Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 02. 04. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от
младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 7290
по описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от В.М.И. с ЕГН **********, адрес ***,
съдебен адрес *** (въззивница) чрез процесуалния представител адвокат К.Д. срещу
решение № 555717, постановено на 06. 12.
2018 г. от Софийския районен съд, 82-ри състав, по гр. д. № 13627 по описа на
Софийския районен съд за 2017 г. (обжалвано решение). С него районният съд изцяло
е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване на недължимост на сума в размер на 2 578
лева и 92 стотинки по едностранна корекция на сметка.
Въззивницата
твърди, че обжалваното решение е неправилно поради неспазване на материалния
закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа,
че всъщност не е имало основание за корекция на сметка: не са били събрани и
представени доказателства, от които да се установява, че процесното СТИ е отчитало
по-малко електрическа енергия. Заявява, че районният съд е пропуснал да отчете
оттеглянето на направените с исковата молба признания и в нарушение на
процесуалния закон отделил като безспорни съответните факти. Добавя, че първата
инстанция освен това пропуснала да обсъди възраженията срещу начисляването на
таксите „задължение към обществото“ и „пренос и достъп до електропреносната
мрежа“. Твърди, че първата инстанция е допуснала съществено процесуално
нарушение, като не се е произнесла по искането по чл. 17, ал. 2 ГПК за
извършване на инцидентен съдебен контрол по отношение на разпоредбите на чл. 48
– 51 ПИКЕЕ. Поддържа, че насрещната страна не е изпълнила задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и всъщност не е предвидила
ред в общите си условия за уведомяване на потребителя при корекция на сметка.
Позовава се на съдебна практика. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното
решение. Претендира сторените разноски в производството пред Софийския районен
съд и Софийския градски съд. Прави евентуално възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна. Посочва съдебен адресат.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***
Бизнес Център (въззиваемо дружество). Твърди, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно. Оспорва твърдението на въззивницата, че средството за
търговско измерване било отчитало правилно електрическата енергия. Поддържа, че
в електромера е имало допълнително нерегламентирано устройство, което бива
включвано и изключвано по желание на този, който го е монтирал. Така на практика
било невъзможно да се установи за колко време и колко често е било активирано
допълнителното устройство, което е водело до неотчитане на консумираната
електрическа енергия и с какъв процент грешка е работел електромерът при
задействане на нерегламентираното допълнително устройство. Заявява, че е налице
хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ за извършване на корекция на
сметката при липса на точен измерител. Твърди, че ищцата не е оспорила и е
приела проекта на доклад на районния съд. Поддържа, че първата инстанция е
обсъдила възражението на ищцата срещу начислените такси „задължение към
обществото“, пренос и достъп до елетропреносната и електроразпределителната
мрежа. Заявява, че гражданският съд може в определени случаи да извършва
инцидентна проверка само на индивидуални и общи административни актове, не и на
нормативни административни актове. Твърди, че в общите условия на “Ч.Е.Б.” АД съществува ред за уведомяване на
клиента за извършената корекция – чл. 17, чл. 18 и чл. 49, ал. 2 – като с тези
клаузи е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Позовава се на
съдебна практика. Иска от въззивния съд да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство в размер на 150 лева. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна и иска същото да бъде намалено
до нормативно установения минимум. Възразява да са налице обстоятелствата по
чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата и оспорва искането за
присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата като неоснователно.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни и фактически
изводи.
Въззивната
жалба е процесуално допустима: изхожда от заинтересована страна, подадена е в
законоустановения срок и е представен документ за внесена държавна такса в
необходимия размер.
При служебна
проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Относно правилността му приема следното.
Предмет на
делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване на недължимостта на сума в размер на 2 578 лева и 92
стотинки, представляваща претендирана от въззиваемото дружество (ответника)
стойност на електрическа енергия, начислена по едностранна корекция на сметка
за периода 09. 04. 2016 г. – 07. 07. 2016 г., за която сума е издадена фактура
номер **********/17. 02. 2017 г. за обект с клиентски номер 200307249807 и
адрес град София, ул. „********(след уточнителна молба, л. 17 от
първоинстанционното дело). С исковата молба е бил предявен и инцидентен
установителен иск по чл. 17, ал. 2 ГПК за установяване на незаконосъобразност
на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ; с молбата на л. 17 от делото на районния съд обаче ищцата
е уточнила, че не предявява иск за
това, че „ответникът не е разполагал с правото да извършва корекция на сметката
ми за обект, намиращ се в гр. София, ул. ********“. Следователно инцидентен
установителен иск не е бил предявен и не попада в предмета на делото. Възможността
на въззивницата (ищцата) да предяви подобен иск е била преклудирана след
първото заседание за разглеждане на делото (чл. 212 ГПК). Затова недопустимо е
за пръв път с въззивната жалба да се предявява инцидентен установителен иск. Предявяването
на инцидентен иск, който да установи незаконосъобразността на чл. 48 – 51 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г.), нататък за краткост „ПИКЕЕ“, е недопустимо на още едно
основание. ПИКЕЕ са подзаконов нормативен акт, споровете за чиято
законосъобразност са подведомствени на Върховния административен съд.
Следователно липсва абсолютна процесуална предпоставка: искът не е
подведомствен на гражданския съд. По тези съображения предявеният с въззивната
жалба инцидентен установителен иск с основание чл. 17, ал. 2 ГПК относно
законосъобразността на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ трябва да бъде оставен без
разглеждане.
След
изясняването на предмета на делото въззивният съд следва да установи кои
фактически и правни изводи в обжалваното решение не са оспорени от страните.
Страните не
оспорват извода на районния съд, че са сключили договор при общи условия за
доставка на електрическа енергия за имот с клиентски номер 200307249807. Не
оспорват извода на районния съд, че на 07. 07. 2016 г. е била извършена
проверка на електромера за имота на ищцата, за което е бил съставен констативен
протокол № 1015223/07. 07. 2016 г. Не са оспорили възпроизведеното от първата
инстанция съдържание на протокола, съгласно което липсва пломба на щита на
електрическото табло; нарушени са пломбата на капачката на клемния блок,
пломбите на големия капак и холограмния стикер на електромера.
Страните
спорят относно извода на районния съд, че са били налице предпоставките на чл.
48 ПИКЕЕ за извършване на едностранна корекция на сметката на абоната; спорят
относно констатацията, че преизчислението на електрическата енергия и на
нейната стойност в процедурата по едностранна корекция е математически точно; спорят
дали към обжалваното решение са били изложени мотиви относно дължимостта на
таксите „задължение към обществото“ и „достъп до електропреносната мрежа“; спорят
дали в общите условия на въззиваемото дружество (ответника) е предвиден ред за
уведомяване на клиента за извършената едностранна корекция във връзка със
законосъобразността ѝ.
По така
очертания предмет на въззивна проверка съдът направи следните фактически и правни
изводи. От приложения по делото констативен протокол от метрологична експертиза
на средство за измерване № 161/30. 01. 2017 г., изготвен от Българския институт
по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел –
София, се установява, че процесното средство за търговско измерване с
идентификационен номер ********** отчита грешка в максимално допустимите
предели: от минус 0, 09 до плюс 0, 5 % при максимални предели на грешка
плюс-минус 2; 2,5 и 3 %. В този смисъл въззивницата правилно твърди, че с
констативния протокол на Българския институт по метрология не е установено
отклонение от точното измерване на средството за търговско измерване. От друга
страна, макар и да цени протокола на Българския институт по метрология като
официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила,
въззивницата игнорира останалата част от него. По-точно на л. 53 от делото на
районния съд метролозите са констатирали, че при включване на електромера
неговият „дисплей“ мига и се появява индикация „V“, която означава отваряне на
капака; че винтовете за прикрепяне на капака към основата на електромера са
срязани; че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера; че датчиците
за регистриране отваряне на капака на електромера са счупени; че във
вътрешността на електромера към електрическата схема допълнително е
присъединено устройство, състоящо се от две електронни платки, релета и
проводник, служещ за антена; че има изменение на електрическата схема, което не
съответства на одобрения тип.
Във връзка с
възпроизведеното съдържание на протокола на Българския институт по метрология
първоинстанционният съд е допуснал съдебно-техническа експертиза. Съгласно
експертното заключение по нея допълнително присъединеното чуждо устройство може
да препятства правилното измерване на количеството електрическа енергия чрез
промяна на електрическата схема на измерване на електромера и липса на точен
измерител. Дали средството за търговско измерване отчита цялата преминаваща към
обекта на клиента електрическа енергия може да се установи точно при наличие на
дистанционното устройство, управляващо допълнително присъединеното в
електромера устройство. Вещото лице добавя, че обикновено по време на
дистанционно включване на подобни устройства средството за търговско измерване
не измерва преминаваща към обекта на клиента електрическа енергия.
При това
положение правилно районният съд е приел, че е било налице основанието за
едностранно коригиране на сметката за потребена електрическа енергия по чл. 48,
ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ. Освен това към момента на осъществяването на
проверката на средството за търговско измерване и към момента на извършването
на корекцията на сметката чл. 48 – 51 ПИКЕЕ са били действащо право (отмяната
на подзаконов нормативен акт, какъвто са ПИКЕЕ, действа занапред предвид чл.
195, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс; ПИКЕЕ са били отменени на частично
на 14. 02. 2017 г. и изцяло на 23. 11. 2018 г.).
Във връзка с
възражението на въззивницата, че всъщност по делото няма безспорно установени
факти, въззивният съд намира следното. С исковата молба въззивницата (ищцата) е
признала математическата вярност на
корекционните изчисления (л. 6 – 7 от делото на районния съд). След размяната
на книжа с проекта на доклад по делото районният съд е отделил съответното
обстоятелство като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване. След
това с писмено изявление до съда ищцата (въззивницата) е оттеглила признанието. В първото открито съдебно заседание делото е
било разгледано в нейно отсъствие (при изрична нейна воля на делото да бъде
даден ход, изразена в същото писмено изявление), като първоинстанционният съд е
пропуснал да отмени определението по чл. 140 ГПК в частта, в която
обстоятелството е отделено като безспорно. Вместо това е приел проекта на
доклад за окончателен. По този начин първата инстанция е допуснала процесуално
нарушение (в този смисъл решение № 1037 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. №
3399/2008 г., I г. о., ГК).
Въпреки това
процесът се е развил по такъв начин, че допуснатото нарушение е било на
практика отстранено от районния съд: във връзка с поставените задачи по
предмета на доказване, вещото лице по съдебно-техническата експертиза е констатирало,
че „извършеното изчисление на корекцията за доначисляване на използваната от
потребителя ел. енергия е извършено
правилно“. Експертът е посочил приложимата формула и е повторил
математическото изчисление, като е достигнал до същия резултат, по който е
извършена корекцията (л. 101 от делото на районния съд). Следователно, макар и неправилно
между страните да е била отделена като безспорна математическата вярност на
корекцията, по делото все пак са били събрани данни, от които се доказва, че
корекцията е математически вярна. При това положение съответният извод на
районния съд е по същество правилен.
На следващо
място въззивницата (ищцата) твърди, че районният съд е игнорирал възраженията
ѝ срещу таксите „задължение към обществото“ и „пренос и достъп до
електропреносната мрежа“, поради което обжалваното решение е необосновано.
Въззивният съд намира, че първата инстанция всъщност е изложила правилни мотиви
за дължимостта на таксата „пренос и достъп до електропреносната мрежа“. Не са
били изложени мотиви относно таксата „задължение към обществото“. Въззиваемото
дружество (ответникът) обаче може да я начислява въз основа на чл. 35, ал. 1 и
ал. 5 ЗЕ във връзка с пар. 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби към ЗЕ и
предвид обявените в публичния регистър на Комисията за енергийно и водно
регулиране лицензии за търговия и пренос на електрическа енергия, издадени в негова
полза. Затова въззивният съд намира, че и двете такси са били правилно
начислени.
На последно
място въззивният съд следва да разгледа възражението на въззивницата (ищцата),
че в общите условия на въззиваемото дружество (ответника) не е предвиден ред за
уведомяването на клиента за осъществената корекция на сметка. Мнозинството на
настоящия съдебен състав приема, че в общите условия на въззиваемото дружество
(ответника) не е предвиден ред за
уведомяването на клиента при извършването на корекция на сметка. Чл. 17, ал. 2
и чл. 18 от общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Ч.Е.Б.“ АД предвижда, че въззиваемото дружество (ответникът) трябва да уведоми
в едноседмичен срок потребителя. Въпросният текст не установява конкретен ред,
по който да бъде осъществено уведомяването. Що се отнася до чл. 49, ал. 2 от
посочените общи условия, той не установява ред за уведомяването на клиента за
коригирането на сметката за електрическа енергия, а само посочва, че съобщения,
уведомления и други документи се разменят на посочените адреси (когато не се
предвижда да бъдат правени чрез средствата за масова информация). Поради
изложените съображения мнозинството от настоящия състав стига до извода, че не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на въззиваемото
дружество (ответника) да коригира
сметката на въззивницата (ответницата) при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, тъй като въззиваемото
дружество (ответникът) не е
изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ: да издаде и
публикува нови общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в
цитираната законова разпоредба (в този смисъл решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Само поради тази причина
обжалваното решение, в мотивите към което първата инстанция е приела, че в
общите условия е предвиден съответен ред за уведомяване, трябва да бъде
отменено като неправилно. Предявеният отрицателен установителен иск е изцяло
основателен и трябва да бъде уважен.
Разноски. Предвид изхода
на делото и направените претенции, в полза на въззивницата (ищцата) трябва да
бъдат присъдени сторените в първоинстанционното и във въззивното производство
разноски.
В
първоинстанционното производство ищцата е сторила разноски за държавна такса в
размер на 103 лева и 16 стотинки, както и за адвокатско възнаграждение в размер
на 410 лева и 53 стотинки (за което е приложен договор за правна защита и
съдействие, който обективира и разписка за заплащането на сумата). Общо
разноските в първоинстанционното производство са в размер на 513 лева и 69
стотинки.
Въззивницата е
била освободена от районния съд от задължението за внасяне на държавна такса за
въззивната жалба с ръкописно определение № 105089 от 25. 04. 2019 г. Представен
е договор за правна защита и съдействие, съгласно който адвокат Д.Д., надлежно
преупълномощен, оказва на въззивницата безплатна правна помощ поради материална
затрудненост по силата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемото дружество изрично е оспорило наличието на предпоставките за
оказване на безплатна правна помощ. Във връзка с това въззивният съд намира, че
в конкретния случай въззивницата е представила писмено доказателство
(декларация, л. 15 от въззивното дело), от която се установява, че тя е
материално затруднена. Следователно в случая са налице предпоставките на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Въззиваемото дружество трябва да
бъде осъдено да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение пряко в
полза на адвокат Д.Д.. Предвид липсата на фактическа и правна сложност и с
оглед материалния интерес, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да
бъде определен по приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от 410 лева и 52
стотинки. Държавната такса за разглеждането на въззивната жалба в размер на 51
лева и 58 стотинки следва да бъде присъдена в полза на Софийския градски съд.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на въззивницата В.М.И. с ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, за
осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на чл. 48 – 51 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г.; отм. с решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от
2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) въз основа на чл. 17, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс като процесуално недопустимо.
ОТМЕНЯВА изцяло решение
№ 555717, постановено на 06. 12. 2018 г.
от Софийския районен съд, 82-ри състав, по гр. д. № 13627 по описа на Софийския
районен съд за 2017 г., като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от В.М.И. с ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс против “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***
Бизнес Център, че В.М.И. не дължи на
“Ч.Е.Б.” АД сумата
в размер на 2 578 (две хиляди петстотин седемдесет и осем)
лева и 92 (деветдесет и две) стотинки, представляваща претендирана от “Ч.Е.Б.” АД стойност на електрическа
енергия, начислена по едностранна корекция на сметка за периода 09. 04. 2016 г.
– 07. 07. 2016 г., за която сума е издадена фактура номер **********/17. 02.
2017 г. за обект с клиентски номер 200307249807 и адрес град София, ул. ********.
ОТМЕНЯВА решение №
555717, постановено на 06. 12. 2018 г.
от Софийския районен съд, 82-ри състав, по гр. д. № 13627 по описа на Софийския
районен съд за 2017 г. в цялата част за разноските, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс “Ч.Е.Б.” АД да заплати в полза на В.М.И.
сумата от 513 (петстотин и тринадесет)
лева и 69 (шестдесет и девет) стотинки – разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата “Ч.Е.Б.” АД да заплати в полза на адвокат Д.Н.Д.,
член на Благоевградската адвокатска колегия, сумата от 410 (четиристотин и десет) лева и 52 (петдесет и две) стотинки – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс “Ч.Е.Б.” АД да заплати в полза на Софийския
градски съд сумата от 51 (петдесет и
един) лева и 58 (петдесет и осем) стотинки – държавна такса за въззивната
жалба.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
Особено
мнение на младши съдия Любомир Игнатов
Не съм
съгласен с мнението на мнозинството на съдебния състав, че обжалваното решение
е неправилно поради липса на предвиден ред за уведомяване на клиента при
корекция на сметка в общите условия на въззиваемото дружество (ответника). По
мое мнение смисълът на чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ е да породи задължение за въззиваемото
дружество (ответника) да уведоми клиента при едностранна корекция на сметката
за електрическа енергия. Съществено правно значение има фактът дали
въззиваемото дружество (ответникът) е изпълнило задължението си и е уведомило
клиента, а не обстоятелството дали формално в общите му условия е предвиден ред
за уведомяването на клиента. В настоящия случай по делото са представени
доказателства, че на въззивницата (ищцата) са били връчени по пощата
уведомления за предстоящата корекция на сметка (л. 55 и сл. от делото на
районния съд). Следователно задължението е било изпълнено и въззиваемото
дружество (ответникът) законосъобразно едностранно е коригирало сметката на
въззивницата (ищцата). Сходни съображения са изложени и в решение № 124 от
18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК. Според мотивите
му липсата на предвиден ред за уведомяване на клиента в общите условия е
нарушение, което не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. В цитираното
съдебно решение обаче все пак се приема, че ако не е предвиден ред за
уведомяване на клиента, той не може да бъде поставен в забава относно
задължението по корекцията.
Въз основа на
представените аргументи изразявам мнение, че в разглеждания случай сметката за
електрическа енергия законосъобразно е била едностранно коригирана.
Първоинстанционното решение е изцяло правилно и трябва да бъде потвърдено, като
в полза на въззиваемото дружество трябва да бъдат присъдени разноски за
въззивното производство.
2. младши съдия Любомир Игнатов: