърди се от ищеца, че вземането по издадения изп.лист е
погасено по давност, като се излага, че то не е установено със съдебно решение,
а чрез заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, като ищецът се позовава на чл.147 ал.2 от ЗЗД, доколкото не е
подписвал споразумението от 06.12.2012г.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който предявените
искове се оспорват, като по отношение на иска с правно основание чл.439 от ГПК
са наведени възражения за недопустимост на същия. Ответникът счита, че тъй като
в срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът в заповедното производство и ищец по
настоящото дело, не е възразил срещу издадената заповед, всички възражения, с
които е разполагал, включително за изтекла погасителна давност, с изтичане на
посочения срок за възражения, са преклудирани. Ответникът е оспорил и
основателността на предявените искове, по подробно изложени в отговора му
съображения.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след запознаване с доказателствата по
делото, намира за установено, следното:
На
10.08.2008г. между С.А. Н. и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за кредит, като
поръчител по същия е ищецът М.И.М..
Въз
основа на подадено от „Банка ДСК“ ЕАД заявление, са издадени Заповед №
875/15.11.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 15.11.2011г. по ч.гр.д. №
1537/2011г. по описа на PC -
Севлиево. Изпълнителният лист е издаден за сумата от 12 516,02 евро, от която
сума: 10 837,15 евро – главница, 1678,87 евро - лихва и лихва за просрочие за периода от 09.01.2011г. до
14.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.11.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от
489,58лв. разноски по делото и 694,79 лв. - юрисконсултско възнаграждение, като
в заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД и Договор за
кредит за текущо потребление от 10.05.2008г. Изпълнителният лист е
издаден срещу С.А. Н. и М.И.М., осъдени солидарно да заплатят горепосочените
суми на кредитора – взискател.
По силата на Договор за покупко-продажба на вземания
от 04.06.2012г. „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлила всички свои вземания на „О.Ф.Б.“ ЕООД, понастоящем „О.Ф.Б.“
ЕАД.
На 06.12.2012г. е подписано Споразумение между цесионера
„О.Ф.Б.“ ЕАД и
кредитополучателя С.А. Н., представлявана от пълномощника А.Д.М.с което е
изменено съдържанието на Договора за кредит от 10.08.2008г. Съгласно споразумението,
към 06.12.2012г. задължението възлиза на 14 393,79 евро, като страните по
споразумението се съгласяват кредитът да бъде погасен с 44 бр. месечни вноски в
размер на 250 евро, а последната вноска да е изравнителна и да е в размер на
7686,21 евро. Уговорен е падеж на всяка вноска - до 10-то число на текущия
месец. Крайният срок за погасяване на дълга е 10.07.2016г., като Кредиторът се
задължава да не предприема действия по образуване на изпълнително дело. При
неспазване на някоя от уговорките в споразумението, то автоматично отпада като „О.Ф.Б.“ ЕАД има
право да образува изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист по
ч.гр.д. № № 1537/2011г. на PC -
Севлиево. Видно от споразумението от 06.12.2012г. е, че същото не е подписвано
от ищеца М.И.М.
По молба от 18.04.2017г. на ответника е образувано изпълнително
дело № 20177330400034 по описа на ЧСИ Г. Н., рег.№ 733 на КЧСИ, с район на
действие ОС - Габрово срещу длъжниците С.А. Н. и М.И.М., като към молбата „О.Ф.Б.“ ЕАД е
приложил изпълнителният лист от 15.11.2011г., издаден по ч.гр.д. № №
1537/2011г. на PC –
Севлиево.
В молбата за образуване на изпълнителното дело „О.Ф.Б.“ ЕАД е посочил, че актуалния
размер на задължението на длъжниците по изпълнителния лист към 21.03.2017г. е
както следва: 10 837,15 евро – присъдена и непогасена главница, 130,42
евро – присъдена и непогасена лихва/по изп.лист/, 644,21 евро законна лихва,
ведно със законната лихва върху главницата, до окончателното й изплащане, както
и че остатъкът от задължението по изпълнителния лист е формиран вследствие
доброволни вноски по сметка на взискателя преди образуване на изп.производство
по силата на сключено извънсъдебно споразумение.
Със
запорно съобщение с изх. № 1234/19.06.2019г., изготвено по изпълнително дело №
20177330400034, е наложен запор върху банковата сметка на М.И.М., открита в
„ЦКБ“ АД.
Наложеният запор е за сумата от 30 260,88лв, от която 21 195,62 лв. - главница; със законна лихва от 423,91
лв. за периода 22.04.2019 г. - 03.07.2019 г.; 6119,17 лв. - неолихвяеми
вземания в полза на взискателя, както и такси и разноски в размер на 2522,18лв.,
съгласно ТТРЗЧСИ.
С писмо до „О.Ф.Б.“ ЕАД М.И.М. е уведомил ответника, че
е заплатил доброволна вноска по ИД № 34/18.04.2019г. в размер на сумата от 2800лв.,
представляващи 10% от стойността по задължението на С.А. Н. по кредит №
31431421 по сметка на дружеството и е поискал да бъде вдигнат запора върху
движимото и недвижимото му имущество, както и от банковата му сметка в ЦКБ АД.
Към писмото е приложено и платежно нареждане, в което като основание за превода
е посочено – к-т № 31431321 доброволна вноска.
Съдът,
като взе предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на вземане, поради изтекла погасителна давност при висящо изпълнително
производство, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден съгласно Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК, се явява процесуално допустим, доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи,
Съгласно
чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а съобразно
разпоредбата
на чл.439
ал.2 от ГПК, предявеният иск може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т.е. длъжникът трябва да представи доказателства, че
вземането, за чието удовлетворение е образувано изпълнителното дело, вече не
съществува или макар и да съществува, не подлежи на принудително изпълнение,
като най-често това е случаят, в който вземането се е погасило по давност, тъй
като не са били предприети действия за принудителното събиране на вземането, с
които да се прекъсне давността.
С
оглед характера на предявения иск, а именно отрицателен установителен, с който
се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на
вземане срещу ищеца, предмет на образувано производство за принудително
събиране, доказателствената тежест се носи от ищеца.
Правният
спор се състои в разминаването на твърденията на страните в изпълнителното
производство относно дължимостта на изпълнението на задължението, за което е
образувано изпълнителното дело. Съответно правния интерес за длъжника е
очевиден – да се установи със силата на пресъдено нещо, че изпълнението вече не
може да бъде принудително осъществено, поради което и изпълнителното производство
е недопустимо. Ето защо, съдът намира, че възраженията на ответника за
недопустимост на иска с правно основание чл.439 от ГПК са неоснователни.
От
събраните по делото доказателства се установи, че изпълнителният лист, въз
основа на който на 18.04.2017г. е образувано изп.дело № 20177330400034 по описа на ЧСИ Г. Н., рег.№
733, район на действие ОС – Габрово, е издаден на 15.11.2011г., както и че
поръчителят по договора за кредит – ищецът, не е подписвал споразумението от 06.12.2012г.,
сключено от кредитополучателя С.А. Н. с „О.Ф.Б.“ ЕАД – цесионер по договора за
кредит, поради което и съдът счита, че М.И.М. не се явява обвързан от същото,
като от значение е и обстоятелството, че с договора за цесия е прехвърлено
вземането на „Банка ДСК“ ЕАД, а не е предвидено цесионерът да може да
предоговаря условията по кредита.
Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано горепосоченото
изпълнително дело, е издаден на 15.11.2011г., а действия за принудително
изпълнение за посочените суми с последица прекъсване на давността, съгласно
чл.116 б.„в” от ЗЗД, са предприети едва на 18.04.2017г., когато е образувано
изпълнителното дело, т.е. след като предвидената в чл.110 от ЗЗД обща петгодишна
погасителна давност /за главницата/ и предвидената в чл.111 б.„б” от ЗЗД тригодишна
давност /за обезщетенията за забава в размер на законната лихва/ вече е била
изтекла.
В случая, видно от доказателствата по делото, петгодишната
давност е започнала да тече от 15.11.2011г. и е изтекла на 15.11.2016г. Ответникът
по иска и взискател „О.Ф.Б.“ ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително
дело с приложен изпълнителен лист за вземането, предмет на изп.дело № 20177330400034 по описа
на ЧСИ Г. Н., рег.№ 733, район на действие ОС – Габрово – след изтичане
на петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД вр.чл.117 от ЗЗД. Изложените
съображения налагат извода, че вземането на „О.Ф.Б.“ ЕАД по приложения към
изпълнителното дело изпълнителен лист е погасено по давност, поради което и не
се дължи от ищеца, като предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 ал.2 вр. чл.124 ал.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен
за посочените от ищеца суми.
Вторият
от предявените искове, а именно: този с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 2800лв., представляваща получена без
основание платена такса за вдигане на наложения запор на банковата сметка на М.И.
М.в „Ц.К.Б.“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата, съдът
намира за неоснователен, по следните съображения: Посоченото от ищеца основание
за извършения превод на сумата от 2800лв. по сметка на „О.Ф.Б.“ ЕАД, видно от
представеното от самия него платежно нареждане е - к-т № 31431321 доброволна
вноска, като в писмото до ответника ищецът е посочил, че е заплатил доброволна
вноска по ИД № 34/18.04.2019г. в размер на сумата от 2800лв., представляващи
10% от стойността по задължението на С.А. Н. по кредит № 31431421 по сметка на
дружеството. Без значение е в случая, че ищецът е поискал вдигане на запора,
предвид изрично упоменатото в писмото и платежното нареждане, че тази сума
представлява доброволна вноска.
Изпълнението
след възникване на погасителната давност не е даване без правно основание и
даденото не подлежи на връщане. Длъжникът се е позовал на давността едва с
подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело и
макар вземането на „О.Ф.Б.“ ЕАД да не подлежи на принудително изпълнение поради
погасяването му по давност преди образуване на изпълнителното дело,
задължението продължава да съществува в правния мир, поради което и ако
длъжникът по такова задължение го изпълни доброволно, както е в случая, той не
може на основание чл.55 от ЗЗД да иска връщане на даденото по изпълнението под
предлог, че носителят на субективното право е получил нещо без основание. По
изложените съображения съдът счита, че предявения иск с правно основание чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от М.И.М., ЕГН **********,***, срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Г.Д.-М., иск с правно
основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК,
че М.И.М. не дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД сумата от 30 260,88лв., формирана от
следните суми: 21 195,62лв. – главница, 423,91лв. лихва за периода
22.04.2019г. – 03.07.2019г., 6119,17лв. – неолихвяеми вземания в полза на „О.Ф.Б.“
ЕАД, както и такси и разноски в размер на 2522,18лв., съгласно ТТРЗЧСИ, предмет
на принудително изпълнение по изп.дело № 20177330400034 по описа на ЧСИ Г. Н.,
рег.№ 733, район на действие ОС – Габрово, образувано въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение № 875/15.11.2011г. и изпълнителен лист от
15.11.2011г., издадени по ч.гр.д.№ 1537/2011г. по описа на РС – Севлиево, като
погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.М., ЕГН **********,***,
срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от И.Г.Д.-М., иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на „О.Ф.Б.“ ЕАД да заплати на М.И.М.
сумата от 2800лв., представляваща получена без основание платена такса за
вдигане на наложения запор на банковата сметка на М.И. М.в „Ц.К.Б.“ ЕАД, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
15.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок
от получаване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: