Р
Е Ш Е Н И Е
№V - 90 Година
2020,31.07. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На осми юни две хиляди и двадесета
година
В открито съдебно заседание в
следния състав:
Председател:Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл.с. Ваня Ванева
Секретар: Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия
В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 528
по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила
жалба от Г.Д.Х., ЕГН **********, Г.Т.Х., ЕГН ********** и „Хара табак“ ЕООД,
ЕИК *********, всички чрез адв. Валерий Ждраков, съдебен адрес: гр.Варна,
ул.“Ангел Кънчев“ № 19, ет.1, ап.1, против Разпределение, обективирано в Протокол
от 22.08.2019г. по изпълнително дело № 20177040400270 по описа на ЧСИ Иванка
Миндова.
В жалбата се претендира извършеното
разпределение да бъде отменено.
На първо място жалбоподателите посочват, че
сумата от 3505,81 лв.не се дължат на ЧСИ Иванка Миндова, тъй като същата не е
съобщила начислените разноски, поради и което същите не се дължат.
Излага становище, че не е спазен
реда по чл.136 ЗЗД, както и че неправилно е определен размера на вземането на
„Уникредит Булбанк“ АД към 22.08.2019г. – 82 066,15 лв., както и че не са
отчетени заплатените на банката суми по други изпълнителни дела относно същото
задължение.
Твърди, че сумите посочени в
разпределението, а именно: 2520,95 лв. – вземане за разноски в полза на банката
и 2980,59 лв. – такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ са неправилно определени.
Заявява, че на присъединените
взискатели Д.Д. и Н.Б. не се дължат разноски.
Твърди, че не са посочени всички
задължения към банката –взискател, което лишава длъжниците от
възможността да оспорят размера на всяко едно от тях. На последно място
заявява, че не са посочени конкретни размери на дължимите данъци към Община
Несебър.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК
писмено възражение е подадено от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Света Неделя“ № 7, чрез адв.Ж.Д.,
съдебен адрес: ***.
Излагат се доводи за неоснователност
на подадената жалба. Сочи, че разпределението е извършено при стриктно спазване
на предвидения в чл.136 ЗЗД ред. Намира за неоснователни оплакванията на
жалбоподателите във връзка с размера на вземането на банката, както и по
отношение размера на данъците, дължими на Община Несебър. Моли за потвърждаване
на обжалваното разпределение.
По делото са депозирани
мотиви от страна на ЧСИ с рег. № 704 Иванка Миндова за извършеното действие,
което се атакува. Представя копие на изпълнителното дело.
По делото е допусната съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите, поставени от
жалбоподателите.
Видно от представеното изпълнително
дело жалбата е депозирана пред ЧСИ по пощата, като датата на пощенското клеймо
е 26.08.2019г., а съдебният изпълнител е предявил извършеното разпределение на
22.08.2019г., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 462, ал. ГПК, БОС намира, че същата е подадена в срок,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията
на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
изпълнително дело № 20177040400270 по описа на ЧСИ Иванка Миндова, рег.
№ 704 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, чрез
адв.Ж.Д., въз основа на депозиран изпълнителен лист от 27.01.2017г., издаден от
Районен съд Стара Загора, по силата на който длъжниците „Хара Табак“ ЕООД, Г.Т.Х.
и Г.Д.Х., са осъдени да заплатят солидарно на кредитора Уникредит Булбанк“ АД,
сумата от 50 500 лв. – главница от невърнат кредит по договор за банков
револвиращ кредит № 129/10.10.2005г., ведно с анекси към него, сумата от
12830,65 лв.дължими лихви по договора за кредит от 30.08.2014г. до 23.01.2017г.
и законна лихва върху главницата от 25.01.2017г. до изплащането й, както и
сумата от 3042,56 лв. разноски по делото.
На
длъжниците са връчени покани за доброволни изпълнение. По молба на взискателя
по делото, изпълнението е насочено към недвижим имот, който е ипотекиран в
полза на банката, като обезпечение по договор за банков револвиращ кредит,
предоставен от „Уникредит Булбанк“ на кредитополучателя „Хара Табак“ ЕООД, а именно: апартамент № 3, с
идентификатор 1153.504.420.1.7, находящ се в гр.Свети Влас, на първи жилищен
етаж, с площ от 94.30 кв.м. , заедно е 15.250 %идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху 112,03 кв.м., заедно със съответните идеални
части от УПИ, с площ от 530 кв.м., съставляващ УПИ V-562 в кв.37 по плана на града. По отношение на недвижимия имот ЧСИ
е наложил възбрана, насрочен е опис.
ЧСИ
е насрочил публична продан по реда на чл. 487 и сл. ГПК по отношение на горепосочения апартамент,
с начална цена 100 000 лв. Изрично в изготвеното обявление за проданта е
вписано, че по отношение на имота има вписана Договорна ипотека с акт № 93, том
4 от 12.10.2005г., възбрана, наложена в производството, както и Договорна ипотека с акт № 19, том 6 от
14.11.2007г. Публичната продан е обявена за нестанала поради неявяване на
купувачи. Насрочена е нова публична продан от 13.11.2017г. до 13.12.2017г. също обявена за нестанала. Насрочена е нова
публична продан от 16.12.2017г. до 16.01.2018г., обявена за нестанала.
Насрочена е нова публична продан от 03.03.2018г. до 03.04.2018г., обявена за
нестанала. Насрочена е нова публична продан от 16.06.2018г. до 16.07.2018г. ,
обявена за нестанала поради неявяване на купувачи. Насрочена е нова публична
продан от 12.10.2018г. до 12.11.2018г.
По делото е представено
Постановление от 09.11.2018г., от което е видно, че въз основа на представена молба
и удостоверение към нея е присъединен в
качеството му на взискател по отношение на длъжника Г.Х. - Д.Т.Д., за вземания,
установени с изпълнителен лист, издаден по ч.гр. дело № 5561/2018г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, както следва: сума в размер на 16 000 лв. за
неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 11.05.2016г., както и
сумата от 320 лв. – държавна такса.
По делото е представено Постановление от 12.11.2018г.,
от което е видно, че въз основа на
представена молба и удостоверение към нея
е присъединен в качеството му на взискател по отношение на длъжника Г.Х.
– Н.Г.Б., за вземания, установени с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело №
5558/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, както следва: сума в размер
на 14 000 лв. за неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на
18.11.2016г., както и сумата от 280 лв. – държавна такса. Присъединените
взискатели са участвали в петата по ред публична продан, като за купувач е
определен Д. П. Д..
По
делото е представен Протокол от 14.11.2018г., от който е видно, че въпросната
пета публична продан е обявена за нестанала, поради наличието на невалидни наддавателни
предложения.Съдебният изпълнител е констатирал, че наддавачите имат качеството
на взискатели само по отношение на длъжника Г.Д.Х., а изнесеният на публична
продан имот е собственост на длъжниците Г. и Г. Х., в режим на СИО, поради и
което наддавачите не дължат задатък само по отношение на ½ от началната
цена на имота, т.е. за частта на длъжника Г.Х., а същите изобщо не са внесли
задатък.
Насрочена е нова публична продан от
28.02.2019г. до 28.03.2019г., с начална цена 62 326,80 лв.
По делото е представено
Постановление от 27.03.2019г., от което е видно, че въз основа на представена молба
и удостоверение към нея е присъединен в качеството му на взискател по отношение
на тримата длъжници Г.Х., Г.Х. и „Хара Табак“ ЕООД – Т.П.В., за вземания,
установени с изпълнителен лист, издаден по ч.гр. дело № 1739/2019г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, както следва: сума в размер на 9500 лв. за
неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 21.02.2017г., ведно със
законната лихва от 22.03.2019г.
Видно от представения Протокол за
обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 29.03.2019г. за
купувач е обявен взискателя по делото Т.П.В. за сумата от 62 700 лева.
Извършеното
е разпределение с Протокол от 22.08.2019г., предмет на настоящото производство.
С него съдебният изпълнител е разпределил сумата от 62 640 лв. (от цената
на имота 62 700 лв. е приспаднал сумата от 60 лв. – авансова такса за
присъединяване на взаискател, обявен за купувач както следва: към частен съдебен
изпълнител – общо 3505,81 лв. към взискатели : „Уникредит Булбанк“ АД - общо
55519,70 от които следва да се удържи сумата от 1396,22 лв. за изпълнение на
парично вземане в полза на ЧСИ, към
Община –Несебър – 847,80 лв., за което се дължи сумата от 101,74 лв. за изпълнение
на парично вземане, 78 лв.- разноски по изпълнението на взискателя Д.Д., 66 лв.
– разноски по изпълнението на взискателя Н.Б. и 2520,95 лв. – разноски по
изпълнението за „Уникредит Булбанк“ АД.
На
основание чл.495 ГПК, ако взискател е обявен за купувач на имот, същият следва
да внесе сумата в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението.
По същество разпределението е акт на
съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се
включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му – на
първоначален взискател и на присъединените по право, както и разноските по
изпълнението. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда
на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от
правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред. От сумата,
подлежаща на разпределение се отделя необходимото за пълното удовлетворяване на
притезанието, което е първо по ред, а остане ли свободна сума тя се отделя за
следващото притезание и така до изчерпване на наличната сума или притезания.
При недостатъчност на сумата удовлетворяват се само първите по ред притезания,
а до частично удовлетворение на удовлетворение на хирографарните притезания се
достига, ако сумата, постъпила по изпълнението покрива напълно
привилегированите притезания, като известна част остава за хирографарните
кредитори, както и когато се извърши разпределение между хирографарните
кредитори – в този случай те се удовлетворяват по съразмерност.
По оплакванията в жалбата,
настоящата инстанция намира следното:
Принципно е основателно оплакването
в жалбата по отношение на сумата от 3505,81 лв. такси и разноски, разпределени
в полза на ЧСИ Миндова. Според заключението по допусната експертиза, тази сума
е формирана от сбора на разноските, които не са заплатени от взискателя
„Уникредит Булбанк“АД, а именно: уведомления за опис, публична продан, за
справки – 954 лв., доплащане такса опис недвижим имот -2339,31 лв., изготвяне и
предявяване на разпределение -36 лв., държавна такса – 29,50 лв., пощенски
разходи -92 лв., ключарски услуги – 55лв. Вещото лице е посочило, че към датата
на изготвяне на разпределението, въпросните разноски не са били заплатени от
взискателя. Безспорно, за извършените от съдебния изпълнител действия се дължат
такси в размери, определени в тарифата към ЗЧСИ. Според разпоредбата на чл.79,
ал.2 ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се
събират от длъжника.По делото обаче, след издаване на процесното разпределение
на 22.08.2019г., съдебният изпълнител е издал фактура за сумата от 3505,82 лв.,
с посочени конкретни основания, която фактура е платена от взискателя на
13.12.2019г., което е констатирано и от вещото лице. Следва да се има предвид
от една страна, че таксите по ТТРЗЧСИ, с
изключение на тази по т.26, и които не са събрани авансово от взискателя към
момента на извършване на разпределението (което е установено и чрез
експертизата) не се считат за разноски
на кредитор, поради което липсва основание тази такса да бъде включена в
разпределението като привилегировано вземане по реда на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД . Такъв извод е направен и по Решение № 136 от 3.08.2016 г. на ВнАС по в.
ч. гр. д. № 396/2016 год., в чиито мотиви е посочено, че доколкото таксите по
ТТРЗЧСИ не са били заплатени авансово от първоначалния взискател, както са били
дължими и както ЧСИ е следвало да ги изиска в съответствие с разпоредбите на
чл. 29 от ТТРЗЧСИ и чл. 80 от ЗЧСИ /с
изключение на таксата по т.26 от тарифата/, преди да извърши конкретните
действия, то същите не представляват разноски, сторени от взискател, които да
се ползват с привилегията по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Тези суми съставляват
частно вземане на ЧСИ като възнаграждение за положения от него труд и според
правилото на чл. 79, ал.2 от ГПК са дължими от длъжника, но това частно вземане на ЧСИ не е сред вземанията по чл. 136, ал.1,
т.1 от ЗЗД, както е посочено от ЧСИ в мотивите към разпределението. Горният
извод е в съответствие и с т.6 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 год. по
т.д. № 2 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Към настоящия момент, тези разноски са заплатени от взискателя по сметка
на ЧСИ Иванка Миндова и съответно няма основание същите да бъдат разпределени в
нейна полза, както е сторено в атакуваното разпределение.
Оплакването на жалбоподателя, че
неправилно е определен размера на вземането на банката, както и че не са
отчетени заплатените суми в полза на банката, е неоснователно. Според вещото
лице, размерът на вземането на банката-взискател е в размер на 50500 лв. –
главница, 12 830,65 лв. – договорна лихва, законна лихва върху главницата
за периода от 25.01.2017г. до изплащането, както и сумата от 3042,56 лв. –
разноски по делото. По делото няма данни за извършване на плащания от страна на
длъжниците, което би довело до корекция на посочената сума.
По отношение оплакването, че не е
спазен реда по чл.136 ЗЗД, настоящата инстанция намира, че същото е
основателно. Както вече бе коментирано, сумата от 3505,81 лв. за разноски, в
полза на съдебния изпълнител не е сред вземанията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Пак в тази връзка следва да се отбележи,
че в атакувания акт на съдебния изпълнител са разпределени и сумите за разноски
по изпълнението на взискателите Д.Д. – 78 лв. и на взискателя Н.Б. – 66 лв.
Правилно ЧСИ Миндова е посочила, че тези суми са без право на предпочтително
удовлетворение, но ги е разпределила, без да бъде съобразен факта, че сумата за
разпределение не е достатъчна да погаси цялото вземане на привилегирования
кредитор – банката. Законът с
разпоредбата на чл.136 ЗЗД определя, че някои от кредиторите на длъжника следва
да бъдат предпочтително удовлетворени пред други кредитори. Тези кредитори,
които не се ползват с признати от закона привилегии се наричат хирографарни и
техните вземания се удовлетворяват едва след като се удовлетворят вземанията на
привилегированите кредитори. В случая за разпределените им с обжалваното
разпределение суми банката се явява привилегирован кредитор по смисъла на
чл.13 ЗЗД, а присъединените взискатели Д. и Б. - хирографарен кредитор, и
техните вземания в качеството им на присъединени взискатели не могат да бъдат
удовлетворени преди да бъдат удовлетворени вземанията на привилегированите
такива.
Съгласно приетото по т.6 от Тълкувателно решение от 26.06.2015
год. по т.д. № 2 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, сумите от 78 лв. (60 лв. –
авансова такса, 9,60 лв. – такса за препис от документи, 2.40 лв. – такса за
препис на документ, 6 лв. – издаване на удостоверение) за Д.Д. и 66 лв. (6- лв.
– авансова вноска и 6 лв. – издаване на удостоверение) за Н.Б. представляват
обикновени разноски по изпълнението, поради което същите не следва да се
включва в привилегиите по чл.136 , ал.1 ЗЗД. Съдебният изпълнител правилно не е
включил тази сума в привилегиите, но ги е разпределил, нарушавайки реда по
чл.137, ал.1 ЗЗД.
Във връзка с оплакването, че неправилно
е определен размера на разноските по изпълнението, направени от първоначалния
взискател, както и размера на вземането на ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ, съдът намира
същото за неоснователно. Направените от ВЛ изчисления съвпадат с посочените в протокола
за разпределение суми. Разноските направени от първоначалния взискател, за
продадения недвижим имот, както и таксата по т.26 от ТТЗЧСИ са привилегировани вземания по чл.136 , ал.1 от ЗЗД.
По отношение разпределената сума в
полза на банката размер на 55519,70 лв., от която следва да бъде удържана
сумата от 1396,22 лв.- такса за изпълнение на парично вземане за ЧСИ: съдът
намира, че от така разпределената сума не става ясно коя точно част от
вземането на банката –взискател е погасена, защото вземането на „Уникредит
Булбанк“ АД се състои от няколко компонента, т.e. не става ясно за кои точно отделни
вземания е разпределена въпросната сума. Следва да се има предвид разпоредбата
на чл.136, ал.4 ЗЗД, според която освен присъдените лихви, правото на
предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на
принудителното изпълнение.
Последното оплакване в жалбата касае
размера на дължимите данъци към Община Несебър, с довод че не са посочени
конкретните им размери. По делото е представена справка от Община Несебър за
дължимите данъци от лицата Г.Х. и Г.Х. за два имота: задължения по партида
6612197619001 за поземлен имот с идентификатор 11538.504.420 и задължения по
партида 6612197619002 т.е. имот с идентификатор 11538.504.420.1.7 – апартамент
7.
Съдът установи, че съдебният
изпълнител е получил сумата, предмет на разпределението в полза на Община
Несебър като е събрал сумите само за ДНИ (главници и лихви) и за двата имота по
отношение на двамата длъжника. Безспорно изпълнението е насочено към апартамент
№ 3, с идентификатор 1153.504.420.1.7, находящ се в гр.Свети Влас, на първи
жилищен етаж, с площ от 94.30 кв.м. и същият е изнесен на публична продан, по
която е обявен купувач, т.e. дължими са всички ДНИ за въпросния
имот, които възлизат на сумата от 376.02 лв. (главници и лихви) за Г.Х. и същата
сума за Г.Х.. По отношение обаче
на другия имот, а именно поземления имот, върху който е изградена сградата,
съдът намира, че е налице неяснота относно размера на дължимите ДНИ, тъй като
във всички документи по делото, процесният апартамент е описан ведно с 15.250 %
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху 112,03 кв.м., заедно със съответните идеални части от УПИ, с площ от 530
кв.м., съставляващ УПИ V-562 в кв.37 по плана на града, от което не се
установява колко точно от идеалните части от УПИ, т.е. от земята преминават към
поземления имот. Има данни по делото, че жалбоподателите са собственици на 30 %
от поземления имот, като останалите 70 % се притежават от още две физически
лица и едно юридическо лице, но така или иначе не може да се каже, че цялата
притежавана от тях площ, която не е конкретизирана, (от общо 530 кв. м за целия
имот) се продава заедно с процесния апартамент, за да бъдат разпределени в
полза на общината и ДНИ за поземления имот, който е съсобствен на длъжниците Г.
и Г. Х. и други лица.
Ето защо, независимо от това, че
съдът споделя само някои от оплакванията на жалбоподателя, ЧСИ е допуснал
нарушения, които опорочават всички действия по разпределението и то следва да
бъде отменено изцяло, като делото бъде върнато на ЧСИ за извършване на ново
разпределение, при спазване на указанията изложени в мотивите към настоящото
решение.
Съдът констатира, че жалбата е
депозирана от тримата длъжници по делото, всеки от който се явява самостоятелен
жалбоподател и макар и оплакванията на всички тях да са идентични, и да са
инкорпорирани в една жалба, то съдът намира че всеки един поотделно дължи
държавна такса за подаване на жалба против разпределението в размер на 25 лв.
по сметка на Бургаски окръжен съд. Вносната бележка към жалбата е за държавна
такса в размер на 25 лв., заплатена от Г.Х., което налага останалите двама
жалбоподатели съответно „Хара Табак“ ЕООД и Г.Х. да бъдат осъдени да заплатят
всеки един от тях по 25 лв. –дължима държавна такса за настоящото производство
по сметка на Бургаски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпределение от 22.08.2019 год. по
изпълнително дело № 20177040400270 по
описа на ЧСИ Иванка Миндова, рег. № 704 на КЧСИ.
ВРЪЩА
делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение, при спазване на указанията
изложени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА
Г.Т.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: *** да заплати сумата от 25 лв.
/двадесет и пет лева/, представляваща дължима държавна такса, по сметка на
Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Хара табак“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с.Гложене, „Г. Пискулев“ №37,
съдебен адрес:*** да заплати сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева /,
представляваща дължима държавна такса, по сметка на Бургаски окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен
съд гр.Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: