Р Е Ш
Е Н И Е
№219, 12.07.2018г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На четиринадесети юни през 2018 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна Ц.
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1065 по
описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от П.Б.Д., ЕГН-********** и Ц.Д.Ц., ЕГН-**********,***,
действащи чрез упълномощен адв.Й.К.,***, съдебен адрес:***, кантора № 24, против Община-Исперих, Булстат:
********* *********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих,
обл.Разградска, ул.”Дунав” № 2, представлявана от кмета Бейсим Руфад Расим,
като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че всеки от ищците е собственик по наследство от Колю Симеонов
Ешемиков, роден на ***г., починал на 20.06.1966г. в с.Побит камък, на по 6.72 %
ид.части от Поземлен имот с
идентификатор 10015.12.154 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Вазово, обл.Разградска, целият имот с площ от 242096 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид
земеделска земя, при съседи на имота: имоти №№ 10015.12.155, 10015.12.82,
10015.12.83, 10015.12.153, 10015.12.159, 10015.12.160, 10015.12.97,
10015.10.49, 10015.12.15, 10015.12.102, 10015.12.32, 10015.12.156 и
10015.12.31. Ищците твърдят, че съгласно извлечение от Емлячен регистър на
с.Вазово, стр.172, посоченият наследодател Колю Симеонов Ешемиков е собственик
на две ниви с обща площ 27.000 дка, на основание покупка и давностно владение,
продължило повече от 20 години, находящи се в землището на с.Вазово, съответно
едната с площ от 10.000 дка в местността „Кишредики Ала“ и другата с площ от
17.000 дка в местността „Зерзели Сърът“. Двете ниви не били одържавявани,
никога не са били включени в ТКСЗ или отнети, или одържавени в някоя от
хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, не са подлежали на възстановяване по реда на този
закон, поради което и никой от наследниците не е подавал заявление за
възстановяване на собственост върху тях. Към момента били включени към земите
по чл.19 от ЗСПЗЗ - в списъка на незаявените за възстановяване земеделски земи,
преминаващи в управление на Община-Исперих и впоследствие актувани като
общинска собственост. Въпреки отправените неколкократни молби до Кмета на
ответната Община, нивите да бъдат изключени от земите по чл.19 от ЗСПЗЗ, тези
молби не били уважени с мотива, че следва правото на собственост да се установи
по исков ред пред съда. Ищците твърдят, че са собственици общо на 2/3 ид.части
от описаните две ниви, т.е. по 2/6 ид.части за всеки един от тях поотделно, или
общо 18.000 дка от цялата нива с идентификатор 10015.12.154, цялата с площ от
242.096 дка, което е равно на 13.44 % ид.части от нивата, или по 6.72 %
ид.части за всеки от ищците поотделно.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответната Община-Исперих, Булстат:
********* *********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих,
обл.Разградска, ул.”Дунав” № 2, представлявана от кмета Бейсим Руфад Расим,
депозира такъв, като оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и
недоказан. Недопустимостта на иска обосновава с липсата на проведена процедура за възстановяване на
собствеността върху претендираната земеделска земя и изтичане на преклузивните
срокове за приключване на поземлената реституция, поради което счита, че липсва
годен обект на право на собственост и правен интерес от неговата защита. По
същество - счита искът за неоснователен и недоказан, като претендира, че
Общината е собственик на претендирания имот с идентификатор 10015.12.154,
идентичен със стар № 100031 по плана за земразделяне на с.Вазово, като не
ангажира ясно становище относно основанието на претендираната собственост.
Твърди, че имотът е възстановен в собственост на Кметство-с.Вазово, съгласно
Протоколно решение № 01ВАЗ от 24.07.1996г. по преписка № 07076К/22.05.1992г. на
ПК-гр.Исперих, на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ и за който имот е съставен АЧОбС №
6067/30.03.2016г., като понастоящем имотът представлявал гора. Претендира, че
Общината е придобила имота по давност за периода от 24.07.1996г. до
01.02.2018г., на основание чл.2, ал.1, т.7 и чл.34, ал.1 от ЗОбС. Позовава се и
на чл.19 от ЗСПЗЗ за стопанисване и
управление на земеделска земя, останала след възстановяване на правата на
собствениците. Оспорва претенцията на ищците за придобиване на имота по давност
предвид наличието на законови пречки за това с оглед на действалите във времето
нормативни разпоредби, забраняващи придобиването по давност на държавна, респ. общинска собственост.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищците П.Б.Д., ЕГН-**********
и Ц.Д.Ц., ЕГН-**********, са съответно майка и син, двамата - законни наследници, съответно съпруга и дете на
Димо Ц.Д., ЕГН-**********, починал на 16.09.2017г., който пък е законен
наследник – внук на Колю Симеонов Ешемиков, роден на ***г., починал на
20.06.1966г. (негов дядо по майчина линия) - представени Удостоверения за
наследници изх.№ 4-5191/21.09.2017г. на Община-Русе, изх№ 046/29.09.2017г. и
изх.№ 045/29.09.2017г., двете издадени от Кметство-с.Побит камък,
Община-Разград.
По делото е представено извлечение от Емлячен регистър на с.Вазово, стр.172, в което на имено на
лицето Колю Симонов, роден 1885г., са записани имоти, подлежащи на поземлен
данък – две ниви, придобити на основание покупка, съответно едната с площ от
10.000 дка в местността „Киредеки Ала“ и другата с площ от 17.000 дка в
местността „Зерзели Сърът“. Ищците претнедират, че това са ниви, принадлежали
на техния наследодател Колю Симеонов Ешемиков.
Разпитаният по делото свидетел Никола Варчев Николов от с.Побит камък –
съсед на ищците по делото (по имоти в същото село), дава показания, че познава
посочения горе наследодател Ешемиков. За него разказва, че е от с.Побит камък,
но бил кмет на с.Вазово и имал земи там. От внука му знаел, че били две ниви,
около 30.000 дка, за които не си спомня къде се намират - в кои местности.
Знае, че Колю Ешемиков сам си ги работил тези ниви – за лични нужди и
изхранване на семейството, но след като си дошъл в с.Побит камък, ги оставил да
ги работи някой от с.Вазово – под наем.
Според заключението вх.№ 1491/23.04.2018г. на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, не са установени писмени
данни за местоположението на двете ниви, описани в обсъдения горе Емлячен
регистър на с.Вазово, стр.172. От справката в Кмество-с.Вазово и разпит на
местни хора (вкл. бившия кмет на селото, който е бил на тази длъжност при
изработването на първия план за земеразделяне на с.Вазово, сега - секретар в
Кметството), вещото лице е установило, че описаната в извлечението местност
„Кираджи Яла“ се намира във водосборната площ по пътя за с.Райнино, където се
събирала вода от околните полета и не са установени данни, тази площ да се е
обработвала. Другата местност „Зердели сърт“ се намирала в посока към с.Зебил,
където някога е имало засети орехови насаждения, а сега е пасище. При
направените справки в ОСЗ-гр.Исперих и Община-Исперих не е установена
по-конкретна информация за местоположението, границите и собствеността на двете
ниви, описани в извлечението от Емлячния регистър (ЕР). В настоящия план за
земеразделяне на с.Вазово, респ. картата на възстановената собственост в
землището на същото село няма такива местности. Експертното заключение е
категорично, че двете ниви, описани в обсъжданото извлечение от ЕР на с.Вазово,
не са идентични с претендирания от ищците Поземлен имот 10015.12.154 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Вазово, респ. не са част от него, като този имот се
намирал на изток от населеното място и граничи с пояс по землищната граница със
с.Конево. Според експертизата няма писмени и графични данни относно границите и
площите, както и евентуално броя на имотите, от които е образуван ПИ
10015.12.154, целият с площ от 242 096 кв.м. В Община-Исперих и
ОСЗ-гр.Исперих, както и в Кметство-с.Вазово, не е установено наличие на
отчуждителни документи и проведени отчуждителни процедури относно процесния
имот. Констатира, че с Протоколно решение № 01ВАЗ от 24.07.1996г. по преписка №
07076К/22.05.1992г. на ПК-гр.Исперих, на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ и влезлия в
сила план за земеразделяне, е възстановено правото на собственост на
Кметство-с.Вазово върху имот № 100031 с площ от 242.040 дка, който е идентичен
с ПИ с идентификатор 10015.12.154 по кадастралната карта на селото. Същият имот
е актуван като общинска собственост с АЧОбС № 6067/30.03.2016г., на основание
чл.59 от ЗОбС, като в момента имотът представлява площи с развита храстовидна и
дървестна растителност и не се обработва, но се стопанисва и управлява от
Община.-Исперих. Експертното
заключение констатира, че същият ПИ 10015.12.154 не фигурира в списъка на
предадените имоти по чл.19 от ЗСПЗЗ за стопанисване и управление на
Община-Исперих и преминали в общинска собственост. Общината владее имота по
силата на цитираното горе Протоколно решение № 01ВАЗ от 24.07.1996г. по
преписка № 07076К/22.05.1992г. на ПК-гр.Исперих за възстановяване право на
собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне на с.Вазово.
За периода до влизане в сила на този план за земеразделяне, респ. на
картата на възстановената собственост в землището на същото село, не са
установени данни относно собствеността върху претендираните от ищците имоти,
които според тях съставляват 13.44 % ид.части от ПИ 10015.12.154, целият от
242 096 кв.м.
Въз основа на така изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск
има своето правно основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.64, ал.2 от Закона за общинската собственост - положителен установителен иск, с който ищците търсят съдебна
защита във възникнал спор за материално право, а именно установяване със сила
на присъдено нещо, че са собственици на претендирания от тях недвижим имот на
основание наследство и давностно владение, поради оспорване
на правото им от ответната Община-Исперих,
заявила права върху същия имот чрез издадения и ползващ я Акт за частна
общинска собственост.
Разгледан по същество – искът е неоснователен. Твърденията на ищците,
заявени с исковата молба останаха изцяло недоказани в хода на делото.
На първо място, не се
събраха категорични доказателства, че наследодателят на ищците Колю Симеонов Ешемиков, роден на ***г., починал
на 20.06.1966г., се идентифицира с лицето, вписано в извлечението от ЕР на
с.Вазово, стр.172, като собственик на претендираните две ниви от 10.000 дка и
17.000 дка в землището на същото село - вписан е собственик с имена Колю
Симеонов, роден 1885г. От показанията на водения от ищцовата страна свидетел,
може да се приеме, че действително наследодателят Ешемиков е притежавал
земеделски имоти в землището на с.Вазово, в размер, приблизителен на този по
извлечението от ЕР (около 30.000 дка според свидетеля), но свидетелските
показания са твърде общи и не индивидуализират претендираните имоти с минимално
необходимите характериситки, които включват и точното им местоположение и
граници като самостоятелно обособени имоти, които могат да бъдат обект на
собственост. Респ. от показанията му, не може да се направи извод, че имотите,
за които говори са всъщност тези по извлечението от Емлячния регистър, нито ги
идентифицира с друг съществуващ имот в землището на с.Вазово.
От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експхертиза категорично се доказа, че същите две ниви изобщо
не се идентифицират с претендирания от ищците Поземлен имот с идентификатор 10015.12.154 по кадастралната карта на с.Вазово и не съставляват част от
този имот. Същото заключение категорично опревергава и ищцовите твърдения, че
същите тези две ниви като част от обсъждания ПИ 10015.12.154 са включени към
земите по чл.19 от ЗСПЗЗ - в списъка на незаявените за възстановяване
земеделски земи, преминаващи в управление на Община-Исперих и впоследствие
актувани като общинска собственост. Всъщност констатира, че процесният ПИ
10015.12.154 изобщо не фигурира в списъка на предадените имоти по чл.19 от
ЗСПЗЗ за стопанисване и управление на Община-Исперих и преминали в общинска
собственост.
Съдът няма основание да не кредитира заключението на експертизата. Същото е
компетентно, обосновано и неопровергано от други доказателства по делото. При
това положение, при сезирания спор за материално право, с оглед на липсата на
идентичност между имотите, чията собственост претендират ищците с имота, върху
който легитимира права ответната Община-Исперих, съдът счита за неотносимо да
се обсъждат основанията, въз основа на които ответната страна легитимира
правата си върху процесния Поземлен имот
с идентификатор 10015.12.154 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Вазово, обл.Разградска, целият имот с площ от 242096 кв.м., вкл. и да се
произнася по заявените в хода на делото възражения на ищцовата страна за
нищожност и незаконосъобразност на ползващите ответната страна Протоколно
решение № 01ВАЗ от 24.07.1996г. по преписка № 07076К/22.05.1992г. на
ПК-гр.Исперих за възстановяване на право на събственост съгласно влезлия в сила
план за земеразделяне на с.Вазово и оспорване съдържанието на съставения АЧОбС
№ 6067/30.03.2016г.
Предвид липсата на идентичност между двете ниви, описани в извлечението от
ЕР на с.Вазово, стр.172 с претендирания ПИ 10015.12.154 по кадастралната карта
на с.Вазово, то реално липсва годен обект, по отношение на който да се
изследват претенциите на ищцовата страна за придобиване право на собственост на
основание наследство и давностно владение. Нещо повече, в хода на делото,
противно на твърденията, заявени с исковата молба, процесуалният представител
на ищците заявява, че всъщност не са твърдяли, че тези две ниви, които
претендират са идентични с част от процесния ПИ 10015.12.154, но същевременно
не конкретизира твърденията си по отношение на друг реално обособен и
съществуващ имот, по отношение на който да бъдат обсъждани заявените претенции
за собственост и което по същество измества изцяло предмета на делото.
Предвид горното, съдът прецени че предявеният иск е изцяло неоснователен и
недоказан, и като тъкав следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото
не се следват на ищцовата страна и претендираните от нея съдебни и деловодни
разноски (арг. от чл.78, ал.1 от ГПК).
Воден от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
ИЗЦЯЛО иска, предявен на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.64, ал.2 от
Закона за общинската собственост, от П.Б.Д., ЕГН-**********
и Ц.Д.Ц., ЕГН-**********,***, действащи чрез упълномощен адв.Й.К.,***, съдебен
адрес:***, кантора № 24, против
Община-Исперих, Булстат: ********* *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Дунав” № 2, представлявана от кмета
Бейсим Руфад Расим, за признаване за установено по отношение на ответника, че
всеки от ищците е собственик по наследство от Колю Симеонов Ешемиков, роден на ***г.,
починал на 20.06.1966г. в с.Побит камък, на по 6.72 % ид.части от Поземлен имот с идентификатор 10015.12.154 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Вазово, обл.Разградска,
целият имот с площ от 242096 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, при съседи на
имота: имоти №№ 10015.12.155, 10015.12.82, 10015.12.83, 10015.12.153,
10015.12.159, 10015.12.160, 10015.12.97, 10015.10.49, 10015.12.15,
10015.12.102, 10015.12.32, 10015.12.156 и 10015.12.31, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: