О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№260178/26.11.2020
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 26.11.2020
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. гр. д. № 488/2020 по описа
на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за
да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от Д.М.П. и Т.М.П. чрез адв. Р.Е.
срещу решение № 260 163/22.07.2020 год по гр.д. № 725/2019 год на Окръжен
съд Варна.
Производството по делото е образувано след отделяне (с
определение № 5012/2019 год по гр.д. № 18636/2018 год на Районен съд
Варна) на насрещен иск, предявен от Ф.Г.Г.
срещу Д.М.П. и Т.М.П., за заплащане на сумата 65000 евро, дадени на техния
наследодател за построяването на жилищна сграда и гараж в поземлен имот с
идентификатор 10135.3505.498 с адрес гр.Варна, с.о. „Сълзица“ № 498.
Фактическите твърдения, на които се основава иска, са че
по време на фактическото съжителство на ищцата с наследодателя на ответниците и
с нейни лични средства са изградени намиращата се в описания по-горе имот
жилищна сграда и гараж. За тази цел бил продаден имот в курортен комплекс
„Чайка“, съсобствен между ищцата, брат й С. Г. Г. и майка им Л. Ст.Г., срещу покупна цена в размер на 25 000 евро,
преведена от купувачката по сметката на М. П.. Част от тази сума в размер на 20 000 евро била
оформена като договор за заем между М. П. от една страна като заемател и ищцата и брат й – като
заемодатели, с уговорен петгодишен срок за връщане, съгласно представената
разписка от 09.11.2006 год. Освен това ищцата твърди, че след извършена делба
между нея и бившия й съпруг, придобила собствеността върху семейното жилище в
гр.Варна, ж.к. „Победа“ бл.11, вх.А, ап.24, като поела задължението да изплаща
ипотечния заем. Тъй като не искала имота да остане на нейно име, поради
задълженията й към банка като гарант на нейна позната, ищцата твърди че през
2005 год „фиктивно продала“ на М. П. този имот, но всъщност извършила безвъзмездно
разпореждане с него. Впоследствие, през 2009 год Ми. П. продал имота за сумата от 40 000 евро, включваща
предварително получената като задатък сума от 8 000 евро. С лични средства
от спестяванията си ищцата заплатила останалата част от ипотечния заем за
жилището в размер на 11 000 лв, а получената покупна цена от продажбата му
била използвана за доизграждане на къщата в процесния имот. Ищцата твърди, че с
М. П. са имали устна уговорка след завършване на
строителството да сключат брак и той да й прехвърли имота, в замяна на парите,
които е вложила в него. Тези намерения били осуетени от преждевременната му
смърт.
В заключение, петитумът на иска е за осъждане на двамата
ответници да заплатят сумата от 65000 евро, дадени от ищцата на техния
наследодател за построяването на жилищна сграда със застроена площ от 165 кв.м.
и гараж с площ 16 кв.м. в поземлен имот в гр.Варна, с.о. „Сълзица“ № 498, с
идентификатор 10135.3505.498, с площ от 955 кв.м., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С уточняваща молба вх.№ 15844/23.05.2019 год ищцата е
заявила, че е предявила в условия на кумулативно субективно съединяване искове
срещу всеки от ищците съответно в размер от по 32 500 евро, ведно със
законната лихва от предявяването на исковете, като дадени на техния
наследодател на осн. чл. 55 ал.1, пр.2 от ЗЗД – поради неосъществено обещание,
а в условия на евентуалност – на осн. чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД – като дадени без
основание.
В проведеното съдебно заседание на 07.11.2019 год
процесуалният представител на ищцата е заявил, че тъй като устното обещание за
прехвърляне на построената жилищна сграда на ищцата е нищожно поради липса на
изискуемата форма, претенцията е основана на неоснователно обогатяване поради
отпаднало или недействително основание. Процесуалният представител е поискал
допълване на обстоятелствената част на исковата молба със следното: сумите за
строителството на жилищната сграда са
дадени безсрочно.
След така направените уточнения на исковата молба и
депозирания отговор, съдът не е изготвил доклад на осн. чл. 146 от ГПК: не е
посочил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възраженията на ответната страна, не е разграничил предявените искове и не е
определил правната им квалификация, не е отделил спорното от безспорното и не е
разпределил доказателствената тежест.
Настоящият състав намира, че подадената искова молба,
въпреки неколкократното й оставяне без движение от първоинстанционния съд, е НЕРЕДОВНА.
Твърденията в исковата молба, включително и в
уточняващата такава, са неясни и противоречиви.
Както се вижда от обстоятелствената част на исковата
молба, за част от сумата в размер на 20 000 евро се твърди да е дадена в
заем на наследодателя на ответниците. Не е направено разграничение каква част
от тази сума се претендира срещу всеки един от двамата ответници, както и на
какво основание се търси цялата сума от 20000 евро при положение, че като
заемодатели в представената разписка се сочат ищцата и нейния брат. В тази
връзка следва да се укаже на страната, че съгласно чл. 26 ал.2 от ГПК никой не
може да предявява чужди права, освен в предвидените от закона случаи, а
настоящият не е такъв.
По отношение на сумата от 5000 евро (разликата над
предоставения заем и пълния размер на цената от продаденото лозе) в исковата
молба се твърди, че е изплатена от купувачката директно по сметката на
наследодателя на ответниците, вместо на продавачите. За тази част от
претенцията се отнася казаното по-горе, а именно: не е разграничена по размер
между двамата ответници, нито по основание, както и защо се претендира в пълен
размер, след като е получена от продажба на наследствен имот.
За останалата част в размер на 40 000 евро се
твърди, че е получена от продажбата на апартамент (бивше семейно жилище), който
ищцата прехвърлила на наследодателя на ответниците чрез симулативна покупко-продажба,
прикриваща дарение. Няма наведени твърдения за липса на дарствено намерение при
сключване на тази сделка, макар че от друга страна се сочи, че получената сума
от последващата продажба е използвана за доизграждане на къщата. В тази насока
се нуждае от уточняване в какво се изразява неоснователното обогатяване, след
като действителността на дарението (прикритата сделка според твърденията на
ищцата) не е оспорена.
В крайна сметка в уточняващата молба от 23.05.2019 год
исковете са формулирани, както следва: Срещу Д.М.П. – за заплащане на
32 500 евро, ведно със законната лихва от предявяването на исковете, като
дадени на наследодателя поради неосъществено обещание, а в условия на
евентуалност – като дадени без основание и срещу Т.М.П. – за заплащане на
32 500 евро, ведно със законната лихва от предявяването на исковете, като
дадени на наследодателя поради неосъществено обещание, а в условия на
евентуалност – като дадени без основание.
В съдебното заседание, проведено на 07.11.2019 год
процесуалният представител на ищцата е предоставил на съда да определи дали
правната квалификация на иска е по чл. 59 от ЗЗД, но без да конкретизира дали
поддържа исковете на заявените с молбата от 23.05.2019 год основания и
последователност – като главен и евентуален.
Налице е противоречие между обстоятелствената част на
исковата молба и формулирания петитум, което не дава възможност на съда да определи
правната квалификация на исковете.
По изложените мотиви исковата молба следва да се остави
без движение, като на ищцата се даде възможност да приведе обстоятелствената
част на исковата молба в съответствие с петитума, като посочи: 1) дали претендира
сумата от 20 000 евро като дадена без основание, или като дължима по
договор за заем, като прецизира размера на иска с отчитане на собствените си
права, както и да го разграничи по отношение на всеки от ответниците, 2) да
уточни по основание и размер претенцията си за сумата 5000 евро (разликата над
предоставения заем и пълния размер на цената от продаденото наследствено лозе),
за която се твърди, че е изплатена от купувачката директно по сметката на
наследодателя на ответниците,
съобразявайки собствените си права, както и да го разграничи по
отношение на всеки от ответниците, 3) да заяви твърдения в какво се състои
неоснователното обогатяване на ответника със сумата 40 000 евро от
продажбата на апартамента (по нот.акт № 175, том II, рег.№ 4633, дело № 375/2005
год) предвид твърдението, че договорът за продажба е симулативен и прикрива
дарение, 4) да конкретизира по размер исковете, предявени срещу всеки от
ответниците (с уточняващата молба вх.№ 15844/23.05.2019 год), а именно: за
връщане на даденото на неосъществено основание или в условия на евентуалност –
за връщане на даденото без основание, като съобрази притежаваните от нея права
по цитирания по-горе договор за покупко-продажба.
Водим от горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
ДВИЖЕНИЕ исковата молба, предявена като насрещен иск по гр.д. № 18636/2018 год
на ВРС, от Ф.Г.Г. срещу Д.М.П. и Т.М.П..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата в
едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на исковата молба,
като приведе обстоятелствената част на исковата молба в съответствие
с петитума, и посочи:
1) дали претендира сумата от 20 000 евро като дадена
без основание, или като дължима по договор за заем, като прецизира размера на
иска с отчитане на собствените си права, както и да го разграничи по отношение
на всеки от ответниците,
2) да уточни по основание и размер претенцията си за
сумата 5000 лв (разликата над предоставения заем и пълния размер на цената от
продаденото наследствено лозе), за която се твърди, че е изплатена от
купувачката директно по сметката на наследодателя на ответниците, съобразявайки собствените си права, както и
да го разграничи по отношение на всеки от ответниците,
3) да заяви твърдения в какво се състои неоснователното
обогатяване на ответника със сумата 40 000 евро от продажбата на
апартамента (по нот.акт № 175, том II, рег.№ 4633, дело № 375/2005 год) предвид
твърдението, че договорът за продажба е симулативен и прикрива дарение,
4) да конкретизира
по размер исковете, предявени срещу всеки от ответниците (с уточняващата молба вх.№
15844/23.05.2019 год), а именно: за връщане на даденото на неосъществено
основание или в условия на евентуалност – за връщане на даденото без основание,
като съобрази притежаваните от нея права по цитирания по-горе договор за
покупко-продажба.
При неизпълнение
в срок производството по делото ще бъде прекратено, а постановеното
първоинстанционно решение – обезсилено.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.