Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание
на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретар Виктория Иванова, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 7767 по описа за 2019г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна
жалба на ответника Б.Х.М.А., чрез назначения му от съда особен представител
адв. Т.З.М. от САК, с която се обжалва решение № 39935 от 14.02.2019г. по гр.
дело № 5565/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, с което е прекратен гражданския
брак, като дълбоко и непоправимо разстроен. В жалбата са изложени съображения
за неправилност и необоснованост на решението. Въззивникът счита, че липсват
доказателства бракът да е дълбоко и непоправимо разстроен. Не са заявени
доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли да се отмени
обжалваното решение и бъде постановено друго, с което бракът да бъде запазен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна А.Ч.Г., чрез
представителя си по пълномощие – адв. Д.В.И. от САК, с който оспорва изложеното
в жалбата и моли първоинстанционното решение в да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Не сочи доказателства. Страните не претендират разноски пред
въззивната инстанция. Във въззивното
производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
С решението по гр. дело № 5565/2018 г. на
СРС, ІІІ ГО, 89 състав, съдът е прекратил с развод гражданския брак между А.Ч.Г.
и Б.Х.М.А., като дълбоко и непоправимо разстроен. Осъдил е страните да заплатят
на СРС 50 лева държавна такса при решаване на делото.
За да постанови решението си в обжалваната
част, първостепенният съд е приел за установено от събраните гласни доказателствени
средства – разпита на св. Д.Д., че съпрузите са
фактически разделени от самото сключване на брака и са били заедно за по
няколко дни епизодично и не поддържат никакви контакти, поради което бракът им
съществува само формално. От брака няма родени деца.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса не е внесена,
тъй като особения представител е освободен от внасянето й на основание чл. 83,
ал. 1, т. 5 от ГПК. По
изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено
е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Софийският
градски съд приема, че във въззивната жалба няма наведени доводи за
неправилност на обжалваното решение. Жалбата е бланкетна,
тъй като не са посочени конкретни нарушения от първостепенния съд.
При
постановяване на първоинстанционното решение не се установи да са нарушени
императивни материалноправни норми, а от брака на
страните нямат ненавършили пълнолетие деца. Следва да се отбележи, че районният
съд правилно е основал решението си на показанията на свидетеля Д.С.Д.. От
показанията се установява, че страните са в продължителна фактическа раздяла,
която продължава от 2016г. и е прекъснала духовните, физическите и
икономическите връзки между съпрузите. Съпружеската фактическа раздяла е
разрушила напълно и необратимо брачните отношения, което е основание да се
приеме от съда извод, че гражданският брак между А.Ч.Г. и Б.Х.М.А. е дълбоко и
непоправимо разстроен, респ. следва да се прекрати с развод.
Първоинстанционното
решение е правилно и като такова следва да се потвърди.
По
разноските:
Страните не
претендират разноски във въззивното производство и
съдът не дължи произнасяне.
Доколкото
жалбоподателят е освободен от внасянето на държавна такса на основание чл. 83,
ал.1, т. 5 от ГПК, при образуване на въззивното производство, то същата следва да
бъде събрана с решението по делото. Поради неоснователност на въззивната жалба
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъжда въззивника
Б.Х.М.А. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер от 37.50 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, І въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 39935 от 14.02.2019г. по гр. дело № 5565/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 89 състав.
ОСЪЖДА Б.Х.М.А., роден на ***г. със съдебен адресат адв. Т.З.М. с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „*****, сумата от 37.50 (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 7767/2019г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.