РЕШЕНИЕ
№ 2747
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110119232 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу К.
Х. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9 и 10 ЗПК
/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено спрямо ищеца, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1000,00 лв., представляваща главница
по Договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне
на кредитен лимит овърдрафт по разплащателна сметка № 006CC-R-
000791/08.08.2008 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2023 г.-
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда до изплащане на
вземането, сумата от 2 320,06 лв., представляваща договорна лихва за период
от 19.03.2014 г. до 05.06.2023 г., сумата от 1,92 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 06.06.2023 г. до 11.06.2023 г., сумата 60,00 лв.,
представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост
чрез ЧСИ, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 38216/2023 г. по описа на СРС, 76
с-в.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили посочения договор при
общи условия и че по силата на договора му е отпуснал банков кредит във вид
на овърдрафт в размер до 1 000 лв., като срокът на договора е удължаван
автоматично всеки път в съответствие с общите условия.
Посочва, че съгласно т. 7 от Договора, при непогасяване на пълния
размер на дебитното салдо след изтичане на първите 3 отчетни периода се
1
начислявала годишна лихва в размер на 16 % за дебитните салда, формирани в
резултат от ПОС трансакции, и 18 % за всички останали дебитни салда по
сметката.
Сочи, че съгласно т. 8 от Договора, при непогасяване до датата на
падежа на съответния отчетен период на минималната погасителна вноска или
при надвишаване на разрешения кредитен лимит, кредитополучателят
трябвало да заплаща върху непогасената част от минималната погасителна
вноска, респ. върху надвишението по разполагаемия кредитен лимит,
наказателна лихва за дните на просрочие в размер на договорения лихвен
процент плюс надбавка в размер на 12 %.
Излага, че кредитът е усвояван по банковата сметка на
кредитополучателя многократно в периода от 11.08.2008 г. до 07.06.2012 г.
Твърди, че длъжникът е извършвал частични погасителни вноски до
2019 г.
Сочи, че кредитът е в просрочие, считано от 19.03.2014 г.
Сочи, че банката има право да обяви овърдрафта за изцяло и
предсрочно изискуем след писмено предизвестие до длъжника, ако той не
извърши което и да е плащане по договора и Общите условия за срок, по-
дълъг от 5 работни дни след изискуемостта на съответното плащане.
Твърди, че с оглед липсата на плащания от страна на длъжника, с
покана, връчена на ответника при отказ на 04.04.2023 г. чрез ЧСИ С.Я.,
длъжникът е поканен в 7-дневен срок от получаването й да изпълни
доброволно задълженията си в пълен размер, като в противен случай банката
ще приеме кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Посочва, че поради
неплащане от ответника в дадения му срок, банката счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем от 06.06.2023 г.
Липсата на погасително плащане мотивирало кредитора да подаде
заявление по чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №
38216/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в. В рамките на производството, в полза
на кредитора били издадени заповед за незабавно изпълнение №
25637/28.08.2023 г. и изпълнителен лист от същата дата.
С оглед подаденото в срок възражение от длъжника и във връзка с
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът обосновава
интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответника К. Х. М., с който предявените искове са оспорени като
неоснователни.
Намира, че договорът е недействителен, за което излага съображения от
ЗЗП и ЗПК.
Поддържа, че ищецът не е изпълнил задължението си за
предоставянето на суми по договора за кредит. Излага съображения, че
ищецът е неизправна страна по договора, като не е издал и предал нова
банкова карта след изтичане на срока на валидност на предходната, съответно
след прекратяването на договора.
2
Намира, че договорът между страните е прекратен с изтичане на срока
му /08.08.2010 г./, а не „предсрочно“, като от тази дата заемополучателят е
дължал връщане на цялата използвана сума по кредита.
Поддържа, че вземанията не са надлежно обявени за предсрочно
изискуеми, поради обстоятелството, че всички са били с настъпил падеж. В
случай, че е налице хипотезата на предсрочна изискуемост, намира, че същата
не е надлежно обявена според уговореното.
Оспорва претенцията по размер, като развива и доводи, че общите
условия не са подписани от ответника, поради което не са и приети от него.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че същата е
започнала да тече от датата на прекратяване на договора с изтичане на срока
му на 08.08.2010 г., евентуално – от датата на падежа на всяка вноска,
съобразно уговорения гратисен период.
Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява се от писменото доказателство
на л. 7, че между страните е сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 006CC-R-000791/08.08.2008 г., към който съгласно
чл. 9 и чл. 11 от договора, са приложими Общите условия на „Първа
инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa /т.е. Общите условия от
2007 г., публикувани на официалната интернет страница на банката, които
съдът приема за публично известни/
Съгласно чл. 1 от договора по искане на титуляра /ответника/ банката
приема да открие и води на негово име картова разплащателна сметка с IBAN
*** и да издаде към нея на негово име или на други посочени него
оправомощени държатели револвираща/и международна/и кредитна/и карти/и
с чип Visa – класическа.
Според чл. 2, банката предоставя на титуляра банков кредит овърдрафт
по картовата разплащателна сметка в размер на 1 000 лв., който може да бъде
усвояван с ползване на всяка от картите, издадени към картовата му
разплащателна сметка.
Според т. 13 от Общите условия разрешеният овърдрафт може да се
ползва само по картовата разплащателна сметка с използване на всяка от
издадените карти.
В чл. 3 от договора е уговорен срок за ползване на овърдрафта до
08.08.2010 г., както и че той се подновява автоматично при условията и по
реда, предвидени в Общите условия, - т.е. съгласно т. 36.1. от Общите условия,
а именно, че срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки
път за нов 1-годишен срок, при условие че титулярът не е уведомил банката за
прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок,
респ. при условие че банката не е уведомила титуляра за прекратяване на
3
договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.
Съгласно чл. 4 от договора титулярят се задължава да погасява
предоставения овърдрафт в срокове и по начина, договорени в Общите
условия.
В чл. 6 е уговорено, че за ползвания овърдрафт титулярят ползва
гратисен период до 45 дни, като ако до датата на падежа погаси изцяло
дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на
последния отчетен период, не се начислява лихва, а според чл. 7 при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо,
формирано до края на последния отчетен период, той заплаща на банката след
изтичане на първите 3 отчетни периода годишен лихвен процент в размер на
16 % - за извършване на безналични плащания на ПОС терминал, и 18 % - за
всички останали трансакции.
Съгласно т. 18 от Общите условия титулярът се задължава всеки месец
до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да
внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението,
като неполучаването на извлечението не го освобождава от задължение да
внесе в срок до падежа минималната погасителна вноска.
В чл. 8 от договора е уговорено, че при неплащане на месечна
погасителна вноска или надвишение на разрешения кредит лимит банката
начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с
надбавка от 12 %.
Съгласно т. 1, б. „ж“ от Общите условия „отчетен период“ е всеки
период от срока на действие на договора, считано от 20-о число на всеки
месец до 19-о число на следващия месец, за който банката издава на титуляра
отчет по сметка.
Според т. 1, б. „з“ от Общите условия „падеж“ е датата, до която
титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или
минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-то
число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ
работен ден.
В т. 1, б. „к“ от Общите условия „минимална погасителна вноска“ е
определена като сума, която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от
датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа, и
представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към последния ден от
отчетния период, но не по-малко от 10 лв., или целия размер на усвоения
кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв.
Съгласно т. 25 от Общите условия, ако в дадения от банката срок
титулярът не погаси всички свои изискуеми задължения, банката има право да
деактивира картата, да обяви всичките му задължения за изцяло и предсрочно
изискуеми и да прекрати едностранно договорните си отношения с титуляра и
оправомощените държатели на всички издадени към сметката допълнителни
карти,
В т. 28, б. „а“ от Общите условия е уговорено, че банката има право да
4
обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено
предизвестие до титуляра за срок, определен от банката, в случай че титулярът
не извърши което и да е плащане по договора и тези Общи условия повече от
5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.
С покана с вх. № 20738/29.03.2023 г., връчена на ответника на
04.04.2023 г. при отказ /л. 22-23/, ответникът е уведомен от банката за размера
на задълженията си по договора и му е даден 7-дневен срок от получаването й
за доброволното им погасяване, като е посочено, че в противен случай банката
ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че
усвояването на суми по кредитната карта е започнало на 11.08.2008 г. /видно
от приложението на л. 120/, като картата е ползвана регулярно до 11.01.2012
г., когато е последното регистрирано теглене на АТМ.
Видно е, че общо усвоените средства за този период са в размер на
2656.50 лв.
Начислените такси за картови операции до 2012 г. възлизат на сума
от 181 лева /след датата на последното усвояване на суми по кредита банката
е начислявала за 2012, 2013 и 2014 г. единствено еднократна такса в размер на
39 лева за поддръжка на картата./.
Начислените лихви до датата на преоформяне на дълга от банката
/19.12.2016 г./ възлизат на 3102.72 лева, от които договорни лихви до
19.12.2016 г. в размер на 2240.36 лева, наказателни лихви за невнесена
минимална вноска в размер на 547.92 лева и наказателни лихви за надвишен
лимит – 314.44 лева.
Установява се, че вноски по кредита са извършени в периода от
05.09.2008 г. до 07.05.2019 г. и са в общ размер на 4039.12 лв. Видно от
изготвената експертиза, всички плащания след 19.12.2016 г. /в общ размер на
870 лева/ са използвани за погасяване на начислената договорна лихва. Няма
плащания, отнесени за погасяване на главницата по кредита след края на 2016
година.
Изяснява се, че остатъкът от задълженията към датата на подаване на
заявлението са: 1 000 лв. – главница; 1058 лв. – договорна лихва за период от
19.03.2014 г. – 19.12.2016 г. /датата, на която кредитът е преоформен от
банката/; 1213.68 лева – договорна лихва за период от 19.12.2016 г. –
06.06.2023 г.; 1.92 лева - законна лихва от 06.06.2023 г. до 11.06.2023 г. 60 лв. –
разноски.
Установява се от приетата по делото ССчЕ, че съгласно Протокол за
получаване на международна кредитна карта с чип Visa, от 08.08.2008г. на
„Първа инвестиционна банка“ АД, К. Х. М. е получил кредитна карта с чип
Visa на 08.08.2008г., валидна до м.08.2011г.
Съгласно Движение на преиздадена кредитна карта от 08.08.2011г. на
„Първа инвестиционна банка“ АД, К. Х. М. е получил 2-ра пластика на
кредитна карта с чип Visa на 31.08.2011г., валидна до м.08.2014г.
5
К. Х. М. е усвоил лимита по кредитната карта през 2012г., и излиза
извън лимит от м.август 2012г. Вещото лице е разяснило, че не могат да се
извършват банкови операции от длъжника и да се усвояват суми по кредита
при усвоен лимит.
Съгласно Движение на преиздадена кредитна карта от 01.08.2014г. на
„Първа инвестиционна банка“ АД, титулярът К. Х. М. не е получил картата и
пластиката е унищожена на 12.12.2014г.
След тази дата не е издавана, респективно – предавана, друга кредитна
карта на длъжника.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази
доводите на страните, съдът формира следните правни изводи:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във
вр. чл. 9 и 10 ЗПК /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за задължения по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка.
Основателността на исковите претенции се обуславя от доказването от
ищеца на следните предпоставки: 1/ валидно облигационно отношение с
ответника по договор за банков кредит овърдрафт чрез използване на кредитна
карта и неговото съдържание; 2/ предаването на кредитана карта на ответника
и усвояване на кредита от ответника в твърдения от ищеца размер; 3/
настъпилата изискуемост на вземанията; 4/ размера на уговорената и
непогасена възнаградителна лихва; 5/ изпадането на ответника в забава по
отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница; размера
на обезщетението за забава.
По направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на основание за прекъсване
и спиране на давността.
Страните не спорят, а и от писмените доказателства се установява, че
между тях е сключен договор от 08.08.2008 г. за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и е предоставен банков кредит –
овърдрафт по разплащателна сметка на ответника – в размер на 1000 лев.
Договорът е сключен при действието на Закон за потребителския
кредит от 2006 г. /отм./, като съдът намира са спазени императивните
изисквания на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК /отм./,
чието нарушаване би довело до недействителност на кредита.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за липса на
посочен размер на ГПР в договора за кредит.
Съгласно Чл. 9, ал. 1 ЗПК /отм./, при договори, по които кредитът се
предоставя под формата на превишаване наличността по разплащателна
сметка (овърдрафт), с изключение на кредитните карти, кредиторът уведомява
писмено потребителя преди или най-късно по време на сключване на договора
за потребителски кредит за: 1. максималния размер на кредита; 2. годишната
лихва и разходите по кредита, приложими от момента на сключване на
6
договора, както и условията, при които те могат да бъдат променяни; 3.
начините за прекратяване на договора.
Съгласно чл. 10 ЗПК /отм./ договорът за потребителски кредит, свързан
с използването на кредитна карта, съдържа задължително информация за: 1.
горната граница на кредита, ако такава е договорена, или начините за нейното
определяне; 2. условията за ползване и връщане на кредита; 3. годишния
лихвен процент и разходите, ако има такива, приложими към момента на
сключване на договора, както и условията, при които те могат да бъдат
променяни.
Дори съгласно общата разпоредба на чл. 7, т. 6 от ЗПК /отм./, договорът
за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа, годишен процент на
разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато
неговото изчисляване не е възможно /какъвто е процесният случай/ - годишен лихвен процент и
всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит.
Видно от съдържанието на сключения договор между страните,
горните изисквания са спазени, като е налице яснота както по отношение на
максималния кредитен лимит, така и по отношение на годишния лихвен
процент и условията за връщане и ползва на кредита.
Установява се от представения договор, че срокът за ползване на
овърдрафта е уговорен до 08.08.2010 г., като същият се е подновявал
автоматично с една година, съгласно приложимите Общи условия. Безспорно
е, че в резултат на така договореното подновяване, банката е преиздала и
предала на ответника втора пластика на кредитна карта, с валидност до
м.08.2014г.
Последващата преиздадена кредитна карта от м.08.2014 г. обаче не е
предавана на ответника, като е унищожена от банката на 12.08.2014 г.
Във връзка с горното, съдът намира, че логическото тълкуване на
клаузите на т. 24, т. 25, т. 36. 1 и т. 36. 3 от ОУ на банката обуславя извод, че
договорът се продължава автоматично за срок от още една година само в
случаите на нормално развитие на облигационното правоотношение, каквото
в процесния случай, безспорно, не е било налице.
С оглед на това, съдът намира, че договорът между страните е
подновяван автоматично до 2013 г. вкл, като след изтичане на последния
едногодишен срок през м. 08.2014 г. договорът не е бил подновен и
действието му е прекратено. След този срок е безспорно, че банката не е
предоставяла на кредитополучателя кредит овърдрафт в рамките на
уговорения лимит, нито кредитополучателят е имал възможност да ползва
такъв предвид изтичане срока на валидност на кредитната карта. В подкрепа
на горния извод е и обстоятелството, че банката е начислявала такси по
кредита, в това число за поддръжка на кредитна карта, само до 06.08.2014 г.
Не е спорно по делото, а и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се изяснява, че сумата по кредита е била предоставена на
ответника от банката, както и че той е ползвал суми по предоставения му
овърдрафт и е погасявал част от дължимите такива.
Установено е по делото и обстоятелството, че банката е отправила до
7
ответника покана чрез ЧСИ С.Я., връчена на 04.04.2020 г. при отказ, за
погасяване в 7- дневен срок от получаването й на задълженията по процесния
договор за кредит. По делото не е спорно обстоятелството, че задълженията не
са били погасени в дадения срок, поради което на 09.11.2020 г. банката е
направила изявление за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, след като предварително е уведомила длъжника за това с поканата.
Спорно по делото е обстоятелството от кой момент настъпва
изискуемостта на задълженията по процесния договор, респективно от кой
момент започва да тече погасителната давност за тях.
По същината си овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва
по разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от
банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява
по разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло
или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по
разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства
за погасяване на кредита.
Действително при овърдрафта не се изготвя предварително
погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит, тъй като
няма как отнапред да бъде известно каква част от разрешените средства ще
бъдат усвоени, но и при този банков кредит се определя месечна падежна дата,
размер на минималното погасяване от формирания дълг и дължима лихва за
ползване на средствата.
В случая падежът и минималната погасителна вноска са определени в т.
1, б. „з“ и „к“ от Общите условия. От приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че последната дата, на която
ответникът е изтеглил сума в размер на 30 лв. по овърдрафта, е 11.01.2012 г.
При това положение и съобразно разпоредбите на действащите към този
момент Общи условия, изискуемостта на вземанията /погасителните вноски/
по процесния договор е настъпила с определената месечна падежна дата
05.02.2012 г. /неделя/, т.е. в първия работен ден – 06.02.2012 г. /Тук следва да
бъде посочено, че договорните клаузи, уреждащи възможност за гратисен
период и минимална месечна вноска по същество не променят падежа на
задълженията, а касаят единствено възможността на банката да начислява
възнаградителна и наказателна лихва/.
С оглед на това, доколкото изискуемостта на всички задължения на
длъжника по кредита е настъпила още през 2012 г., отправеното едва през
2023 г. изявление на банката за обявяване на кредита за „предсрочно“
изискуем, не е породило целените правни последици и не би могло да
промени датата на изискуемост на задълженията по кредита.
Предвид изложеното, установената дата на настъпилата по процесния
договор изискуемост на последното вземане – 06.02.2012 г., е и най-късният
момент от който, съгласно чл. 114 ЗЗД, е започнала да тече и погасителната
давност за най-късно падежиралото вземане.
Вземанията на кредитора по договор за кредит, вкл. и по процесния, не
са периодични плащания, тъй като по правило при този вид договори /както
8
при договора за заем/ е налице неделимо плащане. Договореното връщане на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по
своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части
/по аргумент от чл. 66 ЗЗД/, т.е. частични плащания на едно задължение,
поради което приложима е петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД.
При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски обаче с различни падежи давностният срок за съответната
част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно
чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска /Така в
Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на
ВКС/
Ето защо и на основание чл. 110 ЗЗД давностният срок е петгодишен,
поради което ищцовото вземане за главницата се е погасило най-късно на
07.02.2017 г. – денят, следващ изтичането на 5 години от датата на най-късно
падежиралата вноска за главница.
Ищецът не доказа наличието на основания за спиране или прекъсване
на давността.
Действително, установява се по делото, че длъжникът е извършвал
погасителни вноски по кредита до 2019 г.
Не може да се приеме обаче, че плащанията по кредита в конкретния
случай представляват извършено с конклудентни действия признание на
задължението за главница по следните съображения:
Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2019 г., ОСГТК, за да е налице прекъсване на давността
по чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите, изявлението или
действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането,
следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по
който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до
знанието на кредитора. Съгласно мотивите на посоченото тълкувателно
решение признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД следва
да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до
наличието на фактите, от които произхожда. Същото следва да бъде
направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди
нейното изтичане. То може да бъде обективирано изрично (макар и без
изискване за форма) или чрез конклудентни действия, но следва да бъде ясно и
недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към
момента на извършването му. Кредиторът, като титуляр на вземането, наред с
длъжника, признаващ съществуването на задължението, са част от
индивидуализиращите белези на правоотношението, поради което
насочеността на изявлението, с което се признава вземането именно към
кредитора или негов представител, формира съществена част от
еднозначността и недвусмислеността на това волеизявление. Интерес от
признаването има кредиторът, който носи доказателствената тежест относно
факта и момента, в който признаването е било направено, както и относно
обстоятелствата, от които може да се направи извод, че изявлението или
9
действието на длъжника, в което се обективира признаването, е било
адресирано към кредитора или негов представител.
В конкретния случай, от ангажираните по делото доказателства, не
може да се направи еднозначен извод, че длъжникът, извършвайки плащания
по кредита, е признал съществуването именно на задължението за главница,
доколкото липсва такова посочване в предствените по делото разписки. В
същото време, безспорно се установява по делото, че с плащанията на
длъжника не са погасявани части от главницата, а единствено вземанията за
лихви и такси.
Предвид изложеното, съдът намира, че направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главното вземане
се явява основателно и вземанията на кредитора за главница в размер на 1000
лева се явяват изцяло погасени.
Съобразно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. Предвид гореизложеното и доколкото се
установява, че главницата е погасена по давност, то същото се отнася и за
акцесорните вземания, касаещи договорна и законна лихви.
Недължимостта на вземанията по кредита, обуславя и неоснователност
на претенцията за разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът в
производството /чл. 78, ал. 3 ГПК/, като съдът дължи произнасяне и по
сторените от страните разноски в заповедното производство.
В исковото производство ответникът е доказал извършването по делото
на разноски за заплатен депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 300 лева,
както и разноски за заплатено по банков път на 3 части адвокатско
възнаграждение, възлизащо общо на сумата от 1200 лева с ДДС, съгласно
представените по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за
правна защита и съдействие /л. 55/, фактури и извлечения от банкова сметка
/л. 134-139/.
Ищецът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение, което възражение съдът намира за основателно.
Съобразно действителната правната и фактическа сложност на спора,
продължителността на производството, приключило в рамките на едно
открито съдебно заседание, както и реално извършената от процесуалния
представител дейност по подаване на немотивирано възражение в заповедното
производство, подробно аргументиран отговор на исковата молба и
процесуално представителство в о.с.з. на ответника по спора, съдът намира, че
адвокатско възнаграждение в полза на ответника следва да бъде намалено до
размера на сумата от 960 лева с ДДС.
10
Ответникът не е претендирал отделно присъждане на разноски за
представителство в заповедното производство, поради което такива не му се
следва.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, срещу К. Х. М., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 9 и 10 ЗПК /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено,
че ответникът дължи на ищеца сумите от:
- 1000,00 лв., представляваща главница по Договор за издаване на
револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
овърдрафт по разплащателна сметка № 006CC-R-000791/08.08.2008 г., ведно
със законна лихва за период от 12.06.2023 г.- датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда до изплащане на вземането,
- 2 320,06 лв., представляваща договорна лихва за период от 19.03.2014
г. до 05.06.2023 г.,
- сумата от 1,92 лв., представляваща мораторна лихва за период от
06.06.2023 г. до 11.06.2023 г.,
- сумата 60,00 лв., представляваща разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост чрез ЧСИ,
за които суми в полза на ищеца са издадени Заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК № 25637/28.08.2023 г. и изпълнителен лист от 28.08.2023 г. по
ч.гр.д. № 38216/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, да
заплати на К. Х. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 5 ГПК,
сумата от общо 1260 лева – разноски в производството пред първата
инстанция за заплатен депозит за вещо лице и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11