№ 83
гр. Ловеч, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500062 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.258 от ГПК
Постановено е съдебно решение №377/13.12.2021 г.. по гр.д. №783/21 г.. по описа
на ЛРС, с което е отхвърлен предявения от „ДОДО“ЕООД с ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление *********** представлявано от Д. В. М. против Р. ИВ. П. с ЕГН
********** с адрес *********** иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 4 150 лв. обезщетение за вреди, от които 3 600 лв. пропуснати ползи и 550 лв.
претърпяна загуба във връзка с теч от жилището на ответника, ведно със законната лихва от
22.04.2021 г. до изплащането й като е осъден на основание ч.78 ал.3 от ГПК „ДОДО+ЕООД
с горните данни да заплати на Р. ИВ. П. с горните данни сумата от 520 лв. сторени разноски
по делото, и отхвърля искането на „ДОДО“ ЕООД с горните данни за присъждане на
сторените разноски.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№9384/29.12.2021 г.от ,,ДОДО"ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от Управителя
си Д. В. М. чрез: адв. Д. Д. Н. - ЛАК, със съдебен адрес: ***********, офис №2, GSM:
******* срещу Решение № 377 от 13.12.2021г. по гр. дело № 783/2021г. по описа на ЛРС,
като твърди, че съда постановил неправилно и необосновано съдебно решение, като
отхвърлил исковата ни молба.
Счита за неправилен извода на съда, че по делото не се установило при ползването
1
на жилището си ответникът да не е положил дължимата за него грижи, в следствие на което
в имота на ищеца да са настъпили вреди /загуба и пропусната полза/ за възмездяването, на
които да дължи обезщетение и не се установили вредите в имота на ищеца да настъпили в
пряка причинна връзка с дефект в сифона на банята в жилището на ответника /това се
посочва като причина за теча в исковата молба/.
Изтъква, че съдебното решение е постановено в противоречие с неоспореното от
ответника писмено доказателство Констативен протокол от 19.07.2020 г. Твърди, че същия е
отразил причината за теча през лятото на 2020г. в обекта на ищеца, като отразеното в него се
подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели /сп,К. М.а: „...Юли
извикахме майсторите и с помощта на полицаите, те влязоха горе, като аз с наемателката
стояхме долу и по телефона следяхме какво се случва. Когато пуснаха водата горе, течът в
магазина много се усили. Направо течеше все едно сте пуснали чешма от тавана. Около 20
дена теча беше ужасен... Хората на първия и втория етаж доброволно ни отвориха. На
първия етаж е баба П.. Ходихме в кухнята, банята, навсякъде наливахме вода в сифоните в
банята и кухнята, и съответно наемателя следеше долу дали има теч. Нямаше теч. Жената
даже на първия етаж си беше направила ремонт на банята. Всичко беше чисто ново.
Тоалетната е отделно и там влизахме. На първия етаж на таваните нямаше нищо. Имаше
капки на втория етаж на тавана на банята. На първия етаж в целия апартамент сме огледали
на втория не чак толкова обстойно, тъй като видяхме петна с капки по тавана на банята...",
свР.Б.:" ... Миналата година започна, като просълзи по тавана и стената. Обадих се на
собственика за да види какъв е проблема. Периодически се засилваше и намалеше, но после
се усили много и започна да капе. Крушката започна да дава накъсо. Това е в тоалетната на
магазина, която ми е и складово помещение. Той се обърна към другите собственици за да
види къде е проблема. Това е лятото на 2020 г. ...... Установи се, че теча не е от горните два
етажа като се пусне водата. Той извика полиция за последния етаж - апартамента, който не
искаше да го отворят и се влезе с полиция. Тогава се установи при пускане на вода, че теча е
от сифона. Аз си бях в помещението с телефона в ръка и когато се пуска водата казвах дали
тече или не. Когато протече казах и се установи, че е от сифона на третия етаж...".
Изтъква, че въпросните доказателства изобщо не са били взети в предвид при
постановяване на съдебния акт, не е било взето в предвид и самото експертно заключение
съгласно което „ ...течовете, довели до капане на вода от тавана в тоалетната на магазина, да
са били два отделни: първият да е бил от водопроводната инсталация на етаж 3 /на
ответницата/, възникнал около 01.07.2020г., а втория около 23.11..2020г., когато се е появил
отново, но този път да е бил вече от преливащото промивно казанче на етаж първи.
Твърди и нещо повече, че незнайно по какви процесуални правила свидетелските
показания на ищцовите свидетели са били изключени от доказателствения материал по
делото, тьй като били в противоречие с изслушаната по делото експертиза, изготвена на база
направени констатации година по-късно, когато в имота на ответника били извършени
няколко ремонта на ВиК-инсталацията. Изтъква, че същите не са били ценени и досежно
размера на наема, тъй като едната свидетелка била бивш служител на ищеца, а другата била
2
с него в договорни отношения във връзка-с наемното правоотношение и според него тук
резонно-възниквал въпроса кои лица, ако не договарящите се най-добре знаят какъв е бил
размера на наема в различните времеви периоди и поради каква причина същия с бил
променян и как и с какви доказателства според първата инстанция е следвало да-се докажат
твърденията му от исковата молба, ако не с гласни и писмени доказателства, пряко
отразяващи отношенията между договарящите се страни.
На следващо място сочи, че при анализа на свидетелските показания на св.Б. съда е
приел същите за недостоверни, тъй като теч е имало и преди възникването на договорните
отношения, но това не й е попречило да наеме обекта и това отчасти е вярно, тъй като е
имало и друга авария преди години, довела до наводняване на търговския обект; но същата с
била своевременно отстранена. Излага, че това е обстоятелство, което първата инстанция
незнайно защо е игнорирала на доказателствата, макар в продължение на години наемателят
да е ползвал спокойно имота, този факт не е бил взет а предвид при извършената оценка на
свидетелските показания. Според него не става ясно също така, защо същите не са били
ценени, при условие, че са в унисон е подписаните Договор за наем и анекс към него и
издадени фактури, удостоверяващи цената на сделката.
Твърди също така, че обжалвания съдебен акт е базиран на част заключението на
вещото лице, почиващо на предположения, с оглед отдалечеността във времето между
настъпването на теча и извършването на експертизата, а така също и на извършените
междувременно от ответницата частични ремонти на собствената й ВиК-инсталация, по все
пак налице е била и обективна находка и разпити на свидетели, даващи основание по
безспорен начин по пътя на изключването да се приеме, че наводняването на имота на
ищеца до 23.11.2020 г.. е било именно от старата и амортизирана ВиК-инсталация на
ответницата.
Сочи, че не става ясно защо при постановяване на обжалвания съдебен акт
решаващия съдебен състав е игнорирал и извода на вещото лице, касаещо бездействието на
ответника, а именно, че не е положил дължимите от него грижи за поддръжка на ВиК-
инсталацията си, в следствие на което в имота на ищеца да са настъпили вреди:“очевидно
е,че трябва да се подменят старите вече амортизирани тръби на инсталациите на ответника,
колкото се може по-скоро..."
Според него няма логично обяснение и защо не е било взето в предвид и
направеното признание от страна на ответницата: „...г-жа Р.Г. ми се обади по мобилния
телефон ... и ми каза, че от стената иззад стените на фаянсовите плочки е започнала да тече
вода, както е станало, когато през 2020 г. са спирали питейната вода, за да се опитат да
разберат от къде е водата, капеща от тавана на тоалетната на магазина на ищеца.
Твърди, че тази необоснованост на решението е довела и до неправилно приложение
на материалния закон.
Предвид гореизложеното, счита съдебния акт за неправилен. Твърди, че съда не е
взел в предвид правнорелевантните по спора факти, от които произтича спорното право при
постановяване на обжалвания съдебен акт.
3
Сочи, че във връзка установеното от вещото лице, а именно, че от м.юли 2020г. до
23.11.2020г. наводняването на имота на ищеца е бил, в следствие от теча при ответницата,
то намалява размера на исковата си претенция за пропусната полза от 3 600 /три хиляди и
шестстотин лева /ежемесечна щета, изразяваща се в пропусната полза в размер на 360
/триста и шестдесет/ лева-месечно с ДДС за 10 месеца, в следствие от намаляването на
наема на отдаденият под наем търговски обект в гр.Ловеч, обл.Ловеч, ул."Търговска"№81,
партер, в резултат от постоянните наводнения в помещението/, на 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лева, представляваща /пропусната полза за 5 /пет/ месеца в размер на 360
/триста и шестдесет/ лева-месечно с ДДС за времето от 01.07.2020г. до 23.11.2020г.
Моли съда да счете въззивната ни жалба за основателна и постанови решение, с
което да отмени Решение № 377 от 13.12.2021г. по гр. дело № 783/2021г. по описа на ЛРС,
като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и
процесуален закон и постанови решение, с което осъди Р. ИВ. П., ЕГН ********** от
***********да заплати на „ДОДО“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: ***********, сумата в размер на 2 350 /две хиляди триста и петдесет/ лева,
представляваща сбора от размера на пропуснатите до момента ползи и стойността на
извършения ремонт по отстраняване вредите от теча, ведно със законна лихва върху нея,
начиная датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати и сторените по делото съдебно-
деловодни разноски в хода на процеса пред двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. СТ. Й. К. - В., пълномощник
на Р. ИВ. П.! ответник по гр.д.№ 783/2021 г. на PC - Ловеч, ГК, IX-ти състав, със служебен
адрес за уведомяване и призоваване: гр. ***********. тел. ***********, в който заявява, че
оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна и недоказана. Съображенията й за това
са следните:
На първо място: Жалбоподателят „намалява" размера на иска си и изменя
процесния период, без да оттегли или частично да се откаже от него, което е недопустимо,
още повече това да бъде направено с въззивната жалба. Сочи, че съгласно чл. 214, ал.1 от
ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може, без да измени основанието
на своя иск, да измени своето искане, както и до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск. Изтъква, че
жалбоподателят не твърди, а и няма данни, да е съществувала процесуална пречка до
приключване на заседанието /на съдебното дирене в първата инстанция/ да бъде заявено
намаляване на иска. Сочи, че несвоевременното извършване на такова процесуално действие
води до преклудирането му и до невъзможността за извършването му пред въззивния съд. В
този смисъл е Решение № 842 от 15.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2010 г„ IV ГО.
На второ място: Жалбоподателят по отношение на претенцията си за пропуснати
ползи сочи процесен период от 01.07.2020 г. до 23.11.2020 г., като изцяло игнорира
безспорно установеното по делото обстоятелство, че през този период не е имало теч, тъй
4
като и двете свидетелки на ищеца, разпитани пред Първата инстанция заявяват, че „първият
теч" от юли 2020 г. е спрял и през целия август не е имало теч, а самият ищец в Писмото му
до нея от 23.11.2020 г. излага, че „от една седмица отново има теч в магазина", за който
безспорно по делото е установено, че е от промивното казанче на тоалетната в апартамента
на първия етаж.
На трето място: Не е вярно твърдението на жалбоподателя, че не е оспорила
представения от него Констативен протокол от 19.07.2020 г, тъй като тя е направила съм
това своевременно в писмения отговор на исковата молба, където изрично оспорила този
протокол. Освен това счита, че този констативният протокол представлява частен
свидетелстващ документ, който удостоверява единствено, че отразените в него изявления са
на лицата, които са го подписали и съответно не се ползва с материалната доказателствена
сила, а освен това, в протокола е отразено, че „течът" бил от сифона в банята й, а по делото
безспорно бе установено, че теч от този сифон никога не е имало.
На четвърто място: Жалбоподателят прави анализ на показанията на собствените си
свидетели, които уж не били взети предвид от Съда, като твърди, че те доказвали, че първия
теч от юли 2020 г. е от сифона в банята й, но игнорира обстоятелството, което изложила и
по-горе, че теч от този сифон никога не е имало. Сочи, че свидетелите на ищеца в
показанията си заявяват, че течът от юли 2020 г. също е бил непрекъснат и постоянен, а
вещото лице в приетата по делото СТЕ за наличния към момента на експертизата теч
заявява, че той „е непрекъснат и затова не може да е от сифона в банята - там не се изпуска
непрекъснато вода", което в пълна сила важи и за теча от юли 2020 г.
На пето място: Жалбоподателят сам признава във въззивната жалба, че теч е имало в
процесния имот „и преди възникването на договорните отношения", имало е и „друга авария
преди години, довели до наводняване на търговския обект", но твърди, че същата била
своевременно отстранена, което обстоятелство Първата инстанция „незнайно защо" била
игнорирала при анализа на доказателствата. Изтъква, че в действителност това
обстоятелство изцяло потвърждава становището й, че по делото останало недоказано какви
щети са настъпили в процесния имот след „първия теч" от юли 2020 г. и че тези щети са
именно от този теч, предвид че такъв по думите на жалбоподателя, а и на свидетелката
муР.Б. е имало и през 2019 г., а за ремонт между 2019 г. и август 2020 г. няма дори
твърдение.
На шесто място: Препоръката на вещото лице да се подменят старите амортизирани
тръби на инсталацията на ответницата по никакъв начин не доказва, че процесните течове са
били именно от тази инсталация, както се опитва да внуши жалбоподателя, като
единственото безспорно и категорично установено от заключението на приетата по делото
СТЕ обстоятелство е, че в магазина на ответника е налице теч - от тавана на тоалетната му
непрекъснато капе вода и че този теч се дължи на „преливащото промивно казанче на етаж
1". Изтъква, че останалите твърдения на вещото лице са само в сферата на вероятностите и
то е констатирало някакви следи от стари течове, за които не може да даде категорично
заключение от кога са и каква е причината за тях, още по-малко дали са от проблеми по
5
вътрешната В и К инсталация на апартамента на ответницата. Сочи, че такъв е бил и
отговорът му на въпроса на ищеца, дали течовете през последната година и половина са от
нея. Излага, че вещото лице и в о.с.з. на 21.09.2021 г. потвърдило същото, като заявило „не
мога да кажа с категоричност кой от проблемите, които съм локализирал, са станали
причина да има някакво увреждане в имота на ищеца" и също така „аз засякох проблема с
казанчето на първия етаж, но преди това не мога да кажа какво е било", тоест за всичко
случило се преди последния теч от казанчето на първия етаж могат да бъдат правени само
предположения в рамките на различни хипотези и вероятности, но няма категорични
доказателства. Сочи, че подробни съображения в тази посока е изложила в писмените си
бележки пред Първата инстанция, които изцяло поддържа.
Поради гореизложеното, моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като
неоснователна и недоказана и да остави в сила Първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно. Моли да й се присъдят и направените от нея пред въззивната
инстанция разноски.
ЛОС е оставил без движение исковата молба, тъй като в петитума на същата не е
конкретизирано в какво точно се състои искането, не е посочен размер на пропуснатите
ползи, както и периода от време, за който се претендират, както и не е посочена стойността
на извършения ремонт по отстраняване на вредите от теча, не е конкретизирана датата на
теча и вследствие на какви действия или бездействия е причинен и от кого. Изрично в
мотивите на определението ЛОС е посочил, че решението на ЛРС се обжалва частично и
само досежно сумата от 1800 лв. пропуснати ползи, а в останалата част е влязло в законна
сила.
С молба вх.№1094/21.02.22 г. в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил,
че петитума на исковата молба е следният: да бъде осъдена Р. ИВ. П. да заплати на ищеца
сумата в размер на 550 лв, представляваща стойността на извършения ремонт в търговски
обект, находящ се в гр.Ловеч, ул.“Търговска“ №81 партер, собственост на ищеца през месец
август 2020 г. във връзка с отстраняване на щетите от теча от 1.07.2020 г. причинен от
неизправна, неподдържана и амортизирана ВиК истталация в апартамента, собственост на
Р.П., ведно със законната лихва върху нея, начиная от датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането и втори иск-да бъде осъдена Р. ИВ. П. да заплати на
ищеца сумата в размер на 1800 лв, представляваща стойността на пропуснатите ползи за пет
календарни месеца, изразяваща се в намаляване размера на месечния наем с 360 лв за
търговски обект, находящ се в гр.Ловеч, ул.“Търговска“ №81 партер, собственост на ищеца
за времето от 1.07.2020 г. до 23.11.2020 г. вследствие от теча от 1.07.2020 г, причинен от
неизправна, неподдържана и амортизирана ВиК инсталация в апартамента, собственост на
ответницата Р. ИВ. П., ведно със законна лихва върху нея, начиная датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането.
В съдебно заседание за въззивника не се явява представител.
Въззиваемата се представлява от адв.К., която поддържа отговора и счита, че
решението на ЛРС е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като не е установено да е
6
имало теч през уточнения период от време, предизвикан от нейната доверителка, като моли
да й се присъдят и разноските по делото за настоящата инстанция.
ПО ДОПУСТИМОСТТА
От представените доказателства по гр.д.№783/2021 г. на ЛРС, от становището на
страните и направеното уточнение на исковата молба с молба вх.№1094/21.02.22,
настоящата инстанция приема, че нередовностите на исковата молба не са отстранени.
Съгласно постановките на ТР №1/17.07.2001 г. на ВКС дейността на въззивната
нистанция е аналогична на тази на първата, като без да я повтаря, представлява нейно
продължение. Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която следва да
съдържа всички задължителни реквизити, визирани в разпоредбата на чл.127 и чл.128 от
ГПК. След като при всяко положение на делото съдът може да констатира нейните
нередовности и да два указания на ищеца за тяхното отстраняване, то и въззивният съд
може да остави без движение исковата молба на основание чл.129 ал.2 от ГПК при
констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни
задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. В случай на
неотстраняване на нередовностите на исковата молба той може сам да обезсили
първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото. Изрично в това
тълкувателно решение е посочено, че отстраняването дефектите на исковата молба пред
въззивната инстанция може да се отнася до всички реквизити на исковата молба, при
съобразяване обаче, че когато се уточнява основанието, петитума или страните по делото, то
не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред
въззивната инстанция в нарушение на разпоредбите на чл.214 от ГПК, какъвто обаче е
настоящия казус.
Въпреки дадените указания, ищецът чрез своя пълномощник е изложил нови
обстоятелства, на които се основава иска от една страна, а от друга е изменил и цената на
иска, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.214 от ГПК. В исковата молба ищецът
е твърдял, че се касае за претенция в размер на сумата 550 лв. за отстраняване на щетите от
теча от сифона на апартамента на третия етаж, собственост на ответницата, както и, че този
теч е започнал на 1.07.2020 г. и е продължил и след това през следващите дни, а в
уточнителната молба вече се твърди че претенцията е за един теч от 1.07.2020 г. причинен от
неизправна, неподдържана и амортизирана ВиК инсталация в апартамента, собственост на
Р.П.. Освен това той променя и цената на претенцията, представляваща стойността на
попуснатите ползи за пет календарни месеца, изразяваща се в намаляване размера на
месечния наем с 360 лв за търговски обект, находящ се в гр.Ловеч, ул.“Търговска“ №81
партер, собственост на ищеца за времето от 1.07.2020 г. до 23.11.2020 г. вследствие от теча
от 1.07.2020 г, от 3600 лв. на 1800 лв, както изрично е посочено и във въззивната жалба, а в
исковата молба се твърди, че се намалява размера на наема с 300 лв. т.е. и тук исковата
молба остава нередовна.
Практически ищецът предявява един нов иск, основан на нови фактически
обстоятелства и различна цена, от този, с който е бил сезиран ЛРС. Това е недопустимо
7
предвид разпоредбата на чл.214 от ГПК, според която изменение на иска досежно
основанието може да се направи в първото по делото заседание и до приключване на
съдебното дирене досежно размера, но само пред първата инстанция.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че нередовностите на исковата
молба с вх.№2429/22.04.2021 г. подадена от „ДОДО“ЕООД-Ловеч не са отстранени, поради
което производството по делото се явява недопустимо. След като има произнесено решение
№377/13.12.21 г. постановено по гр.д.№738/21 г. по описа на ЛРС по недопустима искова
молба същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, тъй като е
произнесено по нередовна искова молба на основание чл.129 ал.4 във връзка с ал.3 от ГПК
поради което исковата молба следва да бъде върната на ищеца заедно с приложенията й.
При този изход от процеса ищецът следва да заплати на ответницата на основание
чл.78 ал.4 от ГПК сумата 300 лв. разноски по делото за въззивна инстанция и 520 лв. за
първа инстанция или общо 820 лв.
Воден от горните мотиви и на основание чл.270 ал.3 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270 ал.3 от ГПК като недопустимо решение №
377/13.12.21 г. постановено по гр.д.№738/21 г. по описа на ЛРС като произнесено по
нередовна искова молба и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ВРЪЩА исковата молба заедно с приложенията й на ищеца на основание чл.129
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДОДО“ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
*********** представлявано от Д. В. М. да заплати на Р. ИВ. П. с ЕГН ********** с адрес
*********** сумата 820 лв. разноски по делото за двете инстанции на основание чл.78 ал.4
от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8