№ 787
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20221110212331 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 11-01-183 от
25.08.2022 г., издадено от С.Б. - директор на Агенцията за държавна
финансова инспекция (АДФИ) със седалище в гр. София, с което на
основание чл. 256, ал. 1 във връзка с чл. 257 от ЗОП във връзка с чл. 261, ал. 2
от Закона за обществените поръчки (ЗОП), за нарушение на чл. 17, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в
сила от 15.04.2016 г., доп., бр. 23 от 14.03.2020 г., в сила от 14.03.2020 г.), на
Т. Б. Д. с ЕГН **********, в качеството му на изпълнителен директор на „М.“
ЕАД, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 24 506.64
лв. (двадесет и четири хиляди петстотин и шест лева и шестдесет и четири
стотинки).
Недоволството си от издаденото наказателно постановление изразява
санкционираният субект, който с депозираната си в законоустановения срок
жалба срещу него го атакува като незаконосъобразно. Възразява срещу
констатациите на административнонаказващия орган относно
категоризирането на „М.“ ЕАД като публичноправна организация,
респективно смята, че като представляващ дружеството, не би могъл да бъде
възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП. Твърди, че юридическото
лице не е било създадено с конкретната цел да задоволява нужди от
обществен интерес, съответно не било създадено за да изпълнява управленска
програма, политики и функции, изпълнявани от държавата. Отделно от това
1
сочи, че в конкретния случай не било установено наличието на виновно
поведение у жалбоподателя, а и самият наказващ орган не бил изложил
доказателства, обосноваващи подобно обстоятелство. Същевременно се
позовава и на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
неустановяване по безспорен начин на датата на извършване на нарушението,
както и на стойността на възложената обществена поръчка.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
От името на упълномощения му защитник е постъпило писмено становище по
хода на делото, с което жалбата се поддържа в цялост и се моли за отмяна на
оспореното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – директор на АДФИ, редовно призована, се
представлява от юрк. Г.ева, която пледира за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и недоказана. Счита, че факта на извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя се доказвало безспорно от
събраните по делото доказателства, като установеното нарушение било
правилно квалифицирано. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в максимален размер и прави евентуално
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Пространно мотивиране на схващането си за същината на правния
спор прави в представеното писмено становище, в което навежда
изчерпателни доводи в подкрепа на виждането си за изхода от
производството, като се позовава и на съдебна практика, постановена по
идентични правни казуси.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, подадена е от надлежно
легитимирано лице и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява процесуално допустима.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДФИ, със заповед № ФК-10-
968/23.07.2021 г. директорът на АДФИ е възложил извършването на
финансова инспекция по отношение на еднолично акционерно дружество
„М.“ ЕАД, като за целта е определил като отговорни длъжностни лица Д.П.Г.
и Г. Т. – и двамата на длъжност „главен финансов инспектор“ в отдел Първи,
Дирекция „Инспекционна дейност“ в АДФИ, които да осъществят проверка
за законосъобразност на сключването и изпълнението на договорите на
дружеството с контрагенти, в т.ч. със собственика на капитала на
юридическото лице за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2021 г.
Първоначалният срок за изпълнение на задълженията по заповедта е бил 20
работни дни, като със заповед № ФК-10-1040/12.08.2021 г., заповед № ФК-10-
1148/16.09.2021 г. и заповед № ФК-10-14/06.01.2022 г. директорът на АДФИ
неколкократно е удължавал и възобновявал срока за осъществяване на
проверовъчната дейност, съобразно което като окончателна крайна дата за
приключване на инспекцията е определена 07.03.2022 г.
2
От приложените писмени материали се установило, че в периода на
провеждане на назначената финансова инспекция изпълнителен директор на
„М.” ЕАД е бил Т. Б. Д.. Същият заемал длъжността по силата на договор №
49/30.11.2017 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно
дружество с едностепенна система на управление и Протокол № 147 от
30.11.2017 г. от заседанието на Съвета на директорите на дружеството.
„М.“ ЕАД е еднолично акционерно дружество с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Изгрев, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 9, чийто едноличен собственик на капитала е „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД с ЕИК *********. Правата на едноличен
собственик на капитала се упражняват от държавата чрез министъра на
икономиката.
На 21.05.2020 г. в гр. София е сключен договор за изработка със страни
„М.” ЕАД като възложител - представлявано от жалбоподателя Д. в
качеството му на изпълнителен директор на юридическото лице, и „Н” ЕООД
с ЕИК ** като изпълнител - представлявано от управителя В.Р.. По силата на
постигнатото споразумение изпълнителят се е задължил да предостави на
възложителя за временно и възмездно ползване транспортни средства,
строителна механизация и оборудване, както и да извърши доставка на
материали и изделия за обект „Реконструкция на главен клон II от
водоснабдителната мрежа в община Перник“. Строителните съоръжения били
описани в Приложение № 1 към договора, като същите следвало да бъдат
предоставяни на възложителя в срок от 1 ден от получаването на негова устна
заявка, а фактическото им предаване се удостоверявало с изготвянето на
приемо-предавателен протокол. Материалите и изделията за изпълнението на
обекта пък били описани в Приложение № 2, което било неразделна част от
договора и също предполагало идентични условия за отправянето на
предварителни заявки. Като насрещна престация възложителят поел
задължение да заплаща на изпълнителя възнаграждение, състоящо се от
дължим наем за предоставеното за ползване оборудване и суми за доставка на
строителни материали и изделия. Уговорено било общата стойност за
изпълнение на предмета на договора да се определя след подписването на
съответните приемо-предавателни протоколи.
На вниманието на изпълнителния директор на „М.“ ЕАД били предявени
оферти с най-добри цени, предложени от „Н“ ЕООД, за съответните видове
асфалтови смеси, транспортни средства и строителна механизация. След
приемане на отправените предложения била предоставена необходимата
техническа механизация, описана в приемателен протокол от 23.06.2020 г., с
която били извършени дейности по проектиране, строителство и авторски
надзор на обект „Реконструкция на главен клон II от водоснабдителната
мрежа в община Перник“. Общата парична равностойност на извършените
дейности възлизала на 158 450.00 лв. без ДДС или 190 140.00 лв. с включено
ДДС, за която на 23.06.2020 г. възложителят издал фактура №
**********/23.06.2020 г.
3
При съобразяване с условията на договора, на 15.07.2020 г. бил подписан
последващ приемо-предавателен протокол, в който било удостоверено
извършването на дейности със строителна механизация. Общата стойност на
извършените услуги била 160 350.00 лв. без ДДС или 192 420.00 лв. с
включено ДДС, като същата била фактурирана в първичен счетоводен
документ с № **********/15.07.2020 г.
За осъществените транзакции са издадени 2 броя счетоводни документа,
въз основа на които са наредени съответните вътрешнобанкови преводи в
полза на изпълнителя. В платежното нареждане за втория превод било
изрично отбелязано, че изпълнението на плащането е осъществено на
28.07.2020 г. Към този момент, общата стойност на извършените от страна на
„М.“ ЕАД разходи за извършените работни дейности с предоставената от
изпълнителя механизация по договора за изработка от 21.05.2020 г., сключен
с „Н“ ЕООД, възлизала на сума в общ размер на 318 800.00 лв. без ДДС или
382 560.00 лв. с ДДС. С предприетите банкови плащания бил надвишен
определеният в чл. 20, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ЗОП (в приложимата редакция,
обн. в ДВ бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) стойностен праг от 271
000 лв., приложим към доставки и услуги.
На по-късен етап последвали и допълнителни плащания по договора, като
с нов протокол за приемане на работа от 05.05.2021 г. е удостоверено
осъществяването на дейности със строителна механизация, чиято
равностойност на извършените услуги била 702 310.00 лв. без ДДС или 842
772.00 лв. с включено ДДС – сума, която била отразена в издадената фактура
№ **********/05.05.2021 г. Така общата сума на плащания за предоставени
услуги по посочения договор наброила 1 225 332.00 лв. с ДДС.
Въз основа на направените в хода на възложената финансова инспекция
констатации, свидетелят Г. К. Т. на длъжност „главен финансов инспектор“ от
първи отдел на Дирекция „Инвестиционна дейност“ при АДФИ приел, че на
28.07.2020 г. Т. Б. Д. - изпълнителен директор и възложител на обществени
поръчки по смисъла чл. 5. ал. 2, т. 14 от ЗОП, е извършил разход по договор
за изработка от 21.05.2020 г. с „Н“ ЕООД, като е възложил обществена
поръчка с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на
транспортни средства, строителна механизация, оборудване и извършване на
доставка на материали и изделия за обект „Реконструкция на главен клон II
от водоснабдителната мрежа в община Перник“, с което е надвишен
минималният стойностен праг по чл. 20, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ЗОП, без да е
изпълнено задължението за прилагане на процедура по чл. 18, ал. 1 от ЗОП
съобразно стойността на поръчката и при наличие на основания за това.
Във връзка с горното, на 25.08.2022 г. свидетелят Г. Т. съставил акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-01-183/02.03.22 г.
срещу Т. Б. Д. за осъществено от последния административно нарушение по
чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп., бр. 23 от 14.03.2020 г., в сила от
4
14.03.2020 г.). Актът е издаден в присъствието на свидетел на установяване на
нарушението – Д.П.Г., както и на жалбоподателя Т. Д., който го подписал
срещу отбелязване, че ще депозира писмени възражения в законоустановения
срок. Такива действително са постъпили пред директора на АДФИ в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като същите са били разгледани от наказващия орган по
реда на чл. 52, ал. 3 от ЗАНН. След оценяването им като неоснователни и
съобразяването на законосъобразността и обосноваността на акта, е издадено
обжалваното наказателно постановление № 11-01-183/25.08.2022 г., с което
на жалбоподателя е наложено на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП във връзка с
чл. 261, ал. 2 от ЗОП административно наказание „глоба“ в размер на 24
506.64 лв. (двадесет и четири хиляди петстотин и шест лева и шестдесет и
четири стотинки) за извършено нарушение по чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 20,
ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ЗОП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към материалите
по делото на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свид. Т..
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка.
Съдът намери основание да се довери на споделеното от разпитания
свидетел Т., чиито гласни доказателствени средства способстват за
установяване на относими към предмета на делото факти. Така например
актосъставителят дава правдиви и обективни сведения относно реализираната
проверка на „М.“ ЕАД, в хода на която са констатирани нарушения по повод
на сключения с юридическо лице-изпълнител договор за предоставяне на
транспортни средства, строителна механизация и оборудване. Следва да се
кредитират още твърденията на актосъставителя досежно прехвърлянето на
стойностния праг по чл. 20, ал. 1, т. 1., б. „Б“ от ЗОП още с второто плащане
по сключения договор, който факт е възприет от лицето като
административно нарушение, за което му е наложена съответната глоба.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение
на това свое правомощие, съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в
преклузивните срокове. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН
и НП на жалбоподателя.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
5
постановление са издадени от компетентни органи - видно от приобщените
по делото заповед № ЗМФ-674/05.08.2022 г. на министъра на финансите,
трудов договор № П-183/09.07.2021 г. и заповед № 190/09.03.2020 г. за
преназначаване на директора на АДФИ. Наказателното постановление е
издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, а актът, с който е установено
нарушението, е съставен при спазване на сроковете по чл. 261, ал. 1 от ЗОП,
която норма се явява специална спрямо общата такава на чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП, се съдържат всички изискуеми реквизити по
чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, дадено е точно и ясно описание
на нарушението и е налице пълно съответствие между словесното описание и
правната квалификация на деянието, с оглед на което е било подсигурено
правото на защита на нарушителя. Наведените с жалбата доводи за допуснати
в хода на административнонаказателната процедура съществени процесуални
нарушения съдът намира за бланкетни и несъстоятелни, доколкото в
съдържанието на обжалваното постановление се съдържа ясно и конкретно
посочване на датата, на която се твърди, че нарушението е извършено -
28.07.2020 г. Стойността на обществената поръчка не е сред задължителните
реквизити от съдържанието на НП и липсата на посочването не
представлява пропуск, годен да опорочи формалната законосъобразност на
наказателното постановление.
По същество на делото съдът намира, че събраната съвкупност от
доказателствени материали извежда по несъмнен и безспорен начин
констатацията за извършено нарушение по чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал.
1, т. 1, б. „Б“ от ЗОП, съобразно което възложителите са длъжни да прилагат
процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1-11 от ЗОП, когато при възлагане на
обществена поръчка за доставки и услуги прогнозната стойност надхвърля
съответния регламентиран в закона стойностен праг, определен в зависимост
от предмета и стойността на поръчката (в случая – над 271 000 лв.).
Обектът на финансова инспекция - „М.“ ЕАД, представлява
„публичноправна организация“ съобразно законовата дефиниция, дадена в §2,
т. 43 от Допълнителните разпоредби на ЗОП, която му отрежда качеството на
юридическо лице, за което са изпълнени двете кумулативни изисквания, а
именно - създадено е с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес,
които нямат промишлен или търговски характер; финансирано е с повече от
50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други
публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна
на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от
половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по
чл. 5, ал. 2, т. 1 - 14.
При преценка наличието на първия възведен в закона критерий следва да
се държи сметка за нормативната постановка, според която нуждите от общ
интерес имат промишлен или търговски характер, когато лицето действа в
6
нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба, като
самостоятелно понася загубите от извършване на своята дейност. В предмета
на дейност на дружеството се включва производствена, инженерингова,
комисионна и търговска дейност в страната и в чужбина, маркетинг,
проектантска, консултантска и предприемаческа дейност; строителство;
монтаж; вътрешен и международен туризъм и хотелиерство; лизинг; реклама;
организиране и провеждане на търгове; контрол по заварки, заваръчни
съединения, електроконтрол, извършване на обучение за професионална
квалификация, отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, както
и всяка разрешена от закона дейност. Не може да бъде споделено наведеното
с жалбата твърдение, че дружеството работи на пазарен принцип с
реализиране на печалба и изплащане на дивиденти в полза на държавата. „М.“
ЕАД практикува своята търговска дейност извън установените обичайни
пазарни условия, тъй като огромната част от приходите на дружеството
произтичат от договори, сключени с едноличния собственик на капитала –
„Държавна консолидационна компания“ ЕАД. Визираните договори се
подписват без да се осигурява конкурентна среда и възможност за други
стопански субекти да вземат участие в подбора. За горното свидетелстват
приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателствени
средства, сред които справки за сключени договори, извлечения от движение
по банкови сметки, договори, счетоводни документи и други. Същите
удостоверяват факта, че мажоритарната част от сключените от дружеството
договори са били с „Държавна консолидационна компания“ ЕАД. Предвид
установената отрицателна величина на собствения капитал на дружеството,
последното не би могло да продължи своето самостоятелно съществуване без
финансовата подкрепа на своя едноличен собственик на капитала. Именно
поради това, през проверявания период на „М.“ ЕАД като организация от
публичния сектор са били възлагани поръчки при несъответствие с всички
принципи на пазарната конкуренция, възнагражденията са били заплащани
авансово, а дружеството е било в явна невъзможност само да посреща
загубите от осъществяването на дейността си. Гореизложеното обосновава
единствения възможен извод, че като публичноправна организация,
юридическото лице е било създадено и е функционирало с конкретната цел да
задоволява нужди от общ интерес, като последните нямат промишлен или
търговски характер предвид икономическото функциониране на лицето извън
нормалните пазарни условия, липсата на стремеж за реализиране на печалба и
невъзможността за самостоятелно понасяне на загубите от извършване на
обичайната си дейност.
Съдът приема, че е изпълнено и другото изискуемо от закона условие, на
което едно ЮЛ следва да отговаря, за да бъде окачествено като
публичноправна организация – да бъде финансирано с повече от 50 на сто от
държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни
организации, или да бъде обект на управленски контрол от страна на тези
органи; или да има управителен или надзорен орган, повечето от половината
7
от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т.
1 – 14 от ЗОП. „М.“ ЕАД има управителен или надзорен орган, повечето от
половината от членовете на който са назначени от публичен възложител
(„Държавна консолидационна компания“ ЕАД) по чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, за
което свидетелстват наличните по делото протоколи от заседания на Съвета
на директорите. Освен това, дружеството е пряко финансирано от едноличния
собственик на капитала си, който се явява търговско дружества с над 50 на
сто държавно участие в своя капитал, което на самостоятелно основание дава
основание на съда да приеме, че и критерият, заложен в §2, т. 43, б. „б“ от ДР
на ЗОП, е изпълнен.
За пълнота следва да се отдели като недопустимо позоваването в жалбата
на доклад № ДИД2-СФ-22/01.06.2021 г. на назначените от директора на
АДФИ финансови инспектори. Посоченият доклад е изготвен в изпълнение на
заповед № ФК-10-578/19.04.2021 г., с който на основание чл. 10, ал. 1, т. 3 и
чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗДФИ е назначена финансова инспекция на „М.“ ЕАД за
законосъобразност на отчетени разходи за доставки, услуги и строителство.
От отразените констатации е видно, че контролните органи са установили
нарушение на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС, за което е
съставен АУАН против Т. Д.. В доклада обаче не се съдържат изводи за
нарушението по чл. 17, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ЗОП – обект на
проверка в хода на настоящото дело, тъй като същото е предмет на
разглеждане в отделно административнонаказателно производство. Поради
това, изводите, направени в доклада, на който жалбоподателят се е позовал,
не се ползват с обвързваща сила по отношение на настоящия случай и не
следва да влияят в каквато и да е насока върху вътрешното убеждение на
наказващия орган, действащ при оперативна самостоятелност и възможност
за формиране на собствени възгледи по конкретен въпрос.
На следващо място, жалбоподателят е възразил срещу категоризацията
му на „възложител“ в качеството му на представляващ публичноправна
организация. Определянето на едно лице за публичен възложител става въз
основа на критериите, зададени в чл. 5, ал. 2 от ЗОП. В настоящия случай,
релевантна е точка 14 от алинея 2, която предполага такова качество на
лицето, представляващо публичноправна организация. Общоизвестен факт е,
че именно изпълнителният директор на едноличното акционерно дружество е
ангажиран със законовото представителство на правния субект пред трети
лица. Горното е изводимо и от приетото в учредителния устройствен акт на
юридическото лице, като съдът служебно установи, че в чл. 17, ал. 1 от устава
на еднолично акционерно дружество „М.“ ЕАД е прието същото да се
управлява и представлява от Съвет на директорите (съобразно установената
едностепенна система на управление). В ал. 2 от същия член е
регламентирано, че Съветът на директорите възлага управлението и
представителството на дружеството на един или няколко изпълнителни
членове, избрани измежду неговите членове (което е в съответствие и с
общото законово правило на чл. 244, ал. 4 от Търговския закон). Както се
8
установи и от договор за възлагане на управлението № 49/30.11.2017 г., в
периода на извършване на процесното административно нарушение, а и преди
това – към момента на подписване на договора за изработка от 21.05.2020 г.
между „М.“ ЕАД и „Н“ ЕООД, длъжността „изпълнителен директор“ е била
изпълнявана от жалбоподателят Т. Б. Д., поради което същият се явява
представител на юридическото лице и като такъв съответства на дефиницията
за „публичен възложител“.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗОП, за публичния възложител възниква
задължение да възложи ОП при условията и по реда, определени от закона,
когато са налице основанията за това. Провеждането на процедура по
възлагане на обществена поръчка е обвързано с кумулативното наличие на
няколко обособени в закона изисквания по отношение на обект, субект и
стойност на обществената поръчка.
В случая субектът на поръчката се предопределя от качеството „публичен
възложител“ по чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, с което се характеризира
жалбоподателят – изпълнителен директор на „М.“ ЕАД.
Обектът на обществената поръчка е обусловен от съответния предмет на
услугата/престацията, която се предоставя. В настоящата хипотеза
сключеният договор за изработка с предмет предоставяне за временно и
възмездно ползване на транспортни средства, строителна механизация и
оборудване, доставка на материали, изделия и асфалтови смеси и наем на
механизация за асфалтополагане попада в приложното поле, очертано в чл. 3,
ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП - доставки на стоки, осъществявани чрез покупка,
лизинг, наем или финансов лизинг, със или без право на закупуване, както и
всички необходими предварителни дейности по употребата на стоката, като
инсталационни или монтажни работи, тестване на машини и съоръжения и
други, както и предоставяне на услуги. Не е налице нито едно от общите и
специалните изключения, предвидени в чл. 13 и чл. 14 от ЗОП.
Третият елемент - стойност на обществена поръчка, е ясно посочен от
административнонаказващият орган и се извежда от поредността от
осъществени плащания, чийто общ сбор към 28.07.2020 г. с наброяването на
сума от 318 800.00 лв. без ДДС или 382 560.00 лв. с ДДС е надвишил прага по
чл. 20, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ЗОП (над 271 000.00 лв.), при което за възложителя
е възникнало задължението да реализира обществената поръчка при
процедурите, предвидени в закона.
Следва да се приеме за безспорно установено, че не са били спазени
изискванията на ЗОП относно избор на изпълнител, като същият е бил
определен без да са събирани оферти с обява при условията и по реда на
Глава 26 от ЗОП. Изпълнителният директор не е предприел никакви действия
по чл. 18, ал. 1 от ЗОП, свързани с организиране и провеждане на процедура
по възлагане на обществена поръчка, което обстоятелство не се и оспорва от
страна на жалбоподателя.
С това свое поведение, Т. Д. виновно е реализирал състава на
9
административно нарушение по чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 1, т. 1, б.
„Б“ от ЗОП. С оглед на това, правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на основание чл. 256, ал. 1
ЗОП, която санкционира противоправното поведение на публичен
възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или
извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се
достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1 или 2,
без да приложи процедура по чл. 18, ал. 1 съобразно стойността на поръчката
при наличие на основания за това, за което е предвидено наказание „глоба“ в
размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато
няма писмен договор – от извършения разход или от поетото задължение за
извършване на разход, но не повече от 50 000 лв. Наложената санкция от 24
506.64 лв. е изчислена при отчитане правилата на чл. 257 от ЗОП, която
разпоредба намира приложение когато в договора не е посочена обща
стойност или тя не може да се определи. В тези случаи размерът на глобата се
определя въз основа на прогнозната стойност, посочена в обявлението за
обществена поръчка, на извършения разход или на поетото задължение за
извършване на разход по договора, а ако няма такива – от средствата за
съответната дейност, предвидени в бюджета на възложителя. В настоящия
случай се установи обща стойност на извършените по договора разходи в
размер на 1 225 332.00 лв. с вкл. ДДС, при което правилно глобата в размер на
24 506.64 лв. е изчислена като процентна величина от две на сто върху
основата.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината „пряк
умисъл“, тъй като жалбоподателят, в качеството си на изпълнителен директор
на публичното предприятие „М.“ ЕАД, е пренабрегнал императивно
нормативно изискване, с което е следвало да бъде запознат предвид
значимостта на служебното си положение и особено важните обществени
отношения, които са обслужвани от развиваната от дружеството стопанска
дейност.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, разкрива
типичната за този вид административни нарушения обществена опасност и не
следва да се определи като „маловажен случай“, поради което разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН не е приложима към разглежданата хипотеза. Извършеното
деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Като се
има предвид формалният характер на административното нарушение и
значимостта на обществените отношения, които се охраняват с нарушената
разпоредба, съдът намира, че правилно наказващият орган е счел, че в случая
не се касае за маловажен случай на нарушение и е санкционирал нарушителя.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че жалбата е
неоснователна, а наказателното постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
10
С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди възнаграждение за оказаната правна защита и процесуално
представителство, тъй като административнонаказващият орган в съдебното
производство е бил защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на
чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, и при съобразяване на
относително високата фактическа сложност на делото, обемът на оказаната
правна помощ и значителната по размер доказателствена съвкупност, съдът
счете, че следва да уважи искането на представителите на въззиваемата
страна, като осъди жалбоподателя Т. Д. да заплати на Агенцията за държавна
финансова инспекция юрисконсултско възнаграждение в размер около
средния, а именно - 120.00 лева.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д,
ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-01-183 от
25.08.2022 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция, с което на основание чл. 256, ал. 1 във връзка с чл. 257 от ЗОП във
връзка с чл. 261, ал. 2 от ЗОП, за нарушение на чл. 17, ал. 1 във връзка с чл.
20, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от
15.04.2016 г., доп., бр. 23 от 14.03.2020 г., в сила от 14.03.2020 г.), на Т. Б. Д. с
ЕГН **********, в качеството му на изпълнителен директор на „М.“ ЕАД, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 24 506.64 лв.
(двадесет и четири хиляди петстотин и шест лева и шестдесет и четири
стотинки).
ОСЪЖДА Т. Б. Д. с ЕГН ********** да заплати на Агенцията за
държавна финансова инспекция дължимите по делото съдебни разноски,
състоящи се от юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00 лв. (сто и
двадесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11