Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 09.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, открито съдебно заседание на пети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 3483 по описа за 2017г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ от „С.3 „ЕООД ЕИК ********, срещу М.Д.Д.
ЕГН ********** И Т.А.ООД/н./ ЕИК ********. В производството като страна е конституиран и
синдика на втория ответник В.С..
ИЩЕЦЪТ
твърди, че вториа ответник е несъстоятелно дружество, а първия ответник не е
негов кредитор. Твърди, че в срок предявява иск, с който моли спрямо тия двама
ответници да се установи, че втория ответник не дължи на първия ответник
приетата и включена в списъка на приети вземания сума от 5 223.54 лв.,
като вземане на М.Д., договор за прехвърляне на вземане. Оспорва, че е било
прехвърлено чрез цесията валидно вземане по договор за заемот
12.07.2013г.Оспорва предоставената сума от 9 000 лв.с платежно нареждане
12.07.2013г. с основание краткосрочен заем да обвърза по някакъв начин
несъстоятелното дружество. Твърди, че се касае за симулативна сделка и същата е
недействителна по реда на чл.40 от ЗЗД. Оспорва всички документи по цесията,
като такива с недостоверна дата и съставени за нуждите на производството по
несъстоятелност.Договорите са сключени между свързани лица и по отношение на
тях е валидна презумпцията за недобросъвестност. Два дена след сключване на
цесията от 24.04.2017г. е подадена молба от М.Д. за откриване на производство
по несъстоятелност или това е на 28.04.2017г. Същата без да е направила опит да
събере вземането си инициира производството по несъстоятелност. Предвид на това
намира, че всички сделки на които Д. основава вземането си са с цел увреждане
на кредиторите, тъй като тя е свързано лице с длъжника. Моли да се признае за
установено по отношение на двамата отвветника, че М.Д.
няма вземане спрямо Т.А./н./ ООД в размер на 4 000 лв. главница и
1 223.35 лв. лихви, с основание цесия.
ОТВЕТНИКЪТ М.Д. твърди, че договора за заем е действителен, сумата е реално предоставена с
икономическа цел, срещу 10 % лихва за срок от 1 година, като заемателя сключва
договора за да финансира свои дейности – дружеството да внесе държавна такса за
въззивно обжалване на първоинстанционното решение по едно от множеството дела,
които води в този период. Договорът не е нищожен, нито симулативен, заетата
сума действително е преведена . Наред с това тя е трето добросъвестно лице по
см. на чл.17,ал.2 от ЗЗД. Датата и сумата в платежното нареждане съвпадат с
датата и предмета на договора. Заемът е редовно осчетоводен в дружеството.
Договорът за цесия също е действителен. Същият по правило е неформален, а в
конкретния случай не е необходима и форма за доказване с оглед размера на
сумата от 4 000 лв. Цедентът се е
нуждаел спешно от пари. Вместо обикновен договор за заем й е било предложено да
му се прехвърли по-голямо по размер но трудно събираемо вземане. Не е могла да
встъпи във вече образуваното производство по чл.625 от ТЗ, поради което е
подала отделна молба надявайки се длъжникът да се споразумее с нея. Моли искът
да бъде отхвърлен.
ОТВЕТНИКЪТ Т.А.ООД в несъстоятелност
подава отговор, чрез своя собственик и управител К.К.
и чрез ликвидатора. Предвид, че дружеството в настоящото производство се
представлява от своя представител, а не от синдика, то следва при наличие на
ликвидатор да се приеме, че той се явява законния представител на този ответник
в настоящото производство. Твърди, че договора за заем е действителен, сумата е
осчетоводена, което се е установило с приетата ССЕ при откриване производството
по несъстоятелност. М.Д. е кредитор по силата на договор за цесия, който от
външна страна не страда от никакви пороци. Качеството й на кредитор е изследвано
в производството по чл.625 от ТЗ .
СИНДИКЪТ В.С. излага становище , че вземането на М.Д. е предявено своевременно и е
включено в одобрения списък на приетите вземания въз основа на редовни
документи. Тя е и кредитор заявител, чиято молба е станала основание за
откриване на производството по несъстоятелност именно с това вземане, което е
дало и основание на съда да формира своите крайни изводи.
Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните
доказателства в хода на производството
намира за установено следното:
Между страните няма спор за фактите
относно откритото производство по несъстоятелност спрямо ответника Т.А.ООД
/н./, както и че оспореното вземане е прието и включено в списъка на приетите
вземания одобрен от съда. Не се спори и че ищецът е кредитор на това дружество
в производството по несъстоятелност, също с прието вземане и предявил
възражение срещу така приетото вземане на М.Д. в размер на 5 223.54 лв. .
Това се установява и от представените по делото писмени доказателства, а именно
: списък на приетите вземания по т.д.н. № 1666/2017г., възражение от
12.10.2017г. и Определение № 7371 от
08.12.2017г. по т.д.1666/2017г. .
Основния спор е относно
съществуването на така приетото вземане на М.Д. в размер на 5 223.54 лв.
Този кредитор се е позовал на придобиването му – 4 000 лв. главница и
1 223.54 лв. лихви чрез цесия, за което по делото е представен договор от
26.04.2017г., както и връчено уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД на ликвидатора.
Чрез цесията е прехвърлено вземане на единия от собствениците на капитала на Т.А.ООД
в несъстоятелност по договор за заем от 12.07.2013г. . Собственикът К.К. е предоставил на дружесвото заем от 9 000 лв., за
срок от 1 година при 10 % лихва. Представен е и банковия документ от същата
дата за внасяне на сумата по сметка на дружеството Т.А.ООД. Не се оспорва, че
сумата не е издължена от длъжника. Съдът не намира за основателни наведените от
ищеца твърдения, че договорите са изготвени за целите на производството по
несъстоятелност. Датите на двата договора са с разлика от около три години,
сумата по заема е реално платена на
ответното дружество на датата на договора за заем. От 06.06.2014г. ответното
дружество е в производство по ликвидация, видно от представеното по делото
Решение № 846 от 06.06.2014г. и по него има назначени ликвидатори. Имаме
установено осчетоводяване на това задължение чрез експертизите обсъдени
по-долу. Това са все обстоятелства които правят достоверна датата на договора
за заем, а договора за цесия е сключен до датата на подадаване на молбата за
откриване прозиводството по несъстоятелност, поради което и неговата дата е
установена към този момент.
По делото са приети основно и две
допълнителни заключения на съдебно-счетоводна експертиза, същите са приети от
съда и се кредитират от съда като обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страните. Вещото лице е направило следните изводи : Към датата на
подписване на договора за заем 12.07.2013г. същият не е бил осчетоводен, същият
е осчетоводен в по-късен момент 01.01.2014г. Цесията обаче е осчетоводена
своевременно на датата на подисването на
договора от 26.04.2017г. Вещото лице е цитирало подробно и съответните
счетоводни статии, които са били приети при осчетоводяване на тези договор.
Счетоводителя осчетоводил заема към 1.01.2014г. и цесията към 26.04.2017г.е В.С.И..
Този счетоводител е водил счетоводството на ответното дружество Т.А.ООД по
силата на сключен договор от 1.11.2017г. , като управител на счетоводна къща С.Ф.К.ЕООД,
видно от представения по делото договор. Договора е сключен със синдика на
ответника. Представена по делото е й декларация от 01.11.2017г. от същата в
качеството й на управител на счетоводната къща, че е водила счетоводството на
ответното дружество и преди датата на сключения писмен договор за счетоводно
обслужване. С първото допълнително заключение вещото лице Д. установява, че
нито договора за заем, нито цесията са били декларирани пред НАП от К.К., от 2001 г. постоянно жевеещ извън България, във
Великобритания,както и от М.Д.. С
второто допълнително заключение вещото лице Д. е изследвало представиня по
делото междинен баланс от 04.07.2015г. от страна на другия управител на
ответното дружество Д.М.. Вещото лице е установило, че наред с този междинен
баланс има изготвен и друг такъв и намиращ се в счетоводството на
несъстоятелното дружество предадено на синдика. В първия баланс представен от
Д.Макларън нямаме отразяване на постъпилата сума по заема от 9 000 лв. В
междинния баланс при ответното дружество има такова отразяване на сумата по
заема като задължение – краткосрочно такова. Разликата между двата баланса е в
част „Други задължения в т.ч. до 1 година“.. В първия на Д.Макларън
задълженията са около 2 000 000 лв., докато в този при
несъстоятелното дружество задълженията са в размер на 7 295 000 лв.
От събраната информация вещото лице е установило, че заемът първоначално е бил осчетоводен
от Здравка Лозанова, счетоводител на ответника 2013-2014г., но е осчетоводен
със закъснение, не на датата на подписване на договора , а на 1.01.2014г. ,
предвид че с изрична заповед от 9.10.2013г. /представена по делото/ на Д.М., един от управителите, да не
осчетоводва нищо без негово одобрение. В последствие в рамките на ликвидацията
и при нов счетоводител се е наложило подаване на корегиращи декларации ГДД по
чл.92 от ЗКПО за 2014 и 2015г. пред НАП, които след съответната роверка и изискания
обяснения от ликвидатора са приети от НАП. Това се установява и от Протокол
№П-2222-*********-073-001/11.04.2017г.
От представените по делото
договори за счетоводно обслужване от 15.08.2014г. и от 30.05.2016г. се
установява, че от август 2014г. несъстоятелното дружество ответник има след З.Л.нов
счетоводител М. Заимова и от м.юни
2016г. има нов счетоводител В.И., която, както се посочи по-горе е сключила
договор за счетоводно обслужване със синдика на ответното дружество.
Изслушан по реда на чл.176 от ГПК
е и управителя К., който поддържа изцяло реалното предаване на сумите в заем и
извършената цесия на част от неговото вземане. Същия също излага, че заемът е
по-късно осчетоводен поради забраната на другия управител, а въвеждане на
старите данни наново от новите счеводители се е налагало поради работата на
различни счетоводни програми.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно
основание чл.694, ал.3 , т.1 от ТЗ е неоснователен.
Искът с правно основание чл.694,
ал.3,т.1 от ТЗ е предоставен на кредитор
с приети вземания , противопоставящ се на прието вземане на друг кредитор .
Същият е предявен от легитимирано лице, но изложените от него съображения за липса
на задължения на несъстоятелния длъжник към кредитора М.Д. не се установиха.
По делото са представени писмени
договори, за които съдът приема, че са с достоверна дата, предвид установеното
им осчетоводяване и реално извършена финансова операция по вноска на парите от
заема по банкова сметка ***а договора, и предвид депозираната молба от
кредитора Д. за несъстоятелност на втория ответник и осчетоводяване на нейното
вземане през 2017г. Договорите са писмени, за цесията е уведомен ликвидатора и
съответно на осн.чл.99,ал.3 от ЗЗД цесията е породила действие. Не се подкрепиха с
доказателства твърденията, че цесията е между свързани лица. Предвид на това,
както задължението към съдружника заемодател, така и прехвърляне от негова
страна на вземането за част от главницата и лихви се явяват безспорно доказани
в настоящото производство.
Предвид изводите на вещото лице и представените три договора за счетоводни
услуги се установява, че за периода от 2013-2017г. дружеството ответник е
сменило трима счетоводители, съответно счетоводни къщи. Предвид наличието на
двама управители, представляващи дружеството заедно и по отделно и явно даващи
разнопосочни нареждания, първия счетоводител действащ през 2013г. не е извършил
своевременно осчетоводяване на операцията по договора за заем, но последващия счетоводител в рамките на ликвидацията е
извършил корекции на подаваните годишни данъчни декларации и тези корекции са
одобрени и приети за редовни от органите на НАП. В резултат на последващите счетоводни и корегиращи
счетоводни и данъчни операции, договора за заем се явява редовно осчетоводен,
както и цесията при несъстоятелното дружество. Предвид на това е налице
съществуващо вземане, в размерите и на основанието, както е прието от съда по
несъстоятелността и искът с пр.осн.чл.694 от ТЗ
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
На осн.чл.78
от ГПК, предвид изходът по спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата Д. направените разноски за адв.възнаграждение в размер на 500 лв. съобразно приложен списък
и договор за правна помощ и пълномощно /стр.92 / от делото.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ предявен от „С.3
„ЕООД ЕИК ********, гр.*********срещу М.Д.Д. ЕГН **********,*** ,съд.адрес:*** /сем.А./ И Т.А.ООД/н./ ЕИК *********, бул.*********и
синдика В.С.,***, с който се иска да се установи, че Т.А.ООД/н./ ЕИК ********не
дължи на М.Д.Д. ЕГН ********** сумата от
5 223.54 лева / пет хиляди двеста двадесет и три лева и петдесет и четири
стотинки/, от които 4 000 лева / четири хиляди / главница и 1 223.35
лева / хиляда двеста двадесет и три лева и тридесет и пет стотинки / лихви ,
произтичащи от договор за цесия от 26.04.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.3 „ЕООД ЕИК ********, гр.*********да заплати на М.Д.Д. ЕГН **********,*** ,съд.адрес:*** /сем.А./ сумата от 500 лв. / петстотин/ лева разноски за адв.възнаграждение
на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :