Р Е Ш Е Н И Е
№ 260318
гр. Силистра, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Силистра, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря М. Д. и прокурора......, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 403 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.П.М. ***,
ЕГН **********, против Наказателно постановление № Г-587997/21.05.2020г., издадено от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ при Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщения гр.София, с което на дружеството-жалбоподател
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от Наредба № 58/02.08.2006г. за правилата за техническа експлоатация,
движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт вр. чл.24,
ал.1, т.1 от Правилата за техническа експлоатация на ЖП инфраструктура.
Наказателно постановление се атакува с доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения, явяващи се самостоятелно основание
за отмяната му, като се визира, че АУАН е съставен в отсъствието на
жалбоподателя и той не е подписвал акт. Нарушението се оспорва да е извършено
от жалбоподателя М., като се сочи, че същият не се е намирал на процесното
място в посочения от адм.обвинение ден 13.02.2020 г., като се подчертава, че правото
му на защита е било нарушено поради непосочване формата на вината, при която се
визира, че е извършена простъпката. Моли се за отмяна на НП, с доводи, че не е обсъдено
приложението на чл.27 ЗАНН досежно индивидуализацията на наказанието, както и
приложимостта на хипотезата за маловажен случай.
Пред съда жалбата се поддържа лично от жалбоподателя М.,
който дава обяснения по случая като твърди, че друго лице е взело каруцата му и
е преминало през ЖП релсите, като изразява и несъгласие с наложената му глоба.
Административно-наказващият орган се представлява от
упълномощен процесуален представител, изразяващ становище за неоснователност на
жалбата и спазване изискванията на процесуалния и материалния
закон при издаване на НП. Счита деянието за установено по безспорен начин, като
визира за същото, че не може да се окачествява като маловажен случай и моли за
потвърждаване на наказателното постановление.
Районна прокуратура – Силистра, при
редовност на призоваване, не изразява становище, не се представлява в съдебно
заседание.
Жалбата се явява процесуално
допустима предвид подаването и в законоустановения срок и от правен субект,
имащ право и интерес от обжалването.
Съдът, след преценка доказателствата
по делото и въз основа на закона, приема за установено следното:
Жалбоподателят С.М. *** и има
стопански двор с постройки, намиращ се на отстояние 400 метра от железопътната
линия, преминаваща през населеното място. Притежава и ППС - каруца с гумени
колела и животински впряг – кон, която ползвал за стопанската си дейност.
Разстоянието от посочената база до обозначения за преминаване ЖП прелез се
намирал на 800 метра – в едната посока от базата, и жалбоподателят трябвало да
заобикаля, за да премине през жп-линията, а другото място, също обозначено със
светлини и предназначено за безопасно преминаване на хора, коли, автобуси,
ППС-та, се намирало на километър и 800 метра от имота му.
На 13.02.2020г., към 09.00ч
сутринта, св.Н.К. – кантонер към ЖП-секция – Шумен и обслужващ района на гр.А.
обл.С. - км.83+000 до км.89+000 от 91-ва жп линия, обхождал района пеш, за да
провери изправността на релсите. Тогава видял жалбоподателя да преминава през
същите с каруцата си, без мястото през което пресичал да е предназначено за
преминаване на хора и превозни средства, като имало поставени бетонни траверси,
за да се препятства такова преминаване.
Св.К. многократно бил виждал жалбоподателя М. да преминава през
посочения участък, в някои от случаите и с лекия си автомобил, като му казвал
да не прави това, тъй като създава опасност във връзка с движението на
влаковете, което е било възприемано и от машинистите.
За конкретния случай св.К. подал писмен сигнал до св.В. С.– мл.
полицейски инспектор при ЗЖУ- Горна Оряховица, който от своя страна депозирал
докладна до началника на Зоналното
жандармерийско управление - Горна
Оряховица при ГД „Национална полиция“. Последвало съставянето на АУАН с бл. №
587997/27.02.202г., заведен с
рег. № 12041р-1679/04.03.2020г.,
от св.Стоев, в присъствието на жалбоподателя и на св.Д.Ц., в стопанската база
на жалб.С.М., за неспазване забраната, фиксирана в разпоредбата на чл.35, ал.1,
т.1 от Наредба № 58/02.08.2006г.
за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и
сигнализацията в железопътния транспорт, да не се преминава през железопътната
линия извън определените за това места. Актът бил предоставен за запознаване на
жалбоподателя, вписал собственоръчно, че има възражения, като отказал да го
подпише, което било удостоверено с подписа на св.П.П..
Последвало издаване на процесното наказателно постановление, с което
административно-наказващият орган, при възприета от негова страна фактическа и
правна рамка на административното обвинение, е ангажирал отговорността на
жалбоподателя с предвидената в чл.132, ал.1 от Закона за железопътния транспорт
глоба в минималния и размер от 200 лева.
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни длъжностни лица, в законоустановените срокове и при
спазване императивните изисквания на ЗАНН досежно наличието на изискуемите
реквизити. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените
такива, които да са рефлектирали негативно върху правото на защита на
наказаното лице. Обясненията на жалбоподателя, че полицейските служители дошли
да му съставят акт и му искали „паспорта“, са в пълно съответствие с
показанията на свидетелите С., Ц. и П., че актът е съставен в присъствието на жалбоподателя,
който е разбрал и за какво нарушение става въпрос, като сам е вписал, че има
възражения. Спазена е процедурата, регламентирана в чл.43, ал.2 ЗАНН, по
удостоверяване отказа му да подпише акта, като така изяснените факти
опровергават твърденията на лицето за допуснати съществени нарушения на
изискванията на закона.
При обсъждане на събрания по делото доказателствен материал по несъмнен
начин се изяснява, че наказаното лице е осъществило вмененото му нарушение.
Твърденията му, че друг е ползвал каруцата и съответно преминал през релсите,
където не е разрешено, се явява защитна позиция, която сам опровергава с
изявлението си, че е следвало св.К. да му каже „ще ти пусна акт, недей минава
през жп-то“, както и от последователността в показанията на св.К., че лично е
видял жалб.М. на процесната дата да преминава с ППС-то през нерегламентираното
за това място по жп-линията, като е имал и предходни такива прояви, и никой
друг не е карал каруцата му.
Съдът намира, че случаят не може да се определи като маловажен, тъй
като не са налице особености в конкретния казус, които да го отличават като
такъв с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените нарушения от
този вид. Извършеното нарушение разкрива изключително сериозна и реална
опасност от настъпване на неблагоприятни последици за живота и здравето на
неограничен кръг хора, включително и за самия жалбоподател. Решението на последния
да си спести изминаването на известно разстояние (и то с превоз, а не пеш),
защото имотът му се намирал близко до релсите, а не да премине жп-линията през
официално разрешените за това места, не може да се приема за извинителна
причина, а напротив – очертава открито демонстриране по незачитане на
установените от закона правила, насочени към безопасността на движението на
влаковете, пътниците и останалите участници в движението.
Оплакването, че не са обсъдени визираните в чл.27, ал.2 ЗАНН
обстоятелства при определяне размера на наказанието е неоснователно. Видно от
волята на наказващия орган да наложи предвидената глоба в минималния и размер
от 200 лева, същият е отчел факта, че е налице първо по ред - като установено нарушение от страна на
жалбоподателя, възрастта му (която би следвало да сочи на житейски опит и
адекватна преценка на ситуацията), подбудите да извърши простъпката и липсата
на отегчаващи обстоятелства. По отношение формата на вината следва да се
посочи, че административното нарушение се явява извършено виновно и при двете
форми на вината – умисъл или непредпазливост, като непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а настоящият не е
такъв.
По изложените съображения съдът намира, че при ангажиране административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на процесуалния и
материалния закон, поради което и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № Г-587997/21.05.2020г., издадено от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ при Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщения, гр.София, с което на С.П.М.
***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
(двеста) лева за нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от Наредба № 58/02.08.2006г. за правилата за техническа експлоатация,
движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт вр. чл.24,
ал.1, т.1 от Правилата за техническа експлоатация на ЖП инфраструктура.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Силистра.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: