№ 56
гр. Пазарджик, 05.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Димитър Б. Бишуров
Асен В. Велев
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20235200601090 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим С. И. Ф. редовно уведомен, се явява лично и
с адв. М. К., с пълномощно по делото.
Частният тъжител Д. Р. К., редовно призована, не се явява. За нея се
явява адв. Р. К., с представено в днешното заседание пълномощно.
Адв.К.: – Да се даде ход на делото.
Адв. К.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА
И СЕКРЕТАРЯ.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Съдът прикани страните към сключване на спогодба.
Адв. К.: Няма такъв вариант.
1
Адв. К.: Ние бихме искали, но явно не можем да се спогодим.
Адв. К.: – Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Адв. К.: – Оспорвам жалбата изцяло. Нямам доказателствени искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, моля да не уважавате жалбата.
Подсъдимият обжалва частично присъдата на П.Р.С. и присъдата в
наказателно-правната част е влязла в сила. Той обжалва единствено и само
обезщетението, което е присъдено и направените съдебно деловодни
разноски. Считам, че обезщетението, което беше присъдено е присъдено при
спазване на разпоредбата по чл. 52 от ЗЗД и е постигната целта на
законодателя да се обезщети претърпелият вреди от едно престъпление срещу
него. Защо аз смятам, че е справедливо това обезщетение, като негов
защитник, мога да кажа, че това беше един човек, който мечтаеше да се
завърне от големия град, където учеше, да създаде семейство, да обича и да
бъде обичана, но след като беше извършено това престъпление, макар и от
частен характер бих казал, че е извършено с и изключителна дързост и
цинизъм. Да отидеш ти в полунощ при спрял автомобил, да нахлуеш в
сферата на двама човека, които си разговарят, да поискаш да ти отворят
прозореца, за да нахулиш жената, с която довчера си бил и си твърдял, че си я
обичал и да излееш всичката помия, дето може да ти се роди в съзнанието
върху тази жена пред непознатия за тебе човек - това е оказало и своето
влияние, до такава степен тъжителката е била стресирана от случилото се, че
на следващия ден същата е закарана в спешна помощ, за да и бъде оказана
помощ, защото същата е изпаднала в истерия. Наложило се е от
местоработата й да я освободят една седмица и да отиде да работи в техен
офис в Пловдив, за да опита да оцелее. Една седмица е трябвало да прекара в
планината сама, във вила сред природата, за да оцелее психически.
Посещението при психиатър, което се неглежира и се твърди, че било едно
единствено посещение, да едно единствено посещение, защото макар и да
2
беше намерен психолог, който работи в съдебната системата, като вещо лице,
се оказа, че нивото на психолозите не е толкова високо, че да може да
помогне на хора изпаднали в такава депресия, след такова престъпление
извършено срещу тях. По думите на свидетелката, която беше разпитана по
делото, пострадалата е търсила възможност да започне работа във Варна, на
другия край на България, само и само да се опитва да не среща този човек по
улиците в града, да се опита да оцелее психически. Единствено и само
невъзможността да намери работа, която ще покрива разходите й по наеми и
пребиваване във Варна, я спира от тази възможност, но тя продължава да
търси работа и отива да живее в София, където работи до ден днешен. Целият
и личен живот, цялата и емоционална сфера е разрушена от това, което е
направил този човек. Има хора, има семейства, където да се напсуят,
наругаят, не е нещо, което може да предизвика такъв срив. Има семейства,
където това не е прието да се държат нормално хората така. Затова такъв
ефект е оказало върху нея престъплението, което е извършил подсъдимият.
Четейки делото, сами може да прецените, че това е нещо нормално, какво
толкова е казал. Той само е искал да каже на мъжа, с който си е говорила в
колата, че тя е „пропаднячка“ и т.н. Дали тези думи са част от неговия изказ.
Обърнете внимание на приложените съобщения, които и е пращал, те са
пълни с такива думи, не сме ги повдигнали като обвинение, защото е изтекъл
срока за тях. Ако вие споделите нашата теза, молбата ми е да потвърдите
присъдата на П.Р.С. изцяло, в това число и по отношение на разноските,
които е направила тъжителката. Не споделям изложеното от колегата, че
размерът е бил прекомерен и т.н. Претендираме за разноски, които е
направила тъжителката в настоящата съдебна инстанция. Считам, че
манталитетът ни е такъв, че докато не се бръкне на един човек в джоба, той
няма да се спре. Предлага споразумение – „Да“. В нощта, след като тя е
изпаднала в истерия, чаках човекът- неговият баща да излезе от работа след
смяна и му предложих - да се споразумеем, да се извинят, да спре това, което
се случва, но човекът ми каза така: „Аз съм сигурен, че синът ми е невинен,
нека съдът да каже коя е истината“. Аз съм адвокат и съответно се обърнах
към съда, не приех подадената ръка на хора, които искаха да са разправят с
него по незаконен начин, защото няма как цял живот да отстояваш идеята, че
законът стои над всичко и накрая да тръгнеш по този начин да решаваш
проблеми. Затова аз Ви моля според Вашата съвест, житейски опит като
3
съдии, да постановите присъда, която да обезщети това, което преживя една
пострадала от изключително циничен и арогантен човек. Най-вероятно той по
своята същност не е такъв, може би обстоятелствата са такива, но така или
иначе той заяви някакво съжаление проформ, как да го приемем това нещо,
след като той промени целия й живот. Може пък това да е за добро. Моля за
вашия съдебен акт в този смисъл.
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, няма да скрия от Вас, че това е едно
от най-тежките ми дела в цялата ми практика, понеже се изправям срещу
колега, който е емоционално ангажиран с казуса и аз го разбирам напълно.
Няма да обсъждам фактите, те са такива каквито са. В наказателната част на
присъдата нямаме никакви възражения. В допълнение към жалбата искам да
заявя следното: целта за заплащане на парични обезщетения при непозволено
увреждане е в това да се заместят настъпилите морални неудобства, като се
осредни, така да се каже, понесените от пострадалото лице вреди. Паричната
сума следва да даде възможност на лицето да промени така житейския си
статус, да може да се откъсне от тези негативни емоции и да промени така
живота си и да го върне в този живот, който е бил преди това. Съдебната
теория и практиката приема, че обезщетението е право с имуществен
характер за репариране на неимуществени вреди. Практиката прима, че
справедливостта не е абстрактен критерии и още през далечната 68 година,
мисля че беше постановление на Министерски съвет №4 се извеждат
критериите, според които съдът преценява справедливото обезщетение.
Разбира се, тези критерии никак не са абстрактни и са свързани с тежестта на
увредените обстоятелства, при които са настъпили, интензитета и
продължителността на болките и страданията - в случая чисто
психологически, както и общественото разбиране за нанесените вреди. Има
много важен елемент в конкретния казус: Тези обиди станали ли са широко
обществено достояние – не, не са, това се установи и в процеса. Това би
представлявало предпоставка, мотивираща съда да даде едно по- високо
обезщетение за причинените морални вреди. В заключение само, отново
съобразявайки се с правните теории и съдебната практика, ще кажа, че
обезщетението не би следвало да води до неоснователно обогатяване. То
трябва да бъде в размер такъв, че да регулира вредите, но не да представлява
второ наказание за извършителя под формата на някаква глоба. Това е
мотивирало клиента ми да се обрърне към Вас с жалбата си, пледирайки за
4
справедливо и по-ниско обезщетение. Досежно присъдения размер на
деловодни разноски, в частност адвокатски хонорар, посочили сме в жалбата,
да делото очевидно не е от правна и фактическа сложност, изключително
тежко под формата на признанията на подсъдимия, на фона на изказаните
искания, разкаяния и извинения. Странното е за мене, при повторното
разглеждане от Районен съд – Панагюрище, след връщането на делото,
присъжда сторените съдебно деловодни разноски от първата инстанция при
първоначалното разглеждане и сторените във втората инстанция, което дело
се връща за ново разглеждане при положение, че всъщност предишното
решение на Окръжен съд - Пазарджик е в наша полза. За мен е необяснимо,
защо и на какво основание съдът е присъдил тези разноски. Да неоспоримо е,
че по НОХД №130/2021 г. присъдените съдебно деловодни разноски да
кажем, че са в рамките на разумното по делото. Според мен, това е лично мое
мнение, разбира се, са в рамките на горната част на максимума, но така е
преценил съда. По тези съображения аз ще Ви моля да постановите Вашето
решение, като присъдите едно редуцирано, справедливо обезщетение в полза
на пострадалата, както и да съобразите възраженията ми, досежно сторените
разноски, в частност адвокатските възнаграждения.
Адв. К. /реплика/: Споделям изцяло изречението в пледоарията, която
каза колегата ми, че обезщетението следвало да върне пострадалия от
престъпление в естеството на предишния му емоционален живот. В този
случай претенцията ни за общезщетение трябваше да е многократно по-
висока, според това, което колегата заяви сега в пледоарията си.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия С. И. Ф.: Съгласен съм с
казаното от адвоката. Извинил съм се, наистина съм казал не тези думи -
подобни. Не съм предполагал, че тя е била там, просто исках да говоря с
момчето и се познаваме с него. Единственото което е, че считам, че това е
прекалено завишено, като наказание. Нямам против да бъда наказан и да
платя това, което трябва, но да е наистина нещо реално. Наистина пак,
извинявам се и на него и на семейството му, просто такъв е бил моментът, не
съм бил прав, съжалявам.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия С. И. Ф.: Това е, няма какво друга
5
да кажа, съжалявам.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание, съдът обяви, че ще се произнесе със съдебния си акт в
законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:54 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6