Решение по дело №401/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на П. У. В., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица] адрес за призоваване гр. Русе, [улица], ет. 3 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1085-000299/11.04.2024 г., издадена от началник група към О. М., сектор „Пътна полиция“ Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта се обжалва като неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон и процесуалните правила като се претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адв. С. П., АК Русе, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея, претендира присъждане на разноски по представен списък. Представя писмена защита.

Ответникът - началник група към О. М. Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе, редовно призован, се представлява в процеса от главен юрисконсулт Г. Д.. Представя административната преписка, ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на разноските на процесуалния защитник на жалбоподателя.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

На 11.04.2024 г. около 00:23 часа в гр. Русе на [улица], до блок „Родина“ като водач на собственият си лек автомобил [Марка] с peг. № [рег. номер] В. управлява същия под въздействието на наркотични вещества. Пробата е извършена в 00:23 часа на 11.04.2024 г. с техническо средство „Drugtest 5000“ с фабричен № ARNJ0003, проба № 395, като уреда е отчел Канабис 25 (ТНС 25), като на л. 22 от делото е представена разпечатка на резултатите от извършения тест. Съставен е Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози рег. № 1085р-3395/11.04.2024 г. в 00:20 часа. В протокола са посочени данни относно начина на поведение на водача В. по време на проверката: бил е във възбудено състояние; със сигурна походка; изговора му е бил ясен; в състояние на безпокойство като проверката е през нощта, на улично осветление. При проверка за употреба на алкохол резултатът е отрицателен, а проверката за наркотични вещества или техни аналози е дала положителен резултат за Канабис 25. Протоколът е подписан от провереното лице. На В. е издаден талон за изследване № 269406. Водачът е дал кръв за изследване.

В административната преписка е налична Докладна записка рег. № 1085р-3394/ 11.04.2024 г. от младши автоконтрольор К. К. до началника на сектор „Пътна полиция“ Русе, в която се сочи, че К. е бил наряд за времето от 19,00 часа на 10.04.2024 г. до 07,00 часа на 11.04.2024 г. заедно с младши автоконтрольор Т. И.. Посочено е, че около 00:10 часа на 11.04.2024 г. са получили сигнал от оперативния дежурен за необходимост от оказване на съдействие на полицейски служители от Второ РУ за изпробване на водач с техническо средство „Drugtest 5000“ с фабричен № ARNJ0003, на [улица], до блок „Родина“. При пристигане на място са установили посочения лек автомобил [Марка] с peг. № [рег. номер] с водач собственика В.. Водачът е дал проба с посоченото техническо средство, като в резултат се установява употреба на Канабис 25. След това водачът е отказан в УМБАЛ К. Русе, където е дал кръвна проба.

На В. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1255580/11.04.2024 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, изречение второ от ЗДвП – управление на пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съставения АУАН е подписан от В. без възражения.

Началник група в ОД МВР Русе е постановил Мотивиран резолюция № 24-1085-[рег. номер]/11.04.2024 г., с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 33, ал. 2 от същия закон е прекратено административнонаказателното производство спрямо В. във връзка със съставения АУАН (ДЗ рег. № 1085р-3394/11.04.2024 г. – РП Русе).

При така установените факти и обстоятелства, началникът на група към ОД МВР, сектор ПП Русе е издал ЗППАМ № 24-1085-000299/11.04.2024 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, изречение второ от ЗДвП на В. е наложено временно отнемане на Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса аз отговорността му, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена лично на В. на 11.04.2024 г.

Представена е Справка за нарушител/водач за П. У. В. от АИС – АНД от 26.04.2024 г.

Недоволен от издадената ЗППАМ № 24-1085-000299/11.0.2024 г., В. оспорва същата като неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се нарушение на принципа на чл. 6, ал. 5 от АПК защото липсва съразмерност между причинените със заповедта последици и реално преследваната от закона цел. В жалбата е изразено твърдение, че В. не е управлявал МПС след употреба на канабис, той не употребява наркотични вещества, нито вещества, които могат ад се считат за аналози на опиати. Въвежда се твърдение, че непосредствено след даване на кръвна проба за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, т.е. след освобождаването му на 11.04.2024 г., В. е извършил изследване за осем вида наркотици в СМДЛ „Здраве – 99“ ООД, от където е издаден резултат за изследване ID 2078832/11.04.2024 г., като изследването за наличие на наркотични вещества е отрицателно и за осемте вида. Резултатите от изследването са представени с жалбата, поради което е направен извод, че се оборва твърдението, че В. управлява МПС под въздействие на наркотични вещества или техните аналози. Като доказателство е ангажиран и отрицателния резултат от изследването, проведено след 10 дни от В. в друга лаборатория – СМДЛ „Рамус“ ООД, където е тестван за шест групи наркотични вещества. Направено е възражение, че след като водачът е оспорил резултата, показан от техническото средство и след като В. е дал биологичен материал за изследване, административният орган е следвало да приложи чл. За, т. 2 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1). Като не е сторил това, на практика административният орган е постановил материално незаконосъобразен акт. Сочи се, резултатът от изследването с посоченото техническо средство при наличие на дадена проба за химико-технологично лабораторно изследване не е годно доказателствено средство за установяване на соченото от административния орган нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Като друго основание за материалната незаконосъобразност на постановената заповед се сочи факта, че евентуалното нарушение е било преустановено, от него не са настъпили вредни последици, за чието предотвратяване и отстраняване да е необходима процесната принуда. Защитава се тезата, че „…след извършеното кръвно изследване за 8 вида наркотични вещества в лицензирана лаборатория СМДЛ „Здраве -99“ ООД няколко часа след проверката, резултатът от което изследване е категорично отрицателен, то считам, че наложената ПАМ се явява несъразмерно тежка и постановена при нарушение на чл.6, ал.5 от АПК.“. Като друг порок на процесната заповед се сочи факта, че след като реално няма установени стойности от изследваната кръвна проба, които стойности са определящи. В жалбата се съдържат твърдения, относими до административно наказателното производство, свързано с установеното нарушение, за което се твърди, че е извършено от В. – посочено е, че екземплярът на съставения АУАН, който следва да се връчи на водача, е задържан от началника на група, сектор ПП при ОД МВР Русе, както и че на В. не е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и не му е известно дали е назначена съдебно - химическа експертиза по досъдебно производство, каквото следва да е било образувано в ОДМВР — Русе. Направен е извод, че след като тези факти не са изяснени, заповедта е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК и това е съществено нарушение, тъй като при отрицателен резултат от изследването ще се достигне до неправомерно лишаване от права на В.. Иска се от съда да отмени заповедта и да присъди разноски в полза на жалбоподателя.

С разпореждане [номер]/17.05.2024 г. съдът е конституирал страните и на основание чл. 170, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 от АПК е разпределил доказателствената тежест между страните.

С Протоколно определение от 29.05.2024 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът спря производството по делото. След проведен инстанционен контрол, с Определение № 10719/10.10.2024 г., постановено по адм. д. № 8746/2024 г. на ВАС, посоченото определение да спиране е отменено и делото е върнато на съда за продължаване на съдебното производство.

С Определение № 3010/18.10.2024 г. съдът е възобновил производството по делото.

Във връзка с искането на В. предявено в подадената от него жалба, съдът задължи ответника и с молба с вх. № 2900/05.06.2024 г. той е представил като доказателства по делото Ръководство за работа с полеви тест; Технологичен ред peг. № 336р-5133/09.02.2023 г. ведно с Протокол № 1085р-1337/2023 г.; Заповед peг. № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед per. № 336з-3906/23.12.2023г ., ведно с Протокол № 1085р-631/2023 г. С така представената молба, ответникът е уведомил съда, че е образувано 336 ДП № 112/2024 г. по описа на ОД МВР Русе (пр.пр. 2271/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Русе).

В представената писмена защита се сочи, че се поддържат изложените в жалбата основания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка. Направено е възражение, че по делото не са събрани доказателства, че срещу В. е образувано наказателно производство за извършено престъпление по НК. Според процесуалния представител на жалбоподателя само посочване на номера на досъдебното производство не е индикатор, че същото е свързано с извършената на В. проверка за употреба на наркотични вещества. Изводът в писмената защита, че В. не употребява посочените вещества, се базира на представените изследвания на урината му. Възразява се, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства за надеждността на използваните полеви тестове. Посочено е, че жалбоподателят не е приел резултатите от проверката и е дал кръв за химико-токсикологично лабораторно изследване, поради което се сочи, че „да се твърди, че са налице престъпни обстоятелства е неоснователно.“ В потвърждение на защитаваната теза е цитирана практика по две административни дела и по наказателни дела от общ характер на ВКС. Направен е извод, че след като резултатите от изследванията на кръвната проба са определящи, целта на наложената принудителна административна мярка е „с издаването на обжалваната заповед само и единствено се цели да бъдат ограничени правата на доверителят ми.“. Въведено е твърдение, че „в заповедта липсват мотиви и не са обсъдени фактите за конкретния случай, поради което не става ясно дали издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на доверителя ми е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и личния му интерес.“

При така изложените фактически данни, съдът формира следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД МВР Русе са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Съгласно т. 2. от посочената заповед оправомощено длъжностно лице е и началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Русе. Между страните не е налице спор относно компетентността на органа.

Съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Настоящият съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед. Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59 от АПК – спазена е предвидената писмена форма по ал. 1 и обжалваната заповед съдържа всички реквизити, определени от ал. 2.

Релевираното възражение, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка следва да се отнесе към нарушенията, свързани с формата на административния акт, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, той трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В жалбата се сочи, че липсват фактически и правни основания за издаване на същата. Защо точно липсват основания за издаване на заповедта не е посочено в жалбата, а и съдът не установи подобен порок в издадената заповед. В заповедта се съдържа описание на фактическите действия, свързани с положителния резултат от пробата за употреба на наркотични вещества. Посочени са и правните основания. Въведеното едва с писмената защита твърдение за липса на мотиви е несъстоятелно – заповедта съдържа както фактическите, така и правните основания. Фактът, че същите налагат изводи, неизгодни за жалбоподателя, не означава, че те не съществуват.

Производствата по прилагане на ПАМ и по съставяне на АУАН са две самостоятелни и независими по характер, същност, фактически и правни основания, не е налице нарушение на правата на лицето, спрямо което те се развиват и резултатите от които производства засягат неговата правна сфера. Така прилагането на ПАМ е административно производство – в конкретния случай с превантивен характер и за обществото, и за самото лице, което се подчинява на нормите на АПК. Производството по съставянето на АУАН е административнонаказателно по своя характер, свързано е с ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето и за него са приложими разпоредбите на ЗАНН. Във връзка с фактическата обстановка, на база на която е издадена процесната ЗППАМ следва да се отбележи, че в административното производство е допустимо тя да бъде установена с други актове, като за целта е приложимо ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, според което мотивите могат да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване. В съдържанието на заповедта са посочени всички други актове, които административният орган е съобразил.

При така изложените мотиви, съдът счита, че обжалваната ЗППАМ е издадена при спазване на изискванията за форма.

На следващо място съдът преценява законосъобразността на оспорения акт като установява дали са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила във връзка с неговото постановяване. Съдът не установи подобни нарушения. В жалбата се твърди, че съществуват нарушения, но не са посочени кои са те.

Съдът счита, че заповедта е съответна на материалния закон, защото в условията на обвързана компетентност административният орган е задължен да приложи процесната ПАМ.

Заповедта отговаря на целта на закона.

Нормата на чл. 171, т.1 от ЗДвП предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи

Целта на ПАМ по този текст от закона е да се преустанови и/или възпрепятства за в бъдеще възможността за противоправно управление на конкретно превозно средство (независимо кой е собственика) от лице, извършило конкретно административно нарушение с висока степен на обществена опасност, свързано с употреба на наркотични вещества. Гарантирането на живота и здравето на хората като върховна ценност по никакъв начин не нарушава въведеното в чл. 6, ал. 5 от АПК правило, че Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел., поради което твърдението в жалбата за наличие на подобно нарушение следва да се отхвърли като несъстоятелно. В жалбата навсякъде се сочи, че непосредствено след като е бил освободен от полицейските органи, В. е провел „кръвно изследване за 8 вида наркотични вещества в лицензирана лаборатория СМДЛ „Здраве -99“ ООД няколко часа след проверката, резултатът от което изследване е категорично отрицателен“ не отговаря на действителността. В. представя резултати (л. 9), свързани с изследване на урина, а не на кръв. Не може да се твърди със сигурност, че дадената за изследване биологична проба е действително такава, получена от В., тъй като изследването не е официално; а даването на проба не е извършено в присъствието на медицинско лице. Не е ясно точно колко време след освобождаването си В. (ако действително той е дал проба урина) е извършил изследването – видно от Заповед за задържане на лице рег. № 336-43/11.04.2024 г. (л. 16) същият е освободен на 11.04.2024 г. в 02:40 часа, като лицето се е подписало под разписката за освобождаване без възражение. Не е посочено колко точно часа след това е дадена пробата и дали това е станало в присъствието на оторизирано медицинско лице.

От представените на л. 10 от делото резултати от изследване в СМДЛ „Рамус“ ООД се установява, че В. е дал проба (отново следва да се посочи, че това може да е друго лице) за изследване на 22.04.2024 г. в 13:05 часа, т.е. не десет, а единадесет дни по-късно като тук липсва изследване за канабис. Следователно, обратно на твърденията в жалбата, не се установява по делото друго изследване на кръвна проба за наличие на наркотични вещества, дадена от В.. В този случай въобще не може да се говори за достоверност на резултатите, както се сочи в жалбата по причина, че второто изследване не е идентично с предходното по видове изследвани наркотични вещества/техни аналози.

Вече в писмената защита, без изрично да е посочена допуснатата грешка в жалбата, се твърди, че следва да се съобразят резултатите от изследванията на урината, дадена от В..

Свързването на законосъобразността на процесната заповед, която по своята същност безспорно е индивидуален административен акт, с твърдения относно факти от административнонаказателното производство или такива от наказателно производство само показва факта, че жалбоподателят не прави разлика между производство, реализирано по реда на АПК (каквото е настоящето относно оспорената от него ЗППАМ) и административнонаказателно производство, свързано със съставяне на АУАН и реализиращо се по реда на ЗАНН. Всички съображения и възражения в тази връзка,, изложени в жалбата са неотносими към оспорването на ЗППАМ и следва да се оставят без разглеждане.

По делото няма изявление на ответника относно наличието на престъпни обстоятелства във връзка с проверката на В., нито се сочи конкретно къде жалбоподателят е установил същите. Налагането на ПАМ в конкретния случай е реализирано чрез административно производство и при издаване на заповедта не е необходимо условие да има образувано досъдебно производство. Обобщено, може да се каже, че неясно защо защитата на В. непрекъснато се опитва да докаже незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ на база основания, съдържащи се в нормативни актове, регулиращи наказателен процес, а не административен такъв.

С оглед фактите по делото и тълкуването на закона, съдът счита, че в конкретния случай с приложената ПАМ се постига преследваната от законодателя цел, а именно – осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, поради което същата следва да бъде потвърдена.

По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР Русе следва да се присъди сумата от 240 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. У. В., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица] адрес за призоваване гр. Русе, [улица], ет. 3 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1085-000299/11.04.2024 г., издадена от началник група към ОД МВР, сектор „Пътна полиция“ Русе.

ОСЪЖДА П. У. В., ЕГН 0444285287да заплати на О. М. Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,00 (двеста и четиридесет) лева.

Решението е окончателно.

ДА СЕ ВРЪЧИ настоящия съдебен акт по следния начин:

1. На жалбоподателя чрез процесуалния му представител адв. [населено място] - на електронен адрес [електронна поща]

2. На ответника – на официално обявения електронен адрес от О. М. Русе за кореспонденция с Административен съд – Русе.

Съдът указва на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.