№ 260089
гр.Русе, 08.12.2020 г.
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА БОЯН ВОЙКОВ —мл.с.
при секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ В.търг.д. № 446 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.С.Й. *** чрез адв, С.В. *** против решение № 1025/24.07.2020 г., постановено по гр.д. № 4423/2019 г. по описа на РРС, с което е признато за установено, че дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул.“Княз Ал. Дондуков“, №19, ет.2, универсален правоприемник на преобразувано и прекратено без ликвидация дружество - „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София, сумите, както следва: 4722,61 лева, представляваща главница по договор за кредит от 26.05.2011г. отпуснат от „Банка ДСК“ ЕАД; 655.09 лв. - неплатена редовна лихва за периода от 26.01.2015 г. до 03.02.2016 г.; 27,00 лв. - лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от
26.01.2015 г. до 02.02.2016 г.; 1,31 лв. - лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от 03.02.2016 г. до 03.02.2016 г.; 120,00 лв. - дължими такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.02.2016г., за която сума е издадена заповед № 338/08.02.201 6г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 600/2016г. по описа на РС-Русе.
Излага оплаквания за недопустимост, алтернативно за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост. Основните доводи за недопустимост на решението се свеждат до това, че ишцовото дружество „ОТП Факторинг България“ не разполага с процесуална легитимация да предяви иска по чл. 422 ГПК, доколкото не е банкова институция. Счита, че след като заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е издадена по заявление на „Банка
ДСК“ АД, то само тази или друга банка би могла да предяви претенцията по чл. 422 ГПК, което производство се явява продължение на заповедното такова.
В случай, чс сс приемат исковете за допустими, моли същите да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Развива доводи за това, че не е налице законосъобразно прехвърляне на вземането на „Банка ДСК“ АД на ищеца по делото „ОТП Факторинг“ ЕАД доколкото не са представени доказателства цесията да е породила действие, тъй като не е заплатена покупната цена на прехвърлените вземания. Допълнително счита, че цесията не е надлежно съобщена на задълженото лице Д.Й. и по тази причина не е породила действие спрямо него. По отношение на неплатения остатък по кредита, прави възражение за недължимост на претенциите за договорни лихви, лихвена надбавка за забава, както и заемни такси по кредита. Счита, че ако се приеме, че кредитополучателят е уведомен за предсрочната изискуемост на задължението, в каквато насока са изводите на първоинстанционния съд, то съобразно приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС дължим е само непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Насрещната страна по делото - ОТП „Факторинг България“ ЕАД гр. София е подала отговор на въззивната жалба, в която развива доводи за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество - същата е неоснователна по отношение развитите в нея доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение и частично основателна - по отношение развитите доводи по отношение претендираната редовна лихва върху главницата за периода от 21.01.2016 г. до 03.02.2016 г., както и претендираните суми от 27,00 лв. - лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 26.01.2015 г. до 02.02.2016 г. и 1,31 лв. - лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от 03.02.2016 г. до 03.02.2016 г.
За да уважи претенцията на ищеца, районният съд правилно и законосъобразно е приел, че искът е допустим и ответника е бил редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, както и за извършената цесия. Трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. N° 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и др./.
С връчването на исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.З от ЗЗД на ответника, връчването е надлежно и от този момент се пораждат всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл. и уведомяването на длъжника за извършената цесия. Този факт, настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл.253, ал.З от ГПК.
Въззивният съд приема, че цесията е породила действие спрямо ответника, поради което жалбоподателят е установил активната си материално правна легитимация по иска. Съдът намира за неоснователни и непочиващи на закона направените възражения за това, че след проведено заповедно производство по чл. 417 ГПК, единствено банкова институция би могла да бъде легитимна да предяви иска по чл. 422 ГПК при направено възражение от длъжника.
Предсрочната изискуемост на вземането на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД гр. София е надлежно съобщена на длъжника посредством нотариална покана, отправена до него с per. № 9858/17.12.2015 г., том 4, акт № 21 по описа на нотариус И. К., вписана под № 618 в регистъра на Нотариалната камара гр. София, надлежно лично връчена на длъжника кредитополучател Д.С.Й. на 21.01.2016 г., за което са представени доказателства по делото /л. 50-51/.
Съобразно приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС дължим е само непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Видно от приетото и неоспорено от страните заключение ио изготвената съдебно-счетоводна експертиза дължимата неплатена главница е в размер на 4 722,61 лв, в какъвто размер е и уважена. Дължимата договорена лихва следва да бъде редуцирана за периода до 26.01.2016 г., когато е съобщена предсрочната изискуемост, вместо приетата от 25.01.2015 г. до 03.02.2016 г., датата на депозиране заявлението по чл. 417 ГПК пред РРС. Изчислена с програмен продукт договорената лихва за периода от 25.01.2015 г. до 21.01.2016 г. възлиза на 631,76 лв. Съобразно цитираното тълк. решение недължима се явява и претендираната сума от 1,31 лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от 03.0?.,7016 г. до 03 07.7016 г,
С оглед изхода на спора върху въззивния жалбоподател следва да се възложат направените от въззиваемата страна разноски за въззивното производство съобразно уважените претенции.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е I II И :
ОТМЕНЯ решение № 1025/24.07.2020 г., постановено по гр.д. № 4423/2019 г. по описа на РРС, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че Д.С.Й., ЕГН: ********** *** дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул.“Княз Ал.Дондуков“, №19, ет.2, универсален правоприемник на преобразувано и прекратено без ликвидация дружество ~ „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София, сумите, както следва: 655.09 лв. - неплатена редовна лихва за периода от 26.01.2015 г. до 03.02.2016 г. и 1,31 лв. - лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от 03.02.2016 г. до 03.02.2016 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВАНО, че Д.С.Й., ЕГН: ********** *** дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул.“Кияз Ал.Дондуков“, №19, ет.2, универсален правоприемник на преобразувано и прекратено без ликвидация дружество - „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София, сумата от 631,76 лв. - неплатена редовна лихва за периода от
26.01.2015 г. до 21.01.2016 г.;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр. София, ЕИК:********* за признаване за установено, че Д.С.Й., ЕГН: ********** *** дължи на дружеството сумата над 631,76 лв - неплатена редовна лихва за периода от
26.01.2015 г. до 03.02.2016 г. и сумата от 1,31 лв. - яихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от 03.02.2016 г. до 03.02.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1025/24.07.2020 г., постановено по гр.д. № 4423/2019 г. по описа на РРС в останалата част.
ОСЪЖДА Д.С.Й., ЕГН: ********** *** да заплати на ОТП Факторинг България” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Оборище, бул. “Княз Александър Дондуков” №19, ет.2, ЕИК ********* , сумата от 240,85 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно уважените претенции.
Решението е окончателно е не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: