Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-16 състав, в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 1402 по описа за 2016г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от А.В.Й. против В.Д.И., И.Д.И. и М.В.И. обективно
съединени искове:
-за прогласяване нищожността
поради привидност на основание чл.26, ал.2 ЗЗД на договор за покупко-продажба
на недвижим имот-Дворно урегулирано място с площ 794 кв.м., заедно с
построената в него масивна вилна сграда, находящо се
в с.Режанци, обл.София, обективиран
в НА № 157, том ХІІ, дело № 3056/21.12.1993г.;
-за прогласяване нищожността
поради привидност на основание чл.26, ал.2 ЗЗД на договор за покупко-продажба
на недвижим имот-Апартамент № 22 в гр.София, бул.************с площ 83.84
кв.м., заедно с мазе от 18.54 куб.м., таван от 14.71 куб.м. и 0.640% ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, върху което
е построена, обективиран в НА № 152, том LLLХІІІ, дело № 33260/24.12.1993г.;
-за признаване за установено по
отношение третата ответница, че запазеното в нейна полза право на ползване
върху недвижим имот-Дворно място и масивна вилна сграда в с.Режанци, обл.София, представлява дарение на ограничено право на
ползване.
В исковата молба ищецът излага,
че е наследник по закон на майка си М.А.А., починала
на 18.08.2015г. Ответницата М.В.И. е негова сестра и също наследник на
починалата, а първите две ответници В.И. и И.И. деца на третата ответница и внучки на починалата.
Приживе през 1993г. майка му М.А.прехвърлила на внучките си /първите две ответници/, собствените си недвижими имоти:
1.Дворно урегулирано място,
образуващо парцел ІІІ, отреден за имот пл.№ 257, в кв.16 по регулационния план
на с.Режанци, обл.София, с площ 794 кв.м., при
граници: улица, наследници на Н.Г., Й.Г., Р.А.и наследници на И. М., заедно с
построената в имота масивна вилна сграда със застроена площ 44 кв.м., съгласно
НА № 157, том ХІІ, дело № 3056/21.12.1993г.
2.Апартамент № 22 в гр.София,
бул.************, находящ се в жилищна сграда,
построена в УПИ VІІІ, кв.514, м.Центъра, състоящ се от две стаи, хол, кухня, балкон-лоджия, баня, клозет, две антрета, със застроена
площ 83.84 кв.м., заедно с мазе на 18.54 куб.м., заедно с таван на 14.71 куб.м.,
заедно с 0.640% ид.ч. от общите части на сградата и
толкова идеални части от мястото, цялото от 5005.50кв.м., съответно за
апартамента 32.04 кв.м., съгласно НА № 152, том LLLХІІІ, дело №
33260/24.12.1993г.
Договорите са сключени като
покупко-продажба срещу цена за първия имот от 150 000лв. и срещу цена за
втория от 250 000лв., които ищецът твърди да са симулативни
като прикриващи дарения. В тази връзка твърди, че не е била платена цената за
имотите, защото намерението на страните по договорите е било да се прехвърлят
безвъзмездно чрез дарение. Уговорените цени и посоченото в нотариалните актове
за тяхното плащане, целят да създадат привидност за възмездно придобиване с цел
да не може ищецът да претендира възстановяване на запазената си част от
наследството чрез намаляване на даренията. Твърди още, че към момента на сключване
на договорите приобретателките В. и И. И. били
съответно на 18г. и 13г. и не са били в състояние да заплатят посочената в
нотариалните актове цена и не са разполагали със средства за това.
Твърди също, че с НА № 157, том
ХІІ, дело № 3056/21.12.1993г. наследодателката
учредила както за себе си, така и в полза на третата ответница М.И.
безвъзмездно ограничено право на ползване върху недвижимия имот-Дворно място и
построената в него вилна сграда в с.Режанци, обл.София,
което по естеството си също представлява дарение на ограниченото вещно право и
като такова накърнява запазената му част.
Първоначално ищецът е направил
искане за прогласяване симулативността на договорите
за покупко-продажба, като прикриващи дарения на основание чл.17, ал.1 ЗЗД, а
впоследствие е оттеглил това искане и формулира петитум
за прогласяване нищожността им поради симулативност
на основание чл.26, ал.2 ЗЗД /молба стр.87 и определение на съда от 04.04.2017г. за допускане изменение по чл.214, ал.1 ГПК/.
Ответниците изразяват становище за
неоснователност на исковете по съображения в подадения в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор, че сключените договори не са симулативни
и не прикриват дарения, а са реални и действителни. Твърдят, че уговорената в
договорите продажна цена била платена от родителите на приобретателките
Д.и М. И., събирани от спестявания на семейството, събрани суми за ремонт на
жилище, спестявания за обучение на децата, както и заемни средства от физически
лица, от ВСК и банкова институция, връщани в следващите години. Значителна част
от парите третата ответница получила от баща си В.Й., общ с ищеца наследодател,
за когото се грижила приживе и до смъртта му. С част от получената от продажбите
цена наследодателката погасила свой кредит към „Банка
ДСК“ ЕАД за закупуването на апартамент № 22. Твърди се също, че прехвърлителката М.А.винаги искала да се разпореди
възмездно с двата имота, като за тази цел първоначално възнамерявала да извърши
замяна на апартамента с по-малък по площ, а по-късно в периода 1992г.-1993г.
водила преговори с третата ответница да ги прехвърли срещу издръжка и гледане,
в каквато насока били подготвени документи за изповядване на сделките.
Впоследствие се отказала от това и като краен резултат били сключени договорите
за покупко-продажба. Третата ответница оспорва учреденото в нейна полза право
на ползване върху един от имотите да съставлява дарение на ограничено вещно
право.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
По делото не е предмет на спор,
че на 24.12.1993г. е съставен НА № 152, том LLLХІІІ, дело № 33260/1993г., в
който обективирано съгласието на наследодателката
на страните М.А.и първите две ответници В.И. и И.И., представлявани от тяхната майка и законен представител М.И.,
за прехвърляне правото на собственост върху Апартамент № 22 в гр.София, бул.************срещу
цена от 250 000лв., както и на 21.12.1993г. съставен НА № 157, том ХІІ,
дело 3065/1993г., в който е обективирано съгласието
им за прехвърляне правото на собственост върху дворно място с построена в него
масивна вилна сграда в с.Режанци, обл.София срещу
цена от 150 000лв. И в двата нотариални акта е вписано изявлението на
продавача за получаване от купувачите на уговорената продажна цена изцяло и в
брой.
Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД
привидните договори са нищожни. Такива са договорите, при които страните са се
съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните им последици, а целят създаването
на привидност пред третите лица за това какви са действителните им отношения.
Привидността е относителна и абсолютна. Когато страните сключат договора, но не
желаят да се обвържат с него, а с последиците на друго прикрито съглашение е
налице относителна симулация. В този случай привидното съглашение е нищожно на
основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, като в отношенията между страните се прилагат
правилата на прикритото, ако са налице условията за неговата
действителност-чл.17, ал.1 ЗЗД. При абсолютната симулация страните изобщо не
желаят да се обвържат от последиците на сключения договор.
Първоначално ищецът е навел
относителна симулативност на договорите за продажба,
като прикриващи дарение, но впоследствие поддържа същите да са сключени при
условията на абсолютна симулация. При това положение правното основание на
предявените искове е чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД.
За да се приеме абсолютна
симулация и в този смисъл нищожност на посоченото правно основание, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията
на главно и пълно доказване, че страните по оспорените договори не са имали воля
да бъдат обвързани от тях, т.е. да се прехвърли правото на собственост върху
имотите срещу заплащането на определена цена, а са го сключили само за да
създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Такова
главно и пълно доказване не е проведено по делото.
От ангажираните от ищеца гласни
доказателства-св.С.Г.и писмени доказателства се установява единствено, че
родителите му М.А.и В.Й. се развели през 1987г.; че поддържал добри отношения с
баща си, когото през 1991г. и 1992г. подпомогнал във връзка извършване на
операция; че бил в конфликт с майка си, с която през 80-те години на миналия
век имали съдебни спорове, както и относно получаваните към 1993г. трудови
доходи от техния баща, сестра си М.И. и нейния починал впоследствие съпруг Д.И..
Във връзка с последното е изслушано заключение на вещо лице по ССч.Е, според което на база доходите на посочените лица,
съпоставени със средните разходи за четиричленно семейство, съответно семейство
от един член /за В.Й./ в периода 1982г.-1993г. не е било възможно да правят
спестявания, тъй като доходите надвишават разходите.
Същевременно ответната страна е
ангажирала писмени и гласни доказателства чрез разпита на св.Е.Я.и В.Д., от
които се установява, че неведнъж наследодателката М.А.казвала,
че иска да се „отърве от имотите“ и особено от апартамента в гр.София, защото
имала лоши спомени от живота си с бившия си съпруг. Изразявала желание да го
продаде и да си купи по-малък имот. В един момент с третата ответница М.И.
водили разговори да ги прехвърли на нея срещу издръжка и гледане и дори
подготвили документите за нотариално изповядване на сделката /приложени по
делото-стр.66-72/, но се отказала по причина, че била в лоши отношения със зет
си Д.И. /съпруг на третата ответница/ и не искала той да получи дял от тях.
Заявила, че желае да ги продаде срещу пари за да си живее спокойно и да си
изплати кредита към „Банка ДСК“, който бил изтеглен за закупуването на
апартамента /договор за продажба от 1968г.-стр.119.120/ и се съгласила да
направи това на внучките си, тъй като техните родители имали финансова
възможност да й платят цената. Св.Д.сочи в показанията си, че знае за желанието
на М.А.да продаде имотите, а от М. и Д.И., че възнамеряват да платят цената за
тях, като в тази връзка дал заем на Д.И. от 4000 долара, който в годините впоследствие
му върнали. Свидетелят знае, че родителите на приобретателките
работили на трудови договори в „БТК“, но отделно от това имали приходи и от
различни дейности-М.И. плетяла дрехи и ги продавала на пазара, а съпругът й
поемал и частни поръчки извън трудовото си правоотношение, пеел и ходел на
турнета в различни държави. Свидетелят сочи още, че наследодателката
на страните му споделила, че е получила пари срещу продажбата.
Като доказателство по делото е
прието удостоверение от „ДСК Жилищно кредитиране“ гр.София /стр.43/, както и удостоверение от „Банка ДСК“
ЕАД изх.№ 0182/24.01.2017г. /стр.178/, видно от които към 01.12.1993г. М.А.е
имала активна кредитна партида с № 042439 във връзка с изтеглен кредит за
закупуване на апартамента в гр.София, по която на 27.12.1993г. е внесена
последна вноска в размер на 1248.46лв., с която кредитното задължение било
погасено. От представеното удостоверение за наследници /стр.198/ се установява,
че бившият й съпруг В.Й., с когото заедно закупили този имот, починал на
04.03.1993г. По делото не са събрани доказателства кой е платил тази вноска,
съответно какъв е произходът на сумата, но с оглед посочените доказателства
съдът приема това да е направено от наследодателката
на страните /бившият й съпруг е починал преди сключване на договорите/, а
близката дата между сключване на договорите и плащане на вноската навежда тя да
е част от продажната цена.
Така
събраните доказателства опровергават твърдението на ищеца договорите за
покупко-продажба на имотите да са симулативни по
чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, а напротив установяват по безспорен начин, че обективираната воля е съответствала на действителната, т.е.
страните са имали воля да се обвържат с договорите и са желаели именно
произтичащите от тях правни последици-да се прехвърли правото на собственост
срещу определена цена.
Твърдението
на ищеца, че уговорената цена не е била реално платена също не се доказа по
делото. Вярно е, че нотариалният акт съдържащ удостоверително от страните
изявление за плащане на цената не е официален документ по смисъла на чл.179,
ал.1 ГПК, доколкото не са удостоверени факти и обстоятелства от нотариуса за
извършени пред него действия, а в тази част има характеристиките на частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с противопоставима
на ищеца доказателствена сила, като трето за сделката
лице. Фактът на неплащането не е елемент от фактическия състав на чл.26, ал.2,
пр.5 ЗЗД, а може да служи само като индиция за
действителната воля на страните. В случая събраните по делото доказателства не
оборват, а са в подкрепа на удостоверителното изявление в нотариалните актове.
По делото не са наведени твърдения, а и не е било спорно, че приобретателките на имотите са били непълнолетни към деня
на сключване на договорите и че цената не е била платена от тях, а от техните
родители. Твърденията на ответниците за осъществяването
на този факт и различен произход на средствата, с които е била платена се
подкрепят от събраните по делото доказателства. От показанията на св.Янева и
св.Дишев, че срещу прехвърляне правото на собственост
наследодателката е искала да получи определена цена;
за съгласието тя да бъде платена от родителите на приобретателките;
за това, че доходите им не се заключават само в получените трудови
възнаграждения, а и от други източници; плащане на част от цената със заем от
св.Дишев; изявления пред свидетелите от наследодателката, че е получила пари срещу имотите. От
събраните писмени доказателства, че непосредствено след сключването на
договорите прехвърлителката направила вноска в пълно
погашение на кредит към банка.
Допълнително
следва да се посочи, че меродавно за преценката дали е налице абсолютна
симулация е доказването съгласувана воля на страните, че не желаят да се
обвържат от правните последици на сключения договор. В случая от извода за
обратното следва, че между тях е възникнало действително облигационно
правоотношение, което подлежи на изпълнение-продавачът да прехвърли
собствеността, а купувачите да платят цената. Дори и да се приеме неизпълнение
на последното, то не може да послужи като аргумент за симутивност,
а за възникване право на продавача да търси реално изпълнение на договора.
По
изложените съображения предявените искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Релевираното от ответниците
възражение за изтекла придобивна давност не подлежи
на разглеждане в настоящото производство, тъй като предмет на исковете е
действителността на договорите за продажба, а не за собственост.
По
отношение предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по
отношение третата ответница, че запазеното в нейна полза право на ползване
върху недвижим имот-Дворно място и масивна вилна сграда в с.Режанци, обл.София, представлява дарение на ограничено право на
ползване съдът намира следното:
От съдържанието на приетите като доказателства
по делото нотариални актове № 152/1993г.
и № 157/1993г. е видно, че наследодателката си
запазила безвъзмездно и пожизнено правото на ползване върху прехвърлените
имоти. Вторият обективира нейното волеизявление, че
запазва право на безвъзмездно пожизнено право на ползване както за себе си,
така и за дъщеря си М.И. относно имота в с.Режанци. В тази част договорът е
такъв в полза на трето лице по чл.22 ЗЗД и има за предмет учредяване от прехвърлителката в полза на своята дъщеря ограничено право
на ползване върху имота.
Съгласно чл.56 ЗС правото на
ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното
предназначение и правото да се получават
добиви от нея без тя да се променя
съществено. Когато собственикът на имот учреди в полза на друго лице
ограниченото вещно право на ползване, той по своя воля се лишава от правото да
ползва вещта. Съответно, когато собственикът се разпореди с правото на
собственост в полза на трето лице, но запази правото на ползване за себе си
и/или за другиго, това право е противопоставимо на
новия собственик и задължава както него, така и всички други лица, да се
въздържат от поведение, несъвместимо с упражняването на вещното право. В този
смисъл то представлява тежест /обременява/ вещта, тъй като ограничава
собственика във възможността да упражнява в пълнота правото си на собственост.
Съгласно
чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато
то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или едно право, когато има интерес от това. В случая при
горните обстоятелства съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявяването на положителен установителен иск, с който
да бъде признато, че учреденото в полза на третата ответница право на ползване
е дарение. Видно от договора същото не е уговорено като възмездно и липсва
посочена цена. Действителността му не е оспорена от ищеца като симулативна или да не е произвела правно действие на друго
основание, нито твърди така учреденото право на ползване да е прекратено. В
тази връзка изобщо между страните не съществува спор, че е учредено безвъзмездно
и обременява имота. Посоченото от ищеца, че съставлява дарение и като такова накърнява
запазената му част не може да обоснове правен интерес от предявяването на
самостоятелен установителен иск за това. С оглед
бъдещо производство по възстановяване на запазена част по чл.30 ЗН правен
интерес би имал само ако правоотношението свързано с учредяване правото на
ползване се оспорва, съответно се цели установяване неговото съществуване, но
не и при липса на спор за съществуването му да се признае със сила на присъдено
нещо, че има дарствен характер. На практика така
предявения иск е такъв за факт, а искове за факти на основание чл.124, ал.4,
изр.второ ГПК са допустими само в предвидените в закон случаи, а настоящият не
е такъв.
По
тези съображения съдът намира този иск за недопустим, поради което
производството по делото в тази част следва да се прекрати.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да
се възложат направените от ответниците разноски от 45лв.
за платени такси за съдебни удостоверения.
Ответниците са представлявани безплатно от упълномощен
адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38,
ал.2 ЗА ищецът следва да заплати на адв.М.Р.
адвокатско възнаграждение от 3394.47лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на А.В.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, ж.к.************, против В.Д.И., ЕГН **********, И.Д.И., ЕГН **********,
и М.В.И., ЕГН **********, трите с адрес ***, със съдебен адрес ***-адв.М.Р., за прогласяване нищожността поради привидност на
основание чл.26, ал.2 ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим
имот-Дворно урегулирано място с площ 794 кв.м., заедно с построената в него
масивна вилна сграда, находящо се в с.Режанци, обл.София, обективиран в НА №
157, том ХІІ, дело № 3056/21.12.1993г. и за прогласяване нищожността поради
привидност на основание чл.26, ал.2 ЗЗД на договор за покупко-продажба на
недвижим имот-Апартамент № 22 в гр.София, бул.************с площ 83.84 кв.м.,
заедно с мазе от 18.54 куб.м., таван от 14.71 куб.м. и 0.640% ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, върху което
е построена, обективиран в НА № 152, том LLLХІІІ,
дело № 33260/24.12.1993г.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ иска
на А.В.Й., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.************, против М.В.И., ЕГН **********,
с адрес ***, по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че учреденото в
нейна полза от М.А.А., право на ползване върху
недвижим имот-Дворно място и масивна вилна сграда в с.Режанци, обл.София с НА № 157, том ХІІ, дело № 3056/21.12.1993г.,
представлява дарение на ограничено право на ползване и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА А.В.Й., ЕГН **********,***, да
заплати на В.Д.И., ЕГН **********, И.Д.И., ЕГН **********, и М.В.И., ЕГН **********,***,
разноски по делото от 45лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА А.В.Й., ЕГН **********,***, да заплати на адв.М.Р.
с адрес *** адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 3394.47лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: