Р Е Ш
Е Н И Е N 209
гр. Сливен, 27.11.2019
година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като
разгледа докладваното от М. Сандулов гр.
д. N 303 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 263/28.02.2019 г. по гр.д. № 1692/2018
г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлен предявеният от А.Б.Б. ЕГН ********** *** срещу П.М.В. иск за прогласяване
нищожността и унищожаемостта на саморъчно завещание
от 13.01.1994 г. на Н.Я.В. починала на 14.11.1996 г. , вписано в Службата по
Вписвания при Районен съд – Сливен под № 101 т.І, н.д. № 120/1994 г. и е осъден
ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски.
В подадената от ищеца, чрез неговия процесуален
представител, въззивна жалба се твърди, че ищецът е внук на Н.Я.В. и след като
е починала неговата майка и дъщеря на завещателката,
той има запазена част от недвижим имот, намиращ се в с.Тополчане, общ.Сливен.
Завещанието следва да бъде обявено за нищожно или унищожаемо.
На първо място се твърди, че това завещание не е написано собственоръчно от Н. В., а от
съпруга й П.В., тъй като тя е била неграмотна. Н.В. е починала на 14.11.1996 г.,
а завещанието е обявено в края на 2017 г. Поради това страната заявява, че
завещанието е написано от ответника. Съдът неправилно е приел експертизата по
делото, тъй като в нея не е установено кой е авторът на саморъчното завещание.
Вещото лице е приело, че то не е написано от ответника, но не е дало мнение
дали е написано от завещателката. Съдът е допуснал
процесуално нарушение, тъй като не е допуснал до разпит свидетели, с които да
бъде доказано, че Н.В. е била неграмотна.
Иска се да бъде отменено
постановеното решение и да бъде уважен искът. Прави се доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели
при режим на довеждане.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност.
Оборени са твърденията, че завещанието не е подписано и съставено от завещателката. Представения по делото сравнителен материал
не е оспорен и така не е поставен под съмнение изводът на експерта. Искането за
разпит на свидетели е било направено и пред районния съд, но в последното по
делото заседание и правилно е било отхвърлено, поради настъпилата преклузия. В обобщение се иска да бъде потвърдено
решението.
В с.з.
за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
въззивна жалба. В писмена защита излага съображения, които се припокриват с
тези, инвокирани във въззивната жалба.
В с.з.
за въззиваемият се явява представител по пълномощие,
който оспорва основателността на подадената жалба. В писмено становище излага
аргументи, че спорният въпрос – дали завещанието е написано от завещателя и
подписано от него, категоричен отговор дават назначените и приети по делото
експертизи.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея. С оглед събраните по делото доказателства пред тази инстанция,
следва да се допълни, като се приеме, че завещанието е подписано от Н. В..
С предявения иск се претендира прогласяване на нищожност
на основание на чл.42 т.б от ЗН на саморъчно завещание от 13.01.1994 г. на Н.Я.В. починала на 14.11.1996г. или
да бъде прието, че е унищожаемо на основание на чл.43
ал.1 б „б“ от ЗН.
Едно завещание е нищожно при условията на чл.
42, б. "а" от ЗН - когато е направено в полза на лице, което няма
право да получава завещание, при условията на чл. 42, б. "б" от ЗН,
т. е., когато не е спазена предписаната от закона форма за съответния вид
завещание, (което в случая не е установено), и при условията на чл. 42, б.
"в" от ЗН, т. е., когато завещанието и единственият мотив за
извършването му са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави.
Освен това, завещанието може да бъде унищожено при условията на чл. 42, б.
"а" от ЗН т. е., когато завещателят е бил завещателно недееспособен (чл. 13 от ЗН), и при условията
на чл. 43, б. "б" от ЗН, т. е. при установен порок на волята на
завещателя като грешка, заплаха или измама. Завещателните
разпореждания са нищожни и тогава, когато с тях е нарушен законът или липсва
воля на завещаване. Нито едно от тези основания не е било установено от данните
по делото, както и обосновано е приел районният съд.
Оплакванията на въззивника се основават на твърденията,
че
завещанието не е написано собственоръчно от Н. В., а от съпруга й П.В.,
тъй като тя е била неграмотна. От заключението на назначената по делото
експертиза се установява, че ответникът не е изпълнил текста в завещанието. От друга
страна ръкописният текст и подписът върху "саморъчното завещание" са
изпълнени от лицето, което е изпълнило и текстовете върху представените
сравнителни образци. Те са били предоставени от дъщерята на Н. В., С. М.. Приетите от настоящата инстанция разплащателни
ведомости от детската градина в с. Преселец, където е работила Н.В. в периода
от 1971г. до 1973г., съдържат нейния подпис и не са оспорени. Чрез назначената
експертиза се установява, че подписът под завещателните
разпореждания е положен от Н. В.. Заключенията на допуснати по граждански дела съдебно-почеркови експертизи се изготвят при сравняване
почерка и подписа на изследваното лице в оспорения документ и в други
представени от страните документи /така наречения сравнителен материал/. Когато
страните не са оспорили представените като сравнителен материал документи,
очевидно между тях не е налице спор за авторството на тези документи. Поради
това тези документи могат да се използват за сравнителен материал при изготвяне
на заключението на съдебно-почеркова експертиза и не
поставят под съмнение верността на това заключение. Представените по делото образци не са били
оспорени. Не са били оспорени и образците, ползвани от експерта за изготвяне на
заключението пред първата инстанция.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание
трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него, за да
породи предвиденото в закона правно действие. С оглед това датата е един от
съществените реквизити на саморъчното завещание и е налице, ако завещателят е
посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието. Няма значение,
дали е поставена в началото или в края на документа, дали е изписана цифрово
или се извлича от текста на документа. Задължително е обаче да е преди подписа
За да бъде редовен реквизит на завещанието, датата на изготвяне следва да е
обозначена при съставянето му, т. е. следва да бъде елемент от текстовото
съдържание, преди подписа. Изискването на закона по отношение на трите елемента
- дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на
завещанието като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл. 25, ал. 1
от ЗН е дефинирана поредност, която да не даде
възможност датата да бъде добавяна в последствие, включително от самия
завещател. С подписа си завещателят удостоверява, че завещателните
разпореждания са написани от него и че съдържат неговите волеизявления. Подписът
придава автентичност на документа. Той е завършващият елемент при съставянето
на завещанието. Затова чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗН изисква изрично подписът да
бъде поставен след завещателните разпореждания.
Поставените след подписа разпореждания са вън от завещанието и не могат да
проявят правно действие. Нормата на чл. 25 от ЗН относно действителността на
завещанието изисква да е несъмнено кой и кога е извършил допълването. В случая е
безспорно, че тези изисквания са били спазени, поради което завещанието е действително. Основните аргументи на въззивника са свързани с твърдението, че Н.В. е била
неграмотна и доказване на това обстоятелство същият е искал да установи чрез
свидетелски показания. Неграмотността означава завещателката
да не е могла да чете и пише. Макар и оскъден, събраният по делото писмен
сравнителен материал не дава основание за такъв извод. Напротив налице са
доказателства, че тя е пишела, въпреки че почеркът й, което е видно и от самото
саморъчно завещание, е слабо обработен.
Неоснователен се явява и иска по чл. 43, ал. 1,
б. "б" от ЗН. Фактическият състав на измамата като основание за
унищожаване на завещанието изисква да е налице валидно завещателно
разпореждане, при съставянето на което у завещателя умишлено да са създадени неверни
представи, които представи да са го мотивирали да извърши акта на безвъзмездно
имуществено разпореждане за след смъртта си. Липсват обаче доказателства,
подкрепящи твърденията на ищеца,
че ответникът е имал поведение, което да е мотивирало съставянето на завещанието. Безспорно е, че на 13.01.1994 г. П.В. и Н.В. са
депозирали саморъчни завещания с поредни номера 119 и 120 като всеки от тях е
завещал имуществото си в полза на другия. Житейски логично е, а е подкрепено и от събраните доказателства,
съпрузите да са направили приживе завещателни
разпореждания в полза на другия. В този смисъл направеното завещателното
разпореждане, което по своя характер е безвъзмезден и поначало дарствен акт, не е житейски нелогично и не би могло при
липсата на категорични доказателства да се приеме, че е извършено в резултат на
опорочена воля на завещателя.
Така, в обобщение, подадената въззивна жалба се явява
неоснователна, а постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е
достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива следва
да бъдат присъдени в размер на сумата от 1157 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение и разноски за вещи лица за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263/28.02.2019 г. по
гр.д. № 1692/2018 г. на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА А.Б.Б.
ЕГН ********** *** да заплати на П.М.В. ЕГН ********** *** сумата от 1157 /хиляда сто петдесет и седем/ лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение и разноски за вещи лица за тази инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: