Решение по дело №633/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

 

Образувано е по жалба на В. А. Б. от гр. Свищов, [улица]против Решение № 1012-04-69#19 / 02.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 041-00-1555-3 / 11.08.2023г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Велико Търново. В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Излагат се доводи за полагане на труд от лицето в предприятието. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски. В открито заседание чрез представителя си ***Н. аргументира, че събраните доказателства са достатъчни да обосноват извод за положен от жалбоподателката труд, за което подлежи на осигуряване.

Ответната страна, директорът на ТП на НОИ –Велико Търново изразява становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени в представената писмена защита съображения. Моли за отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът намира, че жалбата е допустима. Жалбоподателката е легитимирана да оспори решението на ответника, издадено по реда и при условията на чл. 117 от КСО, тъй като е негов адресат и в оспорената част я засяга неблагоприятно. Следва да се посочи, че именно това решение може да е предмет на спора пред съда по аргумент от разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспорването е направено в 14-дневния решителен и преклузивен срок. Жалбата е адресирана до компетентния да се произнесе съд.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

В. А. Б. на 16.05.2023г. подава Заявление вх. № 041-00-1555 /16.05.2023г. за отпускане на парично обезщетение за безработица поради прекратяване на правоотношението от 10.05.2023г. с ЕООД „ДИП - ВЕЛИКО ТЪРНОВО“. Към заявлението е приложена Заповед № 045 / 02.05.2023г. за прекратяване на трудово правоотношение.

Със сигнал вх. № 1056-04-183/29.05.2023 г. от сектор „Краткосрочни плащания" до сектор „Контрол по разходите на ДОО", отдел „Краткосрочни плащания и контрол" в ТП на НОИ - Велико Търново е инициирано административното производство по извършване на проверка по разходите на ДОО, на „ДИП - В. ТЪРНОВО" ЕООД - гр. Велико Търново за установяване на обстоятелството, дали В. Б. е упражнявала трудова дейност по трудовото си правоотношение с посочения работодател, за която да е възникнало основание за задължително осигуряване по КСО. Със заповед № ЗР-5-04-01361692/01.06.2023 на ръководителя на ТП на НОИ - Велико Търново на основание чл. 108. ал. 1 от КСО извършването на такава е възложено на контролен орган - старши инспектор по осигуряването. Резултатите от същата са отразени в констативен протокол № КП-5-04-01403829/ 04.08.2023. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново. В протокола е отразено, че за Бернардова са налице данни за задължително осигуряване по КСО за времето от 07.04.2010 г. до 23.03.2023 г. по основно трудово правоотношение с „Кемапул" ЕООД - гр. Свищов за изпълнението на длъжност „отчетник счетоводство". Според данните в Регистър на трудовите договори същото е прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 24.03.2023 г.

Контролният орган е констатирал, че В. Б. е назначена в „ДИП - В. ТЪРНОВО" ЕООД - гр. Велико Търново въз основа на трудов договор № 45/27.03.2023 г., сключен на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 67. ал. 1 от Кодекса на труда, за изпълнението на длъжността „отчетник счетоводство", с работното време 8 часа и договорено възнаграждение в размер на 780.00 лв. Лицето е задължено да постъпи на работа па 27.03.2023 г. Предвидено е изплащането на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 на сто върху основното трудово възнаграждение. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 10.05.2023 г.

В хода на административното производство, обяснения са дадени от К. Б. /управител на дружеството/, която посочва, че настоящата жалбоподателка е назначена на длъжност „отчетник счетоводство, оперативен счетоводител" в резултат на направен подбор за заемане па длъжността. Лицето е избрано заради опит в оперативното счетоводно обслужване и счетоводен софтуер програмен продукт „Бизнес - навигатор", изготвяла е фактури и е осчетоводявала движенията по банковата сметка на дружеството. Посочено е още, че В. Б. е на пряко подчинение на управителя на дружеството, а обучението й е възложено на Б. А. - счетоводител. В обясненията си, К. Б., посочва, че касата на „ДИП В. ТЪРНОВО" ЕООД гр. Велико Търново е водена от нея, Б. А. и В. Б.. Поради малкото движение на парични средства и липсата па касов апарат, отчитането не било ежедневно. Трудовото правоотношение на лицето е прекратено поради невъзможността й да усвои начина на работа с ПП „Бизнес - навигатор". От представените копия на ведомости за заплати и отчетни форми за явяване/неявяване на работа на жалбоподателката се установява, че за м. 03.2023 г. са отработени 5 работни дни, начислено и получено възнаграждение в размер на 177.27 лв. и получено възнаграждение в размер на 137.56 лв.; за м. 04.2023 г. - 18 отработени дни, начислено и получено възнаграждение в размер на 780.00 лв. и получено възнаграждение в размер на 605.27 лв.; за м. 05.2023 г. - 4 отработени дни, начислено и получено възнаграждение в размер на 156.00 лв. и получено възнаграждение в размер на 121.06 лв.

В хода на административното производство с писмо изх. № 1012-04-69#2/01.09.2023 г. от „Кемапул“ ЕООД са представени молба от В. Б., с която се отправя искане за прекратяване на трудовото и правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325. ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 24.03.2023 г., като в случай че същото не бъде прието, да се счита за едномесечно писмено предизвестие за прекратяване, и заповед № 397/24.03.2023 г. за прекратяване на същото по чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от желаната дата.

От страна на „ДИП - В. ТЪРНОВО" ЕООД - гр. Велико Търново са представени фактури изготвени от В. Б. - всички с дата 05.05.2023 г. С писмо изх. № 1012-04-69#6/04.09.2023 г. на директора на ТП па НОИ - Велико Търново от „ЦКБ - клон Велико 'Търново" АД е изискано и представено фактура № **********/05.05.2023 г., в качеството си на получател на услугите.

Предвид резултатите от извършената проверка, обективирани в цитирания по – горе констативен протокол, с Разпореждане № 041-00-1555-3/ 11.08.2023г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Велико Търново на жалбоподателката е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, тъй като е прието, че не са събрани доказателства за упражняване на реална трудова дейност през периода от 27.03.2023 г. до 09.05.2023 г., за която да е възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител, поради което В. Б., не е осигурено лице по см. на чл. 10 от КСО и пар.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. На практика от ръководителя е прието, че става въпрос за вид осигурителна измама, доколкото без трудова дейност, при заплатени задължителни ОВ се претендират осигурителни права.

Разпореждането е обжалвано пред горестоящ орган, който с Решение № 1012-04-69#19/ 02.10.2023г. е отхвърлил жалбата на Бернардова като неоснователна. Решението е оспорено пред съда с жалба, подадена чрез административния орган на 18.10.2023г., въз основа на която е образувано настоящото дело.

В хода на съдебното производство е приета преписката по издаването на решението на ответника, съдържаща Решение № 1012-04-69# 19/02.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново; обратна разписка за връчването на решението; писмо изх. № 1012-04-69#2/01.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново с обратна разписка за връчването му; писмо изх. № 1623/05.09.2023 г. на „Кемапул" ЕООД - гр. Свищов с приложения; писмо изх. № 1012-04-69#6/04.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново; писмо изх. № **********/20.09.2023 г. на директора на ЦКБ АД - клон Велико Търново с приложения; писмо изх. № 1012-04-69#7/04.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново; писмо вх. № 1012-04-69#15/11.09.2023 г. на „ЦБА" ЕАД - Варна; жалба вх. № 1012-04-69#1/ 31.08.2023 г. от В. Б.; заповед за оправомощаване на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ – В.Търново; справка от АИС „Архимед" и жалба вх. № 1012-04- 69/30.08.2023 г. от В. Б.; разпореждане № 041-00-1555-3/11.08.2023 г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Велико Търново; разпореждане № 041-00-1555-2/09.08.2023 г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Велико; обратна разписка за връчването на разпореждане; заповед № 1015-04-161/17.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново; разпореждане N° 041-00-1555-1/29.05.2023 г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Велико Търново; справка за приети документи с peг. № 041-00-1555-1/18.05.2023 г.; сигнал № 1056-04-183/29.05.2023 г.; заповед № ЗР-5-04-01361692/01.06.2023 г. на оправомощено лице за ръководител на ТП на НОИ - Велико Търново с пълномощно; заповед № 1015-04-67/04.04.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново; справка „Актуално състояние на всички трудови договори, вписани от осигурител „ДИП - В. Търново" ЕООД - гр. Велико Търново; справка за всички подадени уведомления за [ЕГН]; справка за лицата, за които е подадени информация в персоналния регистър от „ДИП - В. Търново" ЕООД - гр. Велико Търново през 2023 г.; констативен протокол № КП-5-04-01403829/04.08.2023 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново; становище вх. № 1047-04-3/14.08.2023 г. от „ДИП - В. Търново" ЕООД гр. Велико Търново с приложения; писмо изх. № 1056-04-183# 1 /02.06.2023 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново; писмено обяснение от Б. А. и К. Б.; трудовоправни и счетоводни документи на „ДИП-В. Търново" ЕООД - гр. Велико Търново вх. № 1056-04-183#2/10.07.2023 г.; писмо изх. № 1056-04-183#3/11.07.2023 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново с обратна разписка; Писмо изх. № 1056-04-183#8/19.07.2023 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново с обратна разписка - 96-97 лист; електронно съобщение вх. № 1056-04-183#11/24.07.2023 г. от Ч. Б. с приложение; справка „Актуално състояние на всички трудови договори на [ЕГН]; писмо изх. № 1056-04-183#6/19.07.2023 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново; писмо вх. N° 1056-04-183#13/03.08.2023 г. на „Дезинфекциозна станция-БГ" ООД София.

С писмо вх. № 6078/22.12.2023 г. от трето неучастващо лице по делото „Меджик финанс консулт“ ЕООД са представени и са приети трудов договор № 6/22.12.2022 г., отчетна форма за явяване на работа месец март, април и май 2023 г., разчетно-платежна ведомост – месец март, април, май 2023 г.

В съдебно заседание от 04.12.2023 г., по искане на ответника и на осн. чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорването на частни подписани документи, представляващи трудов договор от 27.03.2023 година, три документа за начислено и изплатено възнаграждение на лист 80, 81, 82 от делото, както и фактури на листове 92, 95 от делото. По аргумент на разпоредбата на чл. 193, ал. 3 изр. 2 от ГПК е указано на жалбоподателката, че е в нейна тежест да установи автентичността на положените под трудовия договор подписи и верността на обстоятелствата, отразени в този документ, а в тежест на ответника е да установи неавтентичността на положените под останалите писмени доказателства подписи, както и неверността на отразените в тях обстоятелства.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите С. И. и Ж. К., чиито показания ще бъдат обсъдени по същество на спора и в съответната част на решението.

Какви са изводите на съда?

На първо място следва да се отбележи, че решението на ответника, чиято законосъобразност с аргумент от разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО е предмет на делото, е валиден административен акт, издаден от компетентен по материя, степен и територия административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т.2, буква „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица“. Съответно според разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Видно от нормата е, че при реализирането на административното обжалване на задължителните предписания като процесното ответник е именно съответният ръководител на ТП на НОИ, който следва да се произнесе писмено с мотивирано решение, в което да изложи доводите си по същество, както е процедирано в случая.

Решението на ответника съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановяването му, съответствието между които е въпрос по съществото на спора. В случая основният спорен въпрос, който е и надълго аргументиран в решението на ответника, е дали са налице изискванията на §1, т.3 от ДР на КСО в приложимата към момента на действието на трудовия договор с „ДИП - В. Търново" ЕООД - гр. Велико Търново редакция и дали липсата им представлява някаква форма на осигурителна измама, която цели да се ощети бюджета на ДОО.

Настоящата инстанция счита, че от данните по преписката не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай. Не се установява в хода на производството да са нарушени принципите на административния процес при упражняване на процесуалните права на съответните органи. Няма данни да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Няма основание да се приеме, че някое от предприетите действия, извършени за изясняване на всички относими факти, не съответства на реда и средствата, предвидени в КСО и АПК с изключение на обстоятелството, че административният орган в рамките на едно производство сам си създава официални удостоверителни документи, на чиято доказателствена сила се позовава впоследствие.

Решението на ответника не съответства на материалния закон.

Спорът между страните се свежда до това дали жалбоподателката e упражнявала трудова дейност през периода 27.03.2023 г. до 09.05.2023 г., респ. има ли право на парично обезщетение за безработица по осигурителното правоотношение с "ДИП – ВЕЛИКО ТЪРНОВО" ЕООД с огтлед на качеството си на осигурено лице.

Материалното право на парично обезщетение за безработица е регламентирано в чл. 54а от КСО, като изплащането се извършва въз основа на акта на органа по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1/ имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2/ не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3/ не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО в приложимата си редакция дефинира осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение следва, че осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Няма легално определение на понятието трудова дейност, но в зависимост от източника на задължение тази дейност представлява полагане на труд с цел постигане на конкретен трудов резултат или предлагането на собствената работна сила на работодател/орган по назначаване за нуждите на последния.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. В случая спорът е по отношение твърдението на ответника, че жалбоподателят не е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението, обуславящо дължимостта на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на дължимост на такива вноски от страна на осигурителя.

Следва да се отбележи, че в настоящото производство, не се разглежда въпросът за действителността на трудовия договор, като изложеното на тази плоскост в писмената защита, представена от жалбоподателката е ирелевантно. Този въпрос не може да се решава инцидентно по повод на спор около обезщетения, свързани с породеното от наличието на такъв договор правоотношение. Този извод се налага при тълкуване на разпоредбите на чл. 74, ал. 1 и ал. 3 от КТ. По аргумент на чл. 74, ал. 5 от КТ следва да се приеме, че и контролни органи по повод на административни спорове, не могат в хода на административно производство да се позовават инцидентно на необявена по надлежния ред недействителност на трудово правоотношение. За неговата действителност е достатъчно наличието на валидно годно облигационно или друго основание за пораждането на правоотношението и готовността на работника, служителя да престира работната си сила в интерес на работодателя/органа по назначаването в рамките на определено работно време и срещу договорено възнаграждение /т.е. възмездно/. От съдържанието на определението за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО в посочения по-горе смисъл. Направеното в този смисъл оспорване пред настоящия съд на трудовия договор по реда на чл. 193 от ГПК би имало значение в производство пред гражданския съд, който с влязъл в сила съдебен акт, да обяви недействителност на сключения и редовен от външна страна трудов договор.

Неотносимо към производството е обстоятелството дали и други лица са били назначавани в "ДИП-ВЕЛИКО ТЪРНОВО" ЕООД с трудов договор. В рамките на роботодателската власт и с оглед нуждите на работодателя, последният оперативно определя персонала, който му е нужен. Без значение за казуса е и, че жалбоподателката е нямала трудов ангажимент през целия месец, доколкото интензитета на заетост, не представлява предпоставка, формираща извод за недействително полаган труд. Не следва, липсата на постоянна ангажираност, да е в ущърб на полагащите труд, а и не следва заетите по трудово правоотношение лица да установяват действително трудово правоотношение, единствено по причина, че не им е осигурена непрекъсната ангажираност.

В този смисъл, ако административният орган счете на базата на събраните от органа доказателства, че има данни, от които да се направи извод, че действително трудово правоотношение не е било налице, то редът за установяване на действителните отношения между работник и работодател, както вече се уточни е специален и само граждански съд може да се произнесе по този въпрос.

Извън горното и за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че в случая от данните по делото - свидетелски показания, извлечение от регистър на трудовите договори при НОИ, разчетно платежни ведомости, отчетни форми за явяване/неявяване на работа, се установява, че реално е престиран труд за работодателя от страна на Б. Доказателствата, които целят да установят симулативност на съдържанието на трудовото правоотношение, т.е. на изпълнението на трудовите функции имат косвен характер и са оборени от свидетелските показания на свидетелите К., И. и А.. Съдържащите се в писмената защита на ответника рудиментарни доводи за лъжливи свидетелски показания, са неоснователни, доколкото няма никакви солидни доказателства в тази насока.

Представени са и три фактури / листове 92, 93 и 94 от делото/, издадени от жалбоподателката, като действително в хода на съдебното дирене са представени други екземпляри от същите /листове 201, 2020 и 203 от делото/, но това не опровергава факта на съставянето им през релевантните за целите на ЗДДС периоди именно от нея. Представени са и отчетни форми, които установяват присъствието и през твърдените периоди, като свидетелските показания на свидетелката А. обясняват съдържанието на представените пред ДИТ отчетна форма и липсата на името на жалбоподателката там. Представени са и издадени от жалбоподателката фактури за данъчен период по ЗДДС месец април на 2023 година, видно от които е, че те съдържат клишираното изписване на името и като съставител, което е в подкрепа на тезата, че те са издадени именно от нея в качеството и на служител на въпросния работодател. Както правилно се поддържа в писмената защита на представителя на жалбоподателката, от страна на трети лица, за които няма как да се поддържа заинтересованост от настоящият спор, са представени писмени доказателства, установяващи реализиране на трудови функции за посочения в трудовия договор работодател, съдържанието на които съвпада с дадените в хода на проверката за спазване на осигурителното законодателство обяснения.

Що се касае до аргументите на ответника, които целят да установят неизпълнението на задълженията на жалбоподателката предвид липса на командировъчни при престиране на работна сила извън работното и място, както и предвид отсъствието и в рамките на работен ден заради посещение при лекар, то следва да се констатира, че второто обстоятелство е основание за дисциплинарна отговорност, а липсата на заповед за командироване не опровергава предоставянето на работната сила на жалбоподателката в разположение на работодателя и. На практика ответникът чрез доказателствената си теза изисква необосновано всяка трудова операция по изпълнението на трудовото правоотношение да се документира или да се извършва в присъствието на свидетели, които обаче да не са част от персонала на работодателя или на неговите контрагенти. Както съдът посочи, няма как в хода на изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение да се установява резултат, който е характерна последица от изпълнението на граждански договор, а не последица от готовността на нает работник/служител да предоставя работната си сила в разположение на работодател през нормиран период от време.

На практика, внимателният прочит на констативния протокол и на мотивите на ответника, отразени в решението му, води до извод, че изводът за липса на трудова дейност през периода на действието на трудовия договор е следствие на подозрително късия според него период на трудовото правоотношение и на неизпълненията от страна на работодателя на задълженията му по КТ – да предостави определени документи на работника преди последният да започна за престира работната си сила. И двете обстоятелства обаче могат да бъдат само косвени доказателства и следва да са подкрепени със солидни други доказателства за осигурителна измама. В случая най – сигурното доказателство за това би било липсата на заплатено реално трудово възнаграждение или симулирането на заплащането му, направено единствено с цел да се ползват в последствие осигурителни права. Обратно на посоченото, по преписката са представени неоспорени доказателства за заплащането на отработеното трудово възнаграждение на жалбоподателката, което води до единствено логичния извод, че тази престация е в корелация с положения от нея в полза на работодателя труд.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за основателна, а оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против разпореждане № 041-00-1555-3 / 11.08.2023г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Велико Търново, за незаконосъобразно и като такава, подлежащи на отмяна.

Следва преписката по заявлението на жалбоподателката да се изпрати на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Велико Търново за произнасяне.

При този изход на спора на жалбоподателката следва да се присъдят исканите разноски.

Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-04-69#19 / 02.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на В. А. Б. срещу Разпореждане № 041-00-1555-3 / 11.08.2023г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Велико Търново.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на В. А. Б. от град Велико Търново, [ЕГН], разноски от 500 лв.

Решението е окончателно.