РЕШЕНИЕ
№ 599
гр. Русе, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20254520101501 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Ищецът Б. В. П. твърди, че е работил по трудово правоотношение в
ответното дружество от 19.08.2016г. до 19.02.2025г., на длъжност
„Счетоводител оперативен", с място на работа в гр.Русе. Твърди, че на
18.02.2025г. му били връчени едновременно предизвестие, с което
работодателят го предизвестявал, че ще прекрати труовото правоотношение
на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ и заповед № 8/18.02.2025г., с която трудовият
договор бил едностранно прекратен на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ,
считано от 19.02.2025г. Посочените в заповедта причини за прекратяване
били: „неефективно изпълнение на служебните задължения".
Счита, че Заповед № 8/18.02.2025г. е незаконосъобразна, тъй като не
съществува идентитет между посоченото правно основание - чл.328, ал.1, т.5
от КТ и текстово изписаните причини за прекратяване на трудовия договор.
Съгласно чл.328, ал.1, т.5 от КТ работодателят може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя:
„При липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение
на работата", а в уволнителната заповед е посочено единствено „неефективно
1
изпълнение на работата", което е различно.
Счита, че Заповед № 8/18.02.2025г. е незаконосъобразна и тъй като
работодателят не е посочил фактическите основания за нейното издаване,
които да очертаят релевантните обстоятелства за упражняване на
потестативното му право да прекрати трудовия договор със служителя на
посоченото основание. В нея единствено посоченото правното основание е
чл.328, ал.1, т.5 от КТ и то непълно, доколкото нормата в КТ включва не само
неефективно изпълнение на работата, а липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата. Твърди, че непосочването на
липсващите качества, както и обстоятелствата, довели според работодателя до
неефективно изпълнение на работата, прави заповедта незаконосъобразна
дори само на това формално основание, тъй като не може да бъде проверено
дали е налице посоченото от работодателя основание за прекратяване на
трудовото правоотношение. Заповедта не препраща към друг документ, в
който са посочени тези обстоятелства.
Ищецът счита, че всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка
отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за
прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението
си при прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 от КТ,
работодателят е следвало изрично да посочи фактическата причина за
прекратяване на договора. Правилото, че работодателят следва да посочи
фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по
чл.328, ал.1, т.5 КТ е в съответствие с принципите за гарантиране и защита
правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. Правото
на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може
работникът или служителят да упражни правото си на защита, работодателят
следва да посочи фактическото основание за уволнение.
Като аргумент, ищецът сочи, че съгласно т.З на Тълкувателно решение
№4/2017г. на ОСГК на ВКС: „В заповедта за прекратяване на трудов договор
на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи
липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът
се справя с възложената работа". В мотивите на посоченото тълкувателно
решение ВКС разяснява съдържанието на това основание за прекратяване на
2
трудовото правоотношение, като приема, че то включва следните признаци:
трайно неизпълнение на трудово задължение в: качествено, количествено или
във времево отношение, причинено от липса на: знания, умения или навици.
Посочването на липсващите качества от работодателя е необходимо, за да се
гарантира правото на защита на работника или служителя срещу уволнението,
тъй като: „всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на
знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на
трудовия договор", което налага работодателят да индивидуализира
волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т. 5
КТ, като посочи фактическата причина за прекратяването му. Противното
според ВКС би довело до: „... неприемливия резултат, работодателят да сочи
фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата молба и да
доказва, че то е било налице към момента на уволнението, а работникът или
служителят ще бъде длъжен в 2- месечен срок от уволнението да посочи
факти за незаконност на уволнението (в обстоятелствената част на исковата
молба), без да знае причината за прекратяването на договора".
Моли съда да постанови решение, с което: Предвид всичко
гореизложено,
1. Да признае уволнението на Б. В. П. с ЕГН:********** със съдебен
адрес - гр.Русе, ул."Драма" №15 за незаконно и да отмени Заповед №
8/18.02.2025г., издадена от „КЕРОС КЕРАМИКА" ЕАД, ЕИК:********* със
седалище в гр.Русе и адрес на управление, Индустриален парк Русе, ул."Свети
Спиридон" №11, представлявано от изпълнителните директори Пабло Карлос
Бенавент Марти и Салвадор Хосе Феррер Байестер, с която е било
едностранно прекратено трудовото правоотношение от работодателя, като
незаконосъобразна.
2. Да възстанови Б. В. П. с ЕГН:********** на заеманата преди
уволнението със Заповед № 8/18.02.2025г. длъжност.
Претендират се направените в производството по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за
предоставената безплатна правна помощ.
Представени са писмени доказателства, направено е доказателствено
искане да бъде задължен ответника да представи личното трудово досие на
ищеца.
3
В срока по чл 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „КЕРОС
КЕРАМИКА" ЕАД, ЕИК:*********, чрез пълномощника си адв.Т.В., с който
изрично е направено признание на предявените от ищеца Бойко В. П. искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Изразено е становище, че
действително издадената Заповед № 8/18.02.2025г. не е мотивирана относно
причините за прекратяване на трудовия договор на ищеца. Моли съда да не
присъжда разноски, тъй като такива не били направени, а освен това ищецът
не поискал от своя работодател да отмени уволнението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на
страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете
факти, от значение за спорното право, намери за установено следното
от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и видно от ангажираните от тях доказателства, те
са били в твърдените трудово – правни отношения.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество от
19.08.2016г. до 19.02.2025г., на длъжност „Счетоводител оперативен", с място
на работа в гр.Русе. На 18.02.2025г. му били връчени едновременно
предизвестие, с което работодателят го предизвестявал, че ще прекрати
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ и Заповед №
8/18.02.2025г., с която трудовият договор бил едностранно прекратен на
основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, считано от 19.02.2025г. Посочените в
заповедта причини за прекратяване били: „неефективно изпълнение на
служебните задължения".
При тези обстоятелства съдът приема, че атакуваната Заповед №
8/18.02.2025г. е незаконосъобразна, тъй като не съществува идентитет между
посоченото правно основание - чл.328, ал.1, т.5 от КТ и текстово изписаните
причини за прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл.328, ал.1, т.5 от
КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя: „При липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата", а в
уволнителната заповед е посочено единствено „неефективно изпълнение на
работата", което е различно.
4
Нещо повече, Заповед № 8/18.02.2025г. е незаконосъобразна и защото
работодателят не е посочил фактическите основания за нейното издаване,
които да очертаят релевантните обстоятелства за упражняване на
потестативното му право да прекрати трудовия договор със служителя на
посоченото основание. В нея единствено посоченото правното основание е
чл.328, ал.1, т.5 от КТ и то непълно, доколкото нормата в КТ включва не само
неефективно изпълнение на работата, а липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата. Непосочването на
липсващите качества, както и обстоятелствата, довели според работодателя до
неефективно изпълнение на работата, прави заповедта незаконосъобразна
дори само на това формално основание, тъй като не може да бъде проверено
дали е налице посоченото от работодателя основание за прекратяване на
трудовото правоотношение. Заповедта не препраща към друг документ, в
който са посочени тези обстоятелства.
Съдът приема за основателни възраженията на ищеца, че всяко отделно
по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или
навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор,
то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия
договор по чл.328, ал.1, т.5 от КТ, работодателят е следвало изрично да
посочи фактическата причина за прекратяване на договора. Правилото, че
работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за
прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ е в съответствие с
принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на
основанията за уволнение. Правото на защита произтича от упражненото
право на уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни
правото си на защита, работодателят следва да посочи фактическото
основание за уволнение.
С отговора по чл.131 от ГПК и в съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител е направил признание на иска и е поискал
съдът да се произнесе с решение при признание на иска по реда на чл.237 от
ГПК.
Според разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието. Приложното поле на тази разпоредба е
5
изключено, според ал.3, когато: признатото право противоречи на закона или
на добрите нрави и/или е признато право, с което страната не може да се
разпорежда.
От материалите по делото се установява че с отговора на исковата молба
ответника ясно и недвусмислено е направил признание на исковете и че
ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал прекратяване на
съдебното дирене и постановяване на решение при признание на иска. Тези
процесуални действия на страните по спора са изпълнили фактическия състав,
при който съдът да се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК, още
повече, че пречки за постановяване на решение при признание на иска в
случая не са налице.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, т.е.
правното твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение.
Чрез това изявление ответникът сочи, че няма да се брани срещу иска. Веднъж
валидно направено, признанието на иска не може да бъде оттеглено. В този
смисъл е изричната разпоредба на чл.237 ал.4 от ГПК. Касае се за
неоттегляемо с извършването му процесуално действие на страната,
произтичащо от императивната законова разпоредба.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Както се подчертава в мотивите към т.1 от ТР № 119 от 1.12.1956 г. на
ВС по гр. д. № 112/1956г., ОСГК, разноските се дължат от страната, която с
поведението си виновно е причинила възникването на съдебния спор, като
задължението за тяхното заплащане е задължение за заплащане на понесените
от другата страна вреди.
Предвид изхода на спора, на основание чл.38 от ЗА и съгласно
представения списък с разноски по чл.80 от ГПК, ответникът дължи на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
1077,00 лева по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за защита по предявените искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Неоснователни са възраженията
на ответника за това да не бъдат присъждани разноски на ищеца, тъй като не
било посочено в пълномощното в коя хипотеза точно се претендира
6
възнаграждението за адвокат, както и че делото било заведено миналата
година и към този момент МРЗ не била 1077 лева. Това е така, тъй като от
приложеното на лист 10 от делото пълномощно е видно, че предоставената
правна помощ е в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА – на „близки“.
Невярно е и обстоятелството посоченото от процесуалния представител на
ответника, че делото е било образувано миналата година, когато МПЗ не е
била 1077 лева. Видно от проложения протокол за разпределение делото е
образувано по искова молба с вх.N:8649/13.03.2025г.
В тежест на ответника следва да се присъди и дължимата д.т. по
предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ в общ
размер на 100,00 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Б. В. П. с ЕГН:********** със съдебен
адрес - гр.Русе, ул."Драма" №15 за незаконно, като
ОТМЕНЯ Заповед № 8/18.02.2025г., издадена от „КЕРОС
КЕРАМИКА" ЕАД, ЕИК:********* със седалище в гр.Русе и адрес на
управление, Индустриален парк Русе, ул."Свети Спиридон" №11,
представлявано от изпълнителните директори Пабло Карлос Бенавент Марти
и Салвадор Хосе Феррер Байестер, с която е било едностранно прекратено
трудовото правоотношение от работодателя, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Бойко В. П. с
ЕГН:********** на заеманата преди уволнението със Заповед
№8/18.02.2025г. длъжност „Счетоводител оперативен", с място на работа в
гр.Русе.
ОСЪЖДА „КЕРОС КЕРАМИКА" ЕАД, ЕИК:********* със седалище в
гр.Русе и адрес на управление, Индустриален парк Русе, ул."Свети Спиридон"
№11, представлявано от изпълнителните директори Пабло Карлос Бенавент
Марти и Салвадор Хосе Феррер Байестер да заплати на адвокат К. Х.,
Булстат:*********, с адрес на упражняване на дейността гр.Русе, ул.“Драма“
N:15 сумата от 1077,00 лева на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
7
ОСЪЖДА „КЕРОС КЕРАМИКА" ЕАД, ЕИК:********* със седалище в
гр.Русе и адрес на управление, Индустриален парк Русе, ул."Свети Спиридон"
№11, представлявано от изпълнителните директори Пабло Карлос Бенавент
Марти и Салвадор Хосе Феррер Байестер да заплати в полза на Русенски
районен съд сумата от 100,00 лева, държавна такса за разглеждане на
предявените искове.
Решението е постановено при признание на исковете и подлежи на
въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8