Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 26.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на осми
април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
при секретаря Св. Атанасова и
участието на прокурор Яна Николова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното
от административния съдия АД № 450 по описа за 2020 година на Административен съд –
гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по депозирана
искова молба от З.И - Ш., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, бул. „Симеон Велики“ № 3, представлявано от директора
проф. дн А.А., чрез адв. В. и адв. Б. срещу ДФ „Земеделие“ – ЦУ – Разплащателна
агенция, гр. София, представляван от изп. директор В.Г., с правно основание чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска –
39 172.82лв. и мораторна лихва – 4 722.50 лв.
В исковата молба се сочи, че с Решение за налагане на финансова корекция №
01-2600/7761#14 от 01.08.2019г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София на З.И-Ш.повторно е наложена
финансова корекция по Договор № 27/121/04144 от 29.12.2009г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121
„Модернизиране на селските стопанства“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013г. след прогласяване нищожността на предходно
Решение за налагане на финансова корекция № 01-2600/7761 от 07.02.2018г.,
идентично като мотиви, основание и размер на корекцията, обжалвано в хода на АД
№ 428/2019г. на ШАдмС и прогласено за нищожно с Решение № 11125 от 17.07.2019г.
по АД № 8607/2018г. на ВАС - Четвърто отделение.
Сочи се, че в хода на административното дело и преди произнасяне на съда по
оспорването, ищецът бил уведомен с приложено по делото писмо, без номер, дата и
подпис, че сумата 38699,82лв. главница и сумата 473лв. лихва са прихванати през
м. 10.2019г. от оторизираната за плащане сума в размер на 53571 лв.,
представляваща преходна национална помощ за животни през 2019г. С оглед
идентичността на сумата за главница доверителят счита, че е извършено
прихващане на финансовата корекция, предмет на горното дело, което е било висящо.
Сочи, че с Решение № 13/24.01.2020г. по АД № 428/2019г. на ШАдмС е отменено
Решение за налагане на финансова корекция № 01-260/7761#14 от 01.08.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София на
З.И-Ш.в размер на 38699,82 лв. главница и 473 лв. лихва. С Решение №
13377/28.10.2020г. по АД № 4667/2020г. на ВАС – Четвърто отделение е оставено в
сила Решение № 13/24.01.2020г. по АД № 428/2019г. на ШАдмС.
Ищецът твърди, че действията на ДФ „Земеделие“ са свързани с горепосоченото
прихващане на национална помощ и намира същите за незоконосъобразни, поради
следните съображения – счита, че е налице законова забрана да се осъществява
принудително изпълнение върху целево предоставяни средства от държавния бюджет
на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери,
като в тази посока сочи, че съгласно чл.94 от Закона за държавния бюджет за
2019г. целево предоставените средства от държавния бюджет на нефинансовите
предприятия и чрез предоставени трансфери на общини за субсидии, компенсации и
капиталови трансфери не могат да се използват за обезпечения и за принудително
погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети
лица. С оглед цитираната разпоредба ищецът счита, че тези вземания са
несеквестируеми по смисъла на чл. 444, т.8 от ГПК. Заявява, че се касае за
средства, които имат целеви характер, определен още с подаването на заявление
за подпомагане и тяхното предназначение е да достигнат до земеделския
производител и да бъдат използвани за осъществяваната от него дейност. С оглед
разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 1360/2013 бенефициери на тези плащания са
регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата в
осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата
селскостопанска политика. Ищецът заявява, че разпоредбите имат императивен
характер и тези плащания представляват публично целево финансиране с единствен
овластен да ги получи в пълния им размер бенефициент - земеделския
производител.
С оглед на това счита, че действията на ДФ „Земеделие“, изразяващи се в
незаконосъобразно прихващане на сумата в размер на 38699,82лв. главница и
сумата от 473лв. лихва, се явява вреда за Земеделски институт - Шумен в общ
размер 39172,82 лв., като съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като счита, че фактическият състав на отговорността включва
незаконосъобразен акт, реално претърпяна вреда от такъв акт, причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие. Заявява, че
в случая е налице кумулация на трите законови предпоставки като с оглед всички
изложени съображения е отправено искане до съда да бъде осъден ответникът – ДФ
„Земеделие“ да заплати на З.И - Ш., представляван от директора, обезщетение за
причинени имуществени вреди за сумата от 39172,82лв. и мораторна лихва за
времето от 01.10.2019г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на
4722,50лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
Претендира присъждане на
направените по настоящото дело разноски.
В съдебно заседание се
представлява от адв. В. и адв. Б., ШАК, които поддържат исковата претенция.
Ответната страна – в
писмено становище оспорва исковата молба. Не претендира разноски по делото.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
основателност на исковата молба.
Шуменският
административен съд, като прецени предпоставките за допустимост и основателност
на исковата молба, с която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и
доводите на страните приема следното:
Въз основа на предявения
иск съдът приема, че З.И - Ш., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. „Симеон Велики“ № 3,
представлявано от директора проф. дн А.А., чрез адв. В. и адв. Б., че е сезиран
с иск по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ срещу ДФ „Земеделие“ – ЦУ – Разплащателна
агенция, гр. София, представляван от изп. директор В.Г. е за обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер 39 172.82лв. и мораторна
лихва – 4 722.50 лв., съставляващи: незаконосъобразно прихващане на сумата в размер на 38699,82лв. главница и
сумата от 473лв. лихва, в общ размер 39172,82 лв.
С исковата молба се
твърди, че посочените вреди са претърпени от ищеца в резултат на постановено Решение № 13/24.01.2020г. по АД № 428/2019г. на ШАдмС, с което е отменено
Решение за налагане на финансова корекция № 01-260/7761#14 от 01.08.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София на
З.И-Ш.в размер на 38699,82 лв. главница и 473 лв. лихва. С Решение №
13377/28.10.2020г. по АД № 4667/2020г. на ВАС – Четвърто отделение е оставено в
сила Решение № 13/24.01.2020г. по АД № 428/2019г. на ШАдмС.
Сочи, че с решение № 72/16.05.2018 г., постановено по АД №68/2018 г. по
описа на ШАС е отменено по жалба на Експериментална
база-Държавно предприятие към Институт по земеделие - Шумен със седалище и
адрес на управление с. Царев брод, общ. Шумен, представлявано от директора доц.
д-р К.С.С., чрез адв. Л.В. Решение №01-2600/7761/07.02.2018 г. за налагане
на финансова корекция по Договор №27/121/04144 от 29.12.2010 г. за предоставяне
на финансова помощ по мярка 121 от ПРСР /2007-2013 г./ на Изп. директор на ДФ
„Земеделие“ гр. София, с което е наложена финансова
корекция за сума в размер на 38 699.82 лв. без ДДС, представляваща 10 % от
стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи
по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на
селскостопанска техника за нуждите на Експериментална база – ДП към институт по
земеделие – Шумен, в две обособени позиции, както следва: Първа позиция:
Система от съоръжения за сепариране и съхранение на оборски тор; Втора позиция:
Машини за транспортиране и разхвърляне на оборска тор“.
С решение №11125/17.07.2019 г. по АД №8607/2018 г. на ВАС горецитираното
съдебно решение е отменено, като е прогласена нищожността на Решение
№01-2600/7761/07.02.2018 г. за налагане на финансова корекция.
При разгледжането му по
същество съдът приема следното:
В производството по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ се разглеждат искове на граждани и юридически лица срещу държавата
и общините за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод
административна дейност. Целта на закона е да защити лицата от недобросъвестно
и незаконосъобразно осъществяване на правомощия на служители и органи на държавната
и общинска администрация, когато от това са произтекли вреди. За да възникне
правото на обезщетение за вреди и за да се ангажира имуществената отговорност
на ответника по чл.205 от АПК, е необходимо кумулативното осъществяване на
следните предпоставки на фактическия състав: незаконосъобразен акт, отменен по
съответния ред; нанесена вреда на физическо или юридическо лице; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите
вреди.
Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като
разпоредбата на чл.144 от с.к. гласи, че за неуредените в дял ІІ от АПК
въпроси, се прилагат правилата на ГПК. В случая е приложима разпоредбата на
чл.154, ал.1 от ГПК, съгласно която всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания и възражения. Това основно правило за
разпределение тежестта на доказване означава, че всяка страна е длъжна да
докаже тези юридически факти, от осъществяването на които черпи изгодни за себе
си правни последици. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже
наличието на кумулативно предвидените предпоставки, обуславящи отговорността на
ответната страна, както и размерът на претендираните вреди. От приложените
писмени доказателства е видно, че при изпълнение на административна дейност административен
орган от ДФЗ е издал незаконен акт – Решение №
13/24.01.2020г. по АД № 428/2019г. на ШАдмС, като въз основа на писмо вх. №
62-17/12.11.2019 г. ищецът е уведомен за прихванати суми през м. 10.2019 г. в
размер на 38699,82лв. главница и сумата от 473лв. лихва, в
общ размер 39172,82 лв.
Спорен е въпросът дали
ищецът е претърпял вреди и дали същите са пряка и непосредствена последица от
този акт. Във всички случаи наличието на вреда е част от предмета на доказване
и наличието на вреди не се счита за безспорно установен факт. Липсва законова
презумпция, че вредоносният резултат настъпва с издаването, респективно
изпълнение на незаконосъбразния акт. Доколкото настъпването на този резултат е
елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на ищеца е с
пълно и главно доказване да установи по делото, че в резултат на отменения акт
е настъпил твърденият вредоносен резултат.
Събраните по делото
доказателства безспорно установяват наличие на
първата предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на
ответника, а именно - отмяната на незаконосъобразен административен акт.
Налице е решение за налагане на финансова корекция № 01-260/7761#14 от 01.08.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София,
отменено с Решение № 13/24.01.2020г. по АД № 428/2019г. на ШАдмС, потвърдено с Решение
№ 13377/28.10.2020г. по АД № 4667/2020г. на ВАС – Четвърто отделение е оставено
в сила Решение № 13/24.01.2020г. по АД № 428/2019г. на ШАдмС. С предходно
решение № 72/16.05.2018 г., постановено по АД №68/2018 г. по описа на ШАС е
отменено Решение №01-2600/7761/07.02.2018 г. за налагане на
финансова корекция по Договор №27/121/04144 от 29.12.2010 г. за предоставяне на
финансова помощ по мярка 121 от ПРСР /2007-2013 г./ на Изп. директор на ДФ
„Земеделие“ гр. София, което с решение №11125/17.07.2019 г. по
АД №8607/2018 г. на ВАС е отменено, като е прогласена нищожността на Решение
№01-2600/7761/07.02.2018 г. за налагане на финансова корекция.
Претенцията на ищеца е за
претърпени имуществени вреди в размер на на 38699,82лв. главница
и сумата от 473лв. лихва, в общ размер 39172,82 лв., съставляващи незаконосъобразно прихващане на национална помощ през м. 10.2019 г. по Договор №27/121/04144
от 29.12.2010 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка 121 от ПРСР
/2007-2013 г./, за което е бил уведомен с писмо вх. № 62-17/12.11.2019 г., както и
мораторна лихва в размер на 4722.88 лв.
Съдът намира за
неоснователна претенцията на ищеца за репариране на имуществени вреди в размер
на 39172,82 лв., както и мораторна лихва в размер на 4722.88 лв., представляващи
неоснователно получени от ДФ „Земеделие“ гр. София суми за прихващане на задължения.
От приложените по делото
доказателства съдът приема, че действително е извършено прихващане от предходна
национална помощ за животни 2019 г. в размер на 39172,82 лв. с решение за налагане на финансова корекция
№ 01-260/7761#14 от 01.08.2019г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, отменено с Решение № 13/24.01.2020г. по АД №
428/2019г. на ШАдмС, потвърдено с Решение № 13377/28.10.2020г. по АД №
4667/2020г. на ВАС – Четвърто отделение е оставено в сила Решение №
13/24.01.2020г. по АД № 428/2019г. на ШАдмС. Също така с предходно решение №
72/16.05.2018 г., постановено по АД №68/2018 г. по описа на ШАС е отменено Решение
№01-2600/7761/07.02.2018 г. за налагане на финансова корекция по Договор
№27/121/04144 от 29.12.2010 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка 121
от ПРСР /2007-2013 г./ на Изп. директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, което с решение №11125/17.07.2019 г. по АД №8607/2018 г. на ВАС е отменено, като е
прогласена нищожността на Решение №01-2600/7761/07.02.2018 г. за налагане
на финансова корекция.
Доколкото се касае за
неоснователно прихваната сума, същата не съставлява имуществена вреда,
подлежаща на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. По отношение на тези вреди е
неприложим ЗОДОВ, тъй като в друг специален закон е предвиден ред за
обезщетение. Съгласно чл.128, ал.1, пр.1 от ДОПК недължимо платени или събрани
суми за данъци се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми
публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Процедурата
по прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми е
разписана в разпоредбата на чл.129 от ДОПК и същата е изцяло приложима по
отношение на прихващане на суми по реда на ЗУСЕСИФ, които съгласно чл.75 ал.2
от същия закон са публични вземания по чл. 162, ал.
2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В случая видно е, че след
влизане в сила на с решение №11125/17.07.2019 г. по
АД №8607/2018 г. на ВАС, с което е прогласена
нищожността на Решение №01-2600/7761/07.02.2018 г. за налагане
на финансова корекция, с писмо вх. № 62-17/12.11.2019 г. на изп. директор на ДФЗ е извършено
прихващане през м. октомври 2019 г. на суми от предходна национална помощ за
животни 2019 г., като по делото липсват данни за искане за възстановяване на
сумите. Решение за налагане на финансова корекция № 01-260/7761#14 от 01.08.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София,
отменено с Решение № 13/24.01.2020г. по АД № 428/2019г. на ШАдмС, потвърдено с Решение
№ 13377/28.10.2020г. по АД № 4667/2020г. на ВАС – Четвърто отделение.
Цитираните две решения за налагане на финасова корекция обективират
идентични по вид и размер вземания.
Следва да се посочи, че постановените
в производството по чл.129 от ДОПК актове подлежат на оспорване, включително и
пред съд в производство, различно от настоящото. Въз основа на изложеното и
предвид наличието на друг специален ред за възстановяване на недължимо събрани
суми чрез прихващане, съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца
ответната страна да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпени
имуществени вреди в в общ размер 39172,82 лв., съставляващи незаконосъобразно прихващане на национална помощ през м. 10.2019 г. по Договор №27/121/04144
от 29.12.2010 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка 121 от ПРСР
/2007-2013 г./.
Освен това, както беше отбелязано вече по-горе, за да възникне правото на
обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и за да бъде ангажирана отговорността на ответника е
необходимо ищецът да докаже кумулативното осъществяване на следните елементи на
фактическия състав: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва
реално причинени щети и пропуснати ползи, незаконосъобразен акт,
незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, вредата трябва да е настъпила в резултат на
незаконосъобразния акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, вредата да е настъпила при или по повод
изпълнение на административна дейност и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и бездействие и
настъпилата вреда. Действително, в процесния случай от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че с писмо вх. № 62-17/12.11.2019 г. на изп.
директор на ДФЗ е ищецът е бил уведомен за извършено прихващане през м.
октомври 2019 г. на суми от предходна национална помощ за животни 2019 г. по Договор №27/121/04144 от 29.12.2010 г. за предоставяне
на финансова помощ по мярка 121 от ПРСР /2007-2013 г./. Към момента на
извършване на прихващането е
прогласена нищожността на Решение
№01-2600/7761/07.02.2018 г. за налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, т. е. налице е нищожен
административен акт, който е един от елементите на фактическия състав на
отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
За да се ангажира обаче тази отговорност в настоящото производство по
отношение на ответника следва да се установят всички елементи от този фактически
състав. Наличието на нищожен административен акт не е достатъчно основание, за
да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан. Изисква се наличие и
доказване и на останалите елементи на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: вредни последици от този акт и причинна връзка
между тях.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява в процесния
случай, че този фактически състав, с всичките му елементи, не е налице, тъй
като ищецът не доказва в настоящото производство наличието на пряка и
непосредствена причинна връзка между прогласеното за нищожно Решение
№01-2600/7761/07.02.2018 г. за налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София , нито досежно отмененото
като незаконосъобразно решение за налагане на финансова корекция № 01-260/7761#14 от 01.08.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София по
договор по Договор №27/121/04144 от 29.12.2010 г. за предоставяне
на финансова помощ по мярка 121 от ПРСР /2007-2013 г./.
Регламентирана отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или
бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод
изпълнението на административна дейност. На обезщетение подлежат действително
настъпилите вреди, които обаче са в пряка причинна връзка с отменения
незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. В
процесния случай, претърпените вреди не са пряка и непосредствена последица от прогласеното
за нищожно Решение №01-2600/7761/07.02.2018 г. за налагане на
финансова корекция на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.
София, нито от издаденото и впоследствие отменено като незаконосъобразно решение за налагане на финансова корекция № 01-260/7761#14 от 01.08.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София.
Следователно, те не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4,
във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В производството пред настоящата инстанция по никакъв начин
не се доказа, че претърпените вреди, изразяващи се в прихванати средства общо в
размер на 39172,82 лв.,, представляващи прихващане на национална помощ през м. 10.2019 г. по
Договор №27/121/04144 от 29.12.2010 г. за предоставяне на финансова помощ по
мярка 121 от ПРСР /2007-2013 г., са претърпени именно от нищожното
или незаконосъобразно решение, представляващи акт по чл. 73, ал. 1 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове /ЗУСЕСИФ/. Действително, с отмененото от съда решение, в
съответствие с чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ, се определя по основание и размер финансовата корекция, но
възстановяването на съответните финансови средства, произтичащи от договорните
правоотношения между страните в настоящото съдебно производство.
В процесния случай вредите – вземанията, които се претендират не са
обусловени от отменения административен акт – решение за налагане на финансова
корекция, а са такива, които са били дължими на основание съществуващия между
страните административен договор по чл. 37, ал. 3 от
ЗУСЕСИФ. Именно от клаузите на сключения административен договор №27/121/04144
от 29.12.2010 г. е следвало задължението на ищеца за възстановяване
на средствата в размер на общо 39172,82 лв.
Поради това настоящата инстанция не определя претендираните вредите като
преки и непосредствени от административен акт. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във всички случай неизменно изисква за приложимостта си
претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица от отменения като
незаконосъобразен административен акт. Причинната връзка между противоправното
поведение и вредата, като факт от действителността, трябва да бъде доказана във
всеки конкретен казус, като това доказване е в тежест на ищеца.
В тази връзка следва да се има предвид, че за да се претендира успешно
обезщетение за имуществени вреди при исковете по чл. 203 от АПК
във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ тежестта на доказване е на ищеца по делото, който в настоящото
производство не се справи с предоставената му по закон доказателствена тежест и
не ангажира каквито и да било доказателства, от които по безспорен начин да
следва, че настъпилите за ищеца вреди са именно пряка и непосредствена
последица от отменения административен акт на ответника.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е
възникнало субективното право да претендира обезщетение за имуществени вреди,
причинени от незаконосъобразен административен акт и предявената от него искова
претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, се
явява недоказана и неоснователна.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на З.И - Ш., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, бул. „Симеон Велики“ № 3, представлявано от директора
проф. дн А.А., чрез адв. В. и адв. Б. срещу ДФ „Земеделие“ – ЦУ – Разплащателна
агенция, гр. София, представляван от изп. директор В.Г., с правно основание чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ с искане за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в
размер на– 39 172.82лв. и мораторна лихва – 4 722.50 лв. 188 693. 44
лева от незаконосъобразен административен акт.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България - гр.София в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: