РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Бургас, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20222100500844 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение №260018 от 01.03.2022 г. по гр.д. №835/2020 г. по описа на РС-Несебър, е
прието за установено на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.2 от ЗУЕС, че
Т.Н.Ф., родена на *** г., гражданин на *** с Булстат ********* с адрес в РБългария: ***,
дължи на „Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Свети Влас, местност „Юрта“,
комплекс „Голдън Ай Резиденс”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от управителя Ирина
Котлярова, съобразно квотата си на съсобственост (8/10 ид.ч.) върху процесния недвижим
имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 11538.2.37.3.3, с адрес
на имота: гр.Свети Влас, м.“Юрта“, вх.В, ет.0, aп.А1, находящ се в жилищен комплекс от
затворен тип „Златното око резидънс", със застроена площ от 49,48 кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от
общите части на сградата, сумата в размер на 143,38 евро /сто четиридесет и три евро и
тридесет и осем евроцента/, представляваща незаплатена главница - такса за управление и
поддръжка за 2018г., за периода от 01.01.2018г. до датата на прекратяване на договора –
30.10.2018г., съгласно т.2.1 от сключеният между страните Договор за управление и
поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резидънс" от
05.04.2013г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 3042 от 05.04.2013г. по описа на
Нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 19.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 573 от
19.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1263/2019г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, като е
отхвърлил предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 548,41 евро за
2018г., 2019г. и 2020г., като неоснователен.
С решението е прието за установено на основание чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД вр.
1
чл.2 от ЗУЕС, че Т.Н.Ф., родена на *** г., гражданин на *** с Булстат ********* с адрес в
РБългария: ***, дължи на „Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Свети Влас, местност
„Юрта“, комплекс „Голдън Ай Резиденс”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от
управителя Ирина Котлярова, съобразно квотата си на съсобственост (8/10 ид.ч.) върху
процесния недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
11538.2.37.3.3, с адрес на имота: гр.Свети Влас, м.“Юрта“, вх.В, ет.0, aп.А1, находящ се в
жилищен комплекс от затворен тип „Златното око резидънс", със застроена площ от 49,48
кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, сумата в размер на 43,02 евро
/четиридесет и три евро и два евроцента/, представляваща неустойка за периода от
01.04.2017г. до 30.07.2017г. върху неплатените вноски за 2018г., съгласно т.8.1 от
сключеният между страните Договор за управление и поддръжка на общите части в
жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резидънс“ от 05.04.2013г. с нотариална
заверка на подписите с рег.№ 3042 от 05.04.2013г. по описа на Нотариус Стоян Ангелов с
рег.№ 208 на Нотариалната камара, като е отхвърлен иска над уважения размер до
претендирания такъв от 164,52 евро за 2018г., 2019г. и 2020г., като неоснователен.
С решението е прието за установено основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.2 от ЗУЕС, че В.М.М., роден на 27.05.1940 г., гражданин на *** с Булстат *********,
с адрес в РБългария: ***, дължи на „Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Свети Влас,
местност „Юрта“, комплекс „Голдън Ай Резиденс”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от
управителя Ирина Котлярова, съобразно квотата си на съсобственост (1/10 ид.ч.) върху
процесния недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
11538.2.37.3.3, с адрес на имота: гр.Свети Влас, м.“Юрта“, вх.В, ет.0, aп.А1, находящ се в
жилищен комплекс от затворен тип „Златното око резидънс", със застроена площ от 49,48
кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, сумата в размер на 21,51 евро /двадесет
и едно евро и петдесет и един евроцента/, представляваща незаплатена главница - такса за
управление и поддръжка за 2018г., за периода от 01.01.2018г. до датата на прекратяване на
договора – 30.10.2018г., съгласно т.2.1 от сключеният между страните Договор за
управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Златно око
резидънс“ от 05.04.2013г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 3042 от 05.04.2013г. по
описа на Нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на Нотариалната камара, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 19.12.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 573 от
19.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1263/2019г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, като е
отхвърлен иска над уважения размер до претендирания такъв от 548,41 евро за 2018г.,
2019г. и 2020г., като неоснователен.
Прието е за установенона основание чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.2 от ЗУЕС,
че В.М.М., роден на 27.05.1940 г., гражданин на *** с Булстат *********, с адрес в
Република България: ***, дължи на „Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Свети Влас,
местност „Юрта“, комплекс „Голдън Ай Резиденс”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от
управителя Ирина Котлярова, съобразно квотата си на съсобственост (1/10 ид.ч.) върху
процесния недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
11538.2.37.3.3, с адрес на имота: гр.Свети Влас, м.“Юрта“, вх.В, ет.0, aп.А1, находящ се в
жилищен комплекс от затворен тип „Златното око резидънс", със застроена площ от 49,48
кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, сумата в размер на 5,38 евро /пет евро и
тридесет и осем евроцента/, представляваща неустойка за периода от 01.04.2017г. до
30.07.2017г. върху неплатените вноски за 2018г., съгласно т.8.1 от сключеният между
страните Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от
затворен тип „Златно око резидънс“ от 05.04.2013г. с нотариална заверка на подписите с рег.
№ 3042 от 05.04.2013г. по описа на Нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на Нотариалната
камара, като е отхвърлен иска над уважения размер до претендирания такъв от 164,52 евро
за 2018г., 2019г. и 2020г., като неоснователен.
С решението е прието за установено на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр. чл.2 от ЗУЕС, че Е.В.Ж., родена на *** г., гражданин на ***, с Булстат *********, с
2
адрес в Република България: ***, дължи на „Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК *********, гр.
Свети Влас, местност „Юрта“, комплекс „Голдън Ай Резиденс”, вх.Б, ет.партер, ап.4,
представлявано от управителя Ирина Котлярова, съобразно квотата си на съсобственост
(1/10 ид.ч.) върху процесния недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор № 11538.2.37.3.3, с адрес на имота: гр.Свети Влас, м.“Юрта“, вх.В, ет.0,
aп.А1, находящ се в жилищен комплекс от затворен тип „Златното око резидънс", със
застроена площ от 49,48 кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, сумата в размер
на 164,53 евро /сто шестдесет и четири евро и петдесет и три евроцента/, представляваща
незаплатена главница - такса за управление и поддръжка за 2018г., 2019г и 2020г., съгласно
т.2.1 от сключеният между страните Договор за управление и поддръжка на общите части в
жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резидънс“ от 05.04.2013г. с нотариална
заверка на подписите с рег.№ 3042 от 05.04.2013г. по описа на Нотариус Стоян Ангелов с
рег.№ 208 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
датата на подаване на заявлението – 19.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 573 от 19.12.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 1263/2019г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, като е отхвърлен иска над
уважения размер до претендирания такъв от 548,41 евро за 2018г., 2019г. и 2020г., като
неоснователен.
Прието е за установенона основание чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.2 от ЗУЕС,
че Е.В.Ж., родена на *** г., гражданин на ***, с Булстат *********, с адрес в Република
България: ***, дължи на „Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Свети Влас, местност
„Юрта“, комплекс „Голдън Ай Резиденс”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от
управителя Ирина Котлярова, съобразно квотата си на съсобственост (1/10 ид.ч.) върху
процесния недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
11538.2.37.3.3, с адрес на имота: гр.Свети Влас, м.“Юрта“, вх.В, ет.0, aп.А1, находящ се в
жилищен комплекс от затворен тип „Златното око резидънс", със застроена площ от 49,48
кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, сумата в размер на 49,35 евро
/четиридесет и девет евро и тридесет и пет евроцента/, представляваща неустойка върху
неплатените вноски за 2018г., 2019г. и 2020г., съгласно т.8.1 от сключеният между страните
Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип
от 05.04.2013г., като е отхвърлен иска над уважения размер до претендирания такъв от
164,52 евро за 2018г., 2019г. и 2020г., като неоснователен.
С решението си Районен съд – Несебър е осъдил тримата ответници да заплати на
ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата общо в размер на 129,94
лева /сто двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляващи заплатени
разноски по заповедното и по исковото производство, съразмерно на уважената част от
исковете, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК дружеството е осъдено да им заплати сумата
общо в размер на 1244,14 лева /хиляда двеста четиридесет и четири лева и четиринадесет
стотинки/, представляващи заплатени разноски по заповедното и по исковото производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Подадена е въззивна жалба с вх.№260529 от 23.03.2022 г. от „Голдън Пик“ ЕООД с
ЕИК *********, гр. Свети Влас, местност „Юрта“, комплекс „Голдън Ай Резиденс”, вх.Б,
ет.партер, ап.4, представлявано от управителя Ирина Котлярова, чрез процесуалния му
представител адв. Ж. И. от БАК, против Решение №260018 от 01.03.2022 г. по гр.д.
№835/2020 г. по описа на РС-Несебър в частта, с която са отхвърлени исковете на
дружеството против ответницата Е.В.Ж..
С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, както и
необосновано. Иска се отмяна на така постановеното решение и постановяване на ново, с
което да бъдат уважени изцяло предявените искове от „Голдън Пик“ ЕООД против Е.В.Ж..
Жалбоподателят счита, че мотивите на съда, в които приема, че ответницата дължи
изцяло договорната такса за управление и поддръжка на процесния комплекс, съразмерно на
притежавания от последната дял от процесното жилище, са неправилни, като съдът
3
неправилно е приел, че ответницата дължи частта от таксата съразмерно на притежаваната
от нея идеална част от процесния имот.
В жалбата се твърди, че от сключения договор за управление – т.1.1 и т.1.2 се
установявало, че ответниците са се задължили да заплащат авансово на ищеца годишна
такса за поддръжка и управление на комплекса за всеки самостоятелен обект в размер на 12
евро на един квадратен метър, като общата годишна такса се изчислявала върху застроената
площ на самостоятелния обект, ведно с припадащите му се идеални части от общите части
на сградата, която в случая е била 59, 59 св.м., което правило годишна такса в размер на 715,
08 евро.
Посочва, че с договора не са договорили конкретно каква част от договорената такса
следва да заплати всеки един от ответниците, възложители по договора. След като изрично
не било договорено конкретно каква част от договорената такса следва да заплати всеки
един от ответниците, то задължението следвало да се разпредели между тях по – равно, а
като е приел противното съдът е постановил неправилно решение.
Излага съображения, че не би могла да намери приложение нито разпоредбата на
чл.30 от ЗС, която урежда ползите и тежестите от съсобствена вещ, липсва договореност
относно такава, както и не биха могли да намерят приложение и разпоредбите на ЗУЕС,
които уреждат управлението и поддръжката на Етажна собственост, а в случая е било
налице сключен договор за управление и поддръжка, съставляващ изключението по чл.2 от
ЗУЕС.
Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение
да бъде отменено в обжалваната част, като предявеният иск бъде уважен изцяло.
Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответницата, чрез процесуалния представител адв.Ивайло Мадамджиев.
Оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна, като моли да бъде оставен в
сила обжалвания съдебния акт. Евентуално в случай, че съдът приеме за основателна
подадената въззивна жалба, прави нарочно оплакване за недопустимост на решението на
първоинстанционния съд по отношение на установяванията за дължимост от ответницата Ф.
на 8/10 идеални части от исковите суми за такса поддръжка и неустойка за 2018 г., като
постановено свръхпетитум. Моли се в това отношение оплакването да бъде ценено като
насрещна въззивна жалба, предявена от тримата ответници. Изложени са подробни
съображения за неоснователност на доводите, направени с подадената въззивна жалба.
В законоустановения срок е подадена насрещна въззивна жалба от тримата
ответници, чрез процесуалния им представител адв.Ивайло Мадамджиев.
С подадената насрещна въззивна жалба се иска обезсилване на първоинстнационното
решение като недопустимо в частта, с която съдът е приел за установено, че Т.Н.Ф. дължи
на ищцовото дружество сума за такса за управление и поддръжка за 2018 г. и неустойка
върху тази такса за периода от 01.04.2017 г. до 30.07.2017 г. по отношение на суми,
надвишаващи претендираните от ищеца 1/3 части от всяка сума за съответния период –
съответно надвишението над 71, 69 евро по отношение на таксата за поддръжка за 2018 г. и
надвишението над 21, 51 евро по отношение на неустойката за забава върху нея.
Също така оплакванията на тримата ответници касаят неправилност на
първоинстанционното решение в частите, с които съдът е приел за установено, че всеки от
тримата дължи на ищцовото дружество суми за такси за управление и поддръжка и
неустойки върху тях, съответно Татьяна Николаевна Филиппова - такса за управление и
поддръжка за 2018г. в размер на 143, 38 евро, ведно със законна лихва и неустойка за забава
върху таксата в размер на 43.02 евро, дължима за периода от 01.04.2017г. до 30.07.2017г.;
В.М.М. - такса за управление и поддръжка за 2018г. в размер на 21, 51 евро, ведно със
законна лихва и неустойка за забава върху таксата в размер на 5, 38 евро, дължима за
периода от 01.04.2017г. до 30.07.2017г.; Е.В.Ж. - такса за управление и поддръжка за 2018г.,
2019г. и 2020г. в размер на 164, 53 евро, ведно със законна лихва и сбор от неустойки за
забава вырху таксите за посочените три години в размер на 49, 35 евро. В този смисъл се
4
иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне изцяло на предявените искове.
Въззивникът по насрещната въззивна жалба заявява, че поддържа всички останали
възражения по допустимостта на производството и дължимонстта на претендираните суми,
направени с отговора на исковата молба и в хода на първоинстанционното производство,
като излага и в отговора на въззивната жалба, в която е обективирана и насрещния иск,
съображенията си по същество на спора, които обуславяли неоснователността на исковите
претенции на ищцовото дружество.
На първо място се сочи, че исковото производство е недопустимо, поради
недопустимо издаване на заповед за изпълнение, в нарушение на процесуалните
предпоставки за това, отнасящи се до пасивната процесуална легитимация на ответниците
по чл.411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК /в редакцията към датата на издаване на заповедта за
изпълнение/. В случая ответниците са физически лица и са нямали постоянен адрес в
Република България, нито пък признато от държавата право на постоянно или дългосрочно
пребиваване, нито пък са имали обичайно местопребиваване на територията на Република
България. Твърди, че ответниците пребивават постоянно на територията на ***, чиито
граждани са. Регистрацията по БУЛСТАТ не обосновава обичайно местопребиваване в
страната. В качеството им на собственици на имот на територията на страната, ответниците
имат регистрация по БУЛСТАТ, каквото е и законовото им задължение. Регистрацията се
извършвала за данъчни и статистически цели.
Изложени са подробни и обстоятелствени доводи в насока, че процесният договор за
управление на общи части е недействителен като сключен от ненадлежна страна, поради
противоречие със закона, включително с разпоредбит, засягащи правата на потребителите по
ЗЗП, поради липса на основание и при липса на съгласие за сключването от страна на втория
и третия ответник. Твърди се, че ищцовото дружесто няма и никога не е имало качеството
на инвеститор в обекта, за да може да е страна по договора. „Голдън Пик“ ЕООД не е имало
каквото и да е участие в изграждането на обекта, като представеното удостоверение за
въвеждане на обекта в експлоатация не е било достатъчно. Ищцоото дружество е
възникнало на 24.03.2011 г. много по – късно, след като е бил изграден комплексът.
Приложими по отношение на въпроса за изследване на качеството на „инвеститор“ били
разпоредбите на чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ЗУТ. Не всеки собственик или съсобственик
обаче може да има качеството на възложител. Наведени са доводи, че инвеститор на обекта е
дружеството „Меркурий-99“ ООД. Това обстоятелство се установявало и от представения по
делото нотариален акт за покупка на обособения обект на ответника.
Наведени са съображения, че процесният комплекс няма качеството на „жилищен
комплекс от затворен тип“ по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗУЕС. Не са налице всички
изискуеми и кумулативни предпоставки, за да се приеме, че е изпълнена в пълнота
дефиницията на понятието, така както е определено в ЗУЕС и практиката на ВКС- по
конкретно наличие на други обекти, освен жилищната сграда, които да обслужват етажната
собственост. В хипотезата на чл.2 от ЗУЕС следва да съществуват договори за управление с
всички етажни съсобственици, за да е приложим специалния режим по ЗУЕС. В процесната
сграда голяма част от етажните собственици не били сключвали договори за управление.
Сочи се, че съдържанието на договора и клаузите в него /относно срока на договора,
както и относно сумата на дължимата такса и начина на определянето й/, противоречат на
ЗЗП – чл.143, ал.2, т.5, т.9 и т.15 и т.19. Срокът за продължаване на действието на договора
след изтичането на първоначалния срок се явявал не само твърде кратък, но и поставен в
зависимост от поведението на насрещната страна, като срокът за изявяване на това
поведение съвпада със срока за уведомление за прекратяване, което е било недопустимо.
Поради това и клаузата по чл.7, т.2 от договора се явявала изцяло нищожна и продължаване
на срока на договора при посочените в нея условия е недопустима.
Поради липсата на инвеститорско качество, както и на съществуването на комплекс
от затворен тип, но най – късно след изтичането на първоначалния срок на договора –
05.04.2018 г., липсвало и основания за сключване, респ. продължаване на действието на
договора. През 2018 и 2019 г. са били проведени общи събрания на етажната собственост, на
което били взети решения относно начина на управление и поддръжка на общите части, а
5
именно по общия ред. По делото липсвали данни за обжалване или отмяна на приетите
решения, с оглед на което етажната собственост се управлявала по общите правила,
предвидени в ЗУЕС, поради което нямало основание за сключването на процесния договор.
Доколкото може да съществува друг режим на управление на ЕС, той се явявал приложим
само в случай, че всички етажни собственици са обвързани от него, което в настоящия
случай не е било така.
Сочи се, че клаузата за неустойка по процесния договор е нищожна като
противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и че
процесният договор е унищожаем, за което е било направено изрично възражение, като
сключен поради грешка в предмета, поради грешка в лицето, поради измама, както и в
условията на упражнена принуда /заплашване/, като в тази връзка са изложени подробни
доводи.
Сочи се, че срокът на действие на представения договор е изтекъл, задълженията не
са били подновени и действието му, ако е имало такова, е прекратено.
Аргументира, че ищцовото дружество не е изпълнявало с дължимата грижа поетите
задължения по договора, поради което и договорът, дори и да е бил валиден, е развален по
право, поради невъзможност за изпълнение. Изпълнение, в частност на задълженията по
т.1.2 от договора, изобщо липсва, а доколкото е имало такова, същото е лошо, частично,
непълно, забавено и не било основано на договора за управление на общи части. Не са
изпълнявани и задълженията по т.10 от договора за корекция на уговорената такса спрямо
индекса на потребителските цени.
Поддържа, че за процесния период етажните собственици са организирали
управлението на общите части сами и по общия ред на ЗУЕС. След 2017 г. ищцовото
дружество няма качеството на управител на ЕС, а е избран друг управител. В тази връзка
посочва, че през 2018 и 2019 г. са били проведени общи събрания на ЕС, на които са били
взети решения за начина на управление и поддръжка на общите части на ЕС. С оглед на
изложеното счита, че следва да се приеме, че след лятото на 2018 г. етажната собственост се
управлявала по общите правила на ЗУЕС и не е възможно да се прилагал процесния
договор.
Сочи, че в мотивите си първоинстанционния съд подробно и съобразно с
константната съдебна практика по този вид типови правни спорове е взел мотивирано и
обосновано решение в обжалвания от страна на ответника съдебен акт. Твърденията на
ответника за неправилно решение на правния спор произлизат от разширително тълкуване и
по аналогия на материалното право и се явяват несъществени и необосовани. Счита, че
дружеството след проведеното съдебно дирене е установило в условията на пълно и главно
доказване правотата на исковата си претенция.
Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните части, като се
отхвърлят предявените искове от ищцовото дружество. Претендират се разноски. Не се
правят доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната въззивната
жалба от „Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Свети Влас, местност „Юрта“,
комплекс „Голдън Ай Резиденс”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от управителя Ирина
Котлярова, чрез процесуалния му представител адв. Ж. И. от БАК.
Намира подадената насрещна въззивна жалба за недопустима и неоснователна.
Насрещната въззивна жалба, подадена от Татьана Николаевна Филиппова и В.М.М. счита за
недопустима, тъй като решението не е обжалвано в частите му, касаещи посочените лица,
нито от ищеца, нито от ответниците, следователно е влязло в законна сила, поради което
последните нямат право на насрещна въззивна жалба и същата се явявала недопустима.
Ответниците, посочени по – горе, не са страна в иска спрямо Е.В.Ж., поради което и не били
легитимирани да го обжалват и не биха могли да се присъединят към нейната насрещна
въззивна жалба, тъй като по отношение на тях решението е влязло в законна сила. В предвид
на изложеното, счита че е недопустимо искането на ответниците за обезсилване на
решението в частта, в която съдът е приел по отношение на ответницата Филиппова за
дължимост на сумите на 8/10 ид.ч. от исковите претенции.
6
Изложени са подробни аргументи, че със договора страните не са договорили
конкретно каква част от договорената такса следва да заплати всеки един от ответниците –
възложители по договора. Поддържа си доводите ,че разпоредбата на чл.30 от ЗС не би
могла да намери приложение, както и не биха могли да намерят приложение разпоредбите
на ЗУЕС.
Оспорва се и твърдението на жалбоподателите, че исковото производство е
недопустимо, поради това, че е недопустимо издаване на заповед за изпълнение в
нарушение на процесуалните предпоставки за това, отнасящи се до пасивната процесуална
легитимация на ответниците по чл.411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК.
Оспорват се и доводите на жалбоподателите, че процесният договор за управление е
недействителен, както и че „Голдън Пик“ ЕООД никога не е имало качеството на
инвеститор. По делото се установило, че дружеството има качеството на инвеститор в
комплекса. ЗУЕС не съдържал легално определение на понятието „инвеститор“, поради
което приложение следва да намерят разпоредбите на ЗУТ. В конкретния случай, видно от
представеното по делото удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, като
възложители са посочени „Голдън Пик“ ЕООД и други физически и юридически лица, наред
с това от представени нотариални актове, цитирани в отговора на насрещната въззивна
жалба, че „Голдън Пик“ ЕООД е собственик на 7/10 идеални части от 1953 кв.м.от поземлен
имот с идентификатор 11538.2.37, ведно с всички подобрения, изградени в него. От тези
доказателства безспорно се налагал извода, че дружеството е инвеститор.
Оспорва и твърдението, че процесният комплекс нямал качеството на жилищен
комплекс от затворен тип. В тази връзка се позовава и на сключения договор за управление
и поддръжка на общите части в жилищния комплекс от затворен тип „Златното око
резидънс“ между ищцовото дружество и ответниците.
Сочи, че комплекса е обособен в един поземлен имот, в който са построени три
жилищни сгради, всяка една от които в режим на етажна собственост, като това се
установявало и от представените с исковата молба писмени доказателства и от разпитаните
по делото св. В. и Скрипилиева. От показанията на св. В. се установявал и наличието на
контролиран достъп.
По делото било установено и, че в комплекси има и други обекти, предназначени да
обслужват собствениците и обитателите, в това число басейн, беседки, градини, тревни
площи, алеи за разходка и почивка, на които са разположени пейки, столове, маси и
шезлонги. С оглед на всичко това се поддържа, че са налице предпоставките на пар.1, т.3 от
ДР на ЗУЕС, за да се приеме, че се касае до „жилищен комплекс от затворен тип“.
Оспорва и останалите, направени от жалбоподателите възражения, отнасящи се до
правилността на първоинстанционния съдебен акт, включително, че договорът следвало да
отговаря на изискванията и регулацията на ЗУЕС, за нищожност поради нарушение на ЗЗП,
както и че комплексът съставлява сграда – етажна собственост. Комплексът се състоял от
три отделни сгради, една от които е в режим на етажна собственост. При наличие на
предпоставките за прилагане на специалния режим на управление, уреден в чл.2 от ЗУЕС,
същият изключвал общия режим на ЗУЕС, отнасящ се до сграда в режим на етажна
собственост, а не обратното. Навежда доводи за нищожност на решенията, обективирани в
Протокол от 17.07.2018 г. от Общо събрание на собствениците на жилищни имоти в сгради с
идентификатори №11538.2.37.1 /сграда А/, №11538.2.37.2 /сграда Б/, № 11538.2.37.3 /сграда
В/.
Неоснователно било и твърдението, че срокът на договора е изтекъл. Договорът за
управление и поддръжка е сключен съгласно т.7.1 от същия за срок от 5 години, считано от
датата на подписването му, т.е. от 05.04.2013 г., като договорът е продължен автоматично с
нов срок от 5 години при условията на т.7.2 от договора, тъй като управителят не е
предложил нов договор в двумесечен срок преди изтичането на срока по т.7.1 от договора и
в същия срок никоя от страните не е отправила до другата писмено предизвестие за
прекратяването му, като в случай срокът на договора е бил продължен до 05.04.2023 г.
По делото е постъпила и частна жалба с вх.№261042 от 01.06.2022 г., подадена от
„Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Свети Влас, местност „Юрта“, комплекс „Голдън
7
Ай Резиденс”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от управителя Ирина Котлярова, чрез
процесуалния му представител адв. Женета Иванова от БАК, против Определение
№260045/14.04.2022 г. по гр.д.№835/2020 г. по описа на РС – Несебър. Със същото е
оставена без уважение молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските с правно основание чл.248 от ГПК.
Препис от жалбата е връчена на ответниците, които в законоустановения срок
изразяват становище за неоснователност.
С оглед изложените във въззивната жалба, както и в насрещната въззивна жалба,
доводи и становищата на страните, след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от „Голдън Пик“
ЕООД с ЕИК *********, гр. Свети Влас, местностт „Юрта“, комплекс „Голдън Ай
Резиденс”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от управителя Ирина Котлярова,
против Т.Н.Ф., родена на *** г., гражданин на *** с Булстат ********* с адрес в РБългария:
гр. Свети Влас, ПК 8229, общ.Несебър, обл.Бургас, местност Юрта, В.М.М., роден на
27.05.1940 г., гражданин на *** с Булстат ********* с адрес в РБългария: гр. Свети Влас,
ПК 8229, общ.Несебър, обл.Бургас, местност Юрта, и Е.В.Ж., родена на *** г., гражданин
на ***, с Булстат ********* с адрес в РБългария: гр. Свети Влас, ПК 8229, общ.Несебър,
обл.Бургас, местност Юрта. В исковата молба се сочи, че на 05.04.2013г., страните са
сключили Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от
затворен тип „Златно око резидънс“ от 05.04.2013г. с нотариална заверка на подписите с рег.
№ 3042 от 05.04.2013г. по описа на Нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на Нотариалната
камара, вписан под Акт № 230, том 1, вх.рег. № 1913 от 05.04.2013г. по описа на Службата
по вписвания при районен съд – гр.Несебър. Договора бил сключен на основание чл.2 от
ЗУЕС, като ищецът - изпълнител се явява „Инвеститор“ в комплекса, а ответниците
– „Възложители” били съсобственици на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор № 11538.2.37.3.3, с адрес на имота: гр. Свети Влас, ПК 8229, общ.Несебър,
обл.Бургас, местност Юрта, вх.В, ет.0, aп.А1, находящ се в жилищен комплекс от затворен
тип „Златно око резидънс“, със застроена площ от 49,48 кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от общите
части на сградата, като площта на обекта, ведно с общите части възлизала на 59,59
кв.м. Сочи се, че комплекс „Златно око резидънс“ съставлява жилищен комплекс от затворен
тип обособен, като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени три сгради в
режим на етажна собственост и други обекти - басейн, места за отдих, алеи, тревни площи,
обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран
достъп за външни лица.
Съгласно т.1.1 и т.1.2 от така сключеният договор, ответниците са възложили на
ищеца, а последният е приел и се е задължил срещу възнаграждение да извършва
управление на общите части на жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резидънс“,
находящ се в поземлен имот № 11538.2.37. Ответниците - собственици се задължили
съгласно т.2.1 от същия договор да заплащат авансово на ищеца - управител годишна такса
за покриване на разходите за управлението и обикновена поддръжка на комплекса за всеки
самостоятелен обект в размер на 12.00 евро за един квадратен метър, като общата годишна
такса се изчислявала върху застроената площ на самостоятелния обект, ведно с припадащите
му се идеални части от общите части на сградата, която в случая била 59.59 кв.м., което
правило годишна такса в размер на 715, 08 евро.
Договорът за управление и поддръжка бил сключен съгласно т.7.1. от същия за срок от
5 години, считано от датата на подписването му, т.е. в случая, считано от 05.04.2013г.
Твърди се, че договорът бил продължен автоматично с нов срок от 5 години при условията
на т.7.2 от договора, тъй като управителят не бил предложил нов договор в двумесечен срок
преди изтичане на срока по т.7.1 от договора и в същият срок никоя от страните не била
отправила до другата писмено предизвестие за прекратяването му. В случая срока на
8
договора бил продължен до 05.04.2023г.
Сочи се, че ответниците - възложители са се задължили съгласно т.3.1 от същия
договор да заплащат таксите по т.2.1 авансово не по-късно от 31 март на съответната година
таксата за следващата календарна година.
Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за
управление и поддръжка, но ответниците не са изпълнили задълженията си към ищеца по
договора за заплащане на дължимите от тях годишни такси за 2018г., 2019г. и 2020г. Така
ответниците не били заплатили част от таксата за 2018г. в размер на 215, 08 евро, таксата за
2019г. в размер на 715, 08 евро и таксата за 2020г. в размер на 715, 08 евро, или общо сумата
в размер на 1645, 24 евро, като се сочи, че всеки един от тях дължи 1/3 от сумата в размер на
548, 41 евро.
За събиране на вземането си, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №1263/2019г. по описа
на PC Несебър и издадена Заповед № 573 от 19.12.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С издадената заповед е разпоредено
всеки един от длъжниците да заплати на „Голдън Пик" ЕООД сумата от по 548, 41
евро, представляваща 1/3 част от сбора от авансово платими годишни такси, от които 71, 69
евро - остатък за 2018 г., 238, 36 евро - за 2019 г. и 238, 36 евро за 2020г. по т.2.1 от Договор
за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип от
05.04.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението - 19.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от по 164, 52
евро, представляваща 1/3 част от сбор от неустойки за забава по т.8.1. от договора,
начислени върху всяка от таксите за 2018г., 2019г. и 2020г., както и сумата от по 111, 22
лева, представляваща 1/3 от направените по делото разноски в общ размер на 333, 67 лева,
от които 250 лева - платен адвокатски хонорар и 83, 67 лева - платена държавна такса, за
което бил издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.
Срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение, длъжниците -ответници в
настоящото производство са подали възражение, като съдът е указал на ищцовото
дружество да предяви иск за вземането си.
Гореизложеното е мотивирало ищцовото дружество да поиска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на всеки един от ответниците, че
дължи на ищцовото дружество сумата от по 548, 41 евро, представляваща 1/3 част от сбора
от авансово платими годишни такси, от които 71, 69 евро - остатък за 2018 г., 238.36 евро -
за 2019 г. и 238, 36 евро за 2020г. по т.2.1 от Договор за управление и поддръжка на общите
части в жилищен комплекс от затворен тип от 05.04.2013г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението - 19.12.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от по 164, 52 евро, представляваща 1/3 част от сбор от неустойки за
забава по т.8.1. от договора, начислени върху всяка от таксите за 2018г., 2019г. и 2020г., за
които суми е издадена Заповед № 573 от 19.12.2019г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в заповедно производство,
развило се по ч.гр.д.№ 1263/2019г. по описа на Pайонен съд-Несебър.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответните страни, подаден чрез процесуалния им представител – адв. И. Мадамджиев, с
който е изложил подробно становище за недопустимост и неоснователност на предявените
срещу тях искове.
По делото са представени следните доказателства:
От доказателствата по делото е видно, че с нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот ответниците са придобили правото на собственост върху
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 11538.2.37.3.3, с адрес на
имота: гр. Свети Влас, ПК 8229, общ.Несебър, обл.Бургас, местност Юрта, вх.В, ет.0, aп.А1,
находящ се в жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резидънс“, със застроена площ
от 49,48 кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, като площта на обекта, ведно с
9
общите части възлизала на 59,59 кв.м.
На 05.04.2013г. между „Голдън Пик” ЕООД, в качеството му на управител на
процесния комплекс и ответниците Татяна Ф., Екатерина Жаркова и В.М. бил сключен
Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип
„Златно око резидънс“ от 05.04.2013г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 3042 от
05.04.2013г. по описа на Нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на Нотариалната камара (л.6-
10 вкл, том 1.). С договора ответниците (като съсобственици на самостоятелен обект с
идентификатор 11538.2.37.3.3) възложили на дружеството срещу възнаграждение да
извършва управление на общите части на жилищен комплекс от затворен тип „Златно око
резидънс“. В т.1.2 от договора били включени задълженията на дружеството. С т.2.1. от
договора ответниците се задължили да заплащат на „Голдън Пик” ЕООД годишна такса за
покриване на разходите за управлението и поддръжката на комплекса в размер на 12
/дванадесет/ евро за един кв.м. С т.2.2 от договора било предвидено, че годишната такса се
дължи за услугите за периода от 01 януари до 31 декември на съответната календарна
година. По т.3.1 от договора собствениците-ответници са се задължили да заплащат таксата
авансово, не по-късно от 31 март на съответната година – таксата за следващата календарна
година. По смисъла на т.7.1 от договора същият влизал в сила от датата на подписването му
и бил сключен за срок от пет години, след изтичане на които страните подписват предложен
от управителя нов договор за управление и поддръжка. В т.7.2 от договора било предвидено,
че ако управителят не предложи нов договор в двумесечен срок преди изтичане на срока по
т.7.1 или ако в същия срок никоя от страните не отправи до другата писмено предизвестие за
прекратяването на договора, същият се счита автоматично продължен за нов срок от 5
години. Видно от представените от страна на ищеца писмени доказателства, подобни
договори са били сключени и с множество други собственици в комплекса /л.185-417 вкл.,
том 2/.
На 16.07.2018г. било проведено Общо събрание, на което била учредена Етажна
собственост на комплекса, за управител на която била избрана Татяна Переверзева /л.66-л.85
вкл., том 1/. С приетите на събранието решения се упълномощавал управителя да утвърди
условия за подписване на договор с изпълнители на услуги по поддържане на сградата и
прилежащите територии /т.11/; да предприеме действия откриване за откриване на обща
партида за ток и вода на сградата /т.14 и т.15/ и др. Решенията, взети на проведеното на
16.07.2018г. ОС на ЕС не били обжалвани, поради което същите са влезли в сила.
Твърди се, че неизпълнението на поетите от „Голдън Пик“ ЕООД задължения по
поддръжка и управление на общите части на процесния комплекс, а именно – липсата на
охрана, нефункционирането на асансьорните съоръжения, неподдържането на басейна и
тревните площи, както и критичните хигиенни условия в комплекса от една страна и
липсата на валидно изразена воля от Общото събрание на учредената Етажна собственост за
възлагане на дейности по поддръжка на общите части в комплекса, от друга, е мотивирало
ответниците Т.Ф. и В.М. да изпратят нотариална покана до ищцовото дружество, с която го
уведомяват, че развалят и прекратяват действието на сключения помежду им Договор за
поддръжка и управление от 05.04.2013г. Видно от нотариалната покана, същата е била
връчена по реда на чл.50, ал.4 вр. чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление /л.61-64
вкл., том 1/.
Спорен в първоинстанционното и въззивното производство е въпросът дали страните
са били обвързани от валидно облигационно отношение, предвид твърденията за изпълнение
на задълженията на ищцовото дружество, както и противоположните твърдения за
неизпълнение на основни договорни задължения от страна на същото от ответниците по
делото.
По делото са разпитани свидетели.
В показанията си свидетелят С.В., без родство и дела със страните, работи към
ищцовото дружество, ангажиран от същото, заявява следното:
Свидетелят работи като поддръжка в процесния комплекс – поддържа зелените площи,
басейна, растителността, чистотата в района. Имотът е бил ограден с желязна ограда, има
два входа, които са с ключове, такива са раздадени на всички живущи. Външни лица нямат
10
достъп до комплекса. Всеки собственик има чип за отделните входове на сградата. В
комплекса няма жива охрана, навсякъде имало поставени камери и се охранява посредством
видеонаблюдение и СОТ. Описва неговите и на камериерката трудови функции. Твърди, че
през 2018-2020 г. „Голдън Пик“ ЕООД си плащало водата, като водомерите в комплекса са
подотчетни, тоест за всеки от обектите няма самостоятелен водомер, а собствениците
плащали на ищцовото дружество за водата. Всяка година за басейна се закупували
препарати, защото чистенето се осъществявало на всеки два дена. Описва разходи, правени
за цветя, шазлонзи и шалтета към тях и чадъри. Зимата комплексът не се поддържал, като
юрисконсултката на дружеството го посещавала постоянно. В комплекса живеят
целогодишно едно семейство, но и то често си отива и се връща.
В показанията си свидетелката О.С., без родство и дела със страните, ангажиран от
ответниците, заявява следното:
Свидетелката е собственик на апартамент в процесния комплекс. Свидетелката
посещава комплекса два пъти годишно – пролетта и есента за около месец и половина.
Посещавала е комплексът през 2018-2019 г. Свидетелката посочва, че преди месец декември
2017 г. в комплекса е имало поддръжка, като след този месец живата охрана е била
освободена и комплексът е бил изоставен. Описва подробно събитията около провеждане на
общото събрание на етажната собственост, на което са били взети решения за избор на нов
управител на комплекса, проведено през м.август на 2018 г. Твърди, че на покрива е имало
течове. В тази връзка на същото събрание било взето решение да се извърши ремонт на
покрива. Собствениците сами са си изхвърляли боклука, като има специални кошове за
боклук. Свидетелката пребивава в комплекса от около 10-12 дни към момента на депозиране
на свидетелските й показания, като посочва, че не е видяла никой да почиства в комплекса.
Плочките били много мръсни, практически липсвали зелени и тревни площи, имало големи
саксии, които били пукнати. В комплекса има басейн, като към момента същият е бил в
лошо състояние от гледна точка на чистотата. Свидетелката сочи, че през зимата не е била в
комплекса и не може да каже дали се поддържа през този период от годината.
Собствениците били принудени да си монтират частна сигнализация, защото нямало
никаква охрана. Не може да каже дали има ведеокамери в комплекса, като не е виждала
датчици, които да служат за противопожарна система. Свидетелката посочва, че е виждала
свидетеля В. в комплекса, включително как пълни басейна с вода през 2018 г., да подрязва
храстите, като тази година го е видяла само как седи, не е виждала някой да подстригва
тревата. Свидетелката посочва, че през 2018-2019 г. не е била през двете години в
комплекса, като е пристигнала през пролетта на 2018 г.
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба и в насрещната въззивна
жалба. Предвид очертаните предели на въззивна проверка в частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил исковете над уважените размери, предявени от
„Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК *********, срещу ответниците Т.Н.Ф. и В.М.М., решението не е
обжалвано, поради което съдът не дължи произнасяне по отношение на тази част от
съдебния акт.
Следва да се отбележи, че съдът намира подадената насрещна въззивна жалба от
ответниците за допустима за разглеждане в рамките на настоящото, въззивно производство.
Процесуалният закон не съдържа изискване насрещна въззивна жалба да може да бъде
подавана само срещу онези части от първоинстанционното решение, които са предмет на
първоначалната жалба. Институтът на насрещната въззивна жалба цели да ограничи
случаите на обжалване тогава, когато страната е частично удовлетворена от решението, но
не знае дали другата страна ще оспори същото пред въззивния съд. За да не поставя тази
страна в хипотезата да е задължена да подаде жалба на всяка цена, законодателят й дава
възможност да действа според поведението на противната страна. Ако другата страна
обжалва решението, процесуалният закон допуска подаването на насрещна жалба, макар
срокът за подаване на първоначална жалба да е изтекъл и за първата страна да се е погасило
правото за самостоятелно обжалване. Като се има предвид тази цел на института, не може да
11
се поддържа, че насрещната въззивна жалба може да бъде подадена само срещу тази част от
решението, която е оспорена с въззивна жалба от другата страна. Насрещната жалба е
допустима и в случаите на обективно или субективно съединяване на искове, по които
противната страна не е подала първоначална жалба. В този смисъл е и установената
практика на ВКС /Така Определение 405/28.05.2014 г. по ч. т. д. 739/2014 г., ВКС, ТК, I т. о.,
Определение № 701 от 30.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5090/2014 г., IV г. о., ГК и др./.
По отношение на доводите на въззивниците - ответници, касаещи допустимостта на
първоинстанционното решение, поради недопустимо издаване на заповед за изпълнение в
нарушение на процесуалните предпоставки за това, отнасящи се до пасивната процесуална
легитимация на ответниците по чл.411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК, съдът намира, че същите не
могат да бъдат споделени по следните съображения. На първо място следва да се посочи, че
издаването на валидна заповед за изпълнение е предпоставка за допустимостта на
установителните искове по чл. 422 ГПК, преценката за наличието на валидна заповед за
изпълнение съставлява част от проверката за допустимост на производството, която съдът
извършва служебно. В Решение №50011/26.09.2022 по дело №1964/2020 на ВКС са
разгледани хипотези, когато специалната процесуална предпоставка за допустимост на иска
по чл.422 от ГПК не е налице. Това са случаи, когато изобщо липсва заповед за изпълнение
или издадената такава е нищожна. Посочето е, че ако една от двете предпоставки за издаване
на заповед за изпълнение не е налице: 1. правото не е от очертаните притезания в чл. 410, ал.
1, т. 1 ГПК до 25 000 лева; 2. не е издадена заповед за изпълнение за него, искът по чл. 422,
ал. 1 ГПК е недопустим. Очевидно твърденията за незаконосъобразност по отношение на
издадената заповед за изпълнение и последвалото го производство по чл.422 от ГПК не са
такива.
На следващо място, в т. 3 б. на ТР № 4/13 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС се сочи,
че обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК – отрицателни предпоставки за издаване
на заповедта за изпълнение, по естеството си не подлежат на проверка преди връчване на
вече издадената в заповедното производство такава. Наличието на тези процесуални пречки,
установими, обаче, едва при връчване на заповедта за изпълнение в хипотезата на чл. 411,
ал. 2, т. 4 ГПК не води до обезсилване на издадената заповед за изпълнение от заповедния
съд, който я е издал. Практиката на ВКС приема, че когато страната, както е в разглеждания
случай, е реализирала правото си на възражение и за установяване съществуването на
оспореното вземане е образувано производство по чл. 422 ГПК, необходимостта от преценка
дали оспорената заповед за изпълнение е издадена или не при спазване негативните
изисквания по чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК, отпада. /Така Решение № 150 от 20.03.2020 г. на
ВКС по т. д. № 279/2019 г., II т. о., ТК/. Това е без оглед и на други тълкувания на
законовото изискване по ЗРБУЛСТАТ за вписване на адрес по този регистър на чужденците,
закупили имоти в страната, където се приема, че този адрес /в регистъп БУЛСТАТ/ е
приравнен на понятието адресна регистрация по смисъла на ГПК /така Решение №
181/09.07.2018 г. по т. д. № 918/2018 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., Решение №144/02.01.2019 по дело
№6741/2014 на ВКС, ГК, III г.о. и др./. По гореизложените съображения, няма как да бъдат
приети за основателни доводите и възраженията на въззивниците – ответници за
недопустимост на исковото производство по реда на чл.422 от ГПК.
Не следва да бъдат споделени и доводите за произнасяне на съда „свърхпетитум“.
Видно от исковата молба е, че ищецът е претендирал за осъждане на тримата ответници в
условията на разделност при равни части за всеки един от тях за общото им задължение да
заплащат суми, дължими въз основа на сключения договор за управление и поддръжка на
комплекс от затворен тип по чл.2 от ЗУЕС. В случая съдът е счел, че ответницата Т.Н.Ф.
следва да отговаря до 8/10 идеални части от сумата, дължима до прекратяване на договора
от последната през м.10.2018 г. в размер на 143,38 евро за главница и 43,02 евро,
представляваща дължима неустойка за периода от 01.04.2017г. до 30.07.2017г. върху
неплатените вноски за 2018г. Видно е, че искът е предявен за сумата от 548,41 евро за
главница и 164,52 евро за неустойка, като произнасянето на съда е в рамките на заявените
12
претенции срещу всеки един от обикновените другари. В случая изводите на съда касаят не
допустимостта на решението, а неговата правилност и законосъобразност, доколкото се
отнасят до приложение на материалноправните норми за разпределение на отговорността в
случаите на поемане на облигационни задължения в условията на разделност, както и
последващото разпределение на отговорността между съсобствениците при управление на
общата вещ. По тези съображения съдът не споделя доводите на въззивниците – ответници в
тази им част.
По отношение на възраженията, обективирани във въззивната жалба, касаещи
правилността и законосъобразността на обжалваното решение, настоящата инстанция
намира следното:
Съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността всеки съсобственик участвува в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Правилото, според което всеки
съсобственик участва в тежестите на общата вещ съразмерно с дела си, означава, че всеки
съсобственик носи задължение към другите съсобственици да съдейства именно на другите
съсобственици, съобразно притежавания в общата вещ дял, за съхранение и поддържане на
имота. /Така Л. Василев - Българско вещно право, второ преработено издадение, изд. Нова
звезда, 2001 г., стр.126 и сл./. Това правило се отнася и до текущите разноски, част от които
са и тези за управление и поддържане на етажната собственост, в случая комплекса от
„затворен тип“ по смисъла на чл.2 от ЗУЕС и пар.1, т.3 от Д.Р. към ЗУЕС.
В конкретния случай е налице облигационно отношение между дружеството „Голдън
Пик“ ЕООД и тримата ответници по повод на сключения между тях договор за управление и
поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резидънс" от
05.04.2013г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 3042 от 05.04.2013г. по описа на
Нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на Нотариалната камара. Налице е хипотезата на т.нар.
множество субекти на пасивната страна на материалното правоотношение, тоест множество
на длъжниците. В тази хипотеза възможното разпределение на отговорността между
длъжниците е следното: те да отговарят при условията на разделност или при условията на
солидарност. Общата хипотеза е тази на разделната отговорност, което произтича от чл.121
от ЗЗД, съгласно който освен в определените от закона случаи солидарност между двама
или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В случаите на солидарност
кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
В противен случай – когато длъжниците отговарят разделно всеки отговаря към кредитора
по равно в случаите, когато задължението е уговорено общо за длъжниците. /каквато е
настоящата хипотеза/. Отклонение от това правило би могло да се търси при наличие на
друга уговорка между кредитора и длъжниците, с оглед установения в облигационното
право принцип на свобода на договорянето /чл.9 от ЗЗД/.
От представения договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен
комплекс от затворен тип „Златно око резидънс" от 05.04.2013г. се установява, че липсва
нарочна уговорка за размера на задължението на всеки един от тримата длъжници, които се
явяват съсобственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 11538.2.37.3.3, с
адрес на имота: гр.Свети Влас, м.“Юрта“, вх.В, ет.0, aп.А1, находящ се в жилищен комплекс
от затворен тип „Златното око резидънс", със застроена площ от 49,48 кв.м и 10,11 кв.м ид.ч.
от общите части на сградата. В този случай договорът следва да се тълкува, като се търси
действителната обща воля на страните, съобразно чл.20 от ЗЗД. Страните по
облигационното правоотношение не са изявили воля да разделят по специфичен начин
задължението на ответниците, поради което следва за това общо задължение да се приложи
общия принцип на разделност на задълженията към кредитора при наличие на множество
длъжници. По тези съображения всеки един от ответниците следва да отговаря до 1/3 от
общия размер на задължението. В случая ответниците не следва да отговарят до размера на
притежаваната от всеки идеална част в недвижимия имот, тъй като липсва подобна
уговорка, установена между страните. В същото време чл.30, ал.2 от ЗС постановява, че
13
частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, като това е и
аргумент, че не могат да бъдат противопоставяни възражения на кредитора за притежавания
от всеки от ответниците размер на идеалните части от имота, след като не е уговорен такъв
начин на уреждане на отношенията между страните в договора, сключен между тях. В
същото време, както вече бе посочено, разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС урежда вътрешните
отношения между съсобствениците, като това правило не следва да се противопоставя на
трети лица, които са в правоотношения, възникнали по повод на управлението и
поддържането на съсобствения имот.
По тези съображения, съдът намира, че възраженията в посочената по – горе насока, се
явяват основателни и следва да бъдат съобразени от съда при постановяване на решението,
като незачитането на общите правила, уреждащи отговорността на страните по повод на
възникнало между тях облигационно отношение, е довело до постановяване на неправилно
решение в обжалваната част.
По отношение на възраженията, обективирани в насрещната въззивната жалба,
касаещи правилността и законосъобразността на обжалваното решение, настоящата
инстанция намира следното:
Изложените по – горе съображения, следва да се приложат и по отношение на
ответницата Т.Н.Ф., както и на другия ответник /както вече бе обсъдено и за ответницата
Е.В.Ж./, поради което положението, че съсобствениците отговарят по – равно, тоест до 1/3
от общия размер на дълга за всеки, следва да бъде съобразено при постановяване на
решението. Въпреки това предвид липсата на въззивна жалба в отхвърлителната част спрямо
тези ответници и забраната да се влошава положението на страната, съдът не би могъл да
произнася за разликата над уважената част от иска.
След самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства, съдът споделя
като правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че комплекс „Голдън Ай
Резиденс“ представлява комплекс от „затворен тип“ по смисъла на чл.2 от ЗУЕС; че ищецът
има качеството „инвеститор“ по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗУЕС, както и че процесният
договор за управление и поддръжка е сключен в изискуемата от чл.2 от ЗУЕС форма, не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност, поради което валидно е обвързал
страните по него.
По отношение на качеството на „Голдън Пик“ ЕООД, следва да се посочи, че ЗУЕС не
съдържа легално определение на „инвеститор“, поради което приложение намират
разпоредбите на ЗУТ. Възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ е собственикът на
имота, лицето, на което е учредено право на строеж и лицето, което има право да строи в
чужд имот. Видно от представената по делото преписка от Община Несебър и по-специално
удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта, издадено от Община Несебър,
ищецът е посочен като възложител. Установява се и, че е собственик на 7/10 ид.ч. от 1953
кв.м. от поземлен имот с идентификатор 11538.2.37, ведно с всички подобрения в него,
както и на два самостоятелни обекта в сгради. От горното се налага изводът, че „Голдън
Пик“ ЕООД има качеството на инвеститор.
По отношение на възражението, че не се касае до „жилищен комплекс от затворен
тип“, трябва да се посочи, че съгласно легалната дефиниция на понятието, дадено в пар.1,
т.3 от ДР на ЗУЕС, жилищен комплекс от затворен тип е комплекс, обособен като отделен
УПИ, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти,
обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изискванията на контролиран
достъп на външни лица. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че
в поземлен имот с идентификатор 11538.2.37, който е с площ от 1952 кв. м., със собственици
физически лица и ответното дружество, което притежава 7/10, има построени три сгради,
всяка с идентификатор, съответно: 11538.2.37.1, 11538.2.37.2 11538.2.37.3, всичките с по 4
етажа, многофамилни, както и сграда за енергопроизводство. От събраните по делото
доказателства се установява, че се касае за затворен комплекс по смисъла на чл.2 от ЗУЕС.
14
Когато обектите са в затворен комплекс, управлението на ЕС, предвидено от ЗУЕС за ЕС, се
дерогира с договора по чл. 2-договор за управление на общи части с нотариална заверка на
подписите между инвеститора и собствениците на СО. Следователно е налице изключение
от общото правило, че при ЕС управлението е поверено на предвидените от закона органи.
Тук е мястото да се подчертае, че сключените договори не водят до възникване на друг,
непосочен от закона орган на ЕС.
В тази връзка и с оглед твърденията и оспорвания за наличие на учредена ЕС в
комплекса, съдът намира, че вземане на решение за учредяване на ЕС, както и други взети
решения на ОС на ЕС, не могат да обвържат страните и да дерогират действието на
сключения и действащ договор по чл.2 от ЗУЕС. При наличието на валидно сключен и
действащ договор по чл.2 от ЗУЕС, чрез който с оглед особения режим на управление и
поддръжка на общите части се осъществява чрез отделни договорни правоотношения,
следва да се приеме, че управлението на ЕС чрез общо събрание, предвидено от ЗУЕС се
дерогира за срока на действие на договорите. Ето защо, след като към датата на провеждане
на ОС, процесният договор от 05.04.2013г. не е бил прекратен и е действал по отношение на
страните по него, проведеното ОС на ЕС и взетите на него решения не могат да доведат до
отпадане на поетите с договора по чл.2 ЗУЕС права и задължения на страните, тъй като те
вече са обвързани с него. Обстоятелството, че в срока на продължения процесен договор по
чл.2 от ЗУЕС, собствениците на обекти в комплекса са провели общо събрание на ЕС, на
което са взели решения, обективирани в протокол 16.07.2018 г., продължен на 17.07.2018 г.,
съгласно които са решили ЕС да се самоуправлява чрез свой избран управител, нито прави
процесния договор нищожен, нито води до отпадане на поетите с този договор права и
задължения на страните.
Настоящият състав следва да съобрази и специфичните правила, касаещи
потребителската защита. Съобразно постановенето решение на СЕС от 27 октомври 2022
година по дело C‑485/21, физическото лице, собственик на апартамент в сграда — етажна
собственост, трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на тази директива, когато
сключва договор с управител за целите на управлението и поддръжката на общите части на
сградата, при условие че не използва апартамента за цели, които са свързани изключително с
търговската или професионалната му дейност. Сходно е положението и ако договорът за
управление и поддръжка на общите части на сградата — етажна собственост, е сключен
между управителя и общото събрание на етажната собственост или сдружението на
собствениците в сградата, физическото лице, собственик на апартамент в тази сграда, би
могло да се счита за „потребител“, при условие че може да се квалифицира като „страна“ по
този договор и не използва апартамента изключително за цели, свързани с търговската или
професионалната му дейност. Съобразявайки тълкуването на разпоредбите на европейското
законодателство и общия принцип, че вътрешното право следва да се тълкува в светлината
на съответното европейско законодателство, съдът приема, че ответниците имат качеството
на „потребител“ по смисъла на ЗЗП.
Според чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В ал.2 от същата разпоредба неизчерпателно за изброени
хипотези на неравноправни клаузи. Последиците от наличието на неравноправни клаузи в
потребителски договор е уредена в чл.146, ал.1 от ЗЗП, според която неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В разпоредбата на
чл.146, ал.2 ЗЗП са посочени критериите, според които клаузи от договора не са
индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Даденото легално определение за клаузи, които не
са индивидуално уговорени, се ползва с оглед на осъществяваната върху такива клауза
15
преценка от гледна точка на техния евентуално неравноправен характер. От дефиницията на
законодателя следва по аргумент за противното, че индивидуално уговорени са клаузи,
които не са били изготвени предварително или дори и да са били изготвени предварително,
потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание и съответно, при
достатъчно информиран избор, ги е приел. Клаузите на общите условия, към които
препраща договорът, независимо че са приети от потребителя при сключването му,
поначало се считат, че не са индивидуално уговорени. Следва да се посочи, че по принзцип
има изключения от потребителската защита, като например клаузите от договор, които се
отнасят до определяне на основния предмет на договора, както и съответствието между
цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна. Преценка на неравноправен характер на
тези клаузи се извършва през призмата на това дали същите са ясни и разбираеми. /Така
Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, І-ро т. о./.
От посоченото по – горе следва, че преценката за начина на определяне на насрещната
престация по сключения между страните Договор за управление и поддръжка на общите
части в жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резидънс" от 05.04.2013г., както и
размерът й, следва да се осъществява през призмата на това дали клаузите, в които тази
престация е уговорена, са достатъчно ясни и разбираеми. След изследване съдържанието на
договора, както и клаузите, в които са уредени посочените по – горе въпроси, не възниква
съмнение за нарушения на изискванията на ЗЗП, поради което съдът не следва да приема
тези възражения.
По отношение на срока на договора, както и уговорената възможност за
автоматичното му подновяване в случай, че управителят не предложи нов договор в
двумесечен срок преди изтичане на първоначално уговорения петгодишен срок или ако в
същият срок никоя от страните не отправи до другата писмено предизвестие за
прекратяването на договора, съдът намира, че посочената уговорка не нарушава по –
високите изисквания за потребителска защита, уредени в ЗЗП. Така в чл.143, ал.2, т.9 от ЗЗП
е посочено, че е неравноправна клаузата, която предвижда автоматично продължаване на
срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който
трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор.
От тук следва, че клаузата за автоматично подновяване следва: 1) Да предвижда
потребителят да не заяви желание за прекратяването му и 2) Срокът, в който трябва да
направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор. Двете
предпоставки следва да са налице кумулативно. По аргумент на противното клауза за
автоматично подновяване, която предвижда потребителят да не заяви желание за
прекратяването му и срокът, в който трябва да направи това, НЕ е прекалено отдалечен от
датата, на която изтича срочният договор, не представява неравноправна клауза по смисъла
на ЗЗП и е допустимо нейното уговаряне. Настоящият случай е именно такъв, поради което
съдът намира, че посочената клауза не е неравноправна по смисъла на ЗЗП.
Следва да се отбележи, че уговорената клауза за неустойка не е прекомерна и не
противоречи на изискванията за добросъвестност, поради което изводите на съда и по
отношение на неустоечната клауза са сходни с предходните съображения. Същите са
съображенията и по отношение на направеното възражение за нищожност на тази уговорка
на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Съдът напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които са приети за
неоснователни възраженията на ответниците за унищожаемост на договора на основание
грешка в предмета, грешка в лицето, измама, както и поради упражнена принуда, като част
от съображенията за отхвърляне на посочените възражения бяха изложени по – горе и не
следва да бъдат приповтаряни, поради което съдът ги намира за неоснователни. Същото
следва да се отбележи и за възражението за изтекъл срок на действие на представения
договор.
16
Ответниците са направили възражение за разваляне на договора по право, поради
невъзможнсто за изпълнение. Развалянето на договор по право е един от възможните
способи за прекратяване на облигационното правоотношение. Законодателно този институт
е уреден в чл.89 от ЗЗД - при двустранните договори, ако задължението на едната страна се
погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Прекратяването
на договор по право на основание чл. 89 ЗЗД е обусловено от наличието на невиновна
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът не отговаря. Последният се освобождава
от отговорност в случай на неизпълнение, ако то се дължи на случайно събитие или на
непреодолима сила. Общото при тези две причини за невъзможност за изпълнение е, че
липсва виновно поведение на длъжника т. е. не липсва полагане от длъжника на дължимата
грижа. /Така Решение № 375 от 11.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 527/2018 г., II т. о., ТК/.
Както се поддържа и в теорията, тази хипотеза е налице само в случай на пълна обективна
последваща невъзможност за изпълнение на поетите с договора задължения, като
последицата на тази обективна невъзможност се явява именно прекратяване на договорната
връзка между страните. Под обективна невъзможност следва да се разбира именно тази,
породена от случайно събитие или на непреодолима сила, тоест не се корени в неполагане
на дължимата грижа от страна на една от страните по договорното правоотношение, липсва
виновно поведение, като липсва и възможност за каквото и да е изпълнение на
задълженията. В настоящия случай не е налице тази хипотеза, което е и видно от
представените по делото доказателства. Съдът споделя изводите на първоинстанционния
съд, отнасящи се до възражението за неизпълнение на договорните задължения на ищцовото
дружество, поради което не следва да ги преповтаря. Правилно РС е приложил чл.172 от
ГПК, като е кредитирал показанията на св. В., които се подкрепят и от представените по
делото писмени доказателства. По тези съображения, съдът намира направеното възражение
за неоснователно и неподкрепено с доказателства по делото. По същата причина не би
могло да се приеме и, че е налице хипотезата на чл.87, ал.1 и сл. от ЗЗД, включително по
отношение на ответницата Е.В.Ж..
Предвид това съдът намира, че по отношение на ответницата Е.В.Ж.
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в неговата отхвърлителна част, като
исковете следва да бъдат изцяло уважени. В останалата част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Разликата спрямо отделните
ответници се обуславя от липсата на въззивна жалба за тях, подадена от въззивника - ищец,
както и в принципната забрана да се влошава положението на страните само при тяхна
жалба /в случая насрещна въззивна жалба/.
По делото е налице частна жалба срещу първоинстанциноното определение по чл.248
от ГПК, което обстоятелство, предвид наличието на въззивни жалби срещу
първоинстанционното решение, съдът следва да съобрази при постояновяване на
настоящото решение.
При този изход на спора и направените от двете страни искания за разноски, както и с
оглед направените възражения в подадената частна жалба срещу определението на
първоинстанционния съд, постановено в производството по чл.248 от ГПК, съдът намира
следното:
По повод на присъдените с първоинстанционното решение разноски, направени в
заповедното производство, съдът намира, че възраженията, обосноваващи
незаконосъобразност на произнасянето на РС в този смисъл, за неоснователни. Съобразно
приетото в т.12 от Тълкувателно решение 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложеното по делото заповедно производство,
разноски са направени в него от заявителя. Подадена е била от ответниците по делото частна
17
жалба с правно основание чл.420, ал.3 от ГПК и частна жалба в производството по чл.419,
ал.3 от ГПК. Видно от представените в тези производства доказателства, ответниците са
направили разноски в размер на по 45 лв. за всяко за държавна такса, както и общо за
тримата за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. По тези съображения,
възраженията на частния жалбоподател се явяват неоснователни.
По отношение на възраженията, отнасящи се до сторените в първоинстанционното
произвоство разноски за адвокатски хонорар от ответниците, съдът намира, че същите не
следва да се присъждат, тъй като до приключване на съдебното дирене в
първоинстанционното производство липсват доказателства за заплащеното им. Разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила такова /т. 1 от ТР №
6/13 г. по тълк. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС/. Удостоверяването, че разноските са
понесени от страната, се извършва или непосредствено с договора за правна защита и
съдействие, от който да е видно постигнатото между страните съгласие по размера - тогава,
когато в него е отразено, че плащането е направено в брой, или заедно с отделен банков
платежен документ – тогава, когато е предвидено това да стане „по банков път“. Липсата на
договор за правна защита и съдействие може да бъде преодоляна с друг документ /както е в
настоящия случай - издадена фактура/, от който може да бъде направен обоснован извод за
постигната между страната и нейния пълномощник договореност относно размера на
възнаграждението и начина на плащането му. При всички случаи обаче по делото следва да
бъде приложен документ, който да удостоверява плащане, съобразно определения между
страната и пълномощника й начин, на разноските за представителство по конкретното дело
и с оглед конкретния обем на предоставени пълномощия. В случая фактурата не е
доказателство за извършено плащане.
Установена е практика на ВКС, която настоящият състав споделя и съгласно която, за
да се присъдят разноски за производството пред съответната инстанция, същите не само
трябва да бъдат поискани до приключване на устните състезания, а до този момент следва
разноските да са установени и да са представени доказателствата за тях, в противен случай
съдът е в невъзможност да присъди тези разноски. В този смисъл са Определение № 490 от
14.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3058/2019 г., III г. о., ГК Определение 1189 от 10.12.2015
г., по ч. гр. д. № 2588/2015 г на ВКС, III г. о., Определение 408 от 23.11.2015 г. по гр. д. №
4554/2014 г на ВКС, IV г. о., Определение 268 от 4.04.2014 г. I- во т. о., по т. д. 3245/2013 г.
на ВКС, Определение 173 от 15.05.2014 г. на ВКС, по гр. д. № 6894/2013 г IV г. о.,
Определение от 6.03.2009 г. по ч. гр. д. № 82/2009 на ВКС, II г. о и др. В настоящия случай
предвид липсата на представени доказателства за плащане на уговореното адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, съдът намира, че РС – Несебър
неправилно го е присъдил.
Разноските по делото следва да бъдат разпределени, като на ищцовото дружество се
присъдят направените разноски, съобразно уважената част от исковете за заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство, в общ размер от 219, 25 лв. Следва да
бъде отбелязано, че за въззивната инстанция липсва представен договор за правна защита,
както и представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар, поради което не се
присъждат претендираните за въззивно производство на ищцовото дружество разноски в
размер на 250 лв. По отношение на претендираните от ответниците разноски, не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Не следва да
се присъждат такива и за въззивното производство, предвид неоснователността на
насрещната въззивна жалба и основателността на въззивната жалба на ищцовото дружество.
Останалите, направени разноски от ответниците, следва да се разпределят съобразно
отхвърлената част на исковете, като същите се явяват в размер на 364, 80 лева /описаните по
– горе разноски от ответниците, направени в заповедното производство/.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
18
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260018 от 01.03.2022 г. по гр.д. №835/2020 г. по описа на РС-
Несебър, В ЧАСТТА , в която е отхвърлен предявения от „Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК
*********, гр. Свети Влас, местност „Юрта“, комплекс „Голдън Ай Резиденс”, вх.Б,
ет.партер, ап.4, представлявано от управителя Ирина Котлярова, иск с правно основание
чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.2 от ЗУЕС, спрямо ответницата Е.В.Ж., родена на
*** г., гражданин на ***, с Булстат *********, с адрес в Република България: ***, предявен
за сумата от 548,41 евро, представляваща незаплатена главница - такса за управление и
поддръжка за 2018г., 2019г и 2020г., съгласно т.2.1 от сключеният между страните Договор
за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Златно
око резидънс“ от 05.04.2013г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 3042 от
05.04.2013г. по описа на Нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на Нотариалната камара,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението –
19.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед № 573 от 19.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1263/2019г. по описа на Районен съд –
гр.Несебър, за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 548,41 евро за
2018г., 2019г. и 2020г.; В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от „Голдън Пик“ ЕООД
с ЕИК *********, гр. Свети Влас, местност „Юрта“, комплекс „Голдън Ай Резиденс”, вх.Б,
ет.партер, ап.4, представлявано от управителя Ирина Котлярова, иск с правно основание
чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.2 от ЗУЕС, спрямо ответницата Е.В.Ж., родена на ***
г., гражданин на ***, с Булстат *********, с адрес в Република България: ***, предявен за
сумата от 164,52 евро, представляваща неустойка върху неплатените вноски за 2018г.,
2019г. и 2020г., съгласно т.8.1 от сключеният между страните Договор за управление и
поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип от 05.04.2013г., за
разликата над уважения размер до претендирания такъв от 164,52 евро за 2018г., 2019г. и
2020г., както и В ЧАСТТА за разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.2 от ЗУЕС, че Е.В.Ж., родена на *** г., гражданин на ***, с Булстат *********, с
адрес в Република България: ***, дължи на „Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК *********, гр.
Свети Влас, местност „Юрта“, комплекс „Голдън Ай Резиденс”, вх.Б, ет.партер, ап.4,
представлявано от управителя Ирина Котлярова, сумата в размер на 383,88 евро /триста
осемдесет и три евро и осемдесет и осем евроцента/, представляваща разликата над
уважената с първоинстанционното решение сума до пълния предявен размер на иска за
главницата от 548,41 евро, ведно със законната лихва върху същата, начиная от датата на
подаване на заявлението – 19.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед № 573 от 19.12.2019г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1263/2019г. по
описа на Районен съд – гр.Несебър.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД вр.
чл.2 от ЗУЕС, че Е.В.Ж., родена на *** г., гражданин на ***, с Булстат *********, с адрес в
Република България: ***, дължи на „Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Свети Влас,
местност „Юрта“, комплекс „Голдън Ай Резиденс”, вх.Б, ет.партер, ап.4, представлявано от
управителя Ирина Котлярова, сумата в размер на 115,17 евро /сто и петнадесет евро и
седемнадесет евроцента/, представляваща разликата над уважената с първоинстанционното
решение сума до пълния предявен размер на иска за сумата от 164,52 евро, за които суми е
издадена Заповед № 573 от 19.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1263/2019г. по описа на
Районен съд – гр.Несебър.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260018 от 01.03.2022 г. по гр.д. №835/2020 г. по описа
19
на РС-Несебър в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.Н.Ф., родена на *** г., гражданин на *** с Булстат *********, В.М.М.,
роден на 27.05.1940 г., гражданин на *** с Булстат *********, Е.В.Ж., родена на *** г.,
гражданин на ***, с Булстат *********, тримата с адрес по регистър БУЛСТАТ ***, да
заплатят на „Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК *********, сумата от 219,25 лв., съдебно-деловодни
разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.
ОСЪЖДА „Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Т.Н.Ф., родена на
*** г., гражданин на *** с Булстат *********, В.М.М., роден на 27.05.1940 г., гражданин на
*** с Булстат *********, Е.В.Ж., родена на *** г., гражданин на ***, с Булстат *********,
тримата с адрес по регистър БУЛСТАТ ***, сумата от 364, 80 лв., съдебно-деловодни
разноски за заповедното производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20