№ 1884
гр. Бургас, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20252120101468 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Б. Н.
П., ЕГН:**********, с адрес: * чрез адв. Ц. Ц. – БАК, срещу М. Е. Й., ЕГН:
**********, с адрес: *, с която се претендира от съда осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща невърнат заем,
даден от ищеца на ответницата, по неформален договор за заем, сключен
между страните, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението. В условията на евентуалност се претендира осъждане на
ответницата да заплати на ищеца горепосочената сума на основание
неоснователно обогатяване – като получена без основание, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане
на задължението. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажирани са доказателства.
Ищецът твърди, че през есента на 2023г., ответницата, заедно с майка си
и сестра си, поискали от ищеца паричен заем в размер на 30000 лв., от които
5000 лв. в полза на ответницата, а останалите – в полза на сестра й, като
последните от своя страна се задължили да върнат сумите в срок от 4 месеца.
Сочи се, че предвид дългогодишното познанство между ищеца и
майката на ответницата, страните не сключили писмен договор за заем.
В изпълнение на уговорката, ищецът превел по банкова сметка на
ответницата сумата от 5000 лв.
1
Посочва се, че към настоящия момент заетата сума не е върната.
Така предявеният главен иск е с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, а
евентуалният такъв – с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, като
същите са допустими.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е подаден писмен
отговор на исковата молба от ответницата.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Ц., която поддържа
исковата молба и моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски,
за които е представен по делото списък.
В съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от адв, С.,
който прави признание на иска, за което е надлежно упълномощен, видно от
представеното по делото пълномощно и изразява готовност за доброволно
изплащане на задължението в кратък срок.
Ищецът изрично е заявил желание за постановяване на решение
съобразно направеното признание на иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Заявената искова претенция се признава от ответника, а ищецът е
поискал съдът да постанови решение съобразно направеното признание.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално
действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го
счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на
действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува,
което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните.
Гореизложеното налага да се постанови съдебен акт, без да изследва
основателността на иска и да се правят фактически и правни изводи по
предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e
достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на
иска – аргумент от чл.237, ал.2 от ГПК.
В случая предявеният иск е допустим, а признанието не попада в някоя
от хипотезите на чл.237 ал.3 от ГПК. Признава се право, с което страната
може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея,
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, поради което
съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на
това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да се уважи изцяло.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
евентуалния такъв.
На основание чл. 237, ал.2 от ГПК, съдът не излага мотиви по
съществото на спора.
2
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1000 лв., от които: 200
лв. – държавна такса и 800 лв. – адвокатски хонорар. Направено е искане за
присъждането им своевременно, представен е списък на разноските, както и
доказателства за реалното им извършване, поради което същите следва да
бъдат възложени в тежест на ответницата. Изрично процесуалният й
представител е заявил, че не възразява срещу адвокатския хонорар на ищеца.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Е. Й., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на Б. Н. П.,
ЕГН:**********, с адрес: * сумата от 5000 лв., представляваща невърнат
заем, даден от ищеца на ответницата, по неформален договор за заем, сключен
между страните, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА М. Е. Й., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на Б. Н. П.,
ЕГН:**********, с адрес: * сумата от 1000 лева, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски, от които: 200 лв. – държавна такса и 800 лв. –
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3