РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Перник, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – П.***, в открито
съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
При секретаря Емилия Владимирова, като разгледа административно дело № 311/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 – чл.178 от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР.
Образувано
е по Жалба вх. № 2276/05.07.2021 г., подадена от К.И.В. с ЕГН **********
– мл. автоконтрольор I-ва степен
в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР – П.***, чрез адв. И.М. ***,
срещу Заповед рег. № 313з-997/25.06.2021 г. на директора на ОДМВР – П.***, с
която на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.12 и
ал.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от 1 /една/ година, считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбоподателят
счита процесния административен акт за необоснован и незаконосъобразен. Навежда
доводи за издаването на същия в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Оспорва възприетите от
административния орган фактически констатации и твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение на служебната дисциплина. Моли съда да отмени заповедта и да му присъди направените по делото
разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят се представлява от адв. М., която поддържа жалбата и допълва
доводите в нея. Потвърждава искането за отмяна на оспорената заповед. Представя
писмени бележки и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В
проведеното съдебно заседание, ответникът – директорът на ОДМВР – П.***, не се
явява. Представлява се от главен юрисконсулт З.В.***. Последната изразява становище за неоснователност на оспорването по подробно изложени
съображения и моли съда да го отхвърли. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – П.***, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че
жалбоподателят К.И.В. с ЕГН ********** е младши автоконтрольор I-ва степен в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР – П.***, включително и към момента на издаване на оспорената заповед.
Изискванията за заемане
на длъжността, основните задължения, организационни връзки и взаимоотношения са
посочени в Типова длъжностна характеристика, с която служителят се е запознал
на 10.02.2020 г., видно от саморъчно направеното отбелязване и положен подпис
върху нея.
С Писмо рег. № 7855р-1275/2021
г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, адресирано до директора
на ОДМВР – П.***, са постъпили данни за евентуално извършени нарушения от
служители на ОДМВР – П.*** на разпоредбите на Инструкция 8121з-533/2015 г. за
реда и условията на носене на служебно оръжие от държавните служители на МВР и
чл.87 от ЗМВР. Сочело се, че при преглед на видеофайлове, съдържащи
видеоинформация от камерите, монтирани в служебен автомобил „***“ с рег. № ***,
числящ се на ОДМВР – П.***, се виждало, че водачът на автомобила зарежда и
стреля със служебно оръжие по диво животно през отвора за стъклото на предна
дясна врата.
Със Заповед рег. №
313з-312/18.02.2021 г. директорът на ОДМВР – П.*** образувал проверка на
данните в горепосоченото писмо. Определен е състава на комисията, предмета на
проверката и срока на завършването й.
В хода на проверката били предоставени
и прегледани 39 файла, за чието снемане е изготвен Протокол рег. №
313р-3268/11.03.2021 г. Установено е, че те съдържат видеоинформация от АИС
ВОДПК за времето от 13:03 ч. до 13:20 ч. на 29.01.2021 г. от камери 01, 02 и
03, монтирани в служебен автомобил „***“ с рег. № ***, числящ се на ОДМВР – П.***.
От сектор ПП в отдел ОП при ОДМВР – П.*** са предоставени копия от ежедневната
ведомост и от проведен инструктаж на служителите от сектора. Установено е, че в
наряд като АП 153 със служебен автомобил „***“ с рег. № *** за времето от 08:00
ч. до 20:00 ч. са назначени мл.инспектор Ц.В.Б.*** и мл.инспектор
К.И.В. –
младши автоконтрольори в сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР – П.***. Към материалите
е приобщен диск, съдържащ видеозаписи от камера на АИС ВОДПК, намираща се в
посочения служебен автомобил. Назначена е и видео-техническа експертиза, а
изготвената Експертна справка № 42/18.03.2021 г. /рег. № 313р-4298/19.03.2021
г./ е приложена към дисциплинарната преписка. Изискани са обяснения от
полицейския служител С.Н.П.***, от жалбоподателя мл.инспектор К.В. Б. и от
мл.инспектор Ц.В.Б.***.
Резултатите от проверката са
изложени в Справка № 313р-4069/16.03.2021 г. по описа на ОДМВР – П.***. Във
връзка с данните в нея директорът на ОДМВР – П.*** е издал Заповед рег. №
313з-466/22.03.3021 г. С нея е конкретизиран предмета на проверката и е удължен
срока за извършването й. В изпълнение на указанията в нея, допълнително са
изискани сведения от мл.инспектор К.И.В. и мл.инспектор Ц.В.Б.***. Такива са дадени на
31.03.2021 г.
Към дисциплинарната преписка
са приобщени документи, представени от сектор ПП при ОДМВР – П.***: заверени
копия от приложения към Инструкция № 8121з-749/2014 г. за организацията по
дейностите по контрол на пътното движение за дата 29.01.2021 г., ежедневната
форма на отчет към пр. № 11 към чл.75,
ал.2, т.1 и график за провеждане на инструктаж и отвод на нарядите. Изискани
са и са приложени и документи, представени от сектор КАПО и ЧР към отдел
„Административен“ при ОДМВР – П.***: кадрови справки, длъжностни характеристики
и протоколи за запознаване с тях на служителите Ц.Б.***и К.И.. Видно от протоколите,
на двамата служители не са налагани дисциплинарни наказания; мл.инспектор К.В.
е награден с колективна парична награда през 2005 г., два пъти с „писмена
похвала“ – през 2018 и 2019 г. и два пъти с индивидуална парична награда през
2020 г., а мл.инспектор Ц.Б.***е награждаван пет пъти с „писмена похвала“ –
през 2003, 2004, 2014, 2017 и 2018 г., индивидуална парична награда от 650 лв.
във връзка с извънредното положение по повод пандемията Ковид-19 през м.април
2020 г.;
Данните и резултатите от
проверката са изложени в Обобщена справка рег. № 313р-6561/29.04.2021 г. В нея
са описани извършените действия на дисциплинарноразследващия орган, събраните
доказателства, направения анализ на същите, възприетите факти и обстоятелства.
Формирани са изводи и е направено предложение на мл.инспектор К.И.В. да бъде
наложено дисциплинарно наказание на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР
„порицание за срок от шест месеца до една година“ за извършено дисциплинарно
нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, а на мл.инспектор Ц.В.Б.***,
за извършено нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР „неспазване на
служебните правомощия“ да бъде наложено дисциплинарно наказание на основание
чл.200, ал.1, т.2, предл.1-во от ЗМВР „порицание за срок от шест месеца до една
година“.
Въз основа на събраните
доказателства, дисциплинарната комисия е възприела следната фактическа
обстановка: на 29.01.2021 г. младши автоконтрольорите от сектор ПП в отдел ОП
при ОДМВР – П.*** К.И.В. и Ц.В.Б.*** били на работа в наряд като АП 153 със
служебен автомобил „***“ с рег. № *** за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч. Водач
на автомобила бил Ц. Б.. В 13:14 ч. автомобилът се намирал на път II-63, в местността „***“,
в околностите на гр. Т. и се движел към гр. Б.***. В 13:14:36 ч. вече бил на
разклона за с. Е.***. В този момент жалбоподателят В. посочил с ръка нещо пред
колата. От записа на предната камера на автомобила се виждало, че това е
животно, което се намирало вдясно от пътното платно и с подскок напуснало
полезрението на камерата, отивайки надясно встрани от пътя. Автомобилът спрял
на мястото, на което се наблюдавало животното в 13:14:48 ч., стъклото на
предната дясна врата се спуснало и водачът му Ц.В.Б.*** извадил от кобура
пистолет „***“, спуснал предпазителя, вкарал патрон в цевта. В този момент
седящият до него В. се дръпнал встрани и назад, а Б. ***произвел изстрел в
посоката, в която се наблюдавало животното, след което прибрал пистолета. На
записите се виждало, че двамата слизат от автомобила, вдигат задния капак и
напускат полезрението на камерите за времето от 13:15:39 ч. до 13:19:13 ч.
/т.е. за около пет минути/, след което се качват обратно в службния автомобил.
Жалбоподателят, в дадените
писмени обяснения, не отрича, че на посочената дата, място и час, заедно с
мл.автоконтрольор са изпълнявали служебните си задължения като АП 153.
Пътувайки в в района на гр. Трън, близо до разклона за с. Е.***, в близост до
пътя видял животно, което оприличил на чакал и го показал на колегата си.
Последният управлявал служебния автомобил „***“ с рег. № ***, но виждайки
животното спрял колата, извадил от кобура пистолет „***“ и въпреки
предупреждението на жалбоподателя произвел изстрел по посока на животното.
Реакцията на Б.*** била много бърза и В. не успял да предотврати действието.
Веднага след случилото се той укорил Б.*** и изразил недоволството си, а
последният го уверил, че незабавно ще докладва за това по служебен ред. Предвид
наличната в автомобила система за видеонаблюдение, жалбоподателят предположил,
че ръководителите вече са уведомени и не подал докладна записка или друг
сигнал.
Въз основа на събраните
доказателства комисията счела, че мл.инспектор Ц.В.Б.***, с действието си е
използвал служебното си оръжие без това да е абсолютно необходимо и така е
извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР -
„неспазване на служебните задължения“, във връзка с чл.87 от ЗМВР –
„Полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно
необходимо: 1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие; 2. при
освобождаване на заложници и отвлечени лица; 3. след предупреждение при
задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако
то оказва съпротива или се опитва да избяга; 4. След предупреждение за
предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено
престъпление от общ характер; 5. При вземане на мерки за осигуряване на лична
безопасност“.
Относно поведението на
жалбоподателя К.И.В. комисията приела, че с решението си да не докладва на
прекия си ръководител за неетичното и опасно поведение на Ц. Б.***, същият е
извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР –
„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР“ във връзка с Глава II, Раздел V, т.70, предл.1 от
Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР, утвърден със Заповед №
8121з-348/12.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи – „Държавен служител,
който е станал свидетел на неетично или опасно поведение, на насилие, нехуманно
или обидно отношение към което и да е лице от страна на друг държавен служител,
предприема действия за прекратяването им и докладва на ръководителя си
независимо от положението в йерархията на извършителя на подобни действия.
На 05.05.2021 г.
жалбоподателят се е запознал с Обобщена справка рег. № 313р-6561/29.04.2021 г.
и правото си да даде допълнителни възражения в 24-часов срок. Удостоверил това
със собственоръчно изписан текст и подпис.
С Покана за изслушване и даване на
писмени обяснения рег. № 313р-7582/26.05.2021 г. директорът на ОДМВР - П.*** поканил мл.инспектор В. да
даде писмени обяснения в срок до
24 часа.
Поканата е връчена на 28.05.2021 г., в 09:10
ч., но обяснения не са дадени. В 08:30 ч. на 16.06.2021 г. на жалбоподателя е
връчена нова покана – Покана за изслушване
и даване на писмени обяснения рег. № 313р-8643/15.06.2021 г. На следващия ден е издаден
Протокол рег. № 313р-8772/17.06.2021 г., в който е отразено, че след извършена
проверка в 11:00 ч. на 17.06.2021 г. в информационната система на МВР – ЦАИСДО,
не са установени регистрирани писмени обяснения/възражения от страна на младши
инспектор К.И.В., което директорът на ОДМВР – П.*** е приел за отказ от страна
на служителя да се възползва от правото си да даде допълнителни обяснения или
възражения по зависещи от него причини.
При горните данни и на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.12 и ал.2 от ЗМВР
и чл.204, т.3 от ЗМВР, с процесната Заповед № 313з-997/25.06.2021 г.,
директорът на ОДМВР – П.*** е наложил на К.И.В., в качеството му на младши инспектор – младши
автоконтрольор в сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР – П.***, дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
една година, считано от датата на връчване на заповедта, затова че на
29.01.2021 г., около 13:15 ч., на път II-63, в околностите на
гр. Трън, в местността „Секирица“, с посока на движение към гр. Б.***, преди
разклона за с. Е.***, е станал свидетел на неетично и опасно поведение от
страна на колегата му младши инспектор Ц.В.Б.***, който в нарушение на
служебните му правомощия след сваляне на стъклото на предна дясна врата на
купето на автомобила е произвел изстрел със служебното си оръжие – пистолет „***“
в посоката на оттегляне на диво животно, в качеството си на старши на наряда не
е предприел действия, за да предотврати стрелбата и не е докладвал на
ръководителя си /началника на група ОДПКПД в сектор ПП при ОДМВР – П.***/ за
нея. Това деяние е квалифицирано като нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР –
„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР“, вр. с Глава Втора, Раздел Пети, т.69, предл.1 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед рег. №
8121з-348/12.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи – „Държавен служител,
който е станал свидетел на неетично или опасно поведение, на насилие, нехуманно
или обидно отношение към което и да е лице от страна на друг държавен служител,
предприема действия за прекратяването им и докладва на ръководителя си
независимо от положението в йерархията на извършителя на подобни действия“.
Заповедта е връчена на жалбоподателя лично, срещу подпис, на 28.06.2021 г. Срещу нея е подадена Жалба вх. № 2276/05.07.2021 г., по която е образувано настоящото производство.
В хода на съдебното следствие от страна на жалбоподателя са
представени две фотоснимки на два пистолета от марка „***“ като разликата между
тях се изразява в различния им номер. И двата са притежание на мл.инспектор
Цветан Б.***.
При така установените факти, настоящият
състав на Административен съд – П.***, като извърши цялостна проверка по реда
на чл.168, ал.1 от АПК за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, по която е
образувано делото, е подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, от лице по чл. 147, ал.1 от АПК, чиито законни права
и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на пряк
съдебен контрол на основание чл.211 от ЗМВР, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.204, т.3
от ЗМВР, компетентен да издаде заповед за дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.1 – 3 /в конкретния случай: чл.197, ал.1, т.3/ срещу него е
ръководителят на структурата по чл.37 от същия закон, който в случая е
директорът на ОДМВР – П.***. Това е и издателят на оспорения административен акт и същият отговаря на изискването за материална и териториална
компетентност.
Процесната заповед е обективирана е в изискуемата съгласно чл.204 от ЗМВР
писмена форма, с реквизити и съдържание, посочени в
чл.210, ал.1 от ЗМВР. В нея са индивидуализирани извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му
квалификация.
Мотивирана е и са обсъдени доказателствата,
въз основа на които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е
дисциплинарното наказание и основанието за налагането му. Посочен е срокът за
обжалване и пред кой орган.
Дисциплинарната отговорност е реализирана в
сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР. С оглед датата на установяване на
нарушението
/предвид данните в Справка рег.
№ 313р-6561/29.04.2021 г./ и неговото извършване на 29.01.2021 г., то оспорената Заповед № 313з-995/25.06.2021
г. се явява издадена не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Спазен е редът за провеждане на дисциплинарното производство, уреден в чл.205 и сл. от ЗМВР.
Проверката по случая е назначена след постъпването на данни за евентуално
извършени нарушения от служители на ОДМВР – П.*** със заповед на директора на
ОДМВР – П.*** с рег. № 313з-312/18.02.2021 г., с която е определен състава на
комисията и срока на завършването.
Констатациите на комисията са
обективирани в Обобщена справка рег. № 313р-6561/29.04.2021 г. и е предложено на дисциплинарнонаказващият
орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание порицание. В съответствие с чл.206, ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е
дал възможност на привлечения към дисциплинарна отговорност служител да направи обяснения. Последният не се е възползвал
от правото си и не е представил такива в определения срок.
С оглед на горното, съдът
намира, че са спазени правилата
за провеждане на дисциплинарното производство и не е налице нарушение по
чл.146, т.3 от АПК, представляващо основание за отмяна на заповедта, с която то
е приключило.
Относно приложението на
материалния закон и съответствието с неговата цел, съдът намира следното:
Оспореният административен акт е издаден на
основание
чл.194 от ЗМВР. За деяние, което дисциплинарнонаказващият орган е квалифицирал
като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.1
и ал.2, т.4 и чл.200, ал.1, т.12
от ЗМВР на жалбоподателя е наложено наказание, предвидено в разпоредбата на
чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР – порицание, чиято продължителност е съобразена с
правилото на чл.200, ал.2 от ЗМВР – за срок от шест месеца до една година.
Прието е, че дисциплинарното
нарушение - неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, се изразява в нарушение на разпоредбата на т.69, предл.1 от
Етичния кодекс, според която: „Държавен служител, който е станал свидетел на
неетично или опасно поведение, на насилие, нехуманно или обидно отношение към
което и да е лице от страна на друг държавен служител, предприема действия за
прекратяването им и докладва на ръководителя си независимо от положението в
йерархията на извършителя на подобни действия“.
Според съдебния състав,
посочването на приетата за нарушена разпоредба и механичното пренасяне на
текста й в обстоятелствената част на оспорения акт не изпълва изискванията за
мотивираност на същия. Това е така, защото от така описанието на деянието не
може да се направи извод в какво се изразява неетичното поведение, на което
жалбоподателят е станал свидетел, за да се твърди, че е следвало да предприеме
действия за неговото прекратяване, а от друга страна не става ясно какво точно
деяние е следвало да докладва.
Дисциплинарното обвинение не
може да почива на предположения и догадки. Описанието на деянието и
обстоятелствата, при които е извършено, както и събирането на относими и
надлежни доказателства, е от съществено значение, за да се даде отговор на
въпроса съставлява ли деянието дисциплинарно нарушение и ако е така – то да
бъде правилно квалифицирано и на тази основа да бъде определена нарушената
законова разпоредба. ДНО дължи да изложи ясно и недвусмислено установената
фактическа обстановка, но също така описанието на деянието следва да изпълва
конкретен състав на дисциплинарно нарушение.
Горното води до извода за
неправилно приложение на материалния закон, тъй като не са събрани сигурни и
убедителни доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му
дисциплинарно нарушение, за да понесе отговорност за него. Налице е несъответствие между установените в
дисциплинарното производство факти и правния извод на дисциплинарнонаказващия орган
за квалифицирането им като неспазване правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители.
Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и като такава, на основание чл.172, ал.2 от АПК, във вр.
с чл.211 от ЗМВР, следва да се отмени.
С оглед на
горния извод относно изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в размер на 810,00 лв.
/осемстотин и десет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 800,00 лв. /осемстотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
Заповед рег. № 313з-997/25.06.2021 г., издадена от директора на ОДМВР – П.***,
с която на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.12 и
ал.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР на К.И.В. с ЕГН ********** – мл. автоконтрольор
I-ва степен в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР – П.***, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година, считано от
датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА ОДМВР – П.***, със седалище и адрес на управление гр. П.***,
ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.В. с ЕГН **********
направените
по делото съдебни разноски в размер на 810,00 лв. /осемстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.211, изр.3-то от ЗМВР, не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ:/П/